МОТИВИ по НОХД № 5490/2016 г. по описа на СГС, НО, 16 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.И.М. за това, че на 22.08.2014 г.,
около 05,45 часа в градС., на Автомагистрала „Хемус“ ,на около 40 м. след
разклона за селоЯ., при управление на МПС, марка „Ауди“ Модел А 4 с рег.№ *******,
със скорост от порядъка и не по-малка от 140 км/ч., с посока на движение от
град Ботевград към градС., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.20 ал.2 изр.1-во и предложение последно и изречение 2-ро от ЗДвП, както
следва:
- чл.20, ал.2 изр.1,
пр.1-во и предложение последно - „Водачите на ППС са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“
-изр.2-ро „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. А.
- престъпление по чл.343, ал.1,
б."В", вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Представителят на СГП
поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние. Моли съда
при индивидуализиране на наказанието да вземе предвид чистото съдебно минало и
да му наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, като
счита че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наказанието
се отложи за срок от три години. Относно лишаване от правото на управление на
МПС по отношение на подсъдимия счита, че то също трябва да бъде в размер две
години.
Повереникът
на частните обвинители М.А., Х.А. и Й.А. - адв.С.П., се присъединява към
изложеното от прокурора както по отношение на фактическите констатации, така и
по отношение на правните изводи, направени от него. Моли съда да постанови
осъдителна присъда.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия М. – адвокат С., пледира, че обвинението не е доказано
по категоричен и несъмнен начин. Твърди, че по делото са налице противоречиви
свидетелски показания относно въпроса дали е имало мъгла и каква е била
видимостта на мястото на ПТП към момента, когато то е било осъществено. Счита
също така, че прокуратурата неправилно се е подвела от заключението на
автотехническата експертиза и е ползвала юридически изводи на експерта. Поддържа
тезата, че обективната истина не е изяснена, защото не е доказано, откъде е
дошла загиналата пешеходка, с какъв ход се е движела на
пътя, къде е точното място на удара. Твърди се още, че вещото лице е завишило
скоростта на движение на автомобила на подсъдимия. Според защитата появата на
пешеходката на магистралата е било непредвидимо препятствие. Алтернативно
предлага, ако съдът намери подзащитния му за виновен, предвид много добрите му
характеристични данни и последващото му поведение след ПТП, да му определи
наказание при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият М. изразява
съжаление за случилото се. Твърди, че се е движел нормално по пътното платно и
до ден днешен не е разбрал откъде и как е дошла пешеходката и какво точно се е
случило. Счита себе си за невиновен и моли за оправдателна присъда.
С оглед това и като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
М.И.М. роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работи като старши полицай в РУ-ТП-София, неосъждан, ЕГН **********.
На 22.08.2014
г.,около 05,45 часа подсъдимият М.М. управлявал собствения си лек автомобил
Ауди А 4 с рег.№ ******* по автомагистрала „Хемус“, в посока от град Ботевград
към градС., като автомобилът се движел със скорост около 140 км/ч.
Поради ранния час, времето
било тъмно, което ограничавало видимостта на водачите на МПС. Атмосферните
условия били специфични, поради паднала над автомагистралата мъгла. Наличието
на същата налагало да се спазват ограниченията в скоростта на движение.
Приближавайки
разклона за селоЯ., автомобилът бил с включени дълги светлини на фаровете и се
движел в десния край на дясната пътна лента.
В този момент, на
около 40 метра след разклона за селото, но на магистралата, се намирала
пострадалата - пешеходната В. А. А. - също в десния край на дясната пътна лента.
В този момент, подсъдимият
осъществил удар с управлявания от него автомобил, в тялото на А., като към
момента на удара, тялото на пострадалата било изправено и обърнато с гръб със
задната си лява странична част към удрящата предна дясна зона на автомобила.
Вследствие на удара, долните
крайници на А., били отхвърлени напред и нагоре и цялото й тяло извършило
въртеливо движение, като поясната област, гърба, врата и тила били ударени
тангенциално от челното стъкло в дясната му зона. След това тялото се
приплъзнало към тавана на автомобила и било задържано от рамката на тавана.
След проникване в
купето през счупеното стъкло, левият горен крайник на А. бил откъснат, гръбначният
стълб и тазът били счупени, гръдната и коремната кухина били отворени, вътрешните
органи се откъснали от тялото, като от същото се отделило и сърцето.
Последвали вторични
удари на части от тялото в дясната странична част на автомобила, които довели
до счупване на стъклото на задната дясна врата. При удара била отрязана лявата
ръка на А. и тя паднала в автомобила пред предна дясна седалка.
След това тялото на А.
изпаднало на асфалта.
Подсъдимият М. спрял
автомобила на аварийни светлини и излязъл на платното, като видял тялото и
разкъсаните вътрешни органи на А., след което в 05,51 часа по телефон 112, уведомил
дежурния оператор за инцидента. Незабавно сигналът за инцидента бил предаден на
свидетелите Н.Е., К.К. и С.В.-полицейски служители при ОСПС-СДВР, които изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул 211.
Същите пристигнали на
местопроизшествието и установили подсъдимия М., който се легитимирал като
служител на МВР и признал, че е блъснал с автомобила си пострадалата А..
На място пристигнала
дежурна огледна група, като бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, както и екип на Център за Спешна Медицинска Помощ, който констатирал
смъртта на А..
Видно от изготвена
съдебно-медицинска експертиза на труп (том І, л.31-32 от ДП), причина за
смъртта на А. са тежките черепно-мозъчна, гръбначна гръдно-коремна травми с
множество несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и разрушаване
на големи области от тялото. Констатирано е, че смъртта е настъпила с много
бърз темп, практически моментално и е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите увреждания.
Видно от заключението
по изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза (том І, л.77 от ДП),
мястото на удара, по ширина на пътното платно, се намира на около 3-3,5 м.
вляво от десния му край, а по дължина - в зоната на линията на приетия
ориентир, тоест на около 42 м. преди първите изпаднали предмети, описани в
протокола за оглед на местопроизшествие.
Според експертите, скоростта
на движение на автомобила към момента на удара е била от порядъка и не по-малка
от 140 км/ч., като подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме
пешеходката А. на разстояние не по-малко от 150 м.
Опасната зона за
спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост от 140 км/ч. е
била от порядъка на 157 метра.
Категорично, от
експертите е прието, че за конкретната пътна обстановка и скорост, с която се е
движел автомобилът, управляван от М., същият не е имал техническата възможност
да предотврати удара с пострадалата, като ударът е бил предотвратим, в случай, че
автомобилът се е движел с разрешената скорост за движение по магистрала - до
130 км/ч.
Също е проверена и
версията, изложена от М. в разпита му като свидетел, а именно, че се е движел
по средата на дясната пътна лента, или в лявата лента, като според експертното
мнение, при това положение, удар с А., не би настъпил.
По доказателствата:
Така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и способи за доказване.
По делото са налице
две групи гласни доказателствени средства, които си противоречат по един важен
фактически въпрос – имало ли е мъгла към момента на осъществяване на ПТП и
съответно намалена видимост или не е имало. Според пристигналите на мястото на
ПТП служители на пътна полиция – свидетелите Н.Е., К.К. (включително и тези от
ДП – т.1, л.218) и С.В., те са получили сигнала за ПТП около 05.50 ч. сутринта,
когато все още е било тъмно и е имало мъгла. Намирали са се в градС., в района
до магазин Джъмбо, откъдето за около 10 мин. са стигнали до мястото на ПТП на
магистрала Хемус, където също имало мъгла, пътят бил сух, нямало пътно
осветление и тъкмо започвало да се развиделява. Според тези свидетели
разстоянието между спрелия лек автомобил на подсъдимия и трупа било около 150
метра, като от мястото, където бил трупа трудно се виждал автомобила.Всеки един
от тях е категоричен, че е имало намален видимост дори към момента, в който те
са пристигнали, въпреки че вече започвало да се развиделява. Според св.К.
видимостта е била под 50 метра. Св.Е. се затруднява да я определи с категорични
цифри като първо казва, че видимостта е била 100-150 метра, а после твърди, че
може да е била и по-малко от 50 метра тя е била. Св.В. твърди, че трудно е
виждал автомобила на подсъдимия на разстояние около 150 метра.
Според втората група
гласни доказателствени средства – показанията на св.М.К. и обясненията на подс.М.,
мъгла изобщо не е имало, видимостта била добра, развиделявало се, пътят бил
сух. Подсъдимият твърди, че е карал с „нормална“ скорост, в средната лента на
магистрала Хемус посока гр.София, на дълги светлини, като за негова изненада
изведнъж челното стъкло на автомобила му се пръснало за негова изненада и едва
след като спрял и отишъл пеша назад разбрал, че е блъснал човек.
Макар по отношение на
въпроса, колко точно е била видимостта измерена в метри, първите трима
свидетели да имат по-между си известни разминавания, съдът кредитира техните
показания в частта, в която те заявяват категорично, че е имало мъгла и че към
момента когато им е подаден сигнал за ПТП все още е било тъмно, поради което и
видимостта е била намалена. Тези свидетели не са заинтересовани от изхода на
делото и показанията им освен, че са безпристрастни са и достатъчно подробни и
логични. Наличието на известни противоречия относно прецененото от тях
разстояние на видимост на мястото на ПТП съдът намира за естествено с оглед
изминалия период от време от осъществяване на ПТП.
Съдът не кредитира
втората група гласни доказателствени средства по отношение на същия въпрос, тъй
като обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за
защита, а освен това са и нелогични, тъй като той не може да даде смислено
обяснение как при описаната от него много добра видимост и управление на МПС с
„нормална“ скорост, той не е успял да види намиращата се на магистралата
пешеходка, а вместо това е бил изненадан от удара. По същата причина съдът
възприема за нелогични и показанията на св.К., които съдът намира и за
пристрастни, с оглед признатото от самия свидетел дългогодишно приятелство
между него и подсъдимия.
По останалите факти и
обстоятелства от значение за предмета на делото не е налице противоречие между
тези две групи доказателствени средства.
От изготвена
съдебно-медицинска експертиза на труп се установява, че причина за смъртта на А.
са тежките черепно-мозъчна, гръбначна гръдно-коремна травми с множество
несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и разрушаване на големи
области от тялото. Констатирано е, че смъртта е настъпила с много бърз темп,
практически моментално и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
увреждания.
Както в заключението
от СМЕ на труп, така и от разпита на вещото лице пред съда, става ясно, че към
момента на ПТП, А. е имала концентрация на етилов алкохол в кръвта 0,30 промила
и в урината 0,20 промила, което според вещото лице не е достатъчно, за да окаже
влияние на поведението на загиналата.
От заключението по
изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че мястото
на удара, по ширина на пътното платно, се намира на около 3-3,5 м. вляво от
десния му край, а по дължина - в зоната на линията на приетия ориентир, тоест
на около 42 м. преди първите изпаднали предмети, описани в протокола за оглед
на местопроизшествие.
Според експертите,
скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била от порядъка и
не по-малка от 140 км/ч., като подсъдимият е имал техническата възможност да
възприеме пешеходката А. на разстояние не по-малко от 150 м.
Категорично, от
експертите е прието, че за конкретната пътна обстановка и скорост, с която се е
движел автомобилът, управляван от М., същият не е имал техническата възможност
да предотврати удара с пострадалата, като ударът е бил предотвратим, в случай,
че автомобилът се е движел със скорост до 130 км/ч.
Също е проверена и
версията, изложена от М. в разпита му като свидетел, а именно, че се е движел
по средата на дясната пътна лента, или в лявата лента, като според експертното
мнение, при това положение, удар с А., не би настъпил.
Заключенията на тези
експертизи се потвърждават и от заключенията на останалите автотехнически
експертизи – том І, л.241, том І, л.58, том ІІ, л.11.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза (том І, л.98 от ДП) се установява, че първото
обаждане на телефон 112 за станалото ПТП е направено в 05.46 ч. сутринта от
лице с име А., който е описал мястото на ПТП, видял е труп и близо до него
спрял автомобил и е заявил, че „е тъмно и мъгла малко има.“ Следващото обаждане
на тел.112 е на подсъдимия в 05.51 ч. сутринта и той е заявил, че е блъснал
човек, като първо е казал, че е управлявал автомобила си със 120 км/ч., а после
със 100 км/ч., в крайна лява лента (нещо, което се опровергава категорично от
събраните по делото доказателства – протокол за оглед, заключения на
автотехнически експертизи и свидетелски показания на служителите на ПП на
СДВР).
В подкрепа на изложената
фактическа обстановка са и присъединените към делото по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: Констативен протокол №К-886 от 22.08.2014г., Протокол за
оглед от 22.08.2014г. и скица на местопроизшествие към протокол за оглед и фотоалбум, свидетелство
за съдимост, удостоверение за наследници.
По аргумент на
противното основание на чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът намира, че не е
необходимо подробно да се анализират горецитираните доказателства и защо следва
да се кредитират, тъй като те са логични и непротиворечиви помежду си.
От правна страна:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът счете за безспорно доказано, че с деянието си
подсъдимият М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Непосредствен обект на извършеното от подс. М.
деяние са обществените отношения, чрез
които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.
От обективна страна – на 22.08.2014 г.,
около 05,45 часа в градС., на Автомагистрала „Хемус“ ,на около 40 м. след
разклона за селоЯ., при управление на МПС, марка „Ауди“ Модел А 4 с рег.№ *******,
със скорост от порядъка и не по-малка от 140 км/ч., с посока на движение от
град Ботевград към градС., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.20 ал.2 изречение 1-во и изречение
2-ро от ЗДвП, както следва:
- чл.20, ал.2 изр.1, пр.1-во и предложение
последно - „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“
- изр.2-ро „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. А.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
управлението на автомобила на подсъдимия в нарушение на правилата за движение,
установени в чл.20, ал.2 ЗДвП, действащи към момента на произшествието,
конкретно описани фактически в повдигнатото обвинение. Подсъдимият шофирал с
несъобразена скорост (около 140 км/ч.)
за атмосферните условия (имало е мъгла),
с конкретните условия на видимост (шофирал
в тъмната част на денонощието, поради което видимостта е била намалена), и
поради това не е бил в състояние да забележи движещия се пешеходец А., която е
била предвидимо препятствие, да намали
скоростта и да спре пред нея, въпреки че тя с поведението си на пътя е представлявала
опасност за движението. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е управлявал МПС
с несъобразена скорост. Така той се е поставил в
невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата. Водачът на автомобила
не е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращата се
на платното за движение пешеходка.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, във вида на небрежност - подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от цитираните текстове на ЗДвП да
се движи със съобразена с атмосферните условия и с конкретните условия на
видимост скорост. Вместо това подсъдимият се е движил с несъобразена
скорост и по този начин са възникнали напълно предвидими за него
общественоопасни последици от извършеното от него деяние.
Съдът отчита, че престъплението е осъществено
при условията на съпричиняване от страна на загиналата пешеходка А., тъй като
същата не е имала право да се движи на това място по автомагистралата, но
въпреки това и в нарушение на чл.55, ал.1 и чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП се
е движила върху пътното платно.
Относно определянето и
индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинен и
признат за виновен подсъдимият,
систематически е разположен в гл.
XI “ Общоопасни престъпления”, раздел II от особената част на НК.
За извършеното по
непредпазливост престъпление чл.343, ал.1, б."В", вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК към датата на деянието (22.08.2014г.) законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до шест години.
При
определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предишни
осъждания на подсъдимия, пълното съдействие на полицията веднага след
осъществяването на ПТП, добрите характеристични данни, фактът, че е налице
съпричиняване престъплението от страна на загиналия пешеходец и изразеното
от подсъдимия съжаление за случилото се.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице.
При това положение
съдът намира, че и най-лекото наказание се явява несъразмерно тежко спрямо
обществената опасност на деянието и дееца и в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното съдът счита, че на
основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК подсъдимият следва да бъде осъден на една години „лишаване от свобода”.
Налице
са
основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е една години
„лишаване от свобода”, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано от влизането на
присъдата в сила, на осн. чл.66, ал.1 НК.
На
основание чл.343г от НК съдът задължително следва да наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторни превозни
средства” и като взе предвид посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съдът прие, че срокът на лишаването от
правоуправление следва да бъде в
размер от две години на основание чл.49, ал. 2 НК.
По разноските:
Съдът осъди
подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски в размер на 1612 лв. Същият е осъден да заплати
по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 290 лв., както и
разноските, направени от частните обвинители за повереник в размер на 200лв. и
5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: