О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…...10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно частно гражданско дело №
1857 по описа на ВОС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.577 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 24908/02.10.2019г.
на П.С.П. ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Т.А. –В.
– ВАК срещу отказ на Съдия по вписванията при ВРС обективиран
в Определение от
25.09.2019г., вписан като акт № 8, том II, вх.рег.№ 24908/25.09.2019г.,
постановен във връзка със заявление № 24908/25.09.2019г. във входящия Регистър
на АВ, за заличаване на вписана с акт № 185, том.III,вх.рег. № 1840/1976г.
законна ипотека.
В жалбата се
излага, че съдията по вписванията е постановил отказа си в противоречие със закона,
като не е съобразил, че макар и не отменен Указ № 245 от 06.07.1953г. е загубил
действието си, както и, че в случая намира приложение чл.22 от ПВп,предпоставките на който към настоящия случай са
налице. Позовава се на
разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, както и на тази на чл.172, ал.1 ЗЗД, като
излага, че 10 годишния срок на ипотеката е изтекъл и същата не е подновявана.
Твърди, че при постановяване на отказа ,съдията по вписванията не е взел
предвид представените към заявлението му доказателства.
Моли отказът да
бъде отменен и да бъде постановено вписването.Претендира присъждане на
разноски.
СЪДЪТ, след като прецени, че подадената
частна жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт - спазени са изискванията
на чл.275 ГПК, приема същата за допустима.
С входирано
заявление №
24908/25.09.2019г. на СВ-Варна, жалбоподателя е поискал да бъде заличена
учредената в полза на Държавата законна ипотека ,върху придобития от Георги и
Станка Станеви недвижим имот находящ се в гр.Варна , съгласно договор № 2405 от
19.04.1976 г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно наредбата за
държавните имоти. Същата е вписана с акт № 185, том.III,вх.рег. № 1840/1976г.
Към
заявлението са приложени: Договор № 2405 от 19.04.1976г.,Удостоверение за вписването, Удостоверение от 27.08.2018г. от АВ –Варна за
липса на тежести върху имота, Удостоверение от 09.09.2019г.
за липса на задължения на Георги Станев към „Банка ДСК“ АД .
От същите се установява , че с договор
№ 2405 от 19.04.1976 г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно наредбата
за държавните имоти, жалбоподателя е закупил от държавата /Градски народен
съвет-Варна/ описания в договора недвижим имот в гр.Варна. В полза на продавача
е вписана законна ипотека - акт № 185,
том.III,вх.рег. № 1840/1976г. Същата не е подновявана.
С обжалваното определение съдия по вписванията при ВРС се е
произнесъл по заявлението за заличаване на ипотеката, като е постановил отказ.
Приел е, че УКАЗ № 245 от 06.07.1953г.,към
момента на депозиране на заявлението не е отменен, поради което искането за заличаване е
неоснователно.
При така установените обстоятелства Окръжен
съд - Варна намира от правна страна следното:
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Цитираната
от СВ нормативна уредба е създадена при действието на Конституция на НРБ
от 1947 г., отм. ДВ, бр.39 от 18 май 1971 г.при действието на която средствата
за производство в Народната Република България принадлежат на държавата /общонароден
имот/, на кооперациите или на частните физически или юридически лица.С
действащата към онзи момент конституция се е давала изключителна закрила и
приоритет на публичната държавна собственост, която обаче е имала различно от съвременното
съдържание на това понятие.
Приложимостта и действието на Указ №
245 от 06.07.1953 година и липсата на възможност ипотека в полза на държавата и
общините да бъде заличавана по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, следва
да бъде тълкувано съобразно нормата на чл. 15 ЗНА
и в светлината на действащата нормативна база, уреждаща този тип обществени
отношения - ЗС, ЗДС и Закона за общинската собственост, както и Конституция на РБ от 1991
г., чрез които се даде законова база на разделението на собствеността на частна
и публична и се въведе различен режим на двата вида собственост на държавата и
общините.
Отграничаването на вземанията на държавата на
публични и частни е прокламирано и в чл.162 от приетия през 2006г. ДОПК,където
лимитативно са изброени кои държавни
вземания са публични и по аргумент на противното, тези които не попадат в
нейния обхват, са частни държавни вземания. В чл. 171 ДОПК
е предвидено, че публичните държавни вземания се погасяват с 5- годишна
давност.
Вземането на държавата, произтичащо от
договор за продажба на
държавен жилищен имот съгласно наредбата за държавните имоти,
обезпечено чрез законната ипотека, е
частно. За да се защити държавния интерес е предвидено, че вземането на
държавата се обезпечава с ипотека.
Обременяването в неограничен период от време на имуществото
на съдоговорителя на държавата, при нейно бездействие
касателно подновяване на вписването, следва да намери
приложение само за публичните вземания, но не и по отношение на частните
държавни такива.
Подновяването на вписване на договорна
или на законна ипотека е уредено в чл.172 ал.3 от ЗЗД и чл.18 от ПВп. Действието на вписването на ипотеката според закона е
10 години от деня на учредяването, като може да бъде продължено, ако ипотеката
се поднови преди този срок да е изтекъл - чл.172 ал.1 от ЗЗД.
В случая за да се направи заличаване на
вписаната ипотека е достатъчно да са налице предпоставките на чл.22 от ПВп - от
вписването са изтекли повече от 10 години, тя не е била подновена.Не е необходимо
заинтересованият да сочи някакви други доказателства.
Предвид изложените аргументи настоящият състав приема, че са налице
елементите от нормата на чл. 22 ПВ
и изискуемите предпоставки за уважаване
на молбата за заличаване - подадена е от заинтересовано лице, установен е
изтекъл срок повече от 10 години от последното подновяване на законната ипотека
и поради това следва да се постанови вписване на заличаване на законната
ипотека.
Доколкото настоящото производство е
охранително такова, в него разноски в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат. Направените такива могат да се претендират от него в отделно исково
производство.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение
от 25.09.2019г., вписано като акт № 8,
том II, вх.рег.№ 24908/25.09.2019г., обективиращо
отказ на съдията по вписванията при ВРС, постановен
във връзка със заявление № 24908/25.09.2019г. във входящия Регистър на АВ, за
заличаване на вписана с акт № 185, том.III,вх.рег. № 1840/1976г. законна ипотека.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Варненски районен съд
да извърши вписване на
поисканото със заявление №
24908/25.09.2019г. във входящия Регистър на АВ заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.