Определение по дело №594/2018 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

                                  

№ 491/13.6.2018г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На тринадесети юни, две хиляди и  осемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА ПАНЕВА

Секретар ГАЛЯ ИВАНОВА

Прокурор АНТОН КОНДОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия Панева

ЧНД № 594 по описа за 2018 г.

 

На именното повикване в 15:17 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лишеният от свобода Д.З.С. – явява се лично, като се води от Затвора - Варна.

Началника на затвора – Варна Й. Йорданов - редовно призован, явява се лично.

 

Явява се адв.Й.Е.С. определен за служебен защитник от АК-Варна.

 

Съдът намира, че на л.св С. следва да се назначи служебен защитник в настоящето производство, поради което и

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. Й.Е.С. за служебен защитник на л.св. Д.З.С. в настоящото производство.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Да се даде ход на делото.

Адв.С.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и приложените към делото писмени документи.

 

Й. Йорданов: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията съм ги изложил писмено. Поддържам внесеното от мен становището.

Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, аз също считам, че подадената молба от Д.З.С. молба за условно предсрочно освобождаване е неоснователна. Причините за това са следните: Безспорно е, че е налице първата кумулативно изискуема предпоставка за условно предсрочно освобождаване на С., а именно, че е изтърпял над 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Във връзка с подадената молба са изготвени становища от администрацията на затвора-Варна, като от съдържанието на тези становищата следва извода, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно С. да е дал доказателства за поправянето си. Всички изготвени становища са в обратната насока. В становището изготвено от затвора –Варна, в което е посочено, че в резултат на цялостното поведение на С., може да се направи извод, че са постигнати известни положителни резултати, но не са постигнати изцяло поставените в плана на присъдата цели за корекции на нагласи и отношението към правонарушението и липса трайна изразена мотивация за промяната на личността. Предвид изложеното моля да оставите подадената молба без уважение.

Адв.С.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите молбата на С., тъй като аз считам, че безспорно първата предпоставка е налице. По отношение на втората предпоставка видно от изготвените справка, макар ида са в обратен смисъл , то е видно, че по негово желание същия е включен в корекционна програма формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар. Спазва вътрешния ред и режимните ограничения. Има необходимия респект към пенитенциарните  служители, изпълнява разпорежданията им без уговорки. Считам, че има данни за това, че се е поправил, поради което моля да уважите така депозираната молба.

Л. св.С.: Моля да бъда условно предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на молителя Д.З.С. и писмените материали, приложени по делото, намира за установено следното:

Постъпила е молба на л.св. Д.З.С. по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, с която моли съда да бъде условно предсрочно освободен.

От приложените към молбата становище на Началника на Затвора-Варна, както и становището на инспектор СДВР към Затвора-Варна е видно, че с  молителят С. се провежда индивидуална корекционна дейност.

С присъда по НОХД № 75/2015г. по описа на РС- Провадия молителят С. бил осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК , като е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

Изтърпяване на наказанието е започнало на 11.01.2018г., като към момента на разглеждане на настоящото дело остатъкът е в размер на 25 дни, а към 21.06.2018 г. – 17 дни.

Неоспорим факт е, че С. е изтърпял към момента всичко 5 месеца и 5 дни, като от работа 3 дни от наложеното му наказание за срок от шест месеца, което е повече от изискуемия срок от една втора  фактически изтърпяна от наложеното му наказание, съгласно чл. 70, ал.1, т. 1 от НК.

Още с постъпването си в Затвора-Варна оценката на риска била към средното ниво.  Молителят С. нямал особени прояви, не е работил, не бил  наказван и не бил награждаван. Участвал е в едноседмична корекционна програма за формиране на умения за активно участие на трудовия пазар. За краткия си престой в затвора не е показал достатъчно мотивация за позитивно развитие в личностен план.

В този смисъл съдът намира, че изминалия фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието и уважаването на молбата на лишения от свобода би могло да се приеме като безнаказаност.  Независимо от сравнително краткия срок, който остава от пребиваването на молителя в затвора, то това е време, през което ще се работи със същия в насока постигане на целите на наказанието и негово поправяне.

Съдът намира, че основните цели поставени в планирането на наказанието не са изпълнени в голяма степен. По отношение на осъденото лице е необходимо доизграждане на социално-приемливи форми на поведение в живота на свобода. Когато поправянето надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период от  време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжението и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.

Съдът намира, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били постигнати в цялост в остатъчния срок при престоя на л. св. С..

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молба на л.св. Д.З.С. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва същата да бъде оставена без уважение.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 440 ал.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Д.З.С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част - 25 дни от наложеното му с присъда  по НОХД № 75/2015г. по описа на РС- Провадия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора пред Апелативен съд – Варна.

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 15:22 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: