№ 15918
гр. София, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110136869 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Н. А. А., З. И. Г.
и В. И. Г..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ***, абонатен № *** в качеството си на съсобственици
на процесния топлоснабден недвижим имот, придобит от тях по наследство от
М. П. К.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. При тези твърдения моли ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца разделно следните суми:
- Н. А. А. – 2/4 от общата сума – 953,06 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; 17,16 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със
1
законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; 120,08 лева – обезщетение за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
06.06.2024г. и 4,74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г.
- З. И. Г.а – квота 1/4 от общата сума – 476,53 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; 8,58 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 60,04 лева –
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и сума в общ размер от 2,37 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022г. до 06.06.2024г.
- В. И. Г. – 1/4 от общата сума – 476,53 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 19.06.2024 г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; 8,58 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 19.06.2024 г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 60,04 лева –
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г. и сума в общ размер от 2,37 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022г. до 06.06.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. А. А.,
която, че след смъртта на ***, последният е оставил следните законни
наследници: съпруга М. П. К., син Д. И. К. и син П. И. К.. Твърди, че
първородният син на М. и И. К.и – Д. И. К., роден 1945 г. и починал 1977 г., не
е включен в удостоверението за наследници нито като наследник на майка си,
нито на баща си. Излага твърдения, че има водено дело във гр. ***, за да бъдат
включени като наследници П. и Д. К.и. Посочва, че П. К. е починал на
10.02.2020 г., а декларация за имота на *** е пусната на 19.10.2020 г. Твърди
също така, че няма деклариран имот на ***, баща на ***[1]*. Моли съдът да
установи личността на ***, тъй като последният не фигурирал в документите
за наследници на П. И. К. и неговата майка М. П. К., която по документи е
собственик на процесния недвижим имот. Посочва, че видно от удостоверение
за наследници от 2024 г., наследниците на *** са З. И. Г. – дъщеря, В. И. *** –
син (който носи второто име на майка си, а третото е различно). Твърди, че
***, който е представен като внук, получава от дядо си 22 имота срещу
гледане и издръжка, видно от справка на Агенция по вписванията от 2022 г.
Във връзка с това посочва, че практически наследниците на починалия *** са
М. П. К. – съпруга, Д. И. К. – син и П. И. К. – син. Посочва, че на 10.03.2022 г.
е платила в *** сумата от 125,09 лв. на името на *** по фактура ***.
2
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са депозирали
отговор на исковата молба, с който сочат, че признават изцяло предявените
искове и представят доказателства за плащане на процесните задължения към
ответника. В тази връзка, съдът е указал на ищеца да заяви изрично дали
оспорва обстоятелствата, че всички претендирани по делото суми от
ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са изцяло заплатени. В определения от съда
срок, е постъпила молба с вх. № 310827/03.12.2024 г., в която ищецът сочи, че
посочените ответници са погасили задължението си за главница за топлинна
енергия и дялово разпределение, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
двете главници, поради което от тях се претендират единствено направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
пълномощник, който поддържа предявените искове и претендира разноски за
производството.
Ответникът Н. А. А., се явява лично и заявява пред съда, че оспорва
исковата молба, тъй като твърди, че притежава правото на собственост върху
процесния имот е изцяло, а не в сочения размер – ½ ид.ч. Сочи, че не оспорва
и признава задължението си към ***, така както и е посочено проекта на
доклад по делото.
Ответниците З. И. Г. и В. И. Г., редовно призовани, не се явяват в
проведеното открито съдебно заседание. От процесуалният им представител е
постъпила молба с вх. № 83699/10.03.2025 г., с която моли да бъде даден ход
на делото в тяхно отсъствие, както и да бъде допълнен изготвения проект на
доклад по делото, със заявеното от тях признание на предявените искове и
направеното плащане в срока за отговор на исковата молба. Ответниците
молят, разноски да не бъдат възлагани в тяхна тежест, доколкото не станали
повод за завеждане на делото.
В проведеното о.с.з., съдът е пропуснал да се произнесе по молбата на
ответниците за допълване на проекта на доклад по делото, което не се отразява
на изводите обективирани в настоящия съдебен акт, доколкото съдът е длъжен
да вземе предвид фактите и обстоятелствата настъпили в хода на
производството на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, в това число и признание на
неизгоден за страната факт, какъвто и е признанието за плащане.
Третото лице помагач – ***, редовно призован за о.с.з. не изпраща
представител. От същия е постъпила молба вх. № 63420/21.02.2025 г., към
която са приложени изисканите от съда документи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да платят на ищеца разделно следните суми: за Н. А.
А. – 953,06 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
3
01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; 17,16 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; 120,08 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и 4,74 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022г. до 06.06.2024г., а за ответниците З. Г.а и В. Г. – по 476,53 лева –
главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021год. до
29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; по 8,58
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до
29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в
общ размер от 60,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и сума в
общ размер от 2,37 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г. за всеки ответник
поотделно.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска
за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно
отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с
ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между
ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово
разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В случая ответниците не оспорват, а признават елементите от
фактическия състав на предявените искове – наличие на право на собственост,
в резултат на което е възникнала облигационна връзка, както и че ищецът е
предоставил посоченото в исковата молба количество топлинна енергия, а
ФДР е извършила дейност по топлинно счетоводство. Ответниците З. И. Г. и
В. И. Г. са представили доказателства за заплащане на претендираните от тях
суми в хода на процеса (в срока за отговор на исковата молба), като ищецът
изрично е направил писмено изявление по делото, че не оспорва погасяване на
всички задължения на посочените ответници, а от тях се претендират
единствено направените по делото разноски. Ответникът Н. А. А., също сочи
пред съда (лично в о.с.з.), че признава исковете, така както са предявени, като
4
единствения спорен за нея момент е, че притежава процесния имот изцяло.
Доколкото предметът на настоящото производство не установява със сила на
пресъдено нещо правата на собственост на страните, а в случая притежанието
на по-голям дял от имота (изцяло), би довело до задължение на ответника към
***, в по-голям от претендирания размер, то с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, искът срещу ответницата Н. А.
А., следва да бъде уважен в предявения размер – за ½ ид.ч. от имота и
съответно ½ от общо дължимите суми за предоставена топлинна енергия и за
дялово разпределение, както и за лихвите върху тях.
За пълнота следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателствата, вкл. документите представени от ФДР, се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – заверено
копие на Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от
ЗПИНМ с № ***, се установява, че процесния апартамент е придобит от М. П.
К. – починала на 29.11.1988 г. Видно от Удостоверение за наследници с изх. №
1936/16.07.2024 г., и Удостоверение за наследници с изх. № 1937/17.07.2024 г,
издадени от СО - район „Сердика“, ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са нейни
наследници, като същите са дъщеря и син на нейния племенник – *** –
починал на 06.06.2023 г. /син на *** – починала на 23.01.1991 г. – сестра на П.
И. К. – починал на 10.02.2020 г. – син собственика по НА – М. П. К./. Видно от
представения по делото НА за собственост върху недвижим имот № *** г.,
ответникът Н. А. А. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот.
С оглед горното съдът намира, че предявените искове срещу
ответниците З. И. Г. и В. И. Г. следва да бъдат отхвърлени, като погасени, чрез
плащане в хода на процеса, а исковете срещу Н. А. А. – изцяло уважени.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 127,62 лв. – платена държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт, които следва да бъдат възложени в
5
тежест на ответниците, съразмерно с правото им на собственост в
топлоснабдения имот. Неоснователно е възражението на ответниците З. И. Г. и
В. И. Г., че не следва да понасят разноски. До смъртта на техния наследодател
– *** - на 06.06.2023 г., задължението за заплащане на процесните суми,
произтича от универсално наследствено правоприемство, а от посочената
дата, до края на исковия период – 29.02.2024 г. – задължението е възникнало
директно като пасив в патримонуима на ответниците. Независимо от
основанието, същото е ликвидно и изискуемо, поради което неплащането му е
довело до установяването му по съдебен ред. С оглед горното – отв. З. И. Г. и
В. И. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 44,41 лв. за всеки от
тях, представляваща сбор от 31,91 лв. – д.т. и 12,50 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт при първоначално определено от съда възнаграждение в размер
на 50 лв. В тежест на ответницата Н. А. А. следва да бъде възложена сумата от
63,81 лв. – д.т. и 25 лв. – юрк. възнаграждение, или общо разноски за
производството в размер на 88,81 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, Н. А. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 953,06 лева (деветстотин
петдесет и три лева и 06 стотинки) - главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,16 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 120,08 лева –
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г. и сумата от 4,74 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г.
до 06.06.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу З. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и В. И.
Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. ***, ул. ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумите за всеки
от тях както следва - 476,53 лева – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., сумата от 8,58 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., сумата от
60,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024 г. и сумата от 2,37 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022г. до 06.06.2024г., като погасени, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. А. А. с ЕГН ********** и
6
адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. ***, сумата от 88,81 лв. (осемдесет и осем лева и 81 стотинки) – разноски
за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** и В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. ***, ул. ***, да
заплатят на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, всеки от
тях сумата от по 44,41 лв. (четиридесет и четири лева и 41 стотинки) –
разноски за производството.
Решението е поставено при участието на *** – трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7