Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 25.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН А.
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 305 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
директорът на РД „АА”, гр. София е наложил на жалбоподателя А.А.В.
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 43,
ал. 1, т. 6, пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10, пр. 2 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник, ТО
– Р., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Р.ският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 02.06.2020
г., около 15,17 ч., в КТП за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС на „Т.“ ЕООД, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, УПИ., кв. .,
притежаващ разрешение № .г. за пункт, категория II, при извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС „Ф.П.“, с
рег. № ., от категория М1, собственост на А.Б.М., с протокол № .г., след
извършване на проверките от члена на комисията, когато прегледът е извършен
съгласно изискванията на част II, раздел I от Методиката по чл. 31, ал. 1, жалбоподателят отбелязва заключението за
допускане на съответното ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, полагайки индивидуалния си печат № 1084-1, без да положи своя подпис,
като нарушението е установено при извършване на комплексна проверка на
11.06.2020 г.
Актосъставителят К.С.Б.
квалифицирал нарушението по чл. 43, ал. 1, т. 6, пр. 1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Актът бил подписан от актосъставителя,
от един свидетел, посочен в него, и предявен на жалбоподателя, който също го е
подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя А.А.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00
лева за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 6, пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10, пр. 2 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят
К.С.Б. и свидетелят по акта Б.Б.И., които потвърждават фактическата обстановка,
описана в АУАН, като и двамата свидетели са категорични, че в случая е било
констатирано липсата на поставен подпис в съставения протокол от член на
комисията.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, както и от
присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
От правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен
състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение,
което е накърнило правото на защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално
основание. Това е така, тъй като в съставения АУАН и в издаденото
въз основа на него НП, никъде не е посочено в какво качество е действал
жалбоподателят при изготвянето на процесния протокол за извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС и в частност дали същият е бил член или
председател на комисията. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че жалбоподателят не е положил подпис в протокола, в качеството си
на член на комисията, което на свой ред противоречи на отразеното в съставения
протокол от 02.06.2020 г., в който изрично е посоченио, че жалбоподателят има
качеството на председател на комисията. Непосочването в съставените АУАН и НП
на качеството на лицето, което не е положило подпис в протокола, съставлява
нарушение на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като така посоченото
нарушение според настоящия съдебен състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, водейки до неяснота, а оттук и до невъзможност
нарушението да бъде установено по безспорен начин, тъй като
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 43, ал. 1, т. 6, пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, която разпоредба създава задължение единствено за
председателя на комисията да подпише и подпечати протокола. Подобно несъответствие е недопустимо,
защото по този начин се засяга правото на защита на жалбоподателя, тъй като на същия е повдигнато административнонаказателно
обвинение, което е било неясно и по този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността адекватно да
организира защитата си. В случая липсата на съставомерни елементи и на относими
към тях факти е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото
на защита на наказаното лице.
Наред с това, според настоящия
съдебен състав, дори да се приеме, че формално при така изложената фактическа
обстановка жалбоподателят е осъществил административно нарушение, отнасящо до липсата
на поставен подпис в съставения протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС, като се преценят всички обстоятелства от значение
за административната отговорност, настоящият съдебен състав намира, че са
налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така, тъй като дори и формално да е налице осъществен състав на административно нарушение,
същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. Този извод се налага, тъй като в съставения протокол са
въведени в пълен обем необходимите данни, позволяващи изготвянето на съответни
справки и извършване на последващ контрол, като техническият пропуск при
оформяне на хартиения носител не е довел и до затруднение на лицето,
предоставило посоченото моторно превозно средство за периодичен технически
контрол. Не е спорно, че процесното нарушение е формално, т. е. на „просто
извършване“, поради което за съставомерността му не е необходимо да настъпят
каквито и да са вредни последици, но последното е обстоятелство, което съдът не
игнорира при преценката, че настоящият случай следва да се квалифицира като
маловажен. Същевременно по делото не са налице доказателства жалбоподателят да
е бил санкциониран друг път за извършено нарушение от същия вид, а и за каквото
и да е такова като председател на комисия за извършване на периодичен
технически преглед, което несъмнено сочи и на една занижена обществена опасност
на самия формален нарушител.
Предвид изложеното съдът приема,
че в случая налагането на санкция за извършеното нарушение би се явило
несъразмерно тежко както на обществената опасност на извършеното, така и на
самия нарушител, поради което намира, че АНО е следвало да съобрази, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, вместо да пристъпва към съставяне на НП и
санкционирането му. Като не е приложил посочената разпоредба наказващият орган
е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП, което като такова
следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ .г., издадено от директора на РД „АА”, гр. София, срещу А.А.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 6,
пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10, пр. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: