№ 1057
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430107465 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.А.Б.“ *** с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, ул.“Д.Х.“ ***, представлявано
от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез ю. С.Р.Р., против К. В. Л.
с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Е.П.“ ***, настоящ адрес: с.П., ул.“К.З.“
***. Посочва се в исковата молба, че между страните на ***г. бил сключен
Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ищецът
предоставил кредит в размер на *** лв. на ответника за срок от ***. Посочва
се в молбата, че било уговорено и заплащане на еднократна такса за оценка
на риска в размер на *** лв. , дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от длъжника
с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Твърди се, че
ответникът сключил и договор застраховка „Ж.“ в размер на *** лв., както и
застраховка „Б.“ в размер на *** лв. Посочва се, че общото задължение по
договора възлизало на *** лв., като сумата била разсрочена на *** вноски,
всяка в размер на *** лв. Твърди се, че бил уговорен лихвен процент в размер
на ***. и автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
поредни месечни вноски. Посочва се в исковата молба, че поради
1
неизпълнение на задълженията по договора ( неплащане на дължимите
вноски на ***г., на ***г. и ***.) настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията на ***г. Сочи се още, че ищцовото дружество подало заявление
по чл.417 ГПК, като било образувано ч.гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС. Била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. В хода на изпълнително дело *** заповедта била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да признае за установено,
че в полза на „Т.Б.А.Б.“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ***, ул.“Д.Х.“ ***, представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д.
и Н.Г.С. против К. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Е.П.“ ***,
настоящ адрес: с.П., ул.“К.З.“ ***, съществуват вземания за следните суми:
сумата от *** главница, сумата от ***- договорна лихва за периода от ***г.-
***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за периода ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното
и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника с вх.№***г., чрез
адв.И.-М. М. – АК-Г..Процесуалният представител на ответника взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като прави
възражение за недействителност на договора поради противоречие с чл.19,
ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1 т. 10-12, чл. 33, ал.1 ЗПК, както и противоречие с
добрите нрави. Иска се от съда да отхвърли изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощника на
ответника адв. И.М. М., която взема становище в молба с вх.№ ***. като
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
2
на РС-П., че на ***г. „Т.Б.А.Б.“ *** подало пред РС С.З. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против К. В. Л.. Било
образувано ч.гр.д. ***г. по описа на РС С.З., като с определение от ***г.
материалите били изпратени по компетентност на РС П.. В входа на
производството по ч.гр.д. №***г. по описа на РС П. била издадена Заповед за
изпълнение ***г., с която РС – П. разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора сумата от *** главница, сумата от ***- договорна лихва за периода
от ***г.- ***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за периода ***г. до
***г. , ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от ***. платена държавна такса и
сумата от ***. ю.ско възнаграждение. Заповедта била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. С определение №***. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото
си. Съобщението е получено на *** С искова молба вх.№***. в законовия
месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело ***г. по описа на
ПлРС.
Безспорно по делото е и не се оспорва от ответника, че на ***г. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на
който ищецът предоставил кредит в размер на ***. на ответника, както и
сумата от ***. застрахователна премия за „К. Ж.“ и сумата от *** лв. – за
застраховка „К. Б., срещу задължение да бъде изплатена от потребителя на
кредитора обща сума в размер на *** лв. за срок от ***, съгласно погасителен
план към договора, при уговорен размер на лихвения процент от ***, ГПР в
размер на *** и падеж на всяка ежемесечната вноска в размер на *** лв.,
посочен в чл. 11.2 от споразумението.
Не се спори и относно обстоятелството, че с посредничеството на ищеца като
застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните агенти с №
*** и №*** на К.з.ф.н. на ***г. между ответника и „З.к. „У. Ж.“ АД бил
сключен застрахователен договор по програма „З. Ж., Б., хоспитализация“ и
била издадена застрахователна полица №№ ***. Съгласно договора ЗК „У.
Ж.“ АД за периода от ***. покривало определени застрахователни рискове
срещу еднократна премията от ***. платима еднократно на датата на
отпускане на кредита, а ползващо лице е „Т.Б.А.Б.“ *** до размера на
задължението на застрахования кредитополучател К. В. Л. към датата на
застрахователното събитие.
3
Безспорно е по делото, че с уведомление от ***., получено на ***г.,
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по Договор за потребителски кредит №***/***г.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, действителен ли е договора между
страните вкл. съдържа ли клаузи, които противоречат на закона (на чл.19,
ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1 т. 10-12, чл. 33, ал.1 ЗПК) и добрите нрави,
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, каква сума е изплатил ответника по
договора и кои вземания са погасявани с направените от него вноски.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца на сумата от *** главница, сумата от ***- договорна лихва за периода
от ***г.- ***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за периода ***г. до
***г. , ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
***г. по ч.гр.д. №***г. по описа на РС П.. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от представеното заверено копие на рамков договор за
платежни услуги за физически лица от ***г., сключен между „Т.Б.А.Б.“ ***
и К. В. Л., че адрес за кореспонденция , посочен от кредитополучателя е този
в гр. С.З., ул.“Г.С.Р.“ ***.
Видно от представения на л.19 от делото информационен бюлетин за
вложителите, ответникът е получил основна информация относно З.та на
влоговете, а с декларация от ***г. е декларирал, че е се е запознал с
текстовете на „проект за рамков договор за физически лица“ и „Общи условия
за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Т.Б.А.Б.“ ***,
както и изразил съгласие за едностранно прекратяване на договора да бъде
уведомен чрез СМС на посочен от него мобилен номер.
Установява се от материалите по делото, че К. В. Л. е получил и
преддоговорна информация, както за програма „З. Ж. Б. хоспитализация“,
така за предоставения кредит – л.*** от делото.
По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза. Видно от
4
заключението на вещото лице, изслушано в съдебно заседание, към ***г. К.
В. Л. е заплатил сумата от ***. лихви, сумата от ***.***. просрочена главница
и сумата от ***. или общо сумата от *** лв. Незаплатени са останали
следните суми: сумата от *** лв. главница, сумата от ***. –договорна лихва
за периода ***г.-***г., сумата от ***. – договорна лихва за периода от ***г.
до ***г., сумата от *** лихва за забава от ***г.-***г., лихва забава в размер
на ***. за периода от ***г. до ***г. Видно от заключението на вещото лице
на ***г. е преведена сумата от *** лв. по сметка с получател К. В. Л. , а на
***г. ищецът е наредил „масов превод“ в полза на „У. Ж.“ АД за сумата от
******. , като към превода има справка, в която е посочено лицето К. В. Л. и
сумата от *** лв. Вещото лице дава заключение, че общият размер на
преведените суми по застраховки е ***. Видно от заключението по
параметри при отпускане на кредита годишния лихвен процент е ***, а ГПР
*** Съдът възприема изцяло с доверие заключението на вещото лица като
компетентно изготвено, обективно и безпристрастно, съответстващо на
писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на договор за
потребителски кредит № ***/***г., заверено копие на рамков договор за
платежни услуги за физически лица от ***г., заверено копие на
застрахователна полица № ***; заверено копие на потвърждение за приемане
и съгласие по застрахователен договор № *** от ***г. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в
едномесечния срок по чл. 415 ал.4 ГПК.
Разгледани по същество са основателни и доказани.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представен документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на
банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му.Заповедта за
изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по 417
т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като извлечението
удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор
следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието,
изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на
5
заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна
изискуемост на кредит по договор за потребителски кредит № ***/***г.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът доказа при пълно и
главно доказване, че между „Т.Б.А.Б.“ *** и К. В. Л., е съществувало валидно
облигационно правоотношение на основание договор за потребителски
кредит № ***/***г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
процесния договор на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от същия закон, с оглед липсата на ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на
договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера
на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва да
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая е посочено в процесния договор, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на ***, като последният се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в
клаузите на съглашението между страните не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона и т. 10 от договора. В случая съдът счита, че може да
се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
6
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. По тези съображения съдът
намира, че при сключване на процесния договор за кредит не е било
допуснато соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Отделно от това, ищецът претендира заплащането само на
договорна лихва, която е ясно регламентирана и фиксирана по размер в
съглашението. Ето защо съдът приема, че договорът съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съдът приема, че по делото не са налице доказателства за противоречие с
разпоредбата на чл. 11, ал.1 т.11 от ЗПК.Посочени са и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително в точка 11.2 от същия
и инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. Процесният договор съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл
е и даденото от Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-42/15
тълкуване на норми от Директива 2008/48/ЕО.
Същевременно договорът кореспондира и с нормата на чл.11, ал.1 т.12 от
7
ЗПК, предвид обстоятелството, че в т.12 и 13 от договора е включена
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Договорът не противоречи на чл.19, ал.1 и чл.33 от ЗПК, каквито твърдения
са изложени от процесуалния представител на ответника. Неоснователно е и
възражението на особения представител на ответника относно уговорките за
възнаградителната лихва и тази за забава със закона и добрите нрави. При
преглед на материалите по делото и съобразяване заключението на вещото
лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, съдът не откри
доказателства в подкрепа на тези твърденията. Клаузите за лихвите по
договора са израз на договорната свобода между страните. Същевременно
клаузите са уговорени ясно и разбираемо. Няма доказателства за нарушаване
на чл.19 ал.4 ЗПК и надхвърляне на годишния процент на разходите по
кредита. Не са налице и доказателства за неоснователно обогатяване на
кредитора, което да обуслови извод за нищожност на клаузата за договорната
възнаградителна лихва поради при прекомерност на размера. Едновременното
начисляване на възнаградителна лихва и лихва за забава също не противоречи
на закона, с оглед различното основание, на което се базират.
С оглед приетите за неоснователни възражения на ответника за нищожност
на договора, съдът приема, че всяка от страните по него дължи изпълнение на
поетите задължения. Установи се от експертното заключение по обсъдената
съдебно-счетоводна експертиза, че банката е изпълнила основното
произтичащо от процесния договор задължение да предостави на
кредитополучателя уговорената сума, доколкото същата е била усвоена от
него с осъществен превод по сметката му. При това в тежест на ответника е
възникнало задължението да заплати уговорените вноски по главница и
договорна лихва на определените дати на падеж.Изясни се, че към ***г. К. В.
Л. е заплатил сумата от ***. лихви, сумата от ***.***. просрочена главница и
сумата от ***. или общо сумата от *** лв. Установи се от заключението на
вещото лице, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и към датата на съдебното заседание длъжникът не
е престирал суми към кредитора, поради което вземанията по договора в
полза на банката съществуват и понастоящем.
8
С оглед на горното и от представените от ищеца писмени доказателства,
съдът приема за доказано по безспорен и категоричен начин , че ответника
дължи на „Т.Б.А.Б.“ *** сумата от *** главница, сумата от ***- договорна
лихва за периода от ***г.- ***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за
периода ***г. до ***г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от ******. платена държавна такса, сумата от 2***. за възнаграждение за
вещо лице, сумата от 1***. за ю.ско възнаграждение, както и деловодните
разноски в заповедното производство – сумата от ******. платена държавна
такса и сумата от 1***. ю.ско възнаграждение или общо сумата от ***
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.Б.А.Б.“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ***, ул.“Д.Х.“ ***, представлявано от изпълнителните
директори А.Ч.Д. и Н.Г.С., против К. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“Е.П.“ ***, настоящ адрес: с.П., ул.“К.З.“ ***, че в полза на „Т.Б.А.Б.“ ***
съществуват вземания и К. В. Л. с ЕГН ********** дължи на дружеството
сумата от *** главница, сумата от ***- договорна лихва за периода от ***г.-
***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за периода ***г. до ***г. ,
ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***г. по ч.гр.д.
№***г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. В. Л. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“Е.П.“ ***, настоящ адрес: с.П., ул.“К.З.“ ***, да заплати на
"Т.Б.А.Б.“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
ул.“Д.Х.“ ***, представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.Г.С.,,
сумата от *** общо направени деловодни разноски в производството по
ч.гр.д.№***г. и по гр.д.***г., и двете по описа на РС-П..
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10