Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 16.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретар АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила молба от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД /заместен в хода на производството от правоприемника си „Банка ДСК” ЕАД/ против М.Т.П. и К.П.П. за установяване на вземания, предмет на издаден заповед за изпълнение.

Твърди се, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който на П. е предоставен кредит в размер на 10 050,00 лв. със срок за връщане 72 месеца, платими на вноски, с падеж 30-то число на месеца, считано от 30.01.2013 г. По договора солидарно с Т., за връщането на предоставения кредит, се е задължил и ответника П.. По договора е предложено изпълнение за 28 вноски, като на 30.12.2018 г. е настъпил падежа на последната погасителна вноска. Непогасените вземания по договора са 6 991,79 лв. – главница, 1 165,74 лв. – договорна лихва при лихва от 10,95 % на година, 715,47 лв. – обезщетение за забава и неустойка за забава в размер на 102,43 лв., начислена за периода 30.12.2018 г. /настъпване падежа на последната вноска по договора/ до 04.02.2019 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/, определена при годишна лихва от 14,65 %.

За събиране на вземанията по заповедта се твърди, че заявителят /„ЕКСПРЕСБАНК“ АД/ е подал заявление, а за установяване на вземанията по нея са му дадени указания за предявяване на иск.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът има солидарно срещу тях вземания в размер на 6 991,79 лв. – главница, ведно с договорна лихва от 05.02.2019 г. до погасяването й, 1 165,74 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2015 г., 715,47 лв. – обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. до 30.122018 г. и обезщетение за забава в размер на 102,43 лв., начислена за периода 30.12.2018 г. до 04.02.2019 г. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото отговор особеният представител на ответниците твърди, че съдържанието на договора не отговаря на изискванията на закона. В него не е посочена дата на сключването му, срока на действие на договора, начина на формиране на лихвата, начина на формиране размера на всяка вноска по кредита. Твърди се, че информацията в него не е представена по ясен и разбираем начин. Заявява, че разпоредбите относно договорната лихва са неравноправни. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за усвояването на сумата по кредита и за обявяване на вземания по него за предсрочно изискуеми. Ответникът оспорва да е налице основание за начисляване обезщетение за забава върху цялата главница за периода 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г., след като изискуемостта на вземането е настъпила едва на 30.12.2018 г. Твърди се, че възможността за принудително събиране на вноски с падеж май 2015 г. до януари 2016 г. вкл. е погасено по давност.

В хода на производството ищецът се представлява от юрисконсулт Т., която по същество излага становище за основателност на заявените искове, като подробни съображения развива в ангажирана по делото писмена защита.

Ответниците се представляват по делото от адв. Н., който поддържа заявените възражения в отговора на исковата молба, като излага становище за тяхната доказаност, основание за отхвърляне на исковете.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя П. потребителски кредит за преструктуриране чрез рефинасиране на негово задължение по договор за банков кредит № 0262136. Договорено е кредита да се усвои чрез посочена разплащателна сметка, открита на името на П., за която той ще заплаща такса за обслужването й в размер на 1,79 лв. Договорено е, че сумата по кредита ще бъде върната на анюитетни месечни вноски от по 198,52 лв. всяка, за срок от 72 месеца, с падеж 30-то число на месеца, с номинален лихвен процент от 10,95 %, формиран от базисен лихвен процент на Сосиете Женерал в лева /БЛПSGEB/ в размер на 6,00, с наказателна надбавка върху просрочени вноски с 6 пункта над номиналния процент или към датата на сключване на договора 16,95 % и върху главницата след настъпване на предсрочна изискуемост 6 пункта над номиналния лихвен процент. В договора е отразено, че конкретните условия за издължаване на кредита са съгласно погасителния план от 07.12.2012 г. В плана е посочен: размера на кредита /10 050,00 лв./, вкл. нетната му стойност /9 990,00 лв./, размерът на месечната вноска /198,52 лв./, лихвения процент /10,95 %/ и процента застраховка /1,44 %/, общият размер на дължимата лихва за срока на договора /3 750,13 лв./ и на застраховката /493,31 лв./, ГПР-то /14,15 лв./, срокът за връщане на кредита /72 месеца/, общият размер на плащанията плащанията /4 393,44 лв./, размера на всяка вноска, частта от главница, договора лихва и застраховка, които се погасяват с нея и остатъка за погасяване. С подписването на договора кредитополучателят П. е дал съгласие банката едностранно да променя договорения лихвен процент при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до увеличаване размер на БЛПSGEB с два пункта нагоре или надолу спрямо размера му към деня на сключване на договора, като информира потребителя за всяка промяна с посочване на новия лихвен процент датата, от която се прилага новия БЛПSGEB или за съответно заместилия го лихвен процент, вкл. за промяна на размера и броя на месечните анюитетни вноски. В раздела от договора за правата и задължения на кредитополучателя е посочена възможността да предсрочно погасяване на кредита, съответно вземанията, за които той няма да дължи изпълнение /договорни лихви, такси или други разходи/, възможността за отказ от договора в срок от 14 дни от сключването му, вкл. за какво дължи връщане – главница и лихви от датата на усвояване до връщане, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от подаване на уведомлението за упражнен отказ. При неиздължаване отчасти или изцяло на месечни анюитети съгласно погасителния план договорната лихва се увеличава с надбавка /от 6 пункта/, като санкционната лихва се начислява отделно от анюитетните вноски. По договорната връзка наред с кредитополучателя П. е встъпил и съдлъжника П., която се е задължила да отговаря солидарно с него за връщане на сумите по кредита, като е декларирал, че е запознат с условията на договора и е съгласен с тях. По договора е уговорено сключването на застраховка „Живот” на М. и К. Петрови.

Въз основа на подадено заявление от „Сосиете женерал експресбанк”АД пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 299/2019 г. В производството в полза на „Сосиете женерал експресбанк”АД, солидарно против М.Т.П. и К.П.П., е издадена заповед и е допуснато незабавното й изпълнение за сумите от 6 991,79 лв. – главница, ведно с договорна лихва от 05.02.2019 г. до погасяването й, 1 165,74 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2015 г., 817,90 лв. – обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. до 04.02.2019 г. и сторените разноски в размер на 229,51 лв. Заповедта е връчена на длъжниците чрез залепване на уведомление.

В хода на производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. В него вещото лице посочва, че сумата по кредита, чиито вземания са предмет на установяване, е усвоен по посочена в договора разплащателна сметка на 07.12.2012 г. Преди заверката на сметката на ответника П. салдото по сметката е било отрицателно - минус 457,65 лв. След усвояването на кредита е удържана еднократна такса от 150,00 лв., покрита е отрицателната наличност, като са рефинансирани задължения по предходен кредит в размер на 9 335,27 лв. и е останала разполагаема сума от 107,08 лв. Експертът посочва, че вноските по кредита са анюитетни, като те включват главница, договорна лихва и застраховка. От договорените 72 вноски за погасяване на кредита ответниците са предложили изпълнение двадесет и осем  вноска, като по двадесет и деветата изпълнението е частично - за сумата от 50,30 лв. – договорна лихва и 8,39 лв. застраховка. Общият размер на сумата, за която е предложено изпълнение към 02.01.2020 г. се посочва, че е 5 710,00 лв., от които 3 058 лв. – главница, 2 209,72 лв. – лихви, 298,92 лв. – застраховка и 143,15 лв. такси. След последното предложено изпълнение по вноска двадесет и девет /плащането е от 04.05.2015 г./ плащания по кредита не са постъпвали. В рамките на срока на договора първоначално уговорения размер на договорната лихва от 10,95 % е намален на 8,65 %, като това е станало на 30.06.2015 г. С намаляване процента на договорната лихва месечните вноски по договора са намалени от 198,52 лв. на 190,92 лв. След изменение процента на договорната лихва е направена актуализация на погасителния план, като дългът е структуриран по следния начин: 6 991,79 лв. /10 500,00-3 058,21/ - главница, 1 165,74 лв. /13,50 лв. – остатък по вноска 29 и 1 152,24 лв. по вноски от 30 до 72/ - договорна лихва. Към датата на изготвяне на заключението /05.01.2021 г./ вещото лице е определило размера на задълженията на ответниците както следва: 6 991,79 лв. – главница, 1 165,74 лв. – договорна лихва, 715,47 лв. – обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г. и 102,43 лв. неустойка /наказателна лихва/ за периода 30.12.2018 г. до 04.02.2019 г. Обезщетението на забава вещото лице е установило, че е начислявано върху вноски по главница с настъпил падеж, по които не е предложено изпълнение, като размерът му е 6 %, разпределени на 360 дни, умножени по дните на просрочие от падежа на всяка месечна вноска до изтичане срока на договора – 30.12.2018 г. Олихвяването не е извършвано съгласно уговорките в договора /с лихва от 6 пункта на договорната/. Наказателната лихва, начислена за периода 30.12.2018 г. /датата на изтичане срока на договора/ до 04.02.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е определяна върху цялата главница с процент от 14,65, формиран от номиналния процент 8,65 и надбавка от 6 %, разпределен на 360 дни, за срока на забавата. В рамките на срока на договора БЛПSGEB е променян неколкократно в посока на долу. За периода 01.12.2012 г. до 01.12.2016 г. той е бил 6 %, за периода 01.01.2017 г. до 01.12.2017 г. – 5,95 %, а от 01.01.2018 г. до 01.12.2018 г. 4,05 %. Размерът на БЛПSGEB се е определя по формулата (К1хS)+(K2xR)-D, като К1 и К2 са параметри, които се ползват за определяне на теглата S и R, като К1 е общият размер на привлечените депозити от клиенти, К2 е равен на 1-К1, като се изчислява по валути и е между 0 и 1. S е цената на привлечения ресурс от граждани, фирми и други небанкови институции, като той се формира от сбора на средния лихвен процент на привлечени депозити от клиенти, допълнителни надбавки за покриване на всички лихви и оперативни разходи на банки, произтичащи от привлечени средства на граждани, фирми и други небанкови институции, допълнителна надбавка за покриване на разходи по поддръжка на задължителни резерв в БНБ върху депозити на местни клиенти и допълнителна надбавка за покриване на разходите към фонда за гарантирана на влогове в банки. R е цената на привлечения ресурс от банкови институции. D съставлява отстъпка на формираната сума. Вещото лице уточнява, че при изчисляване на индексите се търси оптимизация на отделните параметри. От всички компоненти при определяне на базовия лихвен процент при разпита вещото лице уточнява, че само търговския – привлечени депозити от клиенти, евентуално е под контрола на банката, но той не влияе съществено върху крайните стойности.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка за забава, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД и възражение за неравноправния характер на уговорките в договора относно договорната лихва с правна квалификация чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, т. 10 и 19 ЗЗП.

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който „Сосиете женерал екстресбанк” АД е предоставила на ответника П. сума в размер на 1 035,00 лв., след приспадане на договорената такса, за рефинасиране на кредит. Със средствата на 07.12.2012 г. е заверена сметката на кредополучателя, като банката е изпълнила задължението си да предостави средства в уговорения в договора размер. Договорът е сключен в изискуемата от закона форма /писмена/, а съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към датата на сключването му.

В договора не е посочената дата на сключването му, но съдържанието му препраща към погасителен план с посочена датата - 07.12.2012 г. На същата датата /07.12.2012 г./ банката е превела доворената сума на ответника П., с оглед на което следва да се приеме, че именно 07.12.2012 г. е датата, на която страните са постигнали съгласие по параметрите на договорната връзка. Дори да застъпим становище различно от изложеното и споделим виждането на представителя на ответника, че в договора не е посочена датата на сключването му, това, по аргумент от чл. 22 ЗПК, не врече недействителност на договорната връзка. Липсата на данни в договора относно датата на сключването му не е от съществено значение за избора на потребителя да сключи сделката или не, доколкото не засяга негово право да формира пълна и вярна икономическа представа за сделката. Това е така, тъй като към договора е приложен погасителен план с посочена дата в договора, в който е отразен броя и вида на вноски и периодите за тяхното погасяване. Тази информация съдът приема, че е достатъчна за кредитополучателя да формира представата си относно икономическите параметри на сделката.

Сключеният между страните договор е потребителски. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да е изготвен по ясен и разбираем начин. Особеният представител на ответниците оспорва при сключването на процесния договор това изискване да е спазено. Възражението съдът намира за неоснователно.

За да е недействителен един договор за потребителски договор по причина, че не е съставен на ясен и разбираем език, то от него за потребителя следва да е неясна основната му цел, като от него той не може да се ориентира за съдържанието на правата и задълженията си по него.

В договора е посочен размера на отпусната сума, целите за които тя се предоставя – рефинансиране на друг кредит, срокът за връщането й, размерът на договореното възнаграждение, което потребителя следва да заплати за срока на договора, начина на определянето му, възможността за неговото изменение в рамките на срока на договора в посока надолу или нагоре и условията, при което това може да бъде сторено.

В договора е уговорено, че възнаграждението за ползвания ресурс не е фиксирано за срока на връзката, а е формирано от променлива величина и постоянна компонента, което е допустимо от закона. Променливата величина се формира съгласно методика, като включените в нея компоненти не са под контрола на банката – кредитор. Методиката не е разписа в договора, но към момента на сключването му /края на 2012 г./ не имало такова законово изискване.

В рамките на срока на договора са отчетени настъпилите промени в променливата компонента при формиране на договорната лихва, като номиналния размер на договореното възнаграждение е намален. Размерът на постоянната компонента, който участва при формирането на номиналния процент, не е изменяна, което не се допуска от закона. След промяната в размера на договорната лихва е съставен нов погасителен план.

Във връзка с казаното съдът не счита, че в договора не е посечен начина на формиране възнаграждението на банката за ползвания финансов ресурс.

В договора са кредит е посочен общият размел на кредита и условията за усвояването му – по посочена разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя. Посочен е размера на таксата при отпускането на кредита и таксите за обслужване на разплащателната сметка, чрез която се обслужва кредита.

На следващо място, в договора са посочени изискванията за погасяване на кредита, като към него е приложен погасителен план, който включва информация относно размера, броя и периодите за погасяване на вноските, разпределението на сумите по различните компоненти, формиращи вноската /главница, договорна лихва, застраховка/.

В раздела права и задължения на кредитополучателя е записана възможността потребителя да се откаже от сключения договор, включително какво следва да върне по договора. Посочен е срока, в който той може да упражни това си право.

От изложеното следва извода, че на кредитополучателят е предоставяне цялата информация, на база на която да извърши преценка за икономическите параметри на договора, като то е сторено по ясен и разбираем начин.

По договора ответниците не са изпълнили задълженият си да погасяват отпуснатия им кредит при условията и сроковете, уговорени в него. Срокът на договора към датата на подаване на исковата молба /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК – 05.02.2019 г./ е изтекъл, като по него ответниците дължат изпълнение по главница и договорна лихва.

В отговора особения представител на ответниците е навел възражение за погасяванията за вземанията по главница и договорна лихва по вноски с падеж май 2015 г. до януари 2016 г. Съдът намира възражението за частично основателно досежно вземанията за възнаградителна лихва, част от посочените вноски.

Вземанията за главница по договор за потребителски кредит нямат периодичен характер и не се погасяват с кратна 3-годишна давност, а с общата – 5 години, като по отношение на всяка вноска тя тече от падежа ѝ. Уговорката в договора за връщане на предоставените средства на вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а съставлява уговорка за изпълнение на части. Съгласно постановката на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, са периодичните задължения, които, макар да са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането ѝ, е повтарящо се, както и че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.

Казаното е основание за неоснователност на възражението за давност досежно вземанията по главницата, включена в посочените по-горе вноски.

При този извод, съобразно заключението на вещото лице, съдът следва да установи вземане по главница в размер на 6 991,79 лв.

Вземанията за договорна лихва, по аргумент от чл. 111, б. „в” ЗЗД, се погясяват с кратка 3-годишна лихва. По вноски с падеж май 2015 г. до януари 2016 г. към датата на подаване на исковата молба /05.02.2019 г./ възможността за принуда е погасена, с оглед на което съществуването им следва да се отрече. Размерът на вземанията за договорна лихва за посочения период е 382,08 лв.

За горницата до сумата от 1 165,74 лв. с подаването на исковата молба /05.02.2019 г./ давността е прекъсната, по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД, вземането съществува и може да е обект на принуда, поради което следва да бъде установено.

През м. май 2015 г. ответниците последно са предложили изпълнение по договорната връзка. Неизпълнението на задължението им за плащането на вноските кредита е дало основание на банката да начисли обезщетение за забава върху всяка вноска /арг. чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Изискванията на закона са спарени, като обезщетение е начислявано върху вземания по главница с настъпил. Обезщетението е начислявано с процент по-нисък от размера на законната лихва за процесния период. Размерът на обезщетението е определен от вещото лице в заключението му, като той съответства на претендирания от ищеца до датата на изтичане срока на договора – 715,47 лв., като в тези рамки следва да бъде установен.

Претендираната от ищеца неустойка, начислена след датата на изтичане на срока на договора до датата на подаване на исковата молба, следва да се отхвърли по следните съображения:

В договора страните са уговорил, че при забава на вноска по кредита те ще се олихвяват с договорната лихва плюс надбавка от 6 %. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Обсъжданата уговорка в договора досежно размер на обезщетението за забава по забавени вноски /неустойка/, влиза в противоречие с правило с императивен характер, поради което същата не може да бъде зачетена. За периода след изтичане срока на договора върху непогасените вноски ответниците дължат само обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва.

Заявено е искане за присъждане на разноски в полза на ищеца. В заповедното производството са сторени разноски в размер на 229,51 лв. В рамките на настоящото производството са сторени разноски в размер на 1 329,51 лв. /държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство, възнаграждение за вещо лице/. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за който съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. /отчита се, че делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание/ Общо сторените разноски по делото от ищеца са в размер на 1 559,02 лв., които, при изхода на спора, в тежест на ответниците следва да се възложи сума в размер на 1 481,07 лв.

По делото ответниците са представлявани от назначен им от съда особен представител – адв. В. Н., на който следва да се изплати възнаграждение в размер на 750,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.П., с ЕГН ********** и К.П.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 /правоприемник на „Експресбанк” АД/ сума в размер на 6 991,79 лв. /шест хиляди деветстотин деветдесет и един лева седемдесет и девет стотинки/ – главница, ведно с договорна лихва от 05.02.2019 г. до погасяването й, 783,66 лв. /седемстотин осемдесет и три лева шестдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 30.02.2016 г. до 30.12.2018 г. г., 715,47 лв. /седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г., предмет на издадена Заповед № 153 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 06.02.2019 г. по ч. гр. д. № 299/2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за горницата до сумата от 1 165,74 лв. и 102,43 лв. – неустойка за забава за периода 30.12.2018 г. до 04.02.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Т.П., с ЕГН ********** и К.П.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатя солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 /правоприемник на „Експресбанк” АД/ сумата от 1 481,07 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и един лева и седем стотинки/ - сторени разноски според уважената част от исковете.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В. Н. – особен представител на ответниците М.Т.П. и К.П.П., възнаграждение в размер на 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: