№ 2009
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512537 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 13290/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 65767/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 139 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че З. Б. Б. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 2 534,73 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 209856, за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 67,62 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 262,38 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 05.06.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г., като е отхвърлен предявеният установителен
иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 534,73 лв. до пълния
предявен размер от 2 643,81 лв., или за размера от 109,08 лв., и за периода от 01.05.2019 г.
до 31.03.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 67,62 лв. до пълния предявен размер от 70,37 лв., или за размера от 2,75 лв., и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 262,38 лв. до пълния предявен
размер от 377,77 лв., или за размера от 115,39 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 14,56 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 05.06.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно
наименование „Бруната“ ООД) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
1
Срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете, е
депозирана въззивна жалба от ответника З. Б. Б. чрез особения й представител адв. Д. Г.
В. от САК с доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че ищецът не е доказал, че е
доставил топлинна енергия на ответницата. Не е установено, че ответницата е ползвател на
имота и съответно на топлинната енергия. Оспорено е удостоверението за идентичност на
адреса, което съдържа противоречиви данни. Представените документи показват
несъответствия и подправки в молбата за откриване на партида. Съдът е изградил решението
си върху предположения относно адреса и собственика на имота. Липсват доказателства за
реално доставяне на енергия. Договорът с „Бруната България“ ООД, който е изтекъл през
2002 г., е неотносим към процесния период (2019-2022 г.). Неправилно съдът е приел, че въз
основа на старо общо събрание от 2001 г. се доказва разпределение за по-късен период. Няма
доказателства, че „Бруната“ е извършвала разпределение в искания период.Неправилно се
приема, че общото събрание не е било оспорено и че няма нужда от нотариална заверка на
подписите. Ищецът претендира заплащане за услугата дялово разпределение, въпреки че
има договор с трето лице за същата услуга. Няма основание едновременно и ищецът, и
„Бруната“ да получат плащане за едно и също. Представеният договор съдържа конкретни
цени за услуги, но не е доказано, че те са приложими за процесния период. Ищецът е
претендирал 2643,81 лева, но съдът неправилно е приел по-голяма сума (3838,66 лева), от
която е приспаднал погасени по давност суми. Това противоречи на принципа, че не може да
се присъжда повече от поисканото (свръхпетитум). Техническата експертиза е извършена на
базата на документи, които не са били представени в делото и не са били проверени от
ответницата. Вещото лице не може да събира доказателства самостоятелно, което прави
експертизата недостоверна. Приложената нормативна уредба е отменена, което прави
методиката за изчисление незаконосъобразна. Нарушена е и европейската директива за
фактуриране на действителното потребление на топлинна енергия.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД.
Решението е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 534,73 лв. до пълния предявен
размер от 2 643,81 лв., или за размера от 109,08 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до
31.03.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 67,62 лв. до пълния предявен размер от 70,37 лв., или за размера от 2,75 лв., и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 262,38 лв. до пълния предявен
размер от 377,77 лв., или за размера от 115,39 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 14,56 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., като необжалвано.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде
признато за установено, че З. Б. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 2 643,81 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 377,77
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 16.10.2020 г. до 05.06.2023 г.; 70,37 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 14,56 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 33083/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената
топлинна енергия:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните елементи:
1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия;
2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и
за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата:
дали са налице договорни правоотношения на въззивника-ответник с въззиваемия-ищец;
дали е било налице през исковия период валиден договор за извършване на услугата дялово
разпределение между етажната собственост на топлофицираната сграда и третото лице-
помагач; какъв е размерът на дължимата сума за главница.
През процесния период 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът е притежавал право
на собственост върху апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. ****,
като този факт се установява и от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том
XXIV, нот. дело № 5051/1992 г., с който наследодателят на ответницата – Б.С.Б., е придобил
на възмездно правно основание (въз основа на договор за покупко-продажба) правото на
собственост върху процесния апартамент. След смъртта на баща си Б.С.Б. на 06.04.2004 г.
ответницата е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. процесния имот по
наследствено правоприемство (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), а на 04.06.2006 г. след смъртта
на майка си Л.Г. Б. – остава единствен собственик на целия апартамент (това обстоятелство
се установява от Удостоверения за наследници № 713/09.06.2004 г. и № РКС24-ВК08-699,
издадени от длъжностни лица по гражданското състояние при район „Красно село”, СО).
Видно от приложено удостоверение от ГИС – София ЕООД имотът, описан в нотариалния
акт, и този по исковата молба и декларациите за откриване на партида са идентични.
На следващо място по делото са представени молба от 15.07.1992 г. от Б.С.Б. за
откриване на партида до директора на СЕК „София“, както и две декларации от ответницата
от 17.08.2004 г. до ищеца за откриване на партида за доставка на топлинна енергия до
процесния апартамент № 21 на мястото на досегашния абонатен номер на наследодателя й
Б.С.Б..
Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение
3
по договор за продажба на топлоенергия през исковия период 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която
ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този факт се
установява от Протокол от проведено на 14.10.2000 г. Общо събрание на етажните
собственици на обекти в сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД (с актуално наименование „Далсия“) за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че такъв е бил
подписан с № 939 на 20.11.2001 г.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик – ищцата по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от
заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са въведени твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на
приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към
началото на процесния период. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок
следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ
вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на
45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че процесните
Общи условия обвързват ответницата и са приложими към възникналото облигационно
правоотношение с ищеца. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а
ответника – да заплаща нейната стойност.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която
се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е
редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е
преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Съгласно
заключението по СТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира като достатъчно
изчерпателно обосновано, за имота е била потребявана топлоенергия 5 броя отоплителни
4
тела и 1 брой щранг лира с мощност от 697 Вт, тези за битово гореща вода са начислявани
по данни от 1 брой водомер, който е редовно отчетен, съгласно т. 5.2 от Приложение към чл.
61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд се е произнесъл
свръхпетитум. Вещото лице е достигнало до извод, че общата дължима сума за целия исков
период от м. 05.2019 г. до м. 04.2023 г. след приспадане на сумата за възстановяване е
3720,98 лв., които са над претендираната главница от 2643,81 лв. за същият период. За
периода, в който вземането не е погасено по давност присъдената на ищеца сума е в рамките
на претендирания от него размер, поради което не е нарушил диспозитивното начало в
процеса.
По отношение на цената за извършената услуга „дялово разпределение“:
Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са извършвани от
трето на процесното материално правоотношение лице – „Далсия“ ООД. По делото е
представен Договор от 20.11.2001 г. между етажната собственост на жилищната кооперация,
където се намира процесния имот, и „Далсия“ ООД, по силата на който етажната
собственост е възложила на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово
разпределение на доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това
решение от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в приложимата за процесния период Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда –
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на
„Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В чл. 36
от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга
„дялово разпределение“. По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между
„Топлофикация София” ЕАД и „Далсия“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и
третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо
редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост. Неоснователни са възраженията, че са изтекли
договорите с дружеството извършващо услугата дялово разпределение. Договорът между
етажната собственост и третото лице-помагач няма доказателства да е бил изрично
прекратен с решение на общото събрание. Договорът между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Далсия“ ООД не се установи да е с изтекъл срок, тъй е уговорено, че влиза в сила на
01.05.2020 г. и е с тригодишен срок на действие поради което е обвързвал страните по него в
процесния период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.
Неоснователни са и възраженията, че не е доказано по делото извършването на
услугата „дялово разпределение“. Извършването на услугата дялово разпределение за
исковия период се установява от представените и неоспорени от ответника индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, изготвени от фирмата за дялово разпределение.
Неоснователно е възражението, че не ищецът не е ангажирал доказателства за
основанието, на което му се дължи възнаграждение за извършената от третото лице услуга
по извършване на услугата „дялово разпределение“. Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
5
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Наистина, фактически услугата е извършвана от
подпомагащата ищеца страна „Далсия“ ООД, но съгласно сключения между „Топлофикация
София“ ЕАД, като възложител, и „Далсия“ ООД, като изпълнител, договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането
на цената за услугата се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на които няма данни
ответниците да са възразили и които регламентират съдържанието на процесното
продажбено правоотношение, получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е именно и ответницата З. Б. Б.. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът има
право да събира суми и за т. нар. „дялово разпределение“.
С оглед изложеното съдът намира, че изводите на първоинстанционния за дължимост
на сумите за потребена топлинна енергия и за цената за извършената услуга „дялово
разпределение“ са правилни и решението следва да бъде потвърдено в тази му част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Тъй като
клиентът-потребител на топлинна енергия не е изпълнил точно (количествено и навременно)
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася. Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради
което изтичането му го поставя в забава, без да е необходима покана.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад в първоинстанционното дело
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че
Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК,
въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само
по релевираните във въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който се
развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не
следва да обсъжда дали математически правилно е изчислен периодът и размерът на
мораторните лихви, поради което на основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на
СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.
По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ищец претендира разноските за настоящата инстанция вкл. за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. в
тежест на въззивника с оглед липсата на правна и фактическа сложност. На въззивника
следва да бъдат възложени и разноските за възнаграждение за особен представител в размер
на 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13290/04.07.2024 г., постановено по гр. д. №
65767/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в обжалваната му част.
Решение № 13290/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 65767/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. Б. Б. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* разноски за въззивното производство в
размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно
наименование „Бруната“ ООД) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца-
въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7