РЕШЕНИЕ
№
……….
гр.
София, 15.10.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4898 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Н.Г.К. срещу С.Д.А. и „С.С.“ ЕООД (н.) с правно
основание чл. 464 ГПК при участието на
синдика на „С.С.“
ЕООД (н.) на основание чл.
637, ал. 3 т. 2 ТЗ.
С
определение № 1658/22.06.2023 г. по ч.гр.дело № 1516/2023 г. на Софийски
апелативен съд е отменено определение от 07.10.2022 г. за прекратяване на
производството по делото и върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Н.Г.К.
твърди, че е взискател по изпълнително дело №
20169210400251 по описа на ЧСИ С.П., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден му по ч.гр. д. № 148/2016 г. на РС гр. Перник. По делото е
наложена възбрана на недвижим имот: поземлен имот № 1482, находящ
се в гр. София, м. „Кръстова вада“, с площ по
постановление за възлагане и по графични данни от 2693 кв. м., в квартал 1 по
плана на гр. София, м. „Кръстова вада“, при граници:
ПИ № 1519, ПИ № 1422, ПИ № 1385 и ПИ № 1466., който имот е с идентификатор
68134.10007.85. Въз основа на проведена публична продан на 16.10.2017 г. е
издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 16.01.2018 г. На
18.01.2018 г. е подадена искова молба от С.А. срещу „С.С.“
ЕООД пред Търговски арбитражен съд към Национална юридическа фондация – гр.
София с предмет осъдителен иск срещу „С.С.“ ЕООД за
сумата от 242390 лв. – стойност на разноски и подобрения за запазване на
горепосочения поземлен имот, с твърдения да са извършени по Договор за
управление на недвижим имот от 02.01.2013 г. По образуваното арбитражно дело
2/2018 г. е постановено решение на 26.01.2018 г. След решението седалището на
дружеството е променено в гр. Враца, като по заявление в ОС гр. Враца е разпоредено издаване на изпълнителен лист на 08.02.2018 г.
На 15.03.2018 г. ЧСИ е изготвил протокол за разпределение като на ответницата е
разпределена сума от 207773,04 лв. Твърди се, че размерът на разноските и
подобренията 242390 лв. надхвърля стойността на самия имот 234000 лв. Посочва
се, че С.А. е майка на Д. А., управител на ответното дружество, т.е. те са
свързани лица. Наред с това за имота е сключен Договор за поддръжка и
управление от 25.03.2014 г. с ищеца, като имотите са описани да се предават без
подобрения. Единствено ищецът, като поддържащ имота, е извършвал подобрения, но
не на посочена стойност. Подобрения не са отчетени и при извършване на опис на
недвижимия имот от 03.02.2017 г. Твърди се сключеният между ответниците договор
да е нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като договорът е сключен между
свързани лица с цел водене на симулативен процес,
както и поради противоречие с добрите нрави, доколкото стойността на
подобренията не би могла да е по-голяма от стойността на имота. Целта на този
договор е усвояване на цялата сума от разпределението. По изложените
съображение моли съда да признае за установено на основание чл. 469 ГПК, че не
съществува вземане на С.А. спрямо длъжника „С.С.“
ЕООД (в ликвидация) по и.д. № 20169210 400251 в размер на 242390 лв.
В
отговор на исковата молба С.А.Д. сочи, че искът е недопустим поради липса на
правен интерес. По изпълнителното дело е присъединена и държавата в лицето на
НАП за данъчни задължения на ответника в размер на 729712,35 лв. и в този
смисъл уважаването на иска не би се отразило върху разпределението и ищецът не
би получил по-голяма сума. Наред с това следва да се отчете, че по отношение на
вземането е постановено влязло в сила арбитражно решение, което е недопустимо
да се преразглежда. Договорът, на който се позовава ищецът, е сключен на
03.01.2013 г. със срок 1 година.
Ответникът
„С.С.“ ЕООД (н.) оспорва иска. Прави възражение за недопустимост.
Посочва, че чрез иска се прави опит за пререшаване на спор, за който е
постановено влязло в сила арбитражно решение, в което вземането е признато за
дължимо поради наличие на облигационна връзка и задължение за втория ответник,
а не поради признание от страна на първия ответник. Без правна стойност са
различните оценки на имота. Предметът на договорите, на които се позовава
ищецът, е различен.
Синдикът
на „С.С.“ ЕООД (н.) – В.М., конституиран на основание
чл. 637, ал. 3 т. 2 ТЗ, заявява становище за недопустимост и неоснователност на
претенцията.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв. Т., поддържа
иска. Ответникът С.А., чрез адв. К., оспорва иска. Н.К.
и С.А. представят писмени защити. Ответник „С.С.“
ЕООД (в ликвидация) и синдик М. не изпращат представител/не се явяват и не
заявяват становище по спора.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на Н.Г.К. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 12.01.2016 г. на РС гр. Перник на
основание Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело №
148/2016 г. на РС гр. Перник за сумата от 12500 евро, дължими от „С.С.“ ЕООД. Основание за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист е сключен
на 09.11.2015 г. между „С.С.“ ЕООД (в ликвидация) и Н.К.
договор за спогодба с нотариална заверка на подписите с отразена дължимост на сумата от 212500 лв., платима на 5 вноски,
като първата вноска в размер на 12500 евро е платима в срок до 18.11.2015 г.
Длъжникът е осъден да заплати и 488,96 лв. – държавна такса.
На
30.06.2016 г. на „С.С.“ ЕООД е връчена покана за
доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 251/2016 г. На
03.02.2017 г. е извършен опис на недвижим имот, находящ
се в гр. София, местност „Кръстова вада“, пл. № 1482,
собственост на „С.С.“ ЕООД.
На
16.10.2017 г. е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот на „1177 И.“
ЕООД, ЕИК *******. По жалба на длъжника „С.С.“ ЕООД е
образувано ч. гр. дело № 16101 по описа за 2017 г. на СГС, като с решение от 16.01.2018 г. жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител е оставена без уважение.
Пред
Търговски арбитражен съд към Национална юридическа фондация С.Д.А. е подала
молба на 18.01.2018 г. против „С.С.“ ЕООД (в
ликвидация) при претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 242390 лв. по договор за управление на недвижим имот от 02.01.2013 г.:
поземлен имот, находящ се в гр. София, р-н
„Триадица“, местност „Кръстова вада“, имот с пл. № 1482
с площ 2693 кв. м. В сезиращата молба е посочен един и същ адрес на страните по
спора. Твърди се в изпълнение на договора да са извършени дейности: почистване
на имота от замърсявания и изхвърляне на отпадъци, доставка на хумусна почва,
заравняване на имота, затревяване, цялостна поддръжка за срок от 12 месеца от
датата на сключване на договора, охрана за срок от 12 месеца. За изпълнените
дейности на 02.01.2014 г. бил подписан приемо-предавателен
протокол с отразена дължимост на сума от 242390 лв. Твърди
се на 10.01.2014 г. страните да са се споразумели сумата да се плати в срок до
10.02.2014 г. като до изпълнението на задължението С.А. ще задържи имота. В
отговор от 22.01.2018 г. ответника признава твърдените от ищеца факти като
сочи, че дължимата сума не е изплатена поради влошено финансово състояние на
дружеството. Прави се изявление за уважаване на правото на задържане.
С
решение от 26.01.2018 г. претенцията е изцяло уважена като е осъдено „С.С.“ (в ликвидация) да заплати на С.А. сумата от 242390
лв. – стойност на разноски за подобрения
и запазване на собствения на ответника поземлен имот, находящ
се в гр. София, р-н „Триадица“, местност „Кръстова
вада“ – Южен парк ІV част“. Отразено е, че сумата е дължима по Договор за
управление на недвижим имот от 02.01.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 3965,90 лв.- разноски по делото. Постановено е, на основание чл. 72, ал. 3
ЗС ищцата да задържи поземления имот до изплащане на присъдените по делото
суми.
На
06.02.2018 г. седалището на „С.С.“ ЕООД (н.) е
променено в гр. Враца.
С
разпореждане от 07.02.2018 г. по ч.т.д. № 11/2018 г. на ОС гр. Враца е уважена
молба за издаване на изпълнителен лист в полза на С.А. за уважената претенция
по арбитражно решение по дело № 2/2018 г. На 08.02.2018 г. е издаден
изпълнителен лист.
От
справка НБДН се установява, че управителят на „С.С.“ ЕООД
- Д.Г. А., ЕГН ********** е син на С. Д.А.,
ЕГН **********.
С.Д.А.
е присъединена като взискател по изпълнителното дело
на ЧСИ П.по молба от 08.02.2018 г. въз основа на вземането по изпълнителен
лист, издаден по ч.т.д. № 11/2018 г. на ОС гр. Враца.
На
15.03.2018 г. е съставен протокол за предявяване на разпределение. В частта
„Рекапитулация“ е прието на Н.К. да се заплати сума от 3826,80 лева, на С.А. –
207773,04 лв., на СО, дирекция „Общински приходи“ – 12867,99 лева и на ЧСИ П.–
9532,17 лв. С решение № 3780/22.06.2018 г. по ч.гр.дело № 7112/2018 г. на СГС в
е отменено извършеното разпределение като на С.А. е присъдена сума в размер на
214097,92 лв., а на Н.К. – сума в размер на 1063,76 лв. Съдът е приел, че на
основание чл. 136, ал. 1 т. 4 ЗЗД С.А. има право на предпочтително
удовлетворение на вземането на основание чл. 136, ал. 1 т. 4 ЗЗД.
По
делото е представен и Договор за поддръжка и управление, сключен на 25.03.2014
г. между „С.С.“ ЕООД (в ликвидация) и Н.Г.К. с
предмет управление и поддръжка на недвижими имоти в гр. София, р-н „Триадица“ с
пл. № 1482 и № 1422, приемо предавателни протоколи от
25.03.2014 г. и 24.03.2016, както и фактури и касови бонове, издадени от „Т.–
БКС“ ЕООД с дати 09.05.2017 г., 20.06.2017 г. 12.07.2017 г.с посочено основание
поддръжка на зелени площи и почистване на отводнителна вала по възлагане от Н.К..
Управители на „Т.БКС“ са С.И. Д.и Н.Г.К..
Договор
за цесия от 07.10.2019 г., представен от ответната страна, няма отношение към
предмета на спора, доколкото същият е сключен след датата на исковата молба, а
и липсва конкретика каква част от вземането от 212500
евро е прехвърлено при посочена стойност от 12500 евро.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Й..М..
Свидетелят сочи, че през м. март 2014 г. е постъпил в „С.С.“
ЕООД като ликвидатор, впоследствие бил назначен друг ликвидатор и през м. декември
2014 г. свидетелят отново заел длъжността ликвидатор до средата на 2016 г. Имотите
на дружеството се намират в местността „Кръстова
вада“. През м. март 2014 г. свидетелят посетил имота, изглеждал запустял,
представлявал „голяма ливада с изсъхнала трева, много храсти и тук-таме дървета“. Нямало охрана и огради. Имало няколко
колеца от едната страна, които напомняли, че някога е имало ограда. Свидетелят
не знае за времето, през което е бил ликвидатор на дружеството, последното да е
имало правоотношения със С.А., не е виждал и писмени договори. Свидетелят
познава С.А. като майка на управителя Д. А., двамата живеят на един и същи
адрес, но не знае тя да извършва търговска дейност. При посещението в имота нямало
следа да е обработван с машини, храстите били високи над 170 см. При следващите
посещения имотът изглеждал по същия начин. Свидетелят изпълнявал длъжността
„ликвидатор“ доколкото се изисквало подписване на документи, не се е запознавал
със съдържанието им. При встъпването в длъжност свидетелят пуснал покана чрез
ТР до кредиторите на дружеството, отзовал се само Н.К..
По
делото е приета Съдебна лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. А.Т.. Вещото лице отговаря, че по делото няма налични документи за
извършени действия по транспортиране и насипване на хумусна почва, документи,
отразяващи качествени или количествени показатели, договори за труд. Не може да
се отговори кога почвата е насипана, тъй като е следвало преди и след
насипването да се вземат проби от терена, за да се сравнят. Няма документи за
лабораторни изследвания и подобни дейности преди съставяне на приемо-предавателен протокол от 02.01.2014 г. Няма
документи за заравняване и затревяване на имота, както и за цялостната му
поддръжка. В съдебно заседание експертът допълва, че при липса на данни какво е
почиствано, какъв е хумусният слой, в какво количество – остойностяване не може
да се осъществи. Безсмислено е да се осъществи оглед на място, тъй като той няма
да даде информация за състоянието на имота преди 10 години - какво е било
състоянието на тревата и на хумуса. Няма снимков
материал или химически анализ, няма информация за състоянието на имота преди
отразеното заравняване.
Съдът
кредитира представеното по делото заключение. Макар да не е извършено при оглед
на имотите, за които се твърди да са извършвани подобрения по договор между
ответниците, вещото лице в съдебно заседание дава подробни разяснения защо
оглед през 2024 г. не може да отговори на въпроса какво е било състоянието на
имота, какви дейности и в какъв обем са извършвани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на предявения иск
Настоящият
съдебен състав е обвързан от Определение № 1658/22.06.2023 г. по ч.гр.дело №
1516/2023 г. на САС. В мотивите на определението е посочено, че когато срещу
вземането е депозирано възражение пред съда по несъстоятелността по реда на чл.
690, ал. 1 ТЗ, искът на кредитора, предявен в исково производство по чл. 637,
ал. 1 ТЗ, с който е оспорено вземане на друг кредитор на същия длъжник, е
основание вземането на кредитора-ответник да се счита за „неприето“ по смисъла
на чл. 639 ТЗ. Спорът между взискателите следва да
продължи в исковото производство, а не по реда на чл. 694 ТЗ.
По иска с
правно основание чл. 464 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 464 ГПК когато един от взискателите
оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск
срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата,
определена за кредитора с оспореното вземане.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че изпълнително
дело № 251/2016 г. е образувано по молба на Н.Г.К. срещу „С.С.“
ЕООД (н.) въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 148/2016 г.
на РС гр. Перник за сумата от 12500 евро, дължима по сключен на 09.11.2015 г.
между „С.С.“ ЕООД (в ликвидация) и Н.К. договор за
спогодба с нотариална заверка на подписите, както и разноски по заповедното
производство в размер на 488,96 лв. – държавна такса.
В
рамките на принудителното изпълнение поземелен имот, находящ се в гр. София, местност „Кръстова
вада“, пл. № 1482, собственост на „С.С.“ ЕООД (в ликвидация)
е възложен на „1177 И.“ ЕООД, като постановлението на съдебния изпълнител, след
осъществен съдебен контрол, е влязло в сила на 16.01.2018 г. На 18.02.2018 г.
като кредитор е присъединена С.А., представяща вземане по изпълнителен лист,
издаден по ч.т.дело № 11/2018 г. по описа на ОС Враца за сумата от 242390 лв. –
стойност на подобрения и запазване на имота, дължима от „С.С.“
ЕООД (в ликвидация), както и 3965,90 лв. – разноски по арбитражното дело.
В
конкретния случай спорна по делото е дължимостта на
признатите с решение по арбитражно дело № 2/2018 г. на Търговски арбитражен съд
при Национална юридическа фондация суми на твърдяно от страните основание. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 298 ГПК съдът приема, че решението е непротивопоставимо на Н.Г.К. и не е налице хипотезата на
ал. 3 на цитирания текст за действие на решението по отношение на всички правни
субекти. Ето защо и в настоящото производство по чл. 464 ГПК съдът дължи да
разгледа оспорването от страна на ищеца за съществуване на вземане в полза на С.А.
спрямо „С.С.“ ЕООД (н.).
В
конкретния случай, за да докажат възникването на правна връзка и надлежно
изпълнение на задълженията в договорен обем ответниците представят Договор за
управление на недвижим имот от 02.01.2013 г.
за срок от 12 месеца. Обективираната от
страните договореност е за предоставяне на имота за управление при цена от 200
лв. месечно за срок от 12 месеца. В чл. 4 е посочено, че възложителят дължи
заплащане на разноските за: почистване на имота от всякакъв вид замърсявания,
извозване и изхвърляне на отпадъците, доставка на хумусна почва, заравняване на
имота, затревяване, цялостна поддръжка за срок от 12 месеца, охрана,
отстраняване на повреди, възникнали без вина на наемателите. На свой ред
изпълнителят поема задължение за сключване на договор за наем с трето лице при
изгодна цена над договорената между страните, да задържа имота при незаплащане
на договорените и реализирани между страните разходи, отразени в приемо-предавателен протокол. Страните са подписали приемо-предавателен протокол с посочена дата 02.01.2014 г.
и отразено осъществяване на дейности по почистване, доставка на хумус, заравняване на имота, затревяване, цялостна
поддръжка и охрана. Определена е дължимост на сума в
размер на 242390 лв. в 7-дневен срок и право на задържане до изплащане на
цената. С изтичане на посочения срок, на 10.01.2014 г. страните са договорили
продължаване срока за плащане на дължимата сума с 1 месец, поради влошено
финансово състояние на дружеството, както и възможността за завеждане на
арбитражно дело.
Представените
от ответниците частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила, противопоставима
на ищеца при нарочно оспорване на отразените в тях факти и обстоятелства. Липсват
и каквито и да било доказателства, установяващи изпълнение на договореност по
чл. 4 – конкретизация на дейностите по вид и обем, последващо
сключени договори за охрана (не се твърди ответницата лично да е охранявала
имота), липсва яснота в какво се изразява поддръжката на имота. Не се
представиха доказателства за счетоводно отразяване на възникналото задължение
за юридическото лице, нито очаквания приход (12 месеца х 200 лв.), вкл. и последващо отразяване от страна на юридическото лице на увеличената
стойност на имота. На свой ред ищецът доказа липсата на подобни дейности и
пустеещото състояние на имота - чрез събраните гласни доказателства и изводите
на вещото лице по приетата Съдебна лесотехническа експертиза. Заявеното искане
от страна на С.А. за събиране на гласни доказателства – след разпит на ищцовия свидетел и приемане на експертизата, е оставено без уважение като несвоевременно.
При
тези мотиви съдът намира за основателна ищцовата претенция.
По
разноските:
Предвид
установения изход от спора ответниците С.А. и „С.С.“ ЕООД (н.) следва да заплатят на ищеца сторените по
делото разноски в общ размер на 9 895,60 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено
по предявения от Н.Г.К., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 464 ГПК,
че присъединеният в производството по изпълнително дело № 20169210400251 по
описа на ЧСИ С.П. взискател С.Д.А., ЕГН ********** не е носител на вземане от „С.С.“ ЕООД (н.) по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. №
11/2018 г. на ОС гр. Враца за сумата от 242390
лв., дължима на основание чл. 72 ЗЗД, представляваща стойност на разноски
за подобрения и запазване на собствения на „С.С.“
ЕООД (н.) поземлен имот, находящ се в гр. София, СО
р-н „Триадица“, местност „Кръстова вада“,
представляващ имот с пл. № 1482 с площ от 2693 кв. м., в кв. 1 по плана на гр.
София, местност „Кръстова вада-Южен парк ІV част“,
извършени в изпълнение на сключен между страните Договор за управление на
недвижим имот от 02.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
18.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението
е постановено при участие на синдика на „С.С.“ ЕООД
(н.), ЕИК *******, конституиран на основание чл. 637, ал. 3 т. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН ********** и „С.С.“ ЕООД (н.)
да заплатят на Н.Г.К., ЕГН **********
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 9
895,60 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: