РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Благоевград, 23.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20201200100833 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. АТ. Г., ЕГН **********,
чрез законните си представители (родители) АТ. М. Г., ЕГН ********** и Д. ИЛ. Г., ЕГН
**********, всички с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „****”, бл. **, вх. “*”, ет. *, ап. * против
Г.Ф., БУЛСТАТ ****, гр. С., район „****“, ул. „****” № *, ет. *.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.07.2015 г. около 19:45 часа, Ант. Ив. Изг. се е
движил в гр. П. по ул. „Отец Паисий“ в района на ППИТ „Д-р Асен Златаров“, като
управлявал четириколесно моторно превозно средство - АТВ, марка „ЦФМОТО ЦФ 500
2А“, с ДКН С1204Х, чужда собственост - "***** ЕООД, ЕИК ****.
В нарушение на правилата за движение, въпреки, че е възприел група играещи си деца,
Ант. Ив. Изг. реализира пътно - транспортно произшествие с пресичащия в този момент
пътното платно пешеходец Д. АТ. Г. (тогава на 10 годишна възраст).В резултат на пътно-
транспортното произшествие, пешеходецът Д. АТ. Г. е получил множество травматични
увреждания, временно опасни за живота, както следва: контузия на мозъка; субарахноидален
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; хеморагични фокуси в слепоочната и тилната
области на мозъка; оток на мозъка; контузия и подкожен хематом в дясната теменна област
на главата; разкъсно-контузна рана на горната устна вляво; оток на носа; охлузване на
лявото коляно.Поради получените тежки увреждания и след извършени диагностични
мероприятия в МБАЛ П., Д. АТ. Г. е хоспитализиран на 11.07.2015г. в УМБАЛСМ Пирогов
София, където престоява до 30.07.2015г. През първите дни на лечението, поради понижаване
1
на неврологичния скоринг (ГКС 7т.) пострадалият е интубиран, поставен на апаратна
вентилация и постоянна аналгоседация, т.н. състояние на кома.
Посочва се, че черепно-мозъчната травма, изразяваща се в мозъчна контузия и мозъчен
оток са реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно
за живота. Останалите мекотъканни увреждания, а именно контузията и подкожния хематом
на дясната теменна област на главата, отокът на носа, разкъсно контузната рана на горната
устна и охлузването на лявото коляно са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.След изписването от горецитираното болнично заведение, на пациента е
изписан прием на задължителни животоподдържащи лекарства за неопределено време, а
именно: „Ноотропил“ и „Конвулекс" .Броени дни след стартиране на терапията с
горецитираните медикаменти, Д. АТ. Г. получава следните нежелани реакции:нарушена
двигателна координация и замаяност, халюцинации и конвулсии, главоболие, възбуда,
тревожност, гадене, повръщане, диария, замаяност и тремор. Веднага след появата им,
родителите на ищеца са потърсили мнение от съответните специалисти в гр. П. и София -
град, като им е било пояснено, че тези нежелани лекарствени реакции са „по-малкото зло“,
както и че лечението следва да продължи, предвид постоянния риск за Димитър от появата
на заболяването „епилепсия“.Респективно, с оглед задължителните медицински
предписания, медикаментозната терапия продължава и към днешна дата (22.02.2016г.). като
пациентът изпитва ежедневно (в съвкупност или поотделно) гореописаните нежелани
лекарствени реакции.
Твърди се, че собственикът на четириколесно моторно превозно средство - АТВ, марка
„ЦФМОТО ЦФ 500 2А“, с ДКН С1204Х, не е имал валидно сключена и действаща към
момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност", видно
от електронно извлечение от електронната страница на Г.Ф..
За пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.07.2015г. при РУ на МВР гр. П., според който вината за
настъпване на процесното ПТП е на водача на четириколесно моторно превозно средство -
АТВ, марка „ЦФМОТО ЦФ 500 2А“, с ДКН С1204Х - Ант. Ив. Изг., спрямо когото е взето
административно-наказателно отношение, като е ангажирана неговата административно-
наказателна, а впоследствие и неговата наказателноправна отговорност.
Образувано е и досъдебно производство № 314, ЗМ 386/2015г. по описа на РУ на МВР-
гр. П., както и прокурорска преписка № 01412/2015г. по описа на Районна прокуратура - гр.
П.. В хода на разследването се установява, че виновният водач Ант. Ив. Изг. не е употребил
алкохол, като е установена причинно- следствената вързка между ПТП, станало на
11.07.2015г. и травмите нанесени на ищеца. След разясняване на правата на Д. АТ. Г., чрез
законните си представители е заявил, че не желае виновното лице да носи наказателна
отговорност, поради което и производството е прекратено от Районна прокуратура - гр. П.
по надлежен ред.
Освен всички физически травми и страдания, причинени на Д. АТ. Г. вследствие на
произшествието, той търпи и продължава да страда от емоционални такива. Наблюдаван от
2
родителите си няколко дни след излизането му от състоянието на кома, детето е започнало
да изпитва страх, спи на светло, постоянно вижда сцени от инцидента, отпаднал е, изпитва
чувство на витална застрашеност, няма настроение. Мисловният му процес протича с
удължено реактивно време, а съдържанието му си владее от натрапливи мисли и представи,
свързани със стресовата ситуация, създадена при катастрофата. Д. АТ. Г. изпитва панически
страх да пресича сам улица или булевард, поради което се налага да се придвижва постоянно
с придружител.Катастрофата се е отразила тежко на психиката му, детето все още не може
се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот, затваря се в себе си и не желае
да контактува с никого. Към днешна дата общуването, ежедневието и живота на детето са
напълно променени. Всички тези страдания са направили Д. АТ. Г. емоционално
нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото и физическото състояние, и пречат на
нормалното му съществуване, пълноценно общуване и спортуване.Горецитираните психо-
физични по своя характер травми са констатирани от специалист - психиатър, с поставена
диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ (ПТСР) и придружаващо заболяване
„Дифузна травма на главния мозък“.
Потвърждават, че е предявена претенция пред ответното дружество, което доброволно
е изплатило на ищеца сума в размер на 35 000 лева, като отхвърля претенцията за
претендираният размер от 100 000 лева.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Г.Ф., да заплати
на Д. АТ. Г., сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 11.07.2015 г., до датата на окончателното плащане на
обезщетението.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.Ф., с който оспорват исковете
изцяло, по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Посочва
се, че видно от приложените доказателства по делото, събитието е настъпило на
11.07.2015г., а исковата молба е депозира в съда на 22.07.2015г., следователно вече е
изтекла предвидената в чл.197 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите и чл.378 ал.2 от Кодекса за застраховането, пет
годишна погасителна давност, считано от датата на ПТП, в който срок се погасява правото
на пряк иск по застраховка "Гражданска отговорност", поради което претенциите,
произтичащи от настъпилото ПТП, включително такива, които увредените лица биха имали
по отношение на Г.Ф., понастоящем са погасени по давност.
Посочва се, че Г.Ф. е бил сезиран от ищеца във връзка с процесното ПТП, като е
образувана щета №210198/22.06.2016г., по която УС на ГФ е определил обезщетение на
ищеца общо в размер на 50 000 лв., разпределени както следва:
25 000 лв. - за контузияна мозъка, с очаквано възстановяване за период от 5*6 месеца,
но със създадена възможност за епилептогенен фокус;
3
15 000 лв. - за хеморагични фокуси в слепоочната и тилната области на мозъка,
резорбирали се по време на болничния престой, но участващи в генезата на готовността за
посттравматична епилепсия;
2 000 лв. - за повърхностни наранявания на кожата на челото, теменната част на
главата, горна устна, нос и лява колянна става;
8 000 лв. - за -посттравматично стресово разстройство с очакване на избледняване на
психотичната продукция до една година.
Определеното обезщетение е редуцирано с 30% до размера от 35 000 лв., поради
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и му е
изплатено с пл. нареждане от 08.08.2016г., което се прилага. С изплащането на сумите,
страните са решили спора извънсъдебно. В тази връзка се твърди, че е неоснователно
искането за изплащане на обезщетенията, предмет на исковата молба, тъй като претенциите
са били удовлетворени извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищците суми,
съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която
не се предвижда определена форма за действителност. Съгласно разпоредбите на КЗ
увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда обезщетения, с което се
решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми като не ги
приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на ГФ се
внася яснота и определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се
избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор,
какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на Фонда.
Още повече, че с настоящата искова молба не се претендират обезщетения за вреди
различни от взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и
получени от ищците, които да дават основание за преразглеждане. Сочи се, че в писмото
си до ищците ГФ изрично е посочил, че одобрената сума за обезщетение на неимуществени
вреди не са частично плащане по предявената претенция, видно от приложеното писмо от
Г.Ф. до ищците. Предвид гореизложеното считат исковите претенции за неоснователни.
Твърди се, че кореспонденцията между Фонда и ищцата представлява постигната
между страните извънсъдебна спогодба, чрез която те са разрешили окончателно спора за
наличието на право на обезщетение от ГФ и размера на обезщетението. Изразеното от
ищцата съгласие с определеното обезщетение следва да се тълкува във връзка с изричното
посочване от страна на ГФ, че сумите не са частично плащане по претенциите.
Следователно, приемайки предложеното обезщетение, ищцата се е съгласила, че те покриват
напълно претърпените от нея неимуществени вреди. Както е посочено в ТР № 1/2016 на
ОСГТК на ВКС, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите
от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло,
увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен
ред както от застрахователя (в случая ГФ), така и от деликвента. Валидно сключеното
4
споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение
относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане.
Прави се възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който като пешеходец е излязъл на платното за движение, където отнел
предимството на МПС без да изпълни задължението си на участник в движението да не
създава опасности и пречки за движението (чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП), като преди да навлезе на
платното за движение, не е видял и не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се
МПС и скоростта му на движение (чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП).
Оспорва се претенцията за имуществени вреди в предявените размери като
прекомерно завишена, за което се цитира съдебна практика.
Оспорва се изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП, като се посочва, че Фондът
не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а
изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при
определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което
съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната съдебна практика
задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице. Във връзка с процесното ПТП е образувана щета, по която ГФ се е
произнесъл в законоустановения срок.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК е отправено искане за конституирате в качеството
на трето лице - помагач на Г.Ф. по настоящото дело посочения за виновен за процесното
ПТП водач Ант. Ив. Изг. ЕГН: ********** от гр. П., ул. „****" № *.
С Определение № 34/11.01.2021 г. съдът е уважил искането за конституиране на
трето лице – помагач, а именно Ант. Ив. Изг., който е депозирал отговор на исковата молба,
в който посочва, че на 11.07.2015 г., малко преди 20.00 часа, в гр. П., група деца, сред които
и десетгодишния Д. А. Г., играли на „жмичка“ /криеница/. Децата били оставени без надзор
от родителите си и независимо, че в непосредствена близост до тях се намирала голяма
спортна площадка, находяща се в двора на ППИТ „Д-р Асен Златаров”, те решили да играят
на самата улица /ул. „Отец Паисий”/. Детето Г. е живеел с родителите си в ж.к. „****“ в гр.
П., находящ се на разстояние около 2 км от процесното място. По време на играта всички
деца били „изплюти”, а само Д. АТ. Г., който се криел зад паркиран автомобил на десния
тротоар на улицата, гледано посока изток — запад, все още не е бил. Тогава по улицата се е
задало АТВ марка „ЦФМОЮ ЦФ 500 2 A” с per. № С 12-04 X, управлявано от А. И. И..
Водача, който живее недалеч от процесното място и знаейки, че има изкуствена неравност
на пътя, а така също и деца в района, намалил своевременно скоростта на управляваното от
него превозно средство, като в определен момент е бил почти спрял за да изчака да се
отдръпнат децата от уличното платно. Когато платното се е освободило водача подал газ и
със скорост около 20 км/ч, изравнил предната част на АТВ-то със задната част на
5
паркирания на десния тротоар автомобил. Криещият се зад този автомобил Д.Г., разчитайки
да изненада останалите участници в играта и да не бъде забелязан от тях, предприел
внезапно пресичане на уличното платно и то тичайки, на място, различно от обозначените за
пресичане места и без да се огледа за преминаващи превозни средства, не за да пресече
уличното платно, а за да се „изплю“, т.е. да спечели играта. Водача веднага след като
изскочило детето натиснал спирачната система на АТВ-то, но въпреки това водачът не е
имал обективната възможност да спре и настъпил удар, като АТВ-то блъснал с предната си
дясна част Д.Г.. Веднага слязъл, вдигнал падналото дете и с автомобила на лице, живеещо на
тази улица, го завели до Спешен център гр. П..
На 22.06.2016 г. ищеца е депозирал искане пред ГФ с правно основание чл. 557, ал.1
т.2, б „а“ от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева. По така образуваната
щета ответника е изплатил обезщетение на ищеца в размер на 35 000 лева, след като е взел
решение, че обезщетението следва да е в размер на 50 000 лева и след като е направен
извода, че пострадалия е допринесъл за вредоносния резултат е намалил същото с 30%.
На 29.06.2016 г. е изпратено предложение до пострадалото лице за извънсъдебно
уреждане на спора, ако същият приеме предложеното обезщетение в размер на 35 000 лева.
На 08.08.2016 г. е заплатена сумата по посочена от пострадалото лице сметка.
На 26.05.2020 г. в ОС Благоевград ГФ е входирал искова молба срещу него с предмет-
регрес за сумата от 35 000 лева. Образувано е т.д. №71/2020, което е висящо и към
настоящия момент.
Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер, като се прави и
възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че исковата молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД,
считано от 07.2015 г.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че виновен за ПТП-то е водача на АТВ,
като и твърдението на ищеца, че той е нарушил правилата за движение. Оспорва се
посоченият от ищеца механизъм на ПТП, като се твърди, че Д.Г. не е пресичащ пешеходец.
Твърди, че Г. не е заел позиция на тротоара, показваща, че желае да пресече улицата.
Твърди, че детето е било наведено и скрито зад паркирания на тротоара автомобил,
умишлено изчакал АТВ да се приближи до него и внезапно изскочил на улицата не за да я
пресече по най-краткия път, а да изтича до така нареченото място за „заллюване“, което не е
било перпендикулярно на заеманата от детето позиция.
Третото лице помагач излага следните фактически твърдения и възражения в подкрепа
на тезата си за неоснователност на исковата молба:
Твърди се, че И. няма вина за настъпване на процесното ПТП. Липсват основания за
ангажиране отговорността му, защото същият не е допуснал нарушение на правилата за
движение, респективно липсва изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на
предявения иск поради липсата на противоправно деяние от страна на И..
Твърди, че с каквато и скорост да е шофирал, удар е щяло да настъпи, като скоростта
6
има отношение към вредите, като в тази връзка твърдим, че сравнително леките
наранявания, получени от пострадалия Г., били свързани с ниската скорост, с която водачът
на АТВ-то се е движил.
Твърди се, че внезапно изскочило бягащо дете зад паркиран на тротоара автомобил не
е предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал: 2 от ЗДвП. Малолетното дете е
причинило настъпването на вредоносния резултат, извършвайки нарушение на разпоредбите
на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, и като пешеходец е допуснал нарушение на
правилата за движение по чл.113 и чл.114 от ЗДвП, съгласно които при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминат на пешеходни пътеки, като на
същите (пешеходците) е забранено да навлизат внезапно на пътното платно за движение,
също така при наличие на близка пешеходна пътека пешеходците са длъжни да я използват.
Предполагаме, че ниската възраст на пострадалия не позволява той да направи напълно
правилна преценка за фактическата обстановка и да се съобрази с нея, поради тази причина
родителите е следвало да упражнят повече надзор и да не му позволяват да играе на
уличното платно, както и да се крие зад паркирани автомобили и да изскача внезапно на
платното.
При условията на евентуалност, ако бъде прието, че И. има вина за настъпилото ПТП,
се правят следните възражения:
Счита се, че така претендиралото обезщетение е силно завишено.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете и неговите
родители, които допуснали детето да играе в район, отдалечен от постоянния им адрес на
повече от 2 км. Детето Г. е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Цялото поведение на пострадалия преди и към момента на ПТП,
противоречащо на логиката и правилата за движение на пешеходци, е резултат от липсата на
родителски надзор.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказана, а така също и като
погасен по давност.
Моли, при отхвърляне на предявения иск, ищецът да бъде осъден да заплати в полза на
третото лице помагач направените по делото разноски.
При условията на евентуалност моли съдът да приеме, че така изплатеното обезщетение
е прекомерно, да приемете, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и
определите процент за съпричиняване в размер на 80 %.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, съдът
прие от фактическа страна следното:
Признава се обстоятелството, че е предявена претенция пред Г.Ф., който доброволно е
изплатил на ищеца сума в размер на 35 000 лева като обезщетение от описаното в исковата
молба ПТП.
Във връзка с направеното възражение от ответното дружество и третото лице помагач
7
за изтекла погасителна давност и доколкото исковата молба е подадена до съда по пощата с
пощенски плик, за проверка на датата на изпращане на същия е допусната и назначена
съдебно-графологична експертиза, която не дава с категоричност заключение за датата на
изпращане на писмото.
Вещото лице А.Г., посочва, че датата от отпечатъкът разположен по- високо и вляво
може да бъде от 10 до 19, месеца не може да се определи, а годината е 2020, датата от
другият отпечатък е 13,15 или 18 юли 2020 година.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнението на
която е възложено на вещото лице инж. Вл. Н.. Според вещото лице механизмът на ПТП е
следния:
На 11.07.2015 година водачът А. И. е управлявал АТВ с дк№ С 1204 X по улица „Отец
Паисий“ в посоката от центъра на град П. към кръстовището е улица “ Княз Борис I ” в
условия на сих асфалт и начие на насрещен наклон на улицата. В същото това време детето
Д.Г. си е играел с други деца на „жумичка“ в района на ПГИТ “Д-р Асен Златаров“, като Г.
се е криел зад паркиран л.а.ФОРД МОНДЕО (установен по делото ) паркиран върху десният
тротоар спрямо движението на АТВ. Около 19.45 часа в момента когато АТВ се е намирал
преди л.а.ФОРД водачът И. възприема играещите и пресичащи деца ( по негови твърдения )
и спира управлението на АТВ до състояние на покой по напречната линията спрямо
предната броня на л.а.ФОРД. След като Из.в се убеждава, че е безопасно предприема
управление на АТВ в режим на ускорение. Към този момент пешеходеца Г. решава да
предприеме пресичане на улицата пред МПС от началната си позиция зад л.а.ФОРД. Когато
АТВ се е намирал на около 6,50 метра спрямо мястото на удара и на около 1,00 метър преди
напречната линията спрямо пешеходеца върху тротоара, Г. започва се движи, тичайки бързо
със скорост от около 13,8 км/ч по траектория под ъгъл около 12 градуса спрямо надлъжното
ос на улицата. След като АТВ е изминало разстоянието от 6,50 метра и е достигнал скорост
от около 15,7 км/ч, с предният ролбар и маска е ударил в левия крак тичащият пред него
пешеходец Г..Вследствие от този попътен удар и бърз обмен на енергия от контакта между
тялото на пешеходеца с предната част на АТВ, много бързо е довело загубата на равновесие
на Г.. Последвало отхвърляне на пешеходеца в посока наляво и падането му върху
асфалтовата настилка. При последвалите контакти се травмират последователно ляво
коляно, ръце, гръден кош и други като последна върху настилката се е ударила и главата
отляво. Вследствие от този удар на главата в настилката са настъпили контузиите в обхвата
на лявата очна орбита и носа довело до обилното кървене. След удара на главата тялото
почти не е преместило и се е установило на мястото, като главата е била в зоната на червено
- кафявото петно кръв с размер около 16,0 см и координата спрямо ПО-1 на 6,02 метра по
дължина и на 2,97 метра по широчина.След като тялото се е отделило от предната част,
водачът И. е продължил да управлява АТВ, като едновременно е отклонил машината в
посока надясно и е задействал ефективно спирачната уредба. При това движение на АТВ
скоростта му се е понижила незначително до скорост от около 15,4 км/ч, когато сработват
спирачните механизми и гумите блокират. С ефективно задействани спирачки АТВ
8
изминава около 1,47 метра ( със 1,02 метра спирачна следа ), а скоростта на машината е
достигнала до нула. С достигане на скоростта до нулева стойност, кинетичната енергия на
АТВ се е погасила напълно, а машината се е установила неподвижно на мястото, на което е
била намерена от разследващият полицай.
Посочва, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е била
неконтролирано навлизане на пешеходеца Г. в обхвата на асфалтовата настилка от ленти за
движение на МПС.
Според експерта, техническите възможности за предотвратяване на удар в
конкретното ПТП е имало само за пешеходеца. Те се изразяват в отказ от пресичане или
своевременно преустановяване на пресичане още в обхвата на тротоара при наличие на
възможност за това. При управление на АТВ със скорост от около 15,7 км/ч и разстояние на
виждане от 6,50 метра до мястото на удара за водача И. в конкретната пътна обстановка не е
съществувала техническа възможност за спиране с максимално закъснение, чрез
своевременно задействане на спирачната уредба.Посочва, че конфигурацията на улицата
при ПТП ( елементи на пътното платно, релеф ) и атмосферни условия не са били
препятствие за видимосттта на всеки от участниците. Отсечката от улицата е прав участък с
видимост над 70,0 метра. Ограничаващи видимостта обекти за двамата участници са били
основно паркиран л.а.ФОРД МОНДЕО ( установен при огледа ) и косвено паркиран
л.а.ФИАТ ПУНТО (установен при огледа ).Експертът в съдебно заседание заключава, че
пострадалия е спънат от АТВ-то и за кратко е подадена кинетична енергия от контакта, но
това е било много кратък контакт, защото разликата в скоростите е много ниска и е попътна,
и заради това контактът е бил незначителен. По-скоро при спъването, падайки върху
настилката ищецът е получил тези увреждания – падане-коляното, падане – гърди и си удря
главата, които са характерни травми от падане, защото според вещото лице инж. Н., ако
АТВ-то го удари с 40 км/ч и както са тези роубари отпред, ще го изпочупи по крайниците
до височината на таза, каквито травматични увреждания не са констатирани.
По делото е изслушана и съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Живко Сучев,
според който характерът и степента на уврежданията на ищеца, а именно: Контузия на
мозъка. Хеморагични фокуси в слепоочната и тилната области на мозъка. Оток на
мозъка.Контузия и подкожен хематом в ляво фронтално и около орбитата вляво. Контузия и
подкожен хематом вдясно париетално /теменно/. Разкьсно-контузна рана на горната устна
вляво. Оток на носа. Охлузване на лявото коляно, Черепно-мозъчната травма, която се
изразява в мозъчна контузия и мозъчен оток, реализира мидикобиологичния признак
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, с период на
възстановяване 60-75 дни, докогато продължават чувството за отпадналост и
дискоординационни смущения, останалите увреждания са мекотъканни - контузия и
подкожен хематом на дясна теменна област на главата, контузия и подкожен хематом в ляво
фронтално и около орбитата вляво, разкъсно- контузна рана на горната устна вляво, оток на
носа, охлузване на лявото коляно са причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, съответстват на травми, получени вследствие на
9
претърпяното ПТП.
Експертът заключава, че към настоящ момент липсват остатъчни моторни явления от
страна на неврологичния статус. В ЕЕГ - нормално за възрастта се отчита подобрение,
поради което приема, че ищецът се е възстановил напълно. Посочва, че до този момент не е
имал епилептични прояви, но теоретически не може да се отхвърли изцяло минимален риск
от посттравматична епилепсия в бъдеще при някакъв провокиращ момент.
По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена от вещото лице
д-р М.К., която дава заключение, че ищъцът Д. Г. е преболедувал от постравматично
стресово разстройство след претърпения на 11.07.2015 г. пътен инцидент, като симптомите
са отзвучали в рамките на около една година, както и че същия е страдали от
постравматичен органиен мозъчен синдром, отзвучал в рамките на 2-3 седмици след
проценото ПТП. Посочва, че към момента на освидетелстването ищецът е клинично
психично здрав, не страда от интелектуално-мнестичен дефицит, не се нуждае от
психиатрично лечение ,тъй като е психично клинично здрав и е преодолял психически
преживяното ПТП. Относно перспективите за психичното му развитие, счита, че са добри и
с голяма вероятност ще резултират в пълноценна и психично здрава личност. Относно
рисковете за психичното здраве на ищеца, счита, че те не се различават съществено от
общомедицинския риск, но зависят и от риска от развитието на късно-мозъчни
неврологични усложнения /постравматична епилепсия/.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетелката Г. И. С., сестра на майката на Д. Г., се установява, че същата е
видяла ищеца в монета, в който са го подготвили за транспортиране в София, защото нямат
необходимата апаратура в гр. П., бил в носилка, в линейка, не е бил в съзнание. Лицето му
било обезобразено, имал синини, оттоци, бил покрит и свидетелката е нямало как да види
дали има наранявания по тялото. В гр. София го приели и по-късно казали, че е
интубиран, на апаратна вентилация, състояние кома. Посочва, че ищецът е излязъл от кома
на Илинден, на 20.07,. Като излязъл от болницата бил безжизнен, като медицинските лица са
казали на майка му, че е с опасност за живота и че след излизане от комата не знаят дали ще
бъде жив и че последствията могат да бъдат сериозни, като епилепсия и други, които не
могат да бъдат предвидени вследствие на мозъчните травми. Д. бил изписан на 30.07 и от
болницата и свидетелката го е видял тогава. Той не могъл сам да върви, бил дезориентиран,
все едно „плувал“ като върви, някой трябвало да го превежда за личен тоалет, до колата. На
лицето имал сериозни и дълбоки шевове. Едното му око сякаш било изкривено. Не било
тяхното дете, което си го знаят. Много, много бавно е говорел. Посочва, че ищецът три
месеца плътно не можел сам да се обслужва, личния му тоалет изцяло бил подържан от
родителите му. С родител ходел и до тоалетната. Бил лабилен в движенията. След третия
месец започнал сам да ходи до тоалетната, и по- координирани движения да има, но пък
психически се е отключила някаква травма в него. Имал едно непрестанно говорено, той не
е спирал да говори на висок тон, като крещене и родителите му са се обърнали към
психолог, който по някакъв начин да му помогне. Имало логика в нещата, които говори, но
10
на висок тон говорел, като той не се е усещал, че прави това. Психотерапевт му изписал
някакви лекарства и поне 9 месеца бил поддържан с медикаменти. След приемането на
лекарствата се е поуталожило това, но по-дългия контакт със странични хора видимо го
натоварвал. Димитър има над лявата устната белег, той вече е в тинейджърска възраст, на
харесване и този белег му е сериозен проблем. Свидетелката е виждала, че когато някое
МПС минава с по-силен звук и той се стряска. Посочва, че той е бил доста общително дете,
а сега е по-обран, като предполага, че този случай е дал отражение.Посочва, че ищецът е
започнал навреме учебната година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаните и приети по делото експертизи, като изготвени
от компетентни и добросъвестни вещи лица, в чийто знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество:
Правната квалификация на предявения иск е чл.288, ал. 11 от КЗ /отм./.
От страна на ответното застрахователно дружество и третото лице помагач с отговора
на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира, това възражение за неоснователно и счита, че не е изтекъл
давностния срок за предявяване на исковата претенция доколкото процесното ПТП е
настъпило на 11.07.2015 г., а исковата молба е подадена в съда на 22.07.2020 г. и тъй от
приетата по делото графологична експертиза не може да се изведе категоричен извод за
датата на пощенското клеймо, съдът приема, че исковата молба е постъпила в срок при
липсата на безспорни доказателства,че е просрочена.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 б."а" от КЗ,ответникът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите".
В чл.288, ал.12 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 288,
ал.1 от КЗ, встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
чл.288, ал.8 от КЗ.
Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
(противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях.
11
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Спорно по делото е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца беше да докаже, че водачът виновно е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования. От събраните по делото доказателства, а именно приетото заключение на
вещото лице по приетата авто-техническа експертиза не се установява виновното и
противоправно поведение на водача, тъй като същият дава заключение, че причината за
настъпване на ПТП е била неконтролирано навлизане на пешеходеца – ищец в настоящото
производство Г. в обхвата на асфалтовата настила от ленти за движение на МПС, както и че
технически възможност за предотвратяване на удара е имал само той. От заключението на
експерта е видно, че водачът И. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, тъй като е възприел
играещите и пресичащи деца и спира управлението на АТВ до състояние на покой и чак
след като се убеждава, че е безопасно предприема управление на АТВ в режим на
ускорение.
Не се установиха от носещия доказателствената тежест ищец и останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Предвид гореизложеното и поради факта, че не се установи от носещия
доказателствената тежест ищец по делото механизма на настъпване на щетата-виновното и
противоправно поведение на водача, което да е в причинно-следствена връзка с
претърпените от ищеца вреди, съдът намира предявената претенция за неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността на главната претенция води до неоснователността и на акцесорната
такава за присъждане на лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3, ищеца по делото следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него деловодни разноски от 250 лв.
На основание чл.78 ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
12
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д. АТ. Г., ЕГН **********, чрез законните си
представители (родители) АТ. М. Г., ЕГН ********** и Д. ИЛ. Г., ЕГН **********, всички с
постоянен адрес: гр. П., ж.к. „****”, бл. *, вх. “*”, ет. *, ап. * против Г.Ф., БУЛСТАТ ****,
гр. С. , район „****“, ул. „****” № *, ет. * искова претениця за присъждане на сумата в
размрер на 65 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени
болки и страдания и законна лихва върху тази сума.
ОСЪЖДА Д. АТ. Г., ЕГН **********, чрез законните си представители (родители)
АТ. М. Г., ЕГН ********** и Д. ИЛ. Г., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: гр. П.,
ж.к. „****”, бл. *, вх. “**”, ет.**, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., БУЛСТАТ ****, гр. С.,
район „****“, ул. „****” № *, ет.* сумата в размер на 250 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответното дружество Г.Ф. – Ант. Ив. Изг..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13