№ 260206 / 26.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети и шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 256 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от З.Р.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 839/18.09.2020г. на Директор на РДГ – гр.Берковица, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 63, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата лицето оспорва законосъобразността на наказателното постановление излагайки бланкетни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, липса на вина и авторство на изпълнителното деяние. Моли съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят З.И., редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган: Директор на РДГ– гр. Берковица, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, излагайки подробни съображения в тази насока.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят З.И. бил лицензиран лесовъд. На 11.09. 2017г. служители в РДГ – гр.Берковица Д.К., К.Т. и Г.К. извършили проверка в землището на с.Горна бела речка, Община Вършец, където констатирали, че като лице, експедиращо едра строителна дървесина от временен склад, жалбоподателят не е отбелязал с траен знак обема в кубически метри на всеки труп поотделно на едно от челата им, с което бил извършил административно нарушение по чл. 63, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Във връзка с констатираното бил съставен АУАН № 839/ 14.09.2017г., който бил връчен лично на жалбоподателя като последният отказал да го подпише. По случая било образувано досъдебно производство № 25/2018г. по описа на ОСлО при ОП – гр.Монтана, в хода на което към наказателна отговорност бил привлечен Н. Ц. А. от гр.Берковица, с ЕГН: xxxxxxxxxx по обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.2 от НК. С нарочно постановление от 02.12. 2019г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Берковица, наказателното производство било прекратено. В мотивите прокурорът е акцентирал на липсата на субективна страна у привлечения към наказателна отговорност лице, че ,,транспортира” незаконно придобит от другиго дървен материал. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели К.Т. и Г.К. е, че същите са били непосредствени очевидци на констатираното нарушение като жалбоподателят З.И. не е бил на мястото, където бил спрян товарния автомобил. Свидетелят К. не е бол при самото нарушение, а при съставянето на АУАН. Същевременно в хода на съдебното производство бил запитан в качеството на свидетел кметския наместник на Горна и Долна бела речка Валери Милчев, който в показанията си от 23.06.2021г. заявява, че жалбоподателят е бил на място и дървесината е била маркирана. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и К. относно липсата на отбелязване на траен знак върху дървесината, като показанията им се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства препис от постановление на Районна прокуратура – гр. Берковица за прекратяване на наказателно производство и констативен протокол.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неяснотата на административното обвинение и наличие на погасителна давност.
На първо място следва да се отбележи, че в съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление липсва прецизиране на вида дървесина, която е следвало да бъде отбелязана с траен знак за обема на кубически метри нито пък самите кубични метри, които е следвало да бъде отбелязани. Характерът на вмененото нарушение обуславя пълно и точно прецизиране на тези съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние.
Съдът следва да извърши цялостна проверка на наказателното постановление независимо от изложеното в жалбата (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). В конкретният случай е изтекъл давностен срок, погасяващ административно-наказателното преследване по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление. Деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, е извършено на 11.09.2017г., а актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 14.09.2017г. Обжалваното наказателно постановление е било издадено от административно наказващия орган на 18.09.2020г., т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която вменява изискване за издаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В самото наказателно постановление изрично е отразено, че същото се издава въз основа на преписка № 839/15.09.2017г., АУАН № 050244 от 14.09.2017г. и Констативен протокол № 105326/11.09.2017г., но не и по силата на постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на административно наказващия орган, че с наличието на образувано досъдебно производство, шестмесечния срок за издаване на наказателното постановление е следвало да започне да тече от получаване на препис от същото от страните и влизането му в сила.
Видно от съдържанието на самото постановление на прокурора е, че същото касае съвсем друго по вид противоправно деяние извършено от друго лице. Ето защо не може да бъде споделено становището, че за същото деяние и спрямо същото лице е следвало да приключи наказателното производство и след извършване на преценка дали деянието не е административно нарушение, наказателното постановление да бъде издадено впоследствие. Независимо, че в мотивите на прокурорския акт е упоменато и настоящето деяние, то същото не се явява в конкретна причинна връзка с предмета на досъдебното производство, поради което и липсва пълно покритие между двете изпълнителни деяние и лица, която не обуславя наличието на ,,критериите Егел”.
Поради тази причина се явява и основателно възражението на защитата за наличие на изтекъл давностен срок, в който смисъл е и Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г.на ОСС – НК на ВКС и на ВАС – ОСС препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследвано по давност в НК.
Тъй като наказателното постановление подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно неговото обсъждане във връзка с обосноваността и законосъобразността по същество.
При този изход на делото административно наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 839 от 18.09.2020г. издадено от Директор на РДГ – гр.Берковица, с което на З.Р.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по 63, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 256/21г. по описа на Районен съд – гр.Монтана.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр.Берковица, с адрес: гр.Берковица, ул. ,,Митрополит Климент” № 13 да заплати на З.Р.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен адвокат, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 5.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: