Решение по дело №193/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 167
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20201800500193
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 167

 

 

гр. София, 27.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 20.05.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                     ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

        Ваня И.а 

 

при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 193 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.И. и Л.И. срещу решение № 24 от 20.02.2020г., постановено по гр.д. № 486/2019г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което на жалбоподателите са били наложени мерки по ЗЗДН за извършени от тях актове на домашно насилие спрямо Б.Б.К. на 12.06.2019г. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и че е постановено в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е кредитирал само показанията на свидетелите на въззиваемия, които били заинтересовани от изхода на делото. Същевременно, не били обсъдени показанията на доведените от тях свидетели, които установявали агресивно поведение на въззиваемия спрямо жалбоподателката И.. Намират за недоказано осъществяване на акт на домашно насилие от страна на жалбоподателя И. спрямо К.. Оспорват извода на съда, че констатираното поведение на въззиваемия и извършените от него актове на насилие спрямо тях не са предмет на настоящото производство. Твърдят, че самите те са били жертви на домашно насилие, а не извършители на такова. Цитират извадки от съдебномедицинско удостоверение № 425/2019г., касаещо получени от В.И. травматични увреждания. Считат за доказано, че от почти две години въззиваемият извършва актове на домашно насилие спрямо жалбоподателите, бившата си съпруга и децата си. Намекват за негово влияние върху правозащитни институции. Твърдят, че ги обижда и заплашва, както и че прави аудио- и видеозаписи на посещенията си при тях с цел да ги злепостави. Подчертават, че по друго дело във връзка със същите събития от 12.06.2019г. е издадена заповед за защита на В.И. срещу Б.К.. Изразяват становище за начина, по който според тях са се развили тези събития. Намират за установено, че, в състояние на самозащита, жалбоподателката В.И. е ударила въззиаемия само веднъж, а жалбоподателят Л.И. не е извършвал никакви актове на насилие спрямо него. Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което оставя без уважение подадената от Б.К. молба за защита от домашно насилие, както и да обезсили издадената заповед за защита. Претендират разноски. 

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е подаден отговор срещу въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемият счита, че ЕПРС е обсъдил всички относими доказателства по делото и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Акцентира върху доказателствата, удостоверяващи нанесените му физически увреждания – фиш от СМП, медицинско удостоверение, показанията на св. К. и св. Ц.. Оспорва твърденията на жалбоподателите, че бил душил жалбоподателката В.И.. Твърди, че само се е защитавал от упражнената спрямо него агресия. Счита, че жалбоподателите цитират некоректно и манипулативно част от свидетелските показания, както и че излагат неверни твърдения в жалбата, с цел създаване на негов негативен образ пред съда. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката В.И. се явява лично. Двамата жалбоподатели се представляват от адв. Й. и адв. Й., които поддържат жалбата и оспорват подадения срещу нея отговор. Считат, че обжалваното решение е неправилно. Изразяват становище, че не е доказано осъществяване на акт на домашно насилие от страна на  жалбоподателите. Намират, че писмените и гласни доказателства сочат други правни изводи, а районният съд е  допуснал много нарушения, едно от които е кредитирането на показанията на заинтересованата свидетелка К., като същевременно не са кредитирани показанията на сестрата на жалбоподателката И.. Не били обсъдени и показанията на св. И., за които считат, че са преки, непосредствени и незаинтересовани. Акцентират, че акт на домашно  насилие е бил извършен не от доверителката им, а срещу нея, във връзка с което се позовават на медицински документи и съдебно решение на ОС- София, постановено между същите страни и за същата дата. Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което оставя без уважение подадената от Б.К. молба за налагане мерки за защита от домашно насилие, както и да обезсили издадената заповед за защита от домашно насилие. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК. Депозират писмени бележки, с които оспорват писмения отговор и считат, че изложените в него твърдения са голословни и неподкрепени с доказателства. Твърдят, че въззваемият описва недостоверна фактическа обстановка, която необосновано е била възприета от първоинстанционния съд. Сочат агресивни действия на самия К. и цитират отправени от него заплахи. В останалата част писмените бележки възпроизвеждат дословно въззивната жалба (вкл. форматирането й), поради което съдът не ги коментира повторно.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемияят Б.К. се явява лично и се представлява от адв. Ч., който оспорва жалбата и поддържа отговора. Заявява, че в жалбата са изложени неверни обстоятелства, както и такива, които създават лоша репутация на въззиваемия. Счита, че събитията на 12.06.2019г. са преценени правилно от ЕПРС, а решението му е обосновано и съответстващо на събраните доказателства. Същевременно намира за недоказано претендираното от жалбоподателите насилие срещу В.И.. Споделя извода на първоинстанционния съд за осъществено от Л.И. словесно и физическо насилие срещу въззиваемия. Оспорва твърденията на процесуалните представители на жалбоподателите. Моли съда да постанови решение, с което потвърждава обжалваното такова. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които анализира събраните доказателства и установената от тях фактическа обстановка по делото. Споделя правните изводи на районния съд и сочи конкретни доказателства в тяхна подкрепа. Оспорва твърденията за агресивно поведение на Б.К. спрямо В.И. на процесната дата. Счита, че действията му са били на защитаващ се човек, а не на нападател. Оспорва твърденията на жалбоподателите, че доверителят му извършва системно домашно насилие спрямо тях. Счита обжалваното решение за обосновано, правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли въззивната жалба.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН, защита по този закон може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително. Поради това и с оглед доказателствата за сключен и прекратен граждански брак между Б.К. и К. И. и родствените връзки на последната с жалбоподателите (л. 10 – 15 от първоинстанционното дело), съдът намира, че молителят е надлежно легитимиран да търси защита срещу ответниците в настоящото съдебно производство. Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдените актове на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на конкретния ответник/ответници по отношение на пострадалото лице/лица, както и времето и мястото на извършването им. 

За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като придава такова качество и на документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е абсолютна. Тя, обаче, е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС - Разград по гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие – „дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.” (арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в).

В конкретния случай е представена декларация, която съответства на обстоятелствената част на молбата за защита, поради което е относима към конкретния правен спор. Тя посочва вида на твърдените от молителя действия на ответниците, както и конкретен момент на тяхното извършване. Поради това, дори сама по себе си, тя е годно доказателствено средство за установяване на тази част от процесните действия, които са описани достатъчно точно и ясно в нея (напр. вербалната заплаха от страна на Л.И., че „ще унищожи“ молителя). Наистина, останалите действия не са описани детайлно в декларацията, нито е посочено мястото на извършването им, поради което би било дискусионно, дали в тази си част тя притежава необходимата доказателствена стойност, за да послужи като основание за издаване на заповед за защита по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. В процесния случай, обаче, изложеното в нея се подкрепя и конкретизира от останалите доказателства по делото и – най- вече – от съдебномедицинско удостоверение № 422/2019г. от УМБАЛ „А.“ и фиша за спешна медицинска помощ от Центъра за спешна помощ – Елин Пелин (л. 6 – 7 от първоинстанционното дело). В подкрепа на декларацията са и показанията на св. Ц. и св. К.. Дори свидетелите И. и И. не отричат физическия контакт между жалбоподателите и въззиваемия, както и че жалбоподателката В.И. е нанесла удар с обувалка по главата на К. и я разкървавила. Признание за това обстоятелство се съдържа и в самата въззивна жалба. Поради това съдът намира за доказани претендираните актове на домашно насилие срещу молителя, споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви по този въпрос и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Неоснователно жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е кредитирал само показанията на свидетелите на въззиваемия, които били заинтересовани от изхода на делото. В мотивите на обжалваното решение ЕПРС е констатирал изрично, че повечето свидетели са в близки родствени връзки, преценил е показанията им в съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като е направил извод, че „…същите са логични и взаимно допълващи се, но не и изключващи се“ – нещо, което се споделя и от настоящия съдебен състав. Освен това, както се посочи по- горе, релевантните за настоящия правен спор обстоятелства се установяват непротиворечиво (макар и в различни аспекти и в различна степен) от всички събрани по делото доказателства. Всъщност, преобладаващата част от доводите на жалбоподателите по този въпрос касаят действията на въззиваемия, съставляващи домашно насилие срещу тях (напр. че той е обиждал и душил В.И., провокирал и удрял Л.И. и др.), които, обаче, са ирелевантни за изхода на делото. Поради това правилно не били обсъдени показанията на доведените от тях свидетели в тези им части, а възраженията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни. Наистина, действията на въззиваемия от същата дата спрямо В.И. са признати за акт на домашно насилие с решението по в.гр.д. № 866/2019г. на Софийския окръжен съд, в мотивите на което е обсъдено и цитираното от жалбоподателите съдебномедицинско удостоверение № 425/2019г. Това, обаче, не изключва възможността, по отношение на К. също да са били предприети действия, съставляващи такова насилие, нито оневинява извършилите ги лица. Дори да са действали при самозащита (както претендират във въззивната жалба), това не изключва отговорността им по реда на ЗЗДН, доколкото той не съдържа норма, аналогична на чл. 12 от НК.

Също така неоснователно жалбоподателите се опитват да омаловажат извършените от тях действия, твърдейки, че жалбоподателката В.И. е ударила въззиваемия „само веднъж“. Тези техни твърдения, както и подкрепящите ги показания на св. И. и св. И. категорично се опровергават от съдебномедицинско удостоверение № 422/2019г. от УМБАЛ „Александровска“ и фиша за спешна медицинска помощ от Центъра за спешна помощ – гр. Е. П.. Броят, видът и тежестта на описаните в тях травматични увреждания на молителя свидетелства за причиняването им в резултат от много на брой (а не само от един) удар, и то – най- вероятно от повече от едно лица, доколкото нараняванията са многобройни и разнообразни и се откриват както по предната, така и по задната част от тялото на пострадалия.

Неоснователно жалбоподателите считат за доказано, че от почти две години въззиваемият извършва актове на домашно насилие спрямо тях, бившата си съпруга и децата си, както и че прави аудио- и видеозаписи с цел да ги злепостави, а също и влияе неправомерно върху правозащитни институции. За тези обстоятелства не са събирани доказателства, а и те не са предмет на настоящото производство, поради което не биха обусловили основателност на жалбата.

На последно място, неоснователно жалбоподателите считат за недоказан акта на домашно насилие от страна на жалбоподателя И.. Както се посочи по- горе, той е описан ясно и точно в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, поради което в тази си част тя е достатъчно доказателство за него. Освен това, по този въпрос декларацията се подкрепя и от показанията на св. К.. Поради това съдът не споделя твърдението им, че жалбоподателят Л.И. не бил извършвал никакви актове на насилие спрямо въззиваемия.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ЕПРС не е допуснал претендираните от жалбоподателите процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, както и че е формирал правилни правни изводи въз основа на тях, а именно – че на 12.06.2019г. В.И. и Л.И. са осъществили актове на домашно насилие по отношение на Б.Б.К.. С оглед вида, интензитета и последиците от тези актове, съдът намира, че следва да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие, като подходящите такива са именно определените с обжалваното решение. Поради това то следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 19 от делото.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.

    

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 24 от 20.02.2020г., постановено по гр.д. № 486/2019г. по описа на РС – гр. Елин Пелин.

ОСЪЖДА В.Л.И. с ЕГН ********** и Л.Ц.И. с ЕГН ********** да заплатят на Б.Б.К. с ЕГН ********** направените от него разноски във въззивното производство в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА В.Л.И. с ЕГН ********** и Л.Ц.И. с ЕГН ********** да заплатят на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ … и адрес гр. София, бул. „В.а“ № 2, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.