Р
Е Ш Е
Н И Е № 1053
гр. Сливен,
13.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ - ми граждански състав, в публично
заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
участието на съдебен секретар А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1407 по описа на СлРС за
2013 год., за да се произнесе, съобрази :
Предявен
е положително установителен иск за установяване съществуване на вземания, за
които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на
предявените искове е чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 232 , ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че ответното дружество е било ползвател
на недвижим имот част от бившата фабрика „Л.”, находяща се в гр. С., кв. „К.”,
ул. „А. д.” №. Ползвал е електроенергия от партидата на ищеца, която била открита в
резултат на сключения договор между него и „ЕВН България Електроразпределение”
АД. Сочи се, че ежемесечно след отчитане от общия към индивидуалния електромер,
ответното дружество е заплащало консумираната и платена от ищеца ел. енергия.
Твърди, че
за отчетен период м.01.2013 г. ищеца е заплатил по сметка на ЕВН сумата от 3488.74
лв. по фактура № ********** от 31.01.2013 г./със съответните платежни
нареждания от 11.02.2013 г. – 710 лв. и на 26.02.2013 г. сумата от 2785.80 лв.
Сочи, че ответното дружество не е заплатило
консумираната електро енергия, съответно преотчетена, за която е била издадена
фактура № 12 от 04.02.2013г. за сумата 1890.74
лв., въпреки, че до месец ноември 2012
г. ответника е плащал редовно консумираната от дружеството електроенергия,
която била отчетена въз основа на преотчитане и издаване на фактура от ищеца.
По пози повод подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е издадена такава по ч.гр.д. №
745/2013 г. по описа на СлРС срещу която е постъпило възражение от ответника.
Предвид
гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 1890.74 лв., представляваща консумирана електроенергия за
месец януари 2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Претендира за присъждане и на съдебно деловодни разноски.
Постъпил е отговор при условията на чл.
131 от ГПК, с който ответното дружество намира, че предявената искова молба е
недопустима. Излага съображения за това, намирайки че иска е предявен от Д. Б.,
досежно липса на активна процесуална и материална легитимация на ищеца да
претендира пълната сума, тъй като от представения екземпляр от Договор №17 за
наем на процесния имот, сключен на 19.01.2004г., ведно с Анекс от 01.04.2007г. са
вписани и други лица, които изброява. На следващо място ищеца не бил посочил
обстоятелствата, на които основава иска си, поради което счита, че следва
исковата молба да се остави без движение.
Аргументира се чрез възражението, че
в исковата молба не е посочено как е отчетена електроенергията и чрез какво
техническо средство. Заявено е, че ответното дружество е ползвало процесния
имот до 09.02.2013 г. когато ищеца е прекъснал ел. захранването към процесния
обект и е поставило дружеството-ответник в невъзможност да ползва обекта по
предназначение, а преди тази дата и поради липсата на открити партиди за ползвана ел. енергия за всеки един
от наемателите в сградния комплекс с изрично уведомление – покана от 05.02.2013
г., с която ответното дружество е заявило пред ищеца, че определянето на дължимите
месечни суми за ползвана електроенергия е извършвало винаги еднолично само от
него, без да се дължи сметка за конкретните показания за преотчитащите
електромери. Направено е възражение, досежно това за липса на яснота по какъв
начин реално е отчетена електроенергията,
касаеща наетия обект. Намират, че сумите начислени за ел. енергия са определяни
произволно, некоректно са умишлено завишавани като стойност във всички издадени
фактури за периода от календарните 2011-2012 г.
Твърди се, че ответното дружество е
направило изрично искане да бъде формирана комисия от независими правоспособни
лица, които след преглед на всички отчитащи устройства на територията на целия
сграден фонд, находящ се в гр. Сливен, ул. А. д. № .. да констатират и отразят
конкретните параметри и размери на реално ползваната от ответното дружество ел.
енергия.
Сочи се, че
поради изразеното от ответното дружество несъгласие и неприемане като дължими
суми за календарната 2012 г. на стойност 33200 лв. ги е върнало на
наемодателите, в това число и на ищеца, за да бъдат преработени и надлежно
остойностени на база реално ползваната ел.енергия. Твърди се, че след 09.02.2013
г. поради невъзможност ответното дружество да ползва имота, наетия обект е
освободен. Оспорено е изцяло дължимостта на сумата от 1890.74 лв., като е
заявено, че фактура и до настоящия момент не е връчена на ответното дружество и
ответното дружество се е запознало с фактурата едва след връчване на исковата
молба.
Следващият
аргумент е, че нямало практика и не са съставяни разпределителни протоколи, като
данните в тях да кореспондират с данните от преочитащите електромери, на всеки
един от ползвателите. Дължимите суми от ответното дружество за електроенергия
за процесния месец декември 2012 г. са определяни произволно, некоректно и
умишлено са завишени, поради което са оспорени изцяло с уведомление-покана,
връчено на ищеца на 11.02.2013 г.
Възразява срещу дължимостта на сумите, тъй
като не са ползвали имота изобщо за процесния период. В тази връзка не следва
да заплащат и електроенергия, тъй като фактически няма такава. В тази връзка
оспорват изцяло, че дължат процесната
сума отчетена за периода от 22.12.2012 г. до 15.01.2013 г. Сочат, че не е
извършван производствен процес и по тази причина не са ползвали ел. енергията,
а ищецът произволно е съставил фактурата след фактическото освобождаване на
имота. Сочи се, че във фактурата № 12 от 04.02.2013 г. има още едно невярно
обстоятелство вписано, а именно парично задължение в размер на 16 лв., което е
посочено като основание лихви за просрочие без да се конкретизира върху каква
главница са начислени и за какъв период от време, както и сумата от 14 лв.
„лампа н.”, което за тях е неразбираемо като основание.
По основателността намира иска за неоснователен и недоказан,
като молят да бъде отхвърлен, като излага аргументи за своите възражения.
Претендира за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник молят за уважаване на предявения
положително установителен иск. Претендират за присъждане на съдебно деловодни разноски.
Ответното дружество се представлява от
законния представител и пълномощник, които молят иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендират за присъждане на направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа
страна:
С договор за наем от 19.01.2004г. И. Р. Т., Т. Д. Б., Д.Т.Б., Г. Н.Б., Ж.
И. К., И.Г. Б., Д. Г.Б., в качеството на наемодател е предоставило на С. ЕООД, в качеството на наемател-първи етаж
помещение №2 и №3, обобщени в едно общо помещение,
на втори етаж помещение №10 и №11, обобщени в едно общо помещение, находящи се
в бившата фабрика „Л.” в гр. С., кв. „К.а”, ул. „А. д.” №.
В клаузата на чл.2, ал. 1 от договора е регламентирано
задължението на наемодателя да
предостави на наемателя упоменатия имот в състоянието, в което се намира към
датата на сключване на договора /с
електрическо захранване и електрическо табло в стаята/.
С договор за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната
мрежа на ЕВН Електроразпределение АД от 26.06.2012г., сключен между ЕВН
Електроразпределение и Д.Т.Б., в качеството на физическо лице, е уговорено
предоставяне на електроенергия на адрес гр.С., м. „А. д.” №.., който се
индивидуализира с кадастрален идентификатор 673387.302.108.
В чл.24 т.1 от договора е уредено,
че съоръженията за присъединяване се
поставят под напрежение след изпълнение на задълженията на потребителя и
представяне на доказателства че е сключил
сделка за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това
електроенергийно предприятие или сделка
за пренос на потребената електрическа енергия за съответната мрежа, за ползване
на мрежата и за достъп до нея, съгласно чл.104 от ЗЕ или договор за пренос на
потребената електрическа енергия по
разпределителната мрежа съгласно чл.98б от ЗЕ.
Не е спорно по делото, че по фактура от 11.02.2013
г. Д.Т.Б. е превел сумата от 710 лв. на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
като частично плащане по фактура № ********** от 31.01.2013 г.
От фактура издадена на 31.01.2013 г. от
ЕВН Електроснабдяване на абонат Д.Т.Б.
се установява, че за отчетен период месец януари 2013 г. за място на потребление гр.Сливен, ул.”А. д.”
. фабрика Л. склад е доставена електрическа енергия на стойност 3488.44 лв. В описанието
на фактурата липсват данни за отчетена дневна и нощна електроенергия.
С платежно нареждане от 26.02.2013 г. е
заплатено по сметка на ЕВН България сумата от 2785.80 лв. по фактура №
********** от 31.01.2013 г., като наредител в платежното нареждане е посочен Д.Т.Б..
На 10.01.2013г. е издадена фактура от Д.Т.Б.,
с получател „Соксет” ЕООД, в която е посочено, че дължат сума за електроенергия
за м.12.2012г. в размер на 2537.19лв и лихви за забава в размер на 17.25лв,
общо сумата от 2554.44лв
С уведомление покана от 05.02.2013 г. „Соксет”
ЕООД до Т. Д. Б. и Д.Т.Б. е възразило, че от издадените фактури за
електроенергия не става ясно по какъв начин е отчетена реално изразходваната
електроенергия и са поискали надвнесените суми да бъдат върнати.Уведомлението е връчено на Д.Т.Б. на
11.02.2013г.
На 12.02.2013г. е подадена жалба от „Соксет”
ЕООД до РП - Сливен срещу Д.Т.Б., за това, че не е открил отделни партиди за ползваната електроенергия на
наемателите си и самоволно е преустановил електрозахранването в наетото
помещение, като с Постановление за отказ
да се образува наказателно производство Сливенската районна Прокуратура приключва
преписката.
Спорно е по делото дали изобщо имота е
ползван по време на периода за който са начислени
процесните суми.
В тази връзка съдът е допуснал гласни
доказателства, а именно разпит на свидетели и съдебно-техническа експертиза.
Свидетелят Кръстев дава показания, че
имота се стопанисва от ищеца, който заплаща сумите за електрическа енергия от
година и половина две. Преди това свидетелят Кънчев е събирал тези суми. Същият
е ползвател на помещение от 2001 г., като плащал наема с проформа фактура в
края на годината. Сочи, че в началото на годината /на 2013 г./ таблото било
заключено и имало разпространени ключове в наемателите. Помещението на
ответното дружество било с отделен кабел. В него се намирали машини, не знае
дали съществуват хладилници и фризери в помещението. Твърди, че понякога имало
спорове, относно показанията на електромера, които били разрешавани по-късно. Електромерите
се намирали в метална каса с врата с катинар, която е с непрозначна врата и
няма достъп до тях. Понастоящем ключ за касата имал той и ищеца. Не може да
каже дали ответниците са имали ключ. Действително сочи, че ответното дружество
са организирали отпуските цялото предприятие по едно и също време.
От
показанията на свидетеля К. се установява, че на адрес гр.С., ул.”А. д.” ..,
фабрика Л. склад има едно табло, но партидата за елетроенергия е открита на
името на Д.Т.Б. и отчитането се извършва на 31-во число на месеца. От
показанията му се установява, че имало много преотчитащи електромери, не знае
точно колко на брой, като той се е занимавал с отчитането на електроенергията,
като достъп до таблото имали собствениците, а от скоро таблото се заключвало.
Предполага, че ищецът е отчитал електромерите, като е изнасял техническите
данни на един лист показанията, докато в продължение на 13 години свидетелят е
отчитал електромерите до 2010 г. Също
потвърждава, че в помещението на ответното дружество има машини, гладачни,
имало е климатици, които са се ползвали само лятото, а посредством машините за
производство са се отоплявали зимата, тъй като същите били отдаващи енергия. Що
се касае до това какъв тип са електромерите, сочи че същите са стари и не са
подменени с електронни, а ответното дружество имали два електромера. Всички
други са останали старите, електронните сменили през 2008 г. Ищецът също имал
помещения, които ползвал, като се занимавал с продажба на дърва, в тях
извършвал рязане с електрическа резачка, подреждане и продаване.
По делото е представен разпределителен
протокол за месец януари 2013 г., чиято верност е оспорена.
В тази връзка е допусната
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена и приобщена към
доказателствения материал по делото. Експертът в съдебно заседание разяснява,
че е посетил на място обекта и след запознаване с измервателното табло е провел
проучване, относно начина на захранване и установил, че електроенергията се
разпределя чрез етажно електромерно табло при захранващ общ кабел и при всеки
един от наемателите се подава захранване. Таблото е отключено, намира се между
първия и втория етаж на самата сграда. Там са разположени електромерите, излиза
част от старата инсталация положена под мазилката има скоби за закрепване на
кабели от външно полагане.
Ключов момент в експертизата е факта, че
електрическата мрежа е радиална, което означавало, че има общо захранване и се
разпределя във вид на лъчове към останалите обекти. Показанията на електромера
в деня на огледа съответстват на показанията които са приложени в гражданското
дело по време на отчета. Понастоящем кабелите към електромера били премахнати.
В таблото има общо 11 отчитащи електромера. Електромера, който касае фирмата „Соксет”.
Вещото лице е констатирало, че главния електромер е извън сградата, като по
принцип по схема винаги трябва да има
прекъсвач, който спира захранването към сградата или консуматорите, но в случая
не е видял главния електромер дали има прекъсвач след него.
Що се касае до електромера, който е
отчитал данните на ответното дружество имал фабричен номер, но бил без клемна
капачка, която да предпазва връзките влизащи или излизащи кабели. Експертът
разяснява, че ако не били пломбирани е възможна манипулация, когато липсва
клемния капак, като в деня на огледа липсвали, като това можело да се направи
промяна в схемата, може да се елиминира някой от измервателните елементи като
това можело да доведе до неотчитане на част от енергията, която се консумира.
Понастоящем при извършване на огледа е
установил, че електромера е с подадено захранване към него, т.е. имало напрежение по кабелите, т.е. има външен
кабел който захранва електромера, но нямало изходящи кабели, които да захранят
реално помещението. Изходящия кабел беше демонтиран – изваден в деня на огледа,
кабела го нямало. Същият подробно разяснява следното „… Демонтирането на
кабелите в помещението можело да стане след изключване на захранването или от
прекъсвач или предпазител или след изваждането на главния захранващ кабел след
преотчитащия електромер, което е станало всъщност. На третия въпрос: Тъй като
електромера е сумиращ апарат, те. той натрупва дадено количество електроенергия
и няма как да му се извади точно по месеци информацията, невъзможно е да се
установи. На четвъртия въпрос в електромерното табло съм констатирал 11
преотчитащи електромера, написал съм ги поименно по фирми, съгласно
изискванията на някой от тях имаше лепенка и след разговор с г-н Б.. … Като
отидох и видях, клемите бях махнати. Действително установих, че клемите са
махнати, което означава, че към всяка една клема може да се прикачва различен
кабел, който има вероятност да не е за това помещение. Има два варианта или да
е по време на експлоатация да е поставен клемния капак, който предпазва тези
клемни връзки от промяна и да е бил премахнат, както е на снимката. Не мога да
кажа как е бил.”
Ключов извод, който спомага за
разрешаването на спора между страните се състои в това, че експерта прави
следното разсъждение, а именно, че е нормално след извършен демонтаж да се
премахнат връзките. Според експерта е напълно възможно към клемата да се
присъедини друг кабел към помещението и
да отчита електромера, но тогава електромера ще отчита съответната консумирана
електроенергия. Ако се присъедини допълнителен консуматор към клемите, то това
ще отчете други данни. Данните, които са в електромера няма как да установя за
кой период са отчетени, аз съм ги сравнил с тези, които са по делото.
Следователно с оглед експертните знания
манифестирани при представяне на експертизата категорично се доказа, че така
ситуирани уредите, които са отчитали електроенергията не е възможно да се
докаже правилността на показанията. Още повече, че електромера, който е отчитал
показанията на ответното дружество всъщност не е с необходимите части /клеми/,
които да обезпечат правилността на показанията. Следователно има обективна
вероятност показанията на електромера да не съответстват на реално потребеното
количество енергия или данните които се съдържат в него да отразяват
потребеното количество от други субекти.
В тази връзка съдът след като е изслушал
и показанията на останалите свидетели стигна до категоричния извод, че по време
на отчитане на електроенергията, така както е посочена във фактурата за този
период предприятието на ответника не е работило. Нито един от работниците и
служителите не е бил на работа, тъй като е съществувала трайна практика
ответното дружество да излиза в платен годишен отпуск едновременно за всички
работещи в ответното дружество. Безспорно се установи и доказа от гласните
показания на А., С. и К., че са ползвали отпуск цялата фирма от 22.12.2012 г.
до 15.01.2013 г., като никой не е имало през това време в ползваните помещения,
за които са начислени процесните суми. Освен това свидетелките, които работят в
тези помещения твърдят, че зимно време се отопляват от топлоотдаването на
машините и в процесните помещения няма хладилници, фризери и други които през
това време да консумират ел. енергия.
От така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1890.74 лв., представляваща
консумирана електроенергия за месец януари 2013г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Въпреки изрично указаната доказателствена тежест на
ищеца, че ответното дружество е ползвател на претендираното количество
електроенергия като наемател на обект собственост на ищеца не се доказа.
Не се доказа, че ответното дружество е работило през
периода за който е начислена процесната сума, а напротив. След неоспорената
съдебно-техническа експертиза, която
напълно кореспондира със свидетелските показания категорично се доказа, че процесните
помещения не са ползвани, тъй като ответния търговец е бил в платен годишен
отпуск, т.е. цели екип работещ в това търговско предприятие са отсъствали за
периода от 22.12.2012 г. до 15.01.2013 г. Освен това липсват каквито и да било
доказателствата по отношение на основния въпрос колко е била ползваната
електроенергия от ответното дружество и за кой период. При това положение
начислените суми, които е констатирал експерта, т.е. като крайни показания в
електромерното устройство отчитащо потребеното количество електроенергия от
ответния търговец не кореспондират с
реалното потребление. В тази връзка експерта е установил, че електромерното
устройство е без защитни клеми, които позволяват да се прикачват кабели към
него, които се отнасят за други потребители
в процесната сграда. Именно поради тази техническа неизправност съда намира, че
същата е достатъчно ключова и важна да обори твърденията в исковата молба, че
действителното потребено количество е това което е фиксирано като крайни
показания в електромерното устройство. Следователно свидетелските показания за
липса на консумация на електроенергия и тази част от експертизата, която
установява неизправност на устройството водят до категоричното разколебаване на
изложените твърдения в исковата молба за дължимост на тези суми, а от там до
недоказаност на предявения положително установителен иск. В тази връзка съда
намира, че следва да отхвърли иска, като недоказан и неоснователен ведно със
всички последици от това, а именно касателно законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Следователно
положително установителния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода
на процеса, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски в размер
на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск от Д.Т.Б.,
ЕГН ********** *** против „Соксет” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Карандила” № 95, ЕИК
*********, представлявано от И. Н. за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответното дружество му дължи сумата от 1890.74
лв. / хиляди осемстотин и лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща незаплатената сума за ползвана електроенергия хо фактура №
12/04.02.2013 г., начислена за месец януари 2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.03.2013 г., както и направените разноски в
размер на 39.32 лв. по ч.гр.д. № 745/2013 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Т.Б.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Соксет” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Карандила” №95, ЕИК
*********, представлявано от И. Н. сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: