№ 19
гр. Силистра, 22.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди и седемнадесета година,
като разгледа докладваното гр. д. №
35 по описа за 2016 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.
Ищецът Г.И.Б. твърди, че
на 10.01.05г. е сключил предварителен договор с Ц. К. Ж. за покупко – продажба
на нива с площ от 82 дка, находящ се в землището на с. Гарван, община Ситово.
Твърди също, че страните са се договорили да сключат окончателен договор след
като ищецът предостави на продавачката наемната цена за ползване на имота за
2005 г. и 2006г., но това не се е случило поради смъртта на последната,
настъпила на 1.11.05г. и ненамирането на нейни наследници, тъй като от Община
Ситово му е било издадено уд-е за наследници № 003266/25.11.05г., в което е
записано, че Цана Жекова не е оставила наследници. Твърди, че за съществуващите наследници-
ответници в настоящото производство, е разбрал едва в края на 2015г. по повод
друго дело, образувано против него от наследниците на Жекова. Моли да бъде
обявен за окончателен сключеният на 10.01.05г. предварителен договор между него
и Цана Костадинова Жекова, по силата на който последната му продава нива с площ
от 82 дка, находящ се в землището на с. Гарван, община Ситово. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответниците П.И.С. и И.И.
***, депозират писмен отговор, в който оспорват предявения иск и молят същият
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират присъждане на деловодни
разноски.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл.
19, ал.3 ЗЗД.
Не се спори по делото, а
и от представения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот /стр.5/ е видно, че на 10.01.05г. е
сключен предварителен договор между Г.И.Б. и Ц. К. Ж., по силата на който
последната се задължава да сключи с първия окончателен договор за продажба на
притежаваната от нея нива с площ от 82 дка, находяща се в землището на с.
Гарван, община Ситово, като цената на имота – 8 200 лв. е заплатена в деня
на сключване на предварителния договор. Съгласно чл. 8 от договора владението
на имота се предава на купувача в деня на сключването му, като се прави
уговорка окончателният договор да се сключи след изплащане на паричната рента
за 2006г. - или в периода 1.11.06г. – 22.12.06г.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот,
както е в случая, съдът следва да провери служебно дали са налице предпоставките
за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е
собственик на имота. Легитимацията на Ж. за правото на собственост върху процесния имот следва от решение №
150/11.12.1996г. на ПК – Ситово и скица № 010/18.11.1998г., по силата на които
на наследниците на К. П. Я. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху имот № 484 по кадастралния план на с.
Гарван, с площ от 81 766 кв.м. От удостоверението за наследници на К. П. Я.,
находящо се на стр. 7, се установява че
към момента на възстановяване на тези имоти единствен негов жив наследник
е била именно дъщеря му Цана Костадинова
Жекова.
Не се спори по делото, а
и от представените доказателства е видно, че Цана Костадинова Жекова е починала
на 15.11.05г. и след нейната смърт ищецът Б., купувач по процесния
предварителен договор, е продължил да ползва процесната нива.
Цана Жекова не е
оставила след смъртта си наследници от първи, втори и трети ред и съгласно чл.
8, ал.4 ЗН я наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен
включително /чичо, леля, първи и втори братовчеди/, като по-близките роднини
изключват по- далечните. В случая Цана е наследена от своите най-близки живи
роднини по съребрена линия – П.С., която е единствената жива от низходящите на
сестрата Тодора Атанасова на майката на Цана Жекова – Керана Ялъмова /без
значение е кога е починала майката на П., тъй като не майката на П. наследява
сестра си Ц., а и П. не я наследява по заместване, а я наследява на собствено
основание, като най-близък жив роднина на Ц. Ж./. На същото основание наследник
на Ц. Ж. се явява и И.И.И., който е син на И.И. С. – брат на майката на Ц. – К.Я.
В този см. и О 475/28.07.16г., пост. по гр.д. № 380/16г. по описа на ВнАС.
Ответниците П.С. и И.И.
правят възражение за изтекла погасителна петгодишна давност за предявяване на
иска от настъпване на условията за неговото предявяване – 23.12.06г. /съгл. чл.
8 от предварителния договор/.
Ноторно е, че
предварителният договор създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест
на всяка от странете по него. С него се подготвя бъдещето сключване на
окончателния договор, т. е. с него се поема задължение за сключване на друг
договор в бъдеще. Следователно той създава облигационни отношения между
страните и за това първото изискване за обявяването на предварителния договор
за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е дали искането, т. е. субективното
право да се иска неговото обявяване за окончателен, не е погасено по давност.
/в този см. и Решение № 307 от 1993 г. на ВКС по гр. д. № 1649/1992 г., II г.
о./.
Задължението, поето
валидно от Ц. Ж., за прехвърляне на процесния имот с предварителния договор от
10.01.2005 г., преминава след нейната смърт по пътя на наследяването върху
универсалните й правоприемници- ответниците в настоящия процес.
Ищецът твърди, че по
обективни причини не е предприел до момента действия по сключване на окончателен
договор, а именно поради незнанието за
съществуване на наследници на Цана Жекова предвид издаденото му от Община
Ситово уд-е за наследници на Ц. Ж. № 003266/25.11.05г. /стр. 6 от делото/, в
което е записано, че тя не е оставила наследници. Твърди също, че за него давностният срок
започва да тече от момента, в който е разбрал за съществуващите наследници -
20.11.15г., когато е получил препис от искова молба по заведено срещу него дело
от наследниците на Цана Жекова относно претенции във връзка с процесната нива.
Безспорно, след
сключване на предварителния договор, възникването на обективни обстоятелства,
които правят невъзможно сключването на окончателен договор, имат значение за
изпълнението по него, съответно за отговорността на съконтрахентите и съдбата
на даденото по предварителния договор, но следва да се прецени в случая дали
твърдяното от ищеца обстоятелство – издадено му уд-е за наследници на Цана
Жекова № 003266/25.11.05г. /стр. 6 от делото/, в което е записано, че тя не е
оставила наследници, е обективно такова.
Според съда
непознаването на закона не би могло да се възприеме като обективно
обстоятелство, което да извини страната за пропуснати законоустановени срокове.
От представените по делото последващи удостоверения за наследници на Ж. Ж. е
видно кои са нейните наследници и безспорно уд-е за наследници на Цана Жекова №
003266/25.11.05г., в което е посочено, че тя не е оставила наследници, се явява
невярно.
Следва да се има
предвид, че всяко имущество има титуляр, няма безсубектно имущество. Не е
налице и безсубектно имуществото при едно незаето наследство - при него, макар
наследникът да не е придобил правото на собственост, в неговия патримониум е
възникнало имуществено право на наследство. Освен това, по силата на фикцията
на 48 ЗН, наследникът става собственик на наследеното имущество още в момента
на откриване на наследството, т.е. от момента на смъртта на наследодателя. В
противен случай би се стигнало до незаето наследство или изоставено такова,
каквото положение е недопустимо по ЗН и ЗС.
В чл. 11 ЗН е уредена и
хипотезата, в която ако няма нито един наследник, или всички призовани към
наследство последователно направят отказ от наследяване, незаетото наследство
се приема от държавата в качеството й на универсален правоприемник.
Предвид всичко изложено
до тук, се налага изводът, че предоставеното на ищеца от Община Ситово уд-е за
наследници на Ц. Ж. № 003266/25.11.05г. не би могло да се възприеме като
обективна причина, поради която ищецът не е предприел действия по сключване на
окончателен договор в петгодишен срок, считано от 23.12.06г. /съгл. чл. 8 от
предварителния договор/. Ето защо, следва да се приеме за основателно
възражението на ответниците, че предявеният на 15.02.16г. иск за обявяване на
процесния предварителен договор за окончателен, се явява погасен по давност и
като такъв подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода на
процеса, в полза на ответницата П.С. следва да се присъдят направените от нея
деловодни разноски в размер на 3 700 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие /стр. 42 от делото/, установяващ заплатен от нея адвокатски
хонорар на адв. К., и 180 лв. – заплатен депозит за вещо лице /стр. 86/, или
общо 3 880 лв.
На ответника И.И.И. не
следва да се присъждат разноски, тъй като той не е направил такива. Адвокатски
хонорар размер на 3 700 лв. за неговата защита следва да се присъди на адв. Д.К..
Видно от находящия се на стр. 70 договор за правна защита и съдействие, в него
е посочено, че И.И. се защитава безплатно от адв. К. на осн. чл. 38, ал.1,т. 2
ЗА, т.е оказва му се безплатна правна помощ като материално затруднено лице.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
При положение, че
наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва от ищеца по
делото, съдът следва да присъди на процесуалния представител на И.И.
съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано
безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, в случая находящия се на
стр. 70 договор за правна защита и съдействие. /В този см. и О № 163/13.06.16
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/16 г., I г. о., ГК./.
Поцесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на заплатения от
ответницата П.С. адвокатски хонорар над минималния размер, определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според адв. К. така
договореното и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с определения
материалния интерес по делото в размер на 106 056 лв. и чл. 7, ал.2, т.5
от Наредбата /при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. плюс 2 %
за горницата над 100 000 лв./, а и ищецът не се е възползвал от чл. 70 ГПК да
поиска изменение на определения материален интерес.
Цаната на иска по чл.
19, ал.3 ЗЗД се определя съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е
стойността на данъчната оценка на имота, която в случая е 106 056 лв.
Следователно минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 от Наредбата
възлиза на 3 651,12 лв. / 3 530 лв. + 121,12 лв. - за горницата над
100 000 лв./ и договореното, респективно платено такова от първия
ответник, което е в размер на 3 700 лв. , не се явява прекомерно, а е в
минимален размер.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Г.И.Б. , против П.И.С., и И.И.И.,
за обявяване за окончателен на сключения
на 10.01.05г. предварителен договор между Г.И.Б. и Цана Костадинова Жекова за
продажба на нива с площ от 82 /осемдесет
и два/ дка, находяща се в землището на с. Гарван, община Ситово.
ОСЪЖДА Г.И.Б. , да
заплати на П.И.С., сумата от 3 880 /три
хиляди осемстотин и осемдесет лева/ лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.И.Б. , да
заплати на адв. Д.К. от Силистренска адвокатска колегия сумата от 3 700
лв. /три хиляди и седемстотин лева/ - адвокатски хонорар за осъществена правна
защита на ответника по делото И.И. ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото .