О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./22.05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2488 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Й.Г.Й., ЕГН **********, срещу Е.П.” АД, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 111,66 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 06.11.2018 г. до 07.12.2018
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/22.01.2020 г. от „Е.П.” АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са наведени
твърдения, че процесната фактура е сторнирана с
кредитно известие № **********/02.03.2020 г. и е издадена нова фактура №
**********/02.03.2020 г. на стойност 74,62 лв. за реален отчет на потребената в
обекта електроенергия в периода 06.11.2018 г. – 07.12.2018 г., която именно
сума се претендира от ищеца вместо оспорената такава.
С разпореждане №
14039/27.04.2020 г. съдът е дал указания до ищеца да обоснове правния си
интерес от воденето на иска, предвид изложените в отговора на исковата молба
факти.
В изпълнение на
указанията на съда ищецът, чрез процесуалния му представител адв. В. Г., е подал молба с вх. № 29781/21.05.2020 г., с
която поддържа, че интересът му от воденето на делото е отпаднал след сторнирането на оспорената фактура, поради което моли за
прекратяване на производството и претендира присъждането на сторените по делото
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Според разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният
интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно във
всяко положение на делото до окончателното му приключване с влязъл в сила
съдебен акт. Както първоначална липса на правен интерес от предприетата искова
защита, така и последващо негово отпадане, обуславят недопустимостта на
производството по делото.
В настоящия случай исковата молба е подадена на 21.02.2020 г., към който
момент оспорената фактура № **********/22.01.2020 г. е била издадена от
ответното дружество и претендирана за заплащане от
ищеца. Следователно за последния е бил налице правен интерес от предявяването
на отрицателния установителен иск за установяване недължимостта
на фактурираната сума в размер на 111,66 лв., предвид
доводите му за незаконосъобразното й служебно начисляване и потенциалната
опасност от преустановяване на електрозахранването в обекта на потребление при
неизпълнение на обективираното в счетоводния документ парично задължение.
Видно от приложеното към отговора на исковата
молба кредитно известие № **********/02.03.2020 г., издадено от „Е.П.“ АД, след предявяването на иска процесната фактура е
изцяло сторнирана, респ. оспорената сума вече не се
претендира от ищеца, поради което и правният му интерес от предявения
отрицателен установителен иск е отпаднал. При това положение към настоящия
момент производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено,
на основание чл. 130 ГПК.
По разноските:
Доколкото при предявяването на иска е бил налице правен интерес от
търсената защита, който впоследствие е отпаднал, въпросът за отговорността за
разноските по делото следва да бъде разрешен, в зависимост от причините за последващата недопустимост на процеса и в частност дали
същата се дължи на поведението на ответника или е настъпила независимо от
неговата воля – арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК.
В разглежданата хипотеза правният интерес на ищеца е отпаднал поради издаденото
от „Е.П.“ АД кредитно известие, респ. недопустимостта на иска се дължи на
неговото поведение и именно ответното дружество следва да понесе разноските по делото. В полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300
лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020 г.,
ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 130 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Г.Й., ЕГН **********,***,
сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева) за сторените по делото разноски, от които 50 лв. за внесена държавна
такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: