Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …07.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през двехиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 4726 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Поделение П.П. - гр. София
при „БДЖ -
П.П.” ЕООД срещу решение от 08.01.2020г. по гр.д. № 62600/2017г. на
СРС, 57 с-в в ЧАСТТА, с която е осъден жалбоподателя да заплати на М.Д.Д. на
основание чл. 215 КТ сумите от 362. 25 евро и 20.90 щ.д., представляващи
остатък от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени
международни командировки за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г., ведно със
законната лихва от 05.11.2008г. до окончателното изплащане.
Въззивникът – ответник поддържа доводи за неправилност
и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди, че исковете са
погасени по давност, тъй като първоначално подадената през 2008г. искова молба
е била насочена срещу друг ответник, а към момента на подаване на исковата
молба срещу него през 2017г. давността е изтекла. Поддържа, че по делото не е
ясно на какво основание е било прекратено производството спрямо „БДЖ – П.П.“
ЕООД и конституиран жалбоподателят като страна. По същество заявява, че
изплатените суми за командировки на ищеца са в размерите по чл. 31 от НСКСЧ.
Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови ново за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата М.Д.Д. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Моли
съда да я остави без уважение, като потвърди решението в
обжалваната част, с присъждане на разноски.
Решението в
отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след
преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК,
въззивният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
По възражението за давност на въззивника
– ответник:
Безспорно е, че производството по
делото е образувано през 2008г. по колективен иск, предявен от 66 ищци, между
които и ищецът Димитровq срещу БДЖ ЕАД. След проведено производство по чл. 122 ГПК и множество
уточнения на исковата молба, производството е било разделено, като през 2014г.
и през 2017г. ищецът М.Д.Д. е посочил като евентуален ответник БДЖ П.П. ЕООД. С
молба от 29.01.2019г., в изпълнение указания на съда за оставяне на исковата
молба без движение, ищецът е уточнил, че ответник е „Поделение за П.П.“- София при БДЖ „П.П.“ ЕООД, което до
12.11.2007г. е било структурна част от БДЖ ЕАД, но при условията на
правоприемство вследствие извършеното преструктуриране, се явява самостоятелен работодател
и легитимиран ответник по исковете. Ето защо не е налице замяна на ответник в
никоя от хипотезите по чл. 228 ГПК, а уточнение на исковата молба, с оглед
надлежната пасивна процесуална легитимация по исковете, но в рамките на
производството по чл. 129 ГПК.
Предвид изложеното, 3 - годишният
давностен срок по чл. 358, ал.1, т. 3 КТ
не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба през 2008г. и
възражението в тази връзка, е изцяло неоснователно. Не може да бъде споделена
тезата на въззивника, че давността срещу него започва да тече през 2019г.,
когато окончателно са отстранени нередовностите на исковата молба, респ. през
2017г. В случая не е налице конституиране на нова страна в хипотеза по чл. 228 ГПК, а само уточнение на надлежен ответник в рамките на производство по чл. 129 ГПК, поради което, с отстраняване на нередовностите на исковата молба, същата
се счита редовна от момента на предявяването й – 05.11.2008г. срещу надлежния
ответник с всички произтичащи от това последици. Дългият период на процедиране
по чл. 129 ГПК е ирелевантен за преценка на началния момент на давността, както
правилно е приел първоинстанционния съд.
По същество по делото не се
спори и се установява от приетите писмени доказателства, че за процесния
период страните са били в трудовоправни
отношения, като ищецът е заемал при ответника длъжността "кондуктор, спални и кушет
вагони".
За да бъде уважен иска за заплащане на
командировъчни пари по чл. 215 КТ вр. чл. 31 НСКСЧ, ДВ, бр. 50/2004г., е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, изпращане на работника или служителя да
осъществява трудовите си функции извън мястото си на работа и неизпълнение от
страна на работодателя на задължението за престиране на полагащите се на
служителя командировъчни пари, при условия и в размери, определени с акт на
Министерския съвет.
Със заповед № 80/30.01.2007г. изпълнителният
директор на "БДЖ" ЕАД е наредил на основание чл. 31 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, считано от 01.02.2007г. да се изплащат следните размери на дневни командировъчни при
пътувания в чужбина на кондуктори на спални и кушет вагони: за Унгария -
17,50 евро на ден, за Гърция- 17,50 евро на ден, за Турция- 15 щ.д. на ден, за Сърбия-17,50 евро на ден.
Със заповед № 9/12.12.2007г. управителят на
"БДЖ П.П." ЕООД е наредил на основание чл. 31 НСКСЧ, считано от
09.12.2007г. дневните командировъчни пари при пътувания в чужбина на
кондукторите на спални и кушет вагони да се изплащат на ден, както следва: 1. София-Будапеща-София
за 3
дни-17,50 евро; 2. София-Виена-София за 3 дни-17,50 евро; 3. София-Белград –София
за 3
дни-17,50 евро; 4. София-Солун-София за 2 дни-17,50 евро;
5. София-Букурещ-София за 1 ден-17,50 евро; 6. София-Истанбул-София
за 2
дни-15 евро; 7. София-Атина-София-3 дни-17,50 евро.
В чл. 215 КТ е предвидено, че
при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното
си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари в размери,
определени от МС. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от
03.06.2004г. е приета НСКСЧ, която е в сила от 01.07.2004г. и следователно е
действаща за процесния период. В чл. 31, ал. 1 НСКСЧ е предвидено, че
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните
ставки, определени в приложение № 3. По
арг. от чл. 228, ал. 2 КТ, размерът на обезщетението по чл. 215 КТ се прилага,
доколкото в акт на Министерски съвет, в колективен трудов договор или в
трудовия договор не са предвидени по-големи размери. При тълкуване съдържанието
на посочените разпоредби се налага извод, че законодателят е предвидил размери
на командировъчните пари, под които
работодателят не може да слиза при изплащането им на работниците и това са
тези, предвидени в приетия на основание чл. 215 КТ подзаконов нормативен акт,
който за процесния период е НСКСЧ. Ето защо,
както е приел и СРС, посочените в НСКСЧ размери на командировъчните пари
са минималните, които работодателят следва да заплаща. Поради това са неоснователни доводите в жалбата в
тази връзка.
СРС е кредитирал втори вариант на заключението на приетата ССчЕ, като е приел, че за част от командировките, извършени
с престой между 4-6 часа на територията
на съседна държава, е приложима нормата на чл. 21 от НСКСЧ. При липса на жалба от ищеца срещу решението в
отхвърлителната част, като по отношение на размера не са релевирани конкретни
оплаквания от въззивника досежно възприетия вариант на заключението на вещото
лице, който е по-благоприятен за работодателя, решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемият – ищец претендира разноски
за настоящата инстанция в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва
да бъде намалено до законоустановения минимум от 300 лв., по арг. от чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.01.2020г.
по гр.д. № 62600/2017г. на СРС, 57 с-в в обжалваната част за
уважаване на исковете.
ОСЪЖДА Поделение П.П. - гр.
София при „БДЖ - П.П.” ЕООД, ЕИК ********
да заплати на М.Д.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 400 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.