Присъда по дело №1334/2014 на Районен съд - Дупница

М  О Т  И  В  И   по присъда № 100/22.12.2017 г. по нОхд №  1334/14 г. по описа на Дупнишки районен съд :

Дупнишка районна прокуратура е внесла обвинителен акт и е предадена на съд подсъдимата Е.Р.Х., родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, счетоводител в „АРБАР” ЕООД гр. Дупница, неосъждана, ЕГН **********, за престъпление по чл. 235, ал. 1, от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 19.09.2011 г. до 12.10.2011 г. в сечище, намиращо се в землището на с. Коркина, общ. Бобов дол, а именно: частен имот горска територия с планоснимачен № 105001, намиращ се в отдел 362 „ж” в землището на с. Коркина, собственост на Стоянка Георгиева Шиякова от с. Горна Козница, общ. Бобов дол; имот горска територия с планоснимачен № 105002, намиращ се в отдел 362 „ж” в землището на с. Коркина, собственост на Община Бобов дол и имот пасище, мера с планоснимачен № 16200, намиращ се в отдел 362 „ж” в землището на с. Коркина, собственост на Община Бобов дол, с редовно писмено позволително № 0014788/15.09.2011 г., издадено от инж. А.Д., но извън указаните в него места и количества, посредством лицата В.Й.Д., И.И.М. и С.Г.Й. - всичките служитЕ.на „Ела 2002” ЕООД, гр. Сапарева баня, както и с техника на същата фирма - 2 бр. моторни триони „Хускварна”, трактор „Болгар” и бордови камион „Камаз 53212” с ДК № КН 5295 АВ е сякла от горския фонд: 10 бр. тополи в имот с планоснимачен № 105001, от които е добила 22 куб. м строителна дървесина на стойност 1442,83 лв.; 2 бр. тополи в имот с планоснимачен № 105002, от които е добила 4 куб. метра строителна дървесина на стойност 224.60 лв. и 4 бр. тополи в имот с планоснимачен № 16200, от които е добила 10 куб. метра строителна дървесина на стойност 612,95 лв., или общо строителна дървесина на стойност 2280,38 лв. 

 Прокурорът поддържа обвинителния акт, счита че деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като моли да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, както и  кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв.   

Адв. Б. –защитник на подсъдимата пледира да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като счита, че  деянието не  е доказано по безспорен начин, позовавайки се, че обвинението страда от пороци досежно начина на извършване на деянието и досежно обстоятелството, че не е конкретизирано дали обвинението е повдигнато за продължавано престъпление, доколкото в обвинителния акт е посочен по продължителен период от време. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като подзащитната му не  е субект на престъплението, в което е обвинена доколкото същата не е имала изрично пълномощно да представлява майка си пред съответните институции, свързани с издаването на разрешително за сеч, а доколкото майката на подсъдимата е била вече санкционирана за същото такова деяние, счита че наказателното  производство по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК позовавайки се на ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС. Изложил е правни съображения по същество анализирайки събраните гласни и писмени доказателства, като счита, че отговорността относно контрола за извършване на сечта, съгласно нормативната материя е на лесовъда на частна практика, като е налице объркване на дървосекачите предвид поставените две контролни марки- общинска и горска.     

          Подсъдимата Е.Р.Х. не се признава за виновна. Дала е подробно обяснение по случая. Участвала е активно в хода на наказателното производство за изясняване на обективната истина. Придържа се към защитната реч на адвоката си като е направила допълнително изложение на фактите и обстоятелствата  по делото цитирайки подробно всеки пасаж от обвинителния акт, анализирайки показанията на свидетелите  и разяснявайки нормативната база свързана с казуса.

           От събраните по делото писмени и гласни доказателства  - показания на свидетелите А.Д., С.Г., М.И., К.К., К.И., В.С., Е.Б., Д.Ц., В.Д., И.К., Тонка П., З.Т., С.В., С.Й., И.М., Г.Х., И.В., Й.Р., Г.К., Вецислав Д., В.Й., Г.А. и Й.Д., агротехническа и лесовъдска експертизи както и от писмените такива-  справки, доклади, решения на ОСЗ, скици, технологичен план, горскостопанска програма, удостоверения,  заповеди, позволително за сеч, протокол за освидетелстване на сечище, протокол за заснемане, договори, скица-проект, удостоверения за наследници, удостоверения по ЗОСИ, заявления, констативен протокол, справки за собственост на МПС, справка за съдимост, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Видно от удостоверение за наследници  св. Тонка П. е пряка наследница на Д. Шияков. Освен нея пряк наследник е и нейната сестра К. Бацова. Съгласно Решение № 111-331/11.08.2010 г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ гр. Бобов дол по заявление вх. № 11004/27.11.1991 г. и по представени писмени доказателства от св. П., на наследниците на Д.Г. ***, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на с. Коркина, общ. Бобов дол, на залесена нива от 1.426 дка, девета категория, в м. „Реката“, имот № 105003 по картата на землището с посочени граници на имота. Отбелязано е, че при ползването на имота има ограничения, а именно следва да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за прилагането му. Неразделна част от решението, доколкото имота е възстановен в стари реални граници, е издадена заверена скица  на имот № 105003. Решението е издадено на основание чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и изменя и допълва решение № 11 от 20.05.1998 г.

         На 08.07.2011 г. св. П. е  подала заявление до началника на ОСЗ гр. Бобов дол вх. № ВС-28-450 с молба за заверяване на скица на имот № 105003. Същата е презаверена на същата дата – л. 58 от ДП, като е  ползвана от св. Д. за изготвяне на горскостопанската програма.

         На 21.07.2010 г. св. П. е подала заявление до началника н ОСЗ гр. Бобов дол вх. № ВС-28-321 с молба за изготвяне на скица за имот и трасиране/заснемане на границите на същия имот. Въз основа на което е издаден Протокол за заснемане от 11.08.2010 г.

Въпреки ограничението изписано в Решение № 111-331/11.08.2010 г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ гр. Бобов дол св. П. е подала заявление на 06.10.2010  г. да ѝ бъде разрешено да отреже тополите, находящи се  в наследствения ѝ имот, като е посочила, че имотът ѝ е възстановен като нива. Заплатена е дължимата такса за това. В отговор на заявлението ѝ е издадено Удостоверение № 11/11.11.2010 г. на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество като е разрешено да отсече 20 бр. тополи, като дърветата са били маркирани на корен за сеч лично от св. В. Стоилова с общинска контролна марка № 004. Срокът за извършване на сечта е бил до 30.11.2010 г. Свидетелката задействала тези документи, тъй като в близост до техния имот през тази година- 2010 г. ДГС гр. Дупница извършвала сеч в този период, които направили път през имота на св. П.. В тази връзка, за да извършат съвместно сечене чрез ползване на необходимата техника, път и секачи св. П. и нейната дъщеря- подсъдимата Е.Х. и зет ѝ.- Св. Г.Х.- съпруг на подсъдимата направили необходимото проучване чрез св. И.В., същият е горски стражар за конкретната местност, къде точно се намира имота, тъй като, кой е най-добрия път за извозване на дървесината, поради хълмистия на места терен и поради обстоятелството, че имало река и пътя е бил по-трудно достъпен. Възникнали недоразумения между  св. Пеледжийска и ДГС гр. Дупница относно цената и условията, които ДГС предложило за изкупуване на дървения материал, както и че същите били категорични, че за да бъде извършена сечта е необходимо да бъде издадено  позволително за сеч по Закона за горите, поради което св. П.  не успяла да спази срокът даден ѝ в Удостоверение № 11/11.11.2010 г. на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Всичките въпроси свързани с подаването на заявления били сведени до знанието на подсъдимата, тъй като св. П. била обгрижвана жена (вж. обясненията на подсъдимата), която била придружавана от дъщеря си, като въпреки липсата на изрично писмено пълномощно, част от документите пред съответните институции били подавани от подсъдимата. Св. П. отново се опитала да заобиколи процедурата по Закона за горите, като депозирала на  03.06.2011 г. заявление до кмета на Община Бобов дол, в което отново е поискала да ѝ бъде издадено такова    удостоверение на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество за изсичане на 20 бр. тополи. Такова не ѝ било издадено. По съвет на св. В.Д., с който от предната година подсъдимата имала уговорка той да извърши сечта, но за това е искал да има издадено позволително за сеч, както и проявения разум от страна  на  съпруга ѝ –св. Г.Х., подсъдимата Х. от името на нейната майка - св. П.  започнала да разпитва по различни инстанции какъв е начина да ѝ бъде разрешено да извърши сеч на въпросните тополови насаждения. След направеното проучване и представените до този момент издадени документи, стигнала до извода, че е необходимо да бъде проведена процедура предвидена в съответните нормативни актове. Св. А.Д. ѝ обяснила, че следва да намери лицензиран лесовъд, който да разработи горскостопанска програма на имота и тази програма да бъде одобрена от Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, след което се издава позволително за сеч на лицензирания лесовъд и едва тогава може да започне сеч и извозване на дървесината. Св. Д. насочила подсъдимата към св. М.И. –лицензиран лесовъд на частна практика, като е поела ангажимента самата тя да разработи горскостопанската програма на имота, но споделила, че независимо, че е лицензиран лесовъд, към момента не притежавала горска марка,  с която да бъдат маркирани дърветата, поради което предложила тази дейност да бъде извършена от св. С.Г., който е от района. Подсъдимата Х. се съгласила на предложението като е предоставила на св. Д. необходимите документи- скица на имота, удостоверение за наследници и решение на ОСЗ, от които да е видно, че имота е собственост на възложителя. На 09.07.2011 г. между възложител- наследниците на Д. Шияков и инж. Д. е бил сключен договор за изготвяне на лесоустройствена програма на частен имот. При изготвяне на горскостопанската програма св. Д. я съгласувала с РИОСВ гр. Перник, които отговарят за област Кюстендил относно спазен ли е Закона за околната среда и водите. След което разработената програма следвало да бъде одобрена от РДГ гр. Кюстендил.  При извършената щателна проверка- св. К.И., установил че разработената програма не отговаря на действителното  положение, а именно от описаните 55 бр. тополи, включени в горскостопанската  програма не всички от тях попадали в имота на майката на подсъдимата. Това се е получило, тъй като подсъдимата Х. била представила на св. Д.   скица 1:2000, който мащаб води до невъзможност да се обособят границите при максимална точност.  Ето защо се наложило на място да отидат св. Д., св. Г. и св. К.И. и с джи пи ес установили на място имотните граници, като същевременно се сдобили с карта с мащаб 1:10000, което позволило точността на обособените имотни граници да е пълна. В тази връзка се наложило да бъдат демаркирани част от дървета -20 бр. тополи, на които през 2010 г. е било поставена общинска контролна марка № 004, които не попадали в наследствения имот на св. П.. След направената корекция програмата не била изменена, тъй като последната е принципна, а в такива случаи се променя само сортиментната ведомост и карнет-описа. Коригираната сортиментна ведомост, карнет-описа и изготвения технологичен план, са предпоставка да бъде издадено позволително за сеч, в което  е посочен точния брой на тополите, които попадат в имота на св. П., не като брой, а в кубатура. Така, в конкретния случай, в позволителното за сеч е записано, че очаквания добив е 95 куб.м., които отговарят на 35 бр. тополи, маркирани с горска марка от св. С.Г. –контролна горска марка № 1220, с кафява боя. С позволителното за сеч № 0014788/15.09.2011 г. е било разрешено на лицензирания лесовъд  на частна практика - М.И., като представител на собственика на имота – св. Тонка П. да извърши „гола“ сеч в отдел № 362, пототдел „ж“, имот № 105003. Срокът за провеждане на сечта и на извозване на материалите от сечището е  бил от 19.09.2011 г. до 19.12.2011 г., който бил по-дълъг предвид посочената кубатура, на по принцип се дава по-дълъг такъв, с цел възложителя да се организира. Начинът на почистване на сечището е посочен в позволителното за сеч – събиране на отпадъци от купчини в сечището. Като временен склад на материалите е посочено да бъде реката, до която е следвало трупите от сечището да бъдат извозвани. Изрично било обяснено на подсъдимата Е.Х. от тримата свидетели, че тези 20 бр. тополи не следва да се режат, тъй като в нейно присъствие е отстранена общинската контролна марка, като физически това се осъществява чрез задялкване на поставената преди това общинска контролна марка, с брадва, а на едно гранично дърво между границите на имота на възложителя и съседните имоти задялкване се  осъществява на целия диаметър на дървото на височината на гърдите, за да може да се вижда отдалече къде точно е границата на имота, която дървосекачите не следва да преминават.  При така изготвената програма подсъдимата се съгласила  да бъде извършена сеч на 35 бр. тополи, но заявила гласно, че ще направи необходимите постъпки, за да се снабди с нова скица, тъй като считала, че посочените граници на имота не отговарят на действителното от това, което дядо ѝ по майчина линия притежавал, т.е. че маркираните от Община гр. Бобов дол тополови насаждения считала, че попадат в наследствения им имот. Св. Д. ѝ обяснила, че при издаване на нова скица следва да бъде уведомена, тъй като така разработената програма отговаря на представените до момента документи и следва да се съобрази с описаното в позволителното за сеч от 15.09.2011 г. В изпълнение на своя замисъл лично подсъдимата Е.Х. подала заявление вх. № ВС-28-579/14.09.2011 г. до Началник Общинска служба по земеделие гр. Бобов дол, в което е заявила, че желае да бъде изработена скица-проект за имот 105003, която била издадена на 10.10.2011 г., но същата е само проект, тъй като не е подписана и същата не притежава качеството на документ, от който може правоимащото лице да се ползва.

На същата дата -14.09.2011 г. е сключен договор между Тонка П. (която лично не отишла, а част от документите са били подавани и подписвани от нейната дъщеря- подсъдимата Х., което е видно от показанията на св. Д.. Това е видно и от положения подпис в договора, който въпреки, че не е изготвена съдебно -почеркова експертиза не наподобява на този на св. П., в който смисъл съдът кредитира показанията на св. Д. изцяло), по който договор инж. А.Д. е била в качеството ѝ на изпълнител,  а в качеството ѝ на възложител е била св. П.. Предмет на договора е бил такъв, че  изпълнителя е приел да издаде позволително за сеч на основание чл. 108, ал. 4 от Закона за горите.

След като подсъдимата Х. и св. М.И. осъществили контакт, преди да започне сечта, на св. М.И. е било обяснено, че има такова белязано дърво от св. С.Г., прието за граница на двата съседни имота, като и че на 20 бр. тополи била забърсана /демаркирана  положената преди това контролна общинска марка. След издаденото позволително за сеч на сечището отишли подсъдимата Х., нейния съпруг- св. Г. Х., частния лесовъд – св. М.И. и секачите- св. В.Д., С.Й. и И.М., които секачи били договорени, организирани, включително било договорено и извозването на дървесината от подсъдимата Е.Х.. Същите секачи извършвали сеч на дървета от същия вид -тополи предната година (2010 г.) в съседния на наследствения на св. П. имот, собственост на ДГС гр. Дупница, с които подсъдимата още тогава направила проучване и имала предварителна договорка за извършване на сечта, тъй като тези работници работят като секачи от дълги години и са запознати с правилата предвидени в Закона за горите и Правилника за прилагането му. Независимо от това преди да започне сечта св. М.И. обяснил подробно на секачите техните задължения, посочил е границите на имота, които били обособени по правилата на Закона за горите, които били видими и разпознаваеми. Видно от показанията на св. Г. задължение на лесовъда е да отговаря за абсолютно всичко по време на водене на сечта и за работниците, и за безопасността вътре в рамките на имота, евентуално да не се случи злополука с някой от работниците, и накрая преди извозването на  дървесината попълва в превозните билети реквизитите изискуеми от закона. Същият, според св. Г., извършва контрол по даденото позволително за сеч, но не носи отговорност относно извършване на сеч в чужд имот. За това св. М.И. твърди, че е отишъл първия ден на място, дал указания на секачите, но твърди, че не всеки ден и не целодневно е присъствал на място и в тази връзка заявява, че по никакъв начин не е разпореждал на секачите да не изпълняват задълженията си, т.е. не им е разрешил да секат дървета в чужд имот. Св. М. И. твърди, че в негово присъствие не е имало отсечено дърво, което да не е било маркирано с горската марка поставена от св. Г.. Нито пък подсъдимата се е разпореждала в негово присъствие на секачите да секат дървета, които не са маркирани, в това число и такива, които били демаркирани, които на практика се считат, че не са маркирани. Това обаче, се е случило. При едно от отиванията, след като св. М.И. бил уведомен по телефона, че дървесината е извозена от сечището до временния склад, за да отиде да я маркира и да издаде превозен билет св. И. установил, че част от демаркираните дървета били отсечени. Освен това при издаване на превозните билети установил, че  дървесината надвишава като кубатура от кубатурата разрешена в позволителното за сеч. Веднага уведомил по телефона  св. Д. за констатираната нередност. На място отишли св. Д. и св. Г., които заедно със св. М.И. установили, че  има дълбочинно навлизане в съседен имот. Сечта била извършена извън колчето, което обособявало границите на двата съседни имота откъм реката, поради което съставили на 14.10.2011 г. Констативен протокол. Доколкото подсъдимата Е.Х. заявила и представила, че има издадена нова скица № Ф01064 от 10.10.2011 г. за частния имот № 105003 в землището на с. Коркина, общ. Бобов дол, съгласно която границите на имота са коригирани, в констативния протокол било отразено, че на това основание –издадената нова скица с коригирани граници били отрязани 5 бр. тополи, попадащи в допълнителната площ по новата скица и същите не са маркирани. В съседни имоти са отрязани още 13 бр. немаркирани тополи.

Св. М.И. отчел неиздадените превозни билети, уведомил собственика за констатираното нарушение, отразено в констативния протокол и докладвал за случая на Директора на РДГ гр. Кюстендил. Св. З.Т. *** издал Заповед № РД-05-304/02.11.2011 г., с която разпоредил временно спиране на сечта, разрешена съгласно позволитено за сеч № 0014788/15.09.2011 г., издадено за горски имот № 105003, възстановен в отдел 362 „ж“, землище с. Коркина, общ. Бобов дол. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение на  № 312/24.10.2011 г. на св. Тонка Д.П., в който било отразено, че нарушението е констатирано на 24.10.2011 г. и прието, че е извършено на същата дата, за това че същата  в подотдел 362 „ж“, имот 105001 и 105002, в м. „Реката“, територията на ТП-ДГС, провежда сеч като е отрязала 13 бр. тополови дървета с описани размери, които не са маркирани с контролна горска марка на корен  и така е добила 42 куб. м. едра строителна дървесина и 1 куб.м. дърва за горене. Издаденото наказателно постановление е обжалвано, като е образувано НАХД № 654/12 г. по описа на Районен съд гр. Дупница. Същото е отменено като незаконосъобразно. Цитираното дело е приложено като доказателство по настоящето дело, доколкото се касае за един същи случай досежно мястото и кубатурата на отсечените дървета без поставена контролна горска марка.

В тази връзка е образувано ДП срещу св. Тонка П. за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, което в последствие е прекратено  с Постановление за частично прекратяване  от 19.12.2014 г., но е повдигнато обвинение за същото престъпление на подсъдимата  Е.Х.  за сеч на тополи от горския фонд, добити с редовно писмено позволително, но извън указаните  в него места и количества.

Относно виновността на лицето представителят на държавното обвинение се позовава на изготвената на ДП съдебно –лесовъдска експертиза, изготвена от вещо лице С.. Вещото лице е отишло на място, като е установил, че имало маркирани неотсечени дървета, и имало отсечени дървета, на които е била премахната марка, т.е. че поставената марка е била заличена. Не може да уточни дали заличаването е станало след като дърветата са били отсечени или преди това, но счита, че от събрания на ДП доказателствен материал, с който вещото лице се е запознал, отговаряло на действителното положение. Вещото лице  е категорично, че преди да се пристъпи към сеч вече има яснота по въпроса кое дърво е маркирано и кое трябва да бъде отсечено, и обстоятелството че може да има маркирани дървета извън ясно обозначената територия не позволява и не дава право на собственика на имота, на който е издадено позволително за сеч, да сече тези дървета извън територията на неговия имот. В случая се касае за т.нар. „гола“ сеч, като границите при извършване на такава се поставят на дървета, които са извън границите на този имот, в който се извършва сечта. В.л. С. е дал заключение, че собственика на имота има задължение да следи за отрязаната дървесина. В този смисъл се е позовал на събраните доказателства, че подсъдимата е присъствала при извършването на сечта и тъй като същата е била заинтересована да придобие по-голямо количество дървесина, за което говорят обективираните действия чрез подготвянето на документи за извършване на сеч, в това число и изразеното недоволство, че вместо 55 бр. тополи може да отсече само 35 бр., за което се снабдила с проекто -скица от 10.10.2011 г. с коригирани граници на имота, счита че очакванията на собствениците не са се сбъднали, доколкото първоначално допусната грешка от лесовъдите св.Д ивилска и св. Г., е отстранена. В този смисъл вещото лице е посочило, че в случая  е извършено сеч на дървета извън обозначеното в позволителното за сеч № 0014788/15.09.2011 г., като от имот 105002 са отрязани 2 бр.; от имот 105001 са отрязани 10 бр; от имот 16200 – 4 бр., като тези дървета са отсечени без писмено позволително, издадено за тази цел. Вещото лице е посочило, че имот 105001 е собственост на Стоянка Шиякова, а имоти 105002 и 16200 са общинска собственост, като само имот № 105002 се намира в горска територия –отдел 362 „ж“.

Представителят на държавното обвинение се позовава, освен на заключението на вещото лице С., предимно и на показанията на св. Д., св. Г., св. К. И., св. М. И., св. Т., ведно със събраните писмени доказателства, с които подсъдимата Х. обективирала желанието си да докаже и извърши сеч на територия, по-голяма от възстановения на дядо ѝ Д. Шияков имот.

Общата стойност на отсечената в нарушение на действащата нормативна уредба дървесина е 2 280.38 лв.. За имот №105001 – 1 442.83 лв.; за имот № 105002 -224.60 лв. и за имот № 16 200 -612.95 лв. Минималната работна заплата за м. октомври 2011 г. е 270 лв.

 По конкретния случай съдът прие, че деянието не осъществя нито обективните признаци на извършен престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, нито пък е налице субективния елемент. Съображенията за това са следните:        

Обектът на защита на „Престъпленията против стопанството“ уредени в  глава VI, раздел  II от НК е комплексен и е свързан с развитието на обществените отношения в стопанските отрасли за рационално управление, възпроизводство, ползване, стопанисване и функциониране на горския фонд (чл. ( от ЗГ), т.е. предмет на посегателство по чл. 235 от НК е горския фонд. Незаконното добиване на дървесна маса е регламентирано в чл. 235, ал. 1 НК, каквото обвинение е повдигнато в настоящия случай. Предмет на престъплението са всички, каквито и да било дървета или части от тях, включително отсечени или паднали влизащи в горския фонд –държавни, общински и частни. Понятието „Горски фонд“ е уредено в чл. 2, ал. 2 от Закона за горите, като по смисъла на този закон, това  е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. В ал. 3 на с.з. е посочено кои земи не са включени в горския фонд, а именно: не се включват  в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските земи.

Субект на това престъпление може да е всяко наказателно отговорно лице, като формата на вина винаги е пряк умисъл.

Предметът на престъплението е специален - единствено дървета и части от тях от горския фонд.

Изпълнителното деяние може да се осъществи при някоя от следните форми: сечене (отделяне на дърво или част от него с помощта на техническо средство), събиране (предварително отделена дървесна маса се обособява на едно място чрез нейното събирането), добиване (всяко друго отделяне на дърво или част от него, извън сеченето, без да е необходимо да се използва техническо средство - например счупване, изскубване), вземане (вдигане на дървесната маса и упражняване на владение върху нея) и извозване (изнасяне на дървесната маса извън границите на горския обект чрез използване на транспорт). За да е налице обективна съставомерност на деянието несъмнено следва да се установи, че деецът или изобщо не е имал разрешение за извършваната дейност или е излязъл извън рамките, обхвата и обема на вече дадено му разрешение. След измененията на нормата със ЗИДНК ДВ, бр. 75/2006 г. отпадна изискването за причиняването на “немаловажни вреди”, поради което с оглед действащата понастоящем редакция, следва да се приеме, че престъплението е на просто извършване. То е довършено с осъществяване действията на дееца. Подсъдимата е обвинена, че е извършила първата форма на изпълнително деяние, чрез посредствено извършителство, а именно, че подсъдимата Х. е отсякла  посочените 16 бр. тополи, с обща кубатура 36 куб.м. на стойност 2280.38 лв. Съдът счита, че по делото не е събрано нито  едно доказателство, че именно тя е извършила или е наредила на дървосекачите да извършат сечта на тези дървета. В този смисъл съдът  изцяло кредитира показанията на св.  В.Д., С.Й. и И.М.. Дадените от показания на ДП бяха прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Св. В.Д., който е рязал повечето тополи, тъй като е имал компетентност за това твърди, че имало дублиране на двете контролни марки - горска и общинска. Имало дървета с общинска контролна марка, която била потъмняла, но не била заличена и такава поставена от частен лесовъд. Поради тази причина дървосекачите отрязали всички дървета, на които имало поставени по две марки, като нито един ден не са извършвали сечта без да са контролирани от частния лесовъд М.И.. Свидетелят твърди, че нямало отрязано немаркирано дърво, както и че без позволително за сеч, дори и дървото да е маркирано не може да извърши сечта. В същата насока са показанията на св. Й., който също е влизал в сечището, за да помага на св. Д., но за всяко едно дърво, което е трябвало да отсече, доколкото е имало на дърветата по две марки, се е допитвал до св. Д.. Св. М. твърди, че частния лесничей е ръководел нещата, като работили на сечището около една седмица, а подсъдимата и съпругът ѝ не били всеки ден на място.

Настоящия състав прие, че по делото не са налице преки доказателства от които да се установи авторството на деянието. Не са налице и косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност и взаимна връзка да водят до единствен и категоричен извод, че подсъдимата Х. е автор на престъплението, за което ѝ е повдигнато обвинение. Безспорно по делото е установено, че на посоченото в обвинителния акт място е извършена незаконна сеч, не е доказано кой е извършил тази сеч. Никъде в показанията си разпитаните по делото свидетЕ.- св. Д., св. Г., св. М. И. и св. К. И. от една страна и от друга страна св. В.Д., св. С.Й. и св. И.М. не се наведоха доводи, че подсъдимата Х. е извършила сеч на посочените дървета пряко или чрез другиго. Видно от показанията на св. В.Д., С.Й. и И.М. подсъдимата Х. не им е нареждала в нито един момент да секат немаркирани дървета, като същевременно подсъдимата да съзнава, че извършва  незаконна сеч (извън указаните в позволителното за сеч дървета и места), а от друга страна пък дървосекачите да не съзнават че извършват това престъпление. Съгласно трайната съдебна практика, посредствено извършителство е налице, когато деецът нарушава съответната наказателноправна норма, причинявайки виновно и противоправно престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина. В този смисъл е  Решение №  160 от 9.02.1006 г. на ВКС по н.д. № 929/1995 г. II н.о., докладчик съдия Румен Ненков. По делото се събраха доказателства, че подсъдимата   не е била всеки ден на място, че същата не е нареждала на дървосекачите да извършват незаконна сеч, същата напротив, се е била доверила на тях, тъй като знаела, че същите извършват тази услуга, т.к. предната година секли дървета в същата местност, в съседен имот, собственост на ДГС гр. Дупница и се е доверила на техните знания и опит, още повече че дървосекачите били уведомени от частния лесовъд, преди започване на сечта маркировката на дърветата. Напротив св. Й. и св. М. са категорични, че св. В.Д. е ръководел сечта и той е указвал кои дървета и къде да се секат. Така, че ако в случая са налице данни за  извършено деяние, то те водят към посочения посредствен извършител в лицето на св. Д., доколкото по делото се събраха доказателства, че същия е дългогодишен дървосекач, запознат е с правните норми, самият той предната година е посъветвал подсъдимата да се снабди с необходимите документи, преди сечта е бил уведомен  от лесовъда на частна практика за границите на имот, същият е имал правоспособност на секач, поради което той е следвало да ръководи своите работници иначе е налице умисъл, което обстоятелство изключва посредственото извършителство.

В случая амбициозните и бързи действия на подсъдимата Ели Х., която не се примирила, че възстановения на дядо ѝ имот в стари реални граници не отговаря на нейните представи относно разположението му, поради което се насочила да се снабди с нова скица на имота, предишните действия, че два пъти е подавано до Община гр. Бобов дол заявление за издаване на разрешение за сеч на тополите по ЗОСИ и представянето на скица в по-малък мащаб при първоначалното изработване на горскостопанската програма, откъдето се получила грешка досежно броя на дърветата, която била своевременно коригирана от съответните длъжностни лица, респ. новото маркиране с контролна горска марка и демаркиране на общинска контролна марка, както и  обстоятелството, че не била съгласна от предложената цена от ДГС гр. Дупница за изкупуване на дървен материал и влязла в спорове със съответните длъжностни лица, не води до извода, че същата макар и уведомена при извършеното демаркиране на дърветата, като и в случай, че се снабди с нова скица, че следва да бъде изработена нова горскостопанска програма, да се извърши ново маркиране на дърветата, респ. да бъде издадено друго позволително за сеч, не води на извода, че е действала при форма на вината пряк умисъл. Това са направени предположения на св. Д., св. Г.  и вещото лице С., тъй като свидетелите описаха припряното поведение на подсъдимата (което беше демонстрирано и в хода на съдебното следствие), която след обективиране на същото чрез снабдяване със съответни документи, ги е навело на извода, че последната   е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици, съзнавала е, че няма издадено писмено позволително и въпреки това е наредила на дървосекачите да  отсекът дървета от съседен имот, част от които попадат в горския фонд. Изрично вещото лице С. е посочило в заключението си, че поземлен имот с кад. № 16200 е частна общинска собственост, границите на този имот не попадат в границите на отдел 362 „ж“ и същия не е горска територия по смисъла на закона. Вещото лице С. пък от своя страна е дал становище, че подсъдимата Х. е разчитала да отреже повече дървета, като в заключението е изразил предположение, че след като собственикът  е отсекъл 35 бр. тополи вместо 55 бр.  е останал разочарован.   От друга страна експертът счита, че отговорността относно контролиране на сечта е солидарна между частния лесовъд и собственика на имота, тъй като в случая не е сключен договор между собственика и фирма, в който случай отговорността е изцяло на фирмата. В случая позволителното за сеч е издадено на лицензиран лесовъд на частна практика М.  И., в който случай и собственикът, наред с  лесовъда  е следвало да контролира сечта. Вещото лице обаче, при повторното изслушване е заявило, че  и собственикът и лесовъда  са длъжни да укажат на дървосекачите кои дървета следва да бъдат отсечени, като изрично посочва, че собственика на имота  доколкото няма регистрация по Закона за горите, респ. необходимата компетентност, то отговорността, в тази посока, остава на лесовъда. Събраха се доказателства, че това е сторено от лесовъда, в присъствие на подсъдимата. Освен това вещото лице е допълнило, че в конкретния случай, когато секачите са наети от собственика, какъвто е настоящия случай, ако те сбъркат относно това да отсекът немаркирано дърво, то само те носят отговорност. Доколкото конкретиката на случая касае тъй нар. извършване на гола сеч, според вещото лице е допустимо да се маркират само периферните дървета по границите на имота, което обособява границите и секача се ориентира по това. А в случаите, когато са маркирани определени дървета се режат само те. В хода на разследването се установи, че част от маркираните с общинска контролна  марка дървета, които не попадат в имота на св. П., са демаркирани, като само едно гранично между двата имота дърво е било задялкано около целия диаметър, за да бъде обособена границата, респ. било поставено само едно колче, с което се разделяли имота на св. П. със съседния такъв откъм реката. В този случай предвид неподправените показания на св. Д., св. Й. и св. М., които съдът кредитира,  стигна до извода, че границите на имота, в който попадали дърветата, за които било издадено позволителното за сеч, доколкото същата е била гола, не са били ясни в достатъчна степен на дървосекачите, в това число предимно на ръководителят на групата св. Д.. В този смисъл и съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ, където е предвидена отговорността относно контролирането на сечта на лесовъда на частна практика, настоящия съдебен състав счете, че не следва да се взема предвид изложеното от вещото лице С., тъй като същият освен, че прави предположение относно виновността на подсъдимата, дава и правна преценка, а  тълкуването и прилагането на закона е в правомощието на съда.  Доколкото присъдата не може да почива на предположения, а такива са изказани от св. Д. и св. Г., така също и от вещото лице С. съдът счете, че подсъдимата  не е  извършила деянието, в което е обвинена и я оправда.

Досежно изложения аргумент от адв. Б. – защитник на подсъдимата, за прекратяване на производството, доколкото е протекло административнонакзателно такова и са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, доколкото ТР № 3/2212.2015 г. на ВКС е задължително, съдът прие че същото не може да бъде сторено, тъй като както административнонаказателната, така и наказателната отговорност е лична.  В това решение, а и посочената Конвенция за защита правата на човека и основните свободи- чл. 4, § 1 третират забраната за повторно съдене и наказание на едно и също лице за същото деяние, т.нар. принцип „ne bis in idem“. Предметът на деянието е един и същ, но субектите са два различни. Поради което съдът счете, че наказателното производство водено срещу подсъдимата Ели Х., не следва да бъде прекратено, поради липса на правно основание за това и се произнесе със съдебен акт.

     ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 190 от НПК разноските, сторени по време на досъдебното производство за изготвяне на експертизи в размер на 230,45 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки) и сторените в хода на съдебното производство в размер на 62,40 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ остават за сметка на държавата.

       Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: