Определение по дело №166/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава Т. и втора от ГПК.

В първоначалната и в допълнителна искова молба на „. Х” Е. с ЕИК със седалище и адрес на управление в гр. П., ул."Д" №51, ап.2, представлявано от управителя К Т, както и с фактическите твърдения в първото съдебно заседание се сочи, че между дружеството-ищец и ответника “М Р”, представляван от М С Р е бил сключен неформален договор за покупко-продажба на дървесина на обща стойност 46 675,76 лв. Поддържа се, че ищецът в качеството си на купувач е следвало да заплати авансово стойността на дървесината, за което е извършен превод с преводно нареждане от 22.05.2008г., с който „. Х” Е. е превел на “М” сумата от 46 675,76 лв., а ответникът е следвало да достави дървесина на същата стойност. На основание авансово преведената сума, ответникът е издал фактура №115 от 30.05.2008г. Твърди се от ищеца, че дървесината не е доставена от “М”, както и, че е развалил договора с писмо от 23.02.2009г., което материализира неговото изявление за това, получено от ответника на 25.02.2009г. Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 46 675, 76лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 27.06.2011г., до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 667, 03лв. За доказване на фактическите си твърдения, ищецът ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът е депозирал отговор и на първоначалната и на допълнителната искова молба, в който твърди, че преведената сума от 46 675,76 лв. не е преведена на основание фактура № 115 от 30.05.2009г. Поддържа се, че ответникът в качеството си на продавач е доставил на ищеца дървесината, за което е издадена фактура № 115/30.05.2009г., както и, че договорът към момента на завеждане на исковата молба не е бил прекратен. Ето защо изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Прави възражение за прекумерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и иска от съда да го намали до размера съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

Окръжният съд, като обсъди представените и приети писмени доказателства и ангажираните гласни такива, прие за установени следните факти :

Установява се от представеното копие на платежно нареждане от 22.05.2008г., че „. Х. Е. в качеството си на наредител е направил паричен превод по банкова сметка на "М Р. за сумата от 46 675, 76лв. Вписаното от наредителя основание за извършване на превода е авансово плащане на дървесина - иглолистни трупи. На 30.05.2008г. "М Р. е издала фактура №115 с получател ищцовото дружество на стойност 46 675, 79лв. Вписаното основание за издаването й е аванс за дървен материал и начин на плащане банков превод.

Като свидетел е разпитана А Х Т, която работи в ищцовото дружество като началник склад и цех и като ръководител на транспорта. За прецизност настоящият състав счита, че следва да съобрази показанията й, с оглед ограничението на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, в частта им за това кой фактически е извършил банковия превод на процесната сума и за обстоятелството имало ли е доставки на дървесина от ответника за ищеца, както и за това каква е била обичайната търговска практика между двамата търговци. Тя установява, че лично е извършила банков превод през 2008г. в полза на "М Р. в размер между 40 000лв.-50 000лв. Сочи, че обичайно при доставките на дървесина, включително и от ответника, се превежда на доставчика авансово сумата, за която са се договорили страните. Тъй като на един ТИР може да се натовари дървесина на стойност от 2 000лв. до 4 000лв., при доставката на получателя се предава превозен билет и оригинала на фактурата, в която е отразена стойността на доставената дървесина. След като се направят доставките със съпътстващите ги документи за стойността на авансово преведената сума, ако има остатък за доплащане, той се доплаща от купувача. Категорична е, че от "М Р. през 2008г. не е доставена стока на „. Х. Е.. В останалата част гласните доказателства са недопустими, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Представено и прието като доказателство е копие на писмо с изх.№003/23.02.2009г. от „. Х. Е. до "М Р. - с. Г. относно плащане по фактура №115 от 30.05.2008г. В него се сочи, че дружеството не е получило договорената стока, за която е превело сумата от 46 675, 79лв. и за която е издадена горната фактура, поради което разваля сключения договор за покупко - продажба на дървен материал. Заявено е, че изпълнението на договора вече не представлява интерес за дружеството и горната сума следва да му бъде върната като бъде преведена по посочената банкова сметка. Писмото е доставено с куриерска фирма и видно от разписката за получаване е получено от адресата Р на 25.02.2009г. без забележки и по седалището и адреса на управление на .

Приетият като писмено доказателство трудов договор от 09.09.2008г. като неотносим към същността на правния спор, не следва да бъде обсъждан.

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

Предявеният от „. Х. Е. против "М Р. - с. Г. иск за сумата от 46 675, 76лв. е с правно основание чл. 88, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, т.е за връщане на даденото на изправната страна от неизправната такава по развален договор за покупко - продажба. Представените писмени доказателства - платежно нареждане от 22.05.2008г. и фактура № 115 от 30.05.2008г., материализират сключен между страните в настоящото производство неформален договор за покупко - продажба на дървен материл. Задължението на ищеца - купувач по него се състои в заплащане на цената на дървения материал, което той е направил авансово, т.е. преди доставката на стоката. От своя страна ответникът - продавач е следвало да достави на купувача стоката, предмет на договора, а именно дървен материал на стойност 46 675, 76лв. Ответникът, върху който пада доказателствената тежест за доказване на факта на доставките не представи доказателства за такива. Предвид това, съдът приема за доказан отрицателния факт, твърдян от ищеца за незпълнение на задължението за доставки на дървен материал от "М Р. .

За доказан съдът приема и факта на едностранно прекратяване на договора за покупко - продажба от купувача, поради неизпълнение на задълженията по него от продавача. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение и го предупреди, че след изтичането му ще смята договора за развален. Изключение от това правило предвижда, ал.2 на същия член, изразяващо се в заявяване от кредитора, че разваля договора и без да дава срок за изпълнение в следните хипотези : когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, когато поради забавата то е станало безполезно за кредитора или задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В случая, поради продължителния период на забавата от 9 месеца, изпълнението е станало безполезно за купувача. Както беше посочено по - горе във фактическата обстановка, с волеизявлението на купувача, съдържащо се в писмо с изх.№003/23.02.2009г. от „. Х. Е. до "М Р. - с. Г., той недвусмислено е заявил, че прекратява създаденото между тях търговско правоотношение. Това волеизявление е достигнало да знанието на продавача, поради което е произвело целената с него правна последица, а именно да прекрати договора за покупко - продажба. Последиците от този договор не са заличени с обратна сила, т.е. продавачът не е върнал на купувача даденото от последния в изпълнение на договора, поради което първият се е обогатил неоснователно. Неоснователното обогатяване е резултат от отпадане на основанието(сключен договор за покупко - продажба на дървен материал), на което ответникът е получил паричната престация. Ето защо, на основание развалянето на договора, за ответника е възникнало задължението по чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД да върне полученото на отпаднало основание. Изложеното прави предявения иск изцяло основателен, поради което същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 27.06.2011г., до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът иска да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 667, 03лв., от които адв. хонорар в размер на 1 800лв. По отношение на последния ответникът прави възражение за прекомерност, което е неоснователно. С оглед цената на предявения иск, съгласно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адв. възнагреждение е в размер на 1 383, 51лв., което означава, че платеното по делото за двама адвоката не надвишава значително минималното такова. Заедно с това, съгласно §2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото от съда не може да е по - малко от тройния размер на минималното, който в настоящия казус е 4 150, 53лв. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да изплати изцяло претендираните по делото разноски.

Водим от горните мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "М Р. със седалище и адрес на управление в с. Г., община Г., област Б., ул."Т. и Т." №5 с ЕИК *********, представляван от М С Р да заплати на „. Х” Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. П., ул."Д" №51, ап.2, представлявано от управителя К Т сумата от 46 675, 76(четиридесет и шест хиляди шестотин седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки)лв., представляваща стойността на заплатената, но не доставена дървесина - иглолистни трупи, по прекратения с писмо с изх.№003/23.02.2009г. договор между страните за покупко - продажба на дървесина, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 27.06.2011г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА "М Р. със седалище и адрес на управление в с. Г., община Г., област Б., ул."Т. и Т." №5 с ЕИК , представляван от М С Р да заплати на „. Х” Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. П., ул."Д" №51, ап.2, представлявано от управителя К Т сумата от 3 667, 03(три хиляди шестотин шестдесет и седем лева и три стотинки)лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :