Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 24.04.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№324
по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от В.К.И., с ЕГН **********, с
адрес *** против „СТРИМОН СПА“ АД, с ЕИК
*********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар Симеон I“ №24.Предявени са обективно
евентуално съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението на
И. за незаконно и отмяна на заповед №241/10.12.2018г.Иск с правно основание
чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
“организатор стопанска дейност”.Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3
вр.чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5644.14 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
времето, през което е останал без работа в следствие на незаконното
уволнение.Претендира се законна лихва и разноски по производството.
Твърди се, че работника боледува от “захарен диабет”,
не е спазена и изпълнена процедурата по чл.333 КТ, поради което само на това
основание заповедта е незаконосъобразна по чл.344, ал.3 КТ.
Ответника е изразил становище за основателност на
предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
С трудов договор №53/30.05.2012г. ищецът е започнал
работа при ответника на длъжност „Техник системи“.В последствие с допълнително
споразумение №2/18/53/29.06.2018г. е назначен на длъжност „Организатор стопански
дейности хотел“ на пълно работно време.Със заповед №241/10.12.2018г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ, считано от
11.12.2018г.оради съкращаване на щата.
В исковата молба се твърди, че ищеца страда от
заболяване “захарен диабет”, като работодателят не е спазил процедурата по
чл.333, ал.2 КТ.В подкрепа на твърденията си ищеца представя по делото,
епикриза от 18.04.2015г., издадена от клиника по ендокринология при
Александровска болница гр.София..
Ответника твърди, че не е знаел за заболяването,
ищецът не е представял пред него доказателства за заболяването си, поради което
изцяло исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа.
При така описаната фактическа обстановка и
представените по делото писменни доказателства- епикриза и изявлението на
ответника, водят съда до извод, че в случая е нарушена процедурата по чл.333 КТ, поради което по правилото на чл.344, ал.3 КТ уволнението е
незаконосъобразно само на това основание. Разпоредбата на чл. 333 КТ
регламентира закрилата при уволнение, при която законът поставя законността на
уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от
определен държавен или синдикален орган. По силата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ с
предварителна закрила при уволнение се ползват работниците и служителите, които
боледуват от определени болести. Кои са тези болести е предвидено изрично
изчерпателно в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.
1 КТ закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на
работодателя и на работника, който е определен за уволнение.Съгласно чл. 1, ал.
2 от наредбата, задължение на работодателя е преди всичко да събере информация
от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от съответните
болести, посочени в чл. 1, ал. 1. Работниците, които страдат от заболяване по
наредбата, са длъжни при поискване да представят на работодателя медицински
документи за заболяването си (чл. 2). След събирането на документите и вземане
мнението на ТЕЛК работодателят е длъжен да отправи до инспекцията по труда
писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор с определения
за уволнение работник, страдащ от болест по чл. 1, ал. 1 от наредбата (чл. 5).
В конкретния случай подобна процедура не е
провеждана.Ответникът призна, че не провеждал процедурата и не е събирал
подобна информация от работника.
Видно от представените по делото медицински документи
ищеца е боледувал от захарен диабет дълъг период от време от преди
уволнението.В този смисъл към момента на издаване на обжалваната заповед се е
ползвал със закрилата на чл.333 КТ.
С оглед горните изводи на съда налице е хипотезата на
чл.344, ал.3 КТ и съдът следва да отмени уволнението само на това основание и
без да обсъжда останалите наведени от ищеца доводи.
Посоченото по-горе относно основателността на иска по
чл.344, ал.1 т.1 КТ води до основателност и на иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ.В
този смисъл, след признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта
за уволнение, ищеца следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал
преди уволнението.
С оглед
направените по-горе изводи основателна е и претенцията за заплащане от
работодателя на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.Обстоятелството, че ищецът е
останал без работа след уволнението и не е започвал работа при друг
работодател, се установи по делото с окнстатация на съда от трудовата книжка на
ищеца, видно от протокола от съдебно заседание от 18.04.2019г.Доколкото, видно
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза трудово възнаграждение
за пълен работен месец за м.октомври 2018г. е в размер на 940.69 лв. при 23
работни дни, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе
предвид този размер на трудово възнаграждение.Видно от представеното по делото
копие от трудова книжка и направената от съда констатация в съдебно
заседание, ищеца не е работил на друго
място т.е претърпял е вреди за времето от 15.12.2018г. до 18.04.2019г., като за
пълния предявен размер на иска за 6 месеца иска е неосноветелен, тъй като
вземането не е изискуемо и следва да се отхвърли.На основание чл.225, ал.1 КТ
съдът ще присъди обезщетение за периода от време от 15.12.2018г до
18.04.2019г., в размер на 3885.46 лв., като до пълния предявен размер на иска
от 5644.14 лв. и за периода от време 19.04.2019г. до 15.06.2019г иска е
неоснователен, като преждевременно предявен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В отговора си, ответникът е направил искане съдът да
разпореди ищецът да „възстанови изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ“.Това искане, съдът счита, че няма характер нито на възражение за
прихващане, нито на предявен насрещен иск, поради което не дължи произнасяне по
това искане.
Ищецът е напревил е деловодни разноски в размер на 600
лв., които с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответника.
По сметка на КРС ответникът следвала заплати сумата от
155.42 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска по
чл.344, ал.1 т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ, сумата от 103.04 лв., представляваща
възнаграждение за в.л. Й..Ответника следва да заплати и държавна такса по
исковете по чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ, които са неоценяеми и в този смисъл съдът
определя държавна такса за всеки един от тях в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно уволнението на В.К.И., с ЕГН **********, с адрес *** и отменя
заповед №241/10.12.2018г. на управителя на „Стримон Спа“ АД гр.Кюстендил.
Възстановява В.К.И., с ЕГН **********, с адрес *** на
заеманата преди уволнението длъжност “организатор стопански дейности
хотел” с място на работа Хотел Стримон
Гардън Кюстендил.
Осъжда „СТРИМОН СПА“ АД, с ЕИК
*********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Цар Симеон I“ №24 да заплати на В.К.И., с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 3885.46 лв, за периада от
време 15.12.2018г. до 18.04.2019г., ведно със законна лихва от 12.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер на иска от
5644.19 лв. и за времето от 19.04.2019г. до 15.06.2019г. отхвърля иска като
неоснователен.
Осъжда „СТРИМОН СПА“ АД да заплати
на В.К.И. сумата от 600 лв. деловодни разноски.
Осъжда „СТРИМОН СПА“ АД да заплати
по сметка на Районен съд гр.Кюстендил сумата от 255.42 лв., представляваща
държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за вещо лице в размер на
103.04 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от обявяването му-24.04.2019г. пред КОС.
Районен
съдия: