№ 10077
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110133194 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. В. Д. и И. В. С. за
признаване за установено, че дължат при условията на разделност при квоти по ½ всяка
следните суми: сумата от 22,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.2017г. до 10.2018г. за следния имот- ап. 75, находящ се в гр. София,
АДРЕС, аб. № ******, ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 5,03 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение, начислена за периода от 03.03.2017г. до
12.02.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
9700/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в
сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да
заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху
вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово
разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не
били погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
1
който е посочено, че предявените искове са недопустими, като производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 299 ГПК. Посочено е, че е налице Решение №
75236 от 22.04.2020г. по гр. дело № 402/2019г., СРС, 165-ти състав, влязло в сила на
05.06.2020г., с което съдът е признал за установено, че не дължат на ищеца при условията на
разделност по ½ част от сумите, описани в диспозитИ. на решението за периода от
м.11.2006г. до 04.2014г. и от м.05.2016г. до м. 11.2018г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба- 1, бл. 8, вх. Д, ап. 75. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Сочат, че не може да се обоснове извод за наличие на облигационна връзка между тях и
ищеца. Поддържат, че И. С. не би могла да отговаря за повече от 1/6 от претендираните от
ищеца суми. Считат, че исковете срещу Ц. Д. следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като
не била собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърдят, че претенциите за услугата
дялово разпределение са неоснователни. Считат, че се дължало плащане на извършената
услуга, но не на ищеца, а на фирмата за дялово разпределение. Считат, че лихвата за забава
върху главницата за дялово разпределение е неоснователна, тъй като за изпълнение на това
задължение не бил предвиден срок, купувачите изпадали в забава след покана. По делото не
били представени доказателства за отправена и получена покана преди завеждане на делото.
Оспорват сключения договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и приложения протокол от
ОС. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
С влязло в сила прекратително определение от 13.11.2023г. съдът е прекратил
производството по гр. дело № 33194/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. Д. и И. В. С. искове за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти сумата от 130,50
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 01.2017г. до
м. 04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 12, 73
лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 17.03.2017г. до
12.02.2020г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
29.03.2024г., е посочил, че след извършена справка в базата данни на дружеството е
установено, че същото не извършва услугата дялово разпределение за процесния период по
отношение на топлоснабдения имот на ответника с аб. № ******.
С молба от 27.11.2023г. Ц. Д. и И. С. са поискали на основание чл. 248 ГПК да бъде
допълнено Определение № 40451 от 13.11.2023г., като бъдат присъдените сторените
разноски в тяхна полза съобразно частта, с която производството е прекратено спрямо тях.
На 27.11.2023г. е постъпила молба от Ц. Д. и И. С., с която е поискано да бъде
обезсилена заповед за изпълнение от 09.06.2020г. по ч.гр. дело № 9700/2020г. по описа на
СРС, 161-ви състав и да бъдат присъдени разноски в заповедното производство.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
2
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК при прекратяване на
производството по делото по предявения по чл. 422 ГПК иск последиците следва да са
аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не е бил предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска
по чл. 422 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. В настоящия
случай с оглед влязлото в сила частично прекратително определение от 13.11.2023г. следва
да бъде обезсилена издадената срещу Ц. В. Д. и И. В. С. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2020г. в частта, с която е разпоредено да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност при равни квоти по ½ сумата от
130,50 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.
01.2017г. до м. 04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № *****, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 12,73 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
17.03.2017г. до 12.02.2020г.
В останалата част исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: по иска за главница: изпълнение на услугата дялово разпределение за
процесния период; задължение на ответниците да заплащат цената на услугата дялово
разпределение; по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния
дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при
установяване на горните факти - да докажат погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
3
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай по делото е представено удостоверение за наследници на В.С.С.,
видно от което същият е починал на 22.06.1996г. и е оставил за свои законни наследници-
неговата съпруга В.Д.С. и двете му дъщери- И. В. С. и Д. В. Д..
Представен е и препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от 22.04.1992г., от който се установява, че въз основа на
Заповед № Д-84 от 15.04.1992г. на председателя на ИК ТОА „Искър“ е продаден на В.С.С. и
В.Д.С. следния недвижим имот, ведомствен на СО „Монтажи“, находящ се в гр. София,
представляващ апартамент № 75, на първи етаж, в жилищна сграда АДРЕС, състоящ се от
две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 59,24 кв.м. с
принадлежащите избено помещение № 75 с полезна площ 3,15 кв.м. и 0,898 % идеални
части от правото на строеж. По делото е представена молба-декларация от В.Д.С. от
16.10.2002г., с която е поискала да бъде открита партида на нейно име за процесния имот.
Видно от мотивите на Решение № 75236 от 22.04.2020г., постановено по гр. дело №
402/2019г. по описа на СРС, 165-ти състав Ц. В. Д. и И. В. С. са заявили, че са наследници
на В.Д.С. в производството по подадената от тях искова молба срещу „Топлофикация
София“ ЕАД.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства в частност на приетия
препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти от 22.04.1992г., както и удостоверението за наследници на В.С. и
извънсъдебното признание на Ц. Д. и И. С., че са наследници по закон на починалата В.С.,
ценено от съда по чл. 175 ГПК, съдът намира, че ответниците в настоящото производство са
придобили собствеността върху процесния имот по силата на наследяване по закон като
притежават по ½ идеална част от имота.
Т.е. по делото е установено, че ответниците са собственици на процесния имот, като
съдът намира, че с придобИ.нето на собствеността върху процесния имот е възникнало
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия и
именно ответниците са пасивноматериално легитимирани да отговорят за задълженията към
топлопреносното дружество.
В конкретния случай спорен е въпросът дали е извършена услугата дялово
разпределение в процесния имот и период, респ. дали цената на услугата се дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД. По този въпрос са събрани следните доказателства:
Приет е препис от Договор № 2272 от 11.10.2002г., сключен между Етажната
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 8, вх. Г, Д и Е и „Бруната
България“ ООД с предмет извършване на услугата топлинно счетоводство, като
възложителят е приел разпределянето и заплащането на количество топлинна енергия между
отделните потребители, отчетено по топломера в абонатната станция и фактурирано от
Топлофикация, да се извършва съгласно Закона за енергетика и енергийна ефективност;
Наредба за топлоснабдяването и Правила за дялово разпределение на потребената топлинна
енергия в сгради етажна собственост; Системата Бруната за дялово разпределение. Съгласно
4
чл. 24 от договора същият е със срок от една година, като всяка страна може да прекрати
едностранно договора с писмено предизвестие поне един месец преди датата на извършване
на годишните отчитания, като възложителят следва да заплати на изпълнителя дължимата
абонаментна такса за извършената услуга „топлинно счетоводство“ през текущата година.
Ако никоя от страните не предяви едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
договора, то той се счита за продължен.
Приет е и Протокол от 11.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което са взети следните решения: да се сключи
договор с фирма Бруната България ООД за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители тип RME 95 и термостатни вентили Бруната ½; демонтаж на всички
радиатори без индивидуални разпределители; индивидуално разпределяне на топлинна
енергия по апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за
индивидуално измерване, прилагана от Бруната България ООД; количеството топлинна
енергия, отдадено от сградната инсталация по смисъла на чл. 112в, ал. 2 от Закона за
енергетика и енергийна ефективност, което се разпределя между потребителите
пропорционално на пълния отопляем обем на отделните имоти ще се изчислява като 25 % от
количеството топлинна енергия за отопление; упълномощена е Дивна Ковашка да подпише
договор с Бруната България ООД, както и всички радиатори, които ще се присъединяват към
отоплителната инсталация след сключване на договора за топлинно счетоводство да бъдат
оборудвани с индивидуални разпределители.
Приет е и Договор с рег. № 312/08.07.2011г., сключен между „Топлофикация София“
ЕАД и „Бруната“ ООД с предмет извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение №
ОУ-024/10.08.2007г. В чл. 2.1 е посочено, че договорът се сключва за срок от една година.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното:
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай ищецът "Топлофикация София" ЕАД
не твърди и не доказва да е извършвал самостоятелно дяловото разпределение в процесната
сграда, а напротив – твърди, че то е извършено от лице по чл. 139а ЗЕ, а именно третото
лице – помагач "Техем Сървисис" ЕООД.
Същевременно от приетите писмени доказателства се установява, че за процесния имот
е бил налице сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение с „Бруната
България“ ООД за предходен период, като не се твърди, респ. не се доказва договорът с
5
„Бруната България“ ООД да е бил продължен след изтичането му. В самата искова молба
ищецът твърди, че за процесния период дяловото разпределение е било извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД, което от своя страна с изрична молба от 29.03.2024г. е заявило, че
не са извършвали услугата дялово разпределение за процесния имот и период.
При това положение единствено обективният факт, че услугата очевидно е извършена
от някого, за да бъде начислено количество топлинна енергия, не съответства на
изискванията за пълно и главно доказване на иска за заплащане на цената на тази услуга. По
делото не се установи кое дружество е извършило услугата.Така, при прилагане
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест не
може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по
спорните вземания за цената на доставена в процесния имот услуга за дялово
разпределение.
С оглед на което предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. При тези изводи на съда не следва да бъде разглеждано
своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност.
На следващо място, следва да бъде отхвърлен и обусловения иск за мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение. Още повече, че за вземането за цена на
услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин
на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв
предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците
покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо и предявеният иск за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017г. до
12.02.2020г. за сумата от 5,03 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед частично прекратителното определение право на
разноски имат единствено ответниците. В заповедното производство И. С. и Ц. Д.
претендират разноски в размер на по 300 лева, адвокатско възнаграждение, като са
представени и доказателства за сторените разноски, а именно договори за правна защита и
съдействие от 25.06.2020г. С оглед на което следва да им се присъдят по 300 лева, разноски
в заповедното производство.
В исковото производство И. С. и Ц. Д. претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по 300 лева, като са представени и доказателства за сторените разноски, а
именно договори за правна защита и съдействие от 31.08.2020г. В проведеното съдебно
заседание на 08.04.2024г. процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за
прекомерност на претендираните възнаграждения, което съдът намира за неоснователно с
оглед цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на ответника правни и фактически действия.
Поради което на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на по 300 лева и в
6
исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.06.2020г., издадена по ч.гр. дело № 9700/2020г. по описа на СРС, 161- ви състав В
ЧАСТТА, с която е разпоредено Ц. В. Д. и И. В. С. да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД при условията на разделност при равни квоти по ½ сумата от 130,50 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 01.2017г. до м.
04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 12, 73 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 17.03.2017г. до
12.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Ц. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, и И. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при квоти по
½ всяка следните суми: сумата от 22,60 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.2017г. до 10.2018г. за следния имот- ап. 75, находящ се в гр.
София, АДРЕС, аб. № ******, ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,03 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, начислена за периода от
03.03.2017г. до 12.02.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 9700/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 300 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 300 лева, представляваща
разноски по ч.гр. дело № 9700/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 300 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 300 лева, представляваща
разноски по ч.гр. дело № 9700/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8