№ 385
гр. Варна, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело №
20243110110113 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. С. И.,
ЕГН:**********, против „****“ ООД, ЕИК ****, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде признато за установен, че
клаузата, предвидена в чл. 8 на сключения между страните Договор за паричен
заем с номер **** от 15.04.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 618,36 лв. е нищожна на осн.чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 5.04.2024 г. между ищеца И. С. И.,
ЕГН********** от една страна и ответника „****“ ООД, ЕИК **** е сключен
Договор за паричен заем №**** (накратко „Договора за заем“) при следните
условия: Главница: 700.00 лв.; Месечен лихвен процент по кредита: 3.330%;
Годишен процент на разходите (ГПР): 47.883%; Срок за погасяване: 9 месеца;
Обща сума, дължима от потребителя: 821.64 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от Договора за заем ищецът е следвало в
срок до3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да
обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия (качени на уебсайта на ответника - https://crediyes.bg/obshti-
usloviya/), а именно:- Гаранти – две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в
1
размер над1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със
Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ. Както и с още едно обезпечение, по
избор на Заемателя, а именно:- Ипотека върху недвижим имот, като
изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред;- Особен залог върху
движимо имущество чиято пазарна стойност(оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва – отново съгласно ОУ.- Предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва – съгласно ОУ.-
Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.
Твърди се, че в чл. 8 от Договора за заем е описано, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 618.36 лв.
Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем
и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. В
действителност общата сума, която ищецът е следвало да върне за
използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на
821.64 лв., а значително по-голяма – 1,440.00 лв.
Твърди се, че ищецът не е успял да предостави обезпечение съгласно
изискванията на кредитора, за което му е начислена въпросната неустойка.
Приема тази клауза за нищожна като противоречаща на добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника. Ответникът приема исковите претенции за неоснователни и
недоказани.
СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно
нормата на чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и
действащата нормативна уредба, приема за установено и доказано по делото
2
от фактическа и правна страна, следното:
Безспорно е между страните, че на **** г. в гр. Варна бил сключен
Договор за паричен заем с номер №****, въз основа на който ищеца И. С. И. е
получил в заем сумата от 700,00 лв., при следните условия:
- месечен лихвен процент по кредита: 3.330%;
- годишен процент на разходите (ГПР): 47.883%;
- срок за погасяване: 9 месеца;
- обща сума, дължима от потребителя: 821.64 лв.
Уговорено е между страните, в чл. 6, че договорът за заем следва да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към
договор за заем и с още едно от изброените в договора обезпечения – ипотека,
особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Атакуваният от ищеца чл. 8
от договора урежда, че при непредоставяне на някое от обезпеченията по реда
на чл. 6 в тридневен срок от сключването на договора, то заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 618,36 лв., с начина на разсрочено
плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.
Самият договор е приложен по делото.
Безспорно е между страните, че процесната неустойка е предварително
разбита на 9 равни части, като е част от общия размер на погасителната
вноска.
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според
разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от
тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв
вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и
последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до
неговата валидност. Противоречието с добрите нрави, основанието на
настоящия иск, съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на
обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде
сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни
последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски
правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми,
3
при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали
поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно
понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност.
Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг.
В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при
условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две
задължения – осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно от изброените в договора
обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. С
оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена
неустойка в размер на 618,36 лв.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния
договор, уреждаща размер на неустойка – чл. 8 от договора, противоречи на
добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не
е породила изобщо правно действие.
С оглед на това претенцията на ищеца е основателна.
4
За пълнота следва да се посочи, че първата индиция за нарушаване на
добрите нрави е изготвеният и приложен към договора погасителен план, в
който предварително е включена сумата от 618,36 лв. и е разбита на 9 вноски,
част от вноската, включваща главница и възнаградителна лихва. Втората
индиция е, че по този начин, а именно включване на неустоечна клауза,
кредитодателят поставя икономически по – слабото лице в състояние на
невъзможност да осигури не едно, а цели две обезпечения, изрично
определени от самия кредитодател. Тези обезпечения водят и до заобикаляне
на уреденото в ЗПК, а именно, че при забава на длъжника, кредиторът може
да търси само главница и възнаградителна лихва.
Стойността на неустойката, която е над ¾ от самата главница по
договора за заем, води до извод, че неусточената клауза не изпълнява своята
законова функция, а именно да има обезщетително действие от евентуални
вреди, а цели неправомерно облагодетелстване.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че в полза на адв.
Михайлов следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв. в минимален размер от 480,00 лв. с ДДС. В полза на ищеца следва да се
присъди и сумата, представляваща държавна такса в размер на 50,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВЯ нищожността на чл. 8 от Договор за паричен заем с
номер **** от ****г., сключен между „****“ ООД, ЕИК:**** и И. С. И.,
ЕГН:**********, с която е уговорена неустоечна клауза и задължение за
заплащане на сумата от 618,36 лв., поради нарушение на добрите нрави, на
осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на адв. Д. Д. Г.
сумата от 480,00 лв. – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на И. С. И.,
ЕГН:**********, сумата от 50,00 лв. – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в
5
двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на
получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6