Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич,
22.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ
на втори май през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4581 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът ***-София представляван от изп. директори ***,
твърди, че по повод ПТП, настъпило на 28.12.2013г. в гр. Добрич е изплатил
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 437.05лв., по щета №**/20.01.2014г.,
за увредения при ПТП ** собственост на П.Ж.П. *** обстоятелствената част на
исковата молба се излагат твърдения, че виновен за катастрофата е ответника Л.Т.Д.,
който управлявайки л.а. „**, собственост на „**, при движение по **" и на
кръстовището с Околовръстен път, не спазва необходимата дистанция, застига
движещото се пред него МПС, удря го отзад и така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 259 във вр. с чл.249 от КЗ (отм.)
сега чл. 461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
С регресна покана №655/28.10.2014г. ответникът бил
поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило
задълженията си.
При горните фактически твърдения ищецът претендира
осъждане на ответника Л.Т.Д. с ЕГН ********** да заплати на ищеца исковата сума
от 1437,05л, ведно със законните лихви начиная от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на главното задължение, както и направените по делото
разноски.
Посочва следната банкова сметка ***, IBAN - ***, *** с
оглед заплащане на търсеното задължение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба. Счита
искът за недопустим и неоснователен.
Релевантните възражения
на ответника:
-Ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по
този иск. Процесния автомобил не е негова собстевност.
-Към момента на
ПТП управляваното от ответника пътно-превозно средство е имало валидна
сключена застраховка „Гражданска отговорност" със застраховател ЗК «***».
Видно от справката относно сключените застраховки за автомобил per. № Н 9150
АХ, застраховката е сключена на 28.12.2013год., като е посочено, че е валидна
от 16.23 часа. Това е часът, който е посочила застрахователната компания, но
момента на сключване на същата бил по-ранен.;
-Ответникът не
е виновен за процесното ПТП. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Оспорва
приложения двустранен протокол досежно часът на ПТП и съдържанието му в частта
«Обстоятелства. нарушения, причини и условия за ПТП». Твърди, че вторият
участник в ПТП-то П.Ж.П. спрял внезапно, с което нарушил нормата на чл. 24.
ал.1 от ЗДвП. С действията по предприемане на внезапно спиране водачът П.Ж.П. е
виновен за процесното ПТП;
-Налице е
съпричиняване от страна на втория участник в ПТП -П.Ж.П.., тъй като
същият не е спазил правилата за движението по пътищата. Спрял внезапно, с което
нарушил чл. 24, ал.1 от ЗДвП, съгласно
който водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие;
-Иска се
оспорва по размер. Изплатеното обезщетение не е равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие;
-Правопогасяващо
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания;
В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа претенцията си. Оспорват се
всички доводи и възражения изложени в писмения отговор като несъстоятелни и
необосновани. Сочи се, че в отговора неточно се твърди, че се касае за
двустранен протокол за ПТП. В случая бил съставен протокол за ПТП в
съответствие с действащата Наредба за документите за съставяне при ПТП, при
който произшествието е било посетено на място, констатирани са материалните
щети и носи подписите на съставителя на протокола и на двамата участници в ПТП.
Протоколът къто официален документ се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелствата и изявленията извършени от съставителя и пред
него.Единствено в обстоятелствената част относно механизма може да се направи
оспорване. Освен това, в отговора на исковата молба ответникът посочил и
неточен час за начало на полицата в справката от Информационния център към ***.
Вписванията в Информационния център към ***
имат официална сила. Часът, който е посочен като начало на действие на
застрахователната полица е 16,27ч., а не както отвътникът посочил 16,23ч. От
вписванията в Информационния център на *** се установявало, че за момента на
сключването и момента на влизане в сила на полицата е отразен един и същ час.
Целено е незабавно влизане в сила на застраховката. Според ищеца, това е
официален регистър и оборването на вписаните данни е в тежест на ответника.
Оспорва се
наведеното възражение в отговора на исковата молба, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по този иск, тъй като процесния автомобил не е негова
собственост. Ищецът сочи, че в чл. 315 от КЗ /отм/, който е приложим към
настоящия казус, изрично е отразено, че отговорност за сключването на
задължителна застраховка Гражданска отговорност с последваща санкция при липса
на такава носят както собствениците така и лицата, които управляват МПС, за което
няма към момента на настъпилото произшествие валидна действаща застраховка
Гражданска отговорност.
По
отношение оспорения в отговора механизъм на настъпване на ПТП, ищецът твърди,
че протокола го отразява и ответникът не е направил никакви възражения по него.
В случая протокола удостоверява неизгодни за ответната страна факти, но
ответникът не е направил никакви възражения по механизма. В този смисъл счита,
че ответникът следва да оборва протокола в тази и част и сочи като съдебна
практика Решение на ВКС № 15/25.07.2014г., по т.д. 1506/2013г. на II-ро ТО.
В
открито съдебно заседание ответната страна не се представлява, не взема
становище.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен Протокол за ПТП № **/28.12.2013г.,
съставен от мл. Автоконтрольор при ОД на МВР Добрич. В протокола е вписан час
на съставяне на протокола 16,00часа. В протокола е обективирана схема на ПТП,
съгласно която, участник 1, управляващ л.а. „***, при движение по бул.”25-ти септември”, на
кръстовището с околовръстен път, посока ж.к”Добротица”, нарушавайки дистанцията
при движение, е ударил намаляващия скоростта автомобил „***. В скицата е
отразено местоположението на двата автомобила, както и мястото на тяхното
съприкосновение.
Протоколът
е подписан от двамата участници в ПТП.
С писмо на ОД на МВР –Добрич до ***,
последния се уведомява за следните обстоятелства във връзка с процесното ПТП:
срещу собственика на увреждащия автомобил „***
е съставен АУАН№ 323499/2014г. по чл.259 ал.1 от КЗ и издадено
НП№14/-0851-000284/2014г. по чл.315 от КЗ. На основание същите текстове е издаден АУАН и Наказателно постановление№14-0851-000296/09.04.2014г.
и на ответника.Чл. 315. (1) от КЗастраховането /отм/ касае финансовата
санкция за лица, които притежават или управляват автомобил без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. Освен това, за лицето Л.Д. е съставен и
АУАН№ 323483/2013г. за нарушение на чл.23 ал.1 и чл.157 ал.6 от ЗДвП. Издадено
е Наказателно постановление№ 2310/2014г. по чл.179 ал.2 и чл.185 от ЗДвП.
Наказателното постановление е влязло в сила на 19.03.2014г.
От служебно извършена справка в
деловодството на Районен съд Добрич, се установи, че Л.Т. е подал жалба срещу Наказателно
постановление№14-0851-000296/09.04.2014г., с което е санкциониран, че управлява
автомобил без застраховка „Гражданска отговорност”.Видно от Решение№81/29.12.2014г.
по н.а.х.д№ 984/2014г. по описа на РС Добрич, наказателното постановление е
потвърдено, а с Решение №72/15.04.2015г. по касационно дело№123/2015г.
по описа на Административен съд Добрич, решението на Районен съд Добрич е
потвърдено.
По делото е представена справка от база
данни на Информационен център към ***, видно от която за автомобила, управляван
от ответника застраховката е сключена на 28.12.2013г. в 16,27часа.
На
14.01.2014г. в.*** е внесено уведомление за имуществени вреди от П.Ж.П., ***.
При *** е образувана щета № **/20.01.2014г. Извършен е опис на установени
увреждани в 13 пункта. Установените увреждания съвпадат с вписаните в протокола
за ПТП данни за видими щети. От заключителната техническа експертиза при *** е
взето решение, на собственика на увредения автомобил да се изплати сумата от
1437,05лв.
С преводно нареждане от 14.05.2014г. при „**, сумата
от 1437,05лв. е наредена по сметка на П.Ж.П..
С регресна покана изх.№ ГФ –РП655/28.10.2014г. Ищецът
поканил Л.Т.Д. да изплатената сума по посочена сметка на ***.Поканата е
получена на 17.11.2014г. съгласно обратна разписка на 4Български пощи”.
С оглед оспорванията на ответната страна относно
механизма на настъпване на уврежданията, по делото е изготвена съдебно
техническа експертиза, приета по делото без оспорвания. Вещото лице Е.Ж. въз
основа на писмените доказателства по делото посочва, че увреденият автомобил се
е движел по бул.”25-ти септември”. При достигане до кръстовището с околовръстен
път, посока ж****”, този автомобил е намалил скоростта и предприел маневра на
дясно. Движещия се зад него „***", несъобразявайки скоростта си с
конкретната ситуация и наличието на кръстовище, нарушил допустимата дистанция.
Вследствие на това се стига до удар между предната лява част на „***" и задната дясна част на „****”. Описаните от
органите на реда и представителите на *** щети съответстват напълно на
твърденията на ищеца за механизма на настъпване на ПТП. Вещото лице заключава,
че е налице причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие,
станало на 28.12.2013г. и установените повреди по лек автомобил „Фо***т" с
**. Констатираните щети по л.а „***, в съответствие с единната методика за
уреждане на претенции по щети по увредени в резултат на ПТП превозни средства,
в съответствие с Наредба№24 за задължителното застраховане и Приложение№1,
както и с Правилника за устройство и дейността на ***, са в размер на
1441,37лв.
По искане на
ищцовата страна по делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на
свидетеля П.Ж.П..
Свидетелят П.
участвал в процесното ПТП. Споделя, че докато изчаквал на знак стоп, зад него
управлявания от ответника автомобил с висока скорост се забил в задната част на
автомобила му, като го отнесъл два метра напред. Свидтелят уведомил ЗК
„Олимпик“ за щетата, но оттам му отговорили, че към часа на ПТП-то автомобила
на ответника не е застрахован при тях. След няколко месеца *** изплатил на
свидтеля обезщетение в размер на 1437,05лв. От *** го уведомили, че имат представители в
градовете и към тоя момент е ЗАД Булстрад“.. Тогава служители на „Булстрад“
направили опис на щетите, от които:
врата багажно отделение; панел /калник/ заден десен; стоп десен; стоп
десен във врата багажно отделение; облицовка задна броня; основа задна броня;
под багажно отделение; рог заден десен; основа заден десен панел /калник/,
външна; колонка средна дясна; колонка задна дясна; таван на купето; престилка
задна; възстановяване лаковото покритие по врата багажно отделение, панел
заден, десен облицовка задна броня, под багажно отделение, рог заден десен,
основа калник, заден десен, колонка средна дясна, колонка задна дясна, таван на
купето и престилка дясна. Действително
на място били установени тези щети.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявения иск е с правно основание
чл.288 ал.12 от КЗастраховане/отм/, във вр. с чл.288 ал.1, т.2, б.а” от
КЗастраховане /отм/, вр. с чл.45 от ЗЗД. Съгласно чл.288,ал.1,т.2,б.“а“, предложение последно от КЗ(отм), който е приложим закон за процесните
правоотношения, възникналипреди 01.01.2016г.,
Гаранционният фонд, който съгласно чл.287 от КЗ(отм) е юридическо лице
със седалище в София, изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на
автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако ТПТ е настъпило на
територията на РБ или… и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съгласно чл.288,ал.12, изречение
първо от КЗ(отм), след изплащане на
обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал.8.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/, в настоящото производство ищецът следва да докаже, че вследствие на
виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано
ПТП, при което ответникът е увредил автомобил „***, вредите и техния размер,
причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника,
че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, че ищецът е изплатил обезщетение за
причинените вреди на собственика на увредения автомобил. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи
и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Безспорно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е
причинено от ответника, който при управление на лек автомобил е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, в това число разпоредбата на
чл. 23, ал.1 и чл.157 ал.6 от ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване
на административно нарушение, издадено наказателно постановление, което не е
обжалвано от Л.Д.. Настоящия състав приема, че
от събраните по делото
доказателства преценени в
съвкупност, се установяват фактическите
твърдения, посочени в исковата молба, че ПТП, настъпило на 28.12.2013г. в гр.Добрич, по бул.”25-ти
септември”, на кръстовището с околовръстен път, посока ж.к”Добротица” е причинено от
ответника и като последица са настъпили имуществени вреди за автомобила
на другия участник в ПТП – П.П..
Вярно е, че
ответникът е оспорил констатациите в
Протокола за ПТП, но не е представил доказателства, с които да оборва
същите. – Протоколите за ПТП се издават независимо от Актовете за евентуално
извършени административни нарушения по ЗДвП. Целта на създаването им е да
послужат като доказателство в бъдещ съдебен процес. Както в правната теория,
така и в
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление -
решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/
10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г.
по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г.
на ВКС, II ТО, Решение №15/25.07.2014г. на Іт.о. по
т.д.№1506/2013г.. Следователно, в тежест на ответника е да обори констатациите
на контролния орган, но в настоящия
казус това не е сторено. Обратно – има данни за влезли в сила Наказателни
постановления срещу ответника, за
административни нарушения по ЗДвП, изпълнителните
деяния по които, са осъществени чрез действия, довели по причиняването на ПТП и
настъпилата повреда на автомобила на пострадалия . Размерът на щетата е
установена от техническа експертиза,
а ответникът който я оспорва не е представил доказателства, които да опровергават заключението
й.
По делото се
установи, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „гражданска
отговорност”, която би покрила причинените от него вреди на трети лица.
В тази насока, по
делото е представена Справка, изготвена от Гаранционния фонд, от базата данни
на Информационния център към ГФ, от която е видно, че управляваният от
ответника лек автомобил няма застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите до 16,27часа.
В тази насока,
следва да се посочи, че документът – Справка, изготвена от ГФ въз основа на
данните от Информационния център към него, създаден съгл. чл. 292 от КЗ/отм./, до доказване на противното, удостоверява
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, началната
и крайната дата на покритието,
съгласно разпоредбата на чл. 295 ал. 7 от КЗ/отм./. В случая Справка от ГФ въз
основа на данни от ИЦ, има формална и материална доказателствена сила на
официален документ, придадена от закона, по смисъла на чл. 178 ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ответникът е управлявал МПС без
сключена застраховка „гражданска отговорност”, която би покрила причинените от
него вреди на трети лица. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.288, ал.1,
т.2, б.”а” КЗ/отм./, съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради което са налице
и предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.288, ал.12 от същия кодекс след изплащане на
обезщетението фондът да встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното и разходите по ал.8.
От материалите по делото и по-конкретно от Платежно нареждане се установява по
безспорен начин, че Гаранционният фонд е заплатил на П.Ж.П. сумата от 1437,05лева,
представляваща обезщетение по щетата.Изложеното обосновава правото на Гаранционния фонд, изплатил
застрахователното обезщетение, да предяви регресен иск срещу виновния водач,
доколкото са налице всички изискуеми предпоставки за приложение разпоредбата на
чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, а именно – причинната връзка между нанесения
вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
отношение на управлявания от ответника автомобил и заплатено застрахователно
обезщетение на третото лице.
Поради изложеното, съдът намира, че иска с
правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, по който се претендира заплащане на
сумата в общ размер на 1437,05 лева - главница, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата се явява
основателен и следва да се уважи изцяло, доколкото установения от вещото лице по-висок
размер на щетите от 1441,37лв. не се претендира.
По правопогасяващо
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания: В
предходно действалия до 01.01.2016г. Кодекс за застраховането, приложим към
настоящото ПТП, единствената уредба на погасителната давност е в разпоредбата
на чл.197, съгласно който правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "ж." и
"з." и при застраховки "г. о." по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на
застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият
се застраховател и на Гаранционния фонд. Съгласно чл.378, ал.6, регресните и суброгационни искове
на застрахователя по застраховки "г. о." по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват
в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е
приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на ***- от една страна, тъй като до
01.01.2016г. липсва изрична уредба на въпроса, и от друга страна, поради това,
че, тъй като давността не се прилага служебно, съдът следва да се съобрази с
действащата нормативна уредба към момента на заявеното възражение за изтекла
погасителна давност. В случая намира приложение и т.14 от Постановление № 7/77
г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, съгласно която за регресните
искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.
От датата на плащането на обезщетението 17.11.2014г. до датата на завеждане на
делото- 09.11.2018г., са изтекли по- малко от пет години, поради което искът на ищеца не е погасен по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Такива са
претендирани от ищеца, както и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е направил
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 57,48лв., както и разноски
за вещо лице в размер на 285лв. Относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се отбележи, че ищецът не е представляван от
юрисконсулт, а от адвокат Л.В. съгласно пълномощно на л.45 от делото. По делото
липсват доказателства за размера на уговореното възнаграждение за адвокат,
както и за заплащането му. При това, такива разноски на ищеца не се следват.
Воден
от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Т.Д.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ***, сумата от 1437,05лв.,
представляваща изплатено обезщетение на П.Ж.П. ***0.01.2014г.,
за имуществени вреди по л.а. „***, вследствие ПТП от 28.12.2013г. в гр. Добрич,
по **”, причинено от ответника при управление на л.а. „***" с ***
ОСЪЖДА Л.Т.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на ***, сумата от 342,48лв., представляваща сторените по
делото съдебни разноски.
Настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .............................