МОТИВИ по НОХД №30408/2009 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимите Д. А. С. и Б. С. Б. са
обвинени в това, че на 01/02.07.2009 г. в гр. М., при условията на опасен
рецидив, в немаловажен случай след предварителен сговор, чрез използване на техническо
средство /ножица за рязане на арматурно желязо/, и чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот, отнелиот владението на ЕТ “Мира-И. А. ”xxx,
представлявано от И. А. И. движими вещи на обща стойност 1 044,35 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят -
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК във вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли
съда след като признае подсъдимите С. и Б. за виновни и да им наложи наказание
на всеки от тях по две години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим.
Подсъдимият
Д. С. се признава за виновен и съжалява за стореното.
При условията на чл.371
т.2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Подсъдимият Б. Б. се признава за виновен
и съжалява за стореното. При условията на чл.371 т.2 НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства по тези факти.
Служебният защитник и на двамата
подсъдими - адв. Й. Алексаднров изразява съгласие по смисъла на чл.371 т.1 НПК
и моли съда да определи наказание като приложи разпоредбата на чл.55 НК.
Производството е по чл.370
и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК във вр. с чл.283 НПК, съдът прие събраните
в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Свидетелят И. А. И. е
собственик на фирма ЕТ "Мира-И. А. "xxx и притежава цех за
металообработване, находящ се в гр. М., ул. xxxx № xxxx, зад стария хлебозавод,
на брега на река Огоста. Цехът е е разделен на четири помещения, обособени като
работилници, като горните две помещения са с големи двукрили метални врати, които
отвън се затварят с метално резе и катинар. Долните две врати са дървени и се
заключват – едната със секретен ключ, а другата с катинар, като имат и метални
решетки, които също се затварят със секретен ключ. Пред цеха има куче, което
стои вързано. Там на двора, свидетелят И. държи и два автомобила - марка
„Форд", модел „Сиера", с ДК № xxxxxx-сив на цвят и марка „Рено
5", с ДК № xxxxxx, бял на цвят. Във фирмата на И. работят двама работници,
които към момента на извършване на престъплението били в отпуск.
На 01.07.2009 г., свидетелят
И. ходил до цеха и стоял до 10.30 часа, след което заминал за гр. С..
На 02.07.2009 г. сутринта, около
08.00 часа, той отново посетил цеха, като веднага му направило впечатление, че
кучето го няма. Забелязал, че всички катинари на входните врати на отделните
помещения липсват. Той огледал и двата автомобила - били отключени и от тях
липсвали авторадио СД-тата марка „ Roadstar" и „JVC", модел KD-G 152.Същите
били изскубани от таблата и оттам стърчали само кабелите.
Свидетелят И. веднага
уведомил органите на МВР за извършената му кражба. Веднага на място пристигнал
дежурен патрул и бил извършен оглед. В едно от помещенията установили липса на
1 брой електрожен марка „Кракра", модел Е 01 М със зелена счупена кутия в
комплект със всички кабели за него, както и 1 брой малка ударно-пробивна дрелка
марка „Спарки" 500 W, тъмно синя на цвят,1 брой
ъглошлайф марка „Спарки" М-850, с поставен на него тънък кафяв диск за
метал. Липсвали още движими вещи – 1 брой голям ъглошлайф марка „Райдер" -
червен на цвят, машинка за пилене, множество медни заготовки в различна форма и
големина- кръгли, правоъгълни и други, общо 20 кг.,1
брой лупа, както и около 5 м. четирижилен кабел за трифазен ток, черен на цвят
с щепсел.
След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия били установени и извършителите –
подсъдимите С. и Б..
На 01/02.07.2009 г. двамата
подсъдими забелязали, че цехът за металообработване, находящ се в гр. М., ул. xxxx
№ xxxx, е без О. и решили да извършат кражба. Те проникнали в едно от
помещенията на цеха, като за целта отрязали катинарите с помощта на ножица за
рязане на арматурно желязо, след което намерили една стара чанта и в нея
сложили част от вещите - дрелки, ъглошлайфи, кабели, заготовки. Взели и един
електрожен, който намерили в помещението. Отвън от двата автомобила взели
авторадиокасетофоните като направи ги „изскубали" от таблата. После си
тръгнали, но по улицата били забелязани от свидетеля Б. М., който пушел по това
време на терасата на апартамента си. Същият видял добре двамата подсъдими, които
едва носели тежката чанта.
Подсъдимите минали зад
паркиран на улицата бус и оставили сака и електрожена и побягнали в различни
посоки – единият по посока стария хлебозавод, а другия – към ЖП линията. Свидетелят
М. вече бил сигурен, че момчетата са крадци и се обадил на дежурния в РУ на
МВР-М.. М. разпознал двамата подсъдими като извършители на инкриминираното
деяние, като за целта са оформени Протоколи за разпознаване на лица и предмети
от 02.07.2009 г.
Намерените от органите на
МВР-М. част от движимите вещи - предмет на престъплението, собственост на
свидетеля И. са му били върнати срещу разписка.
От заключението на съдебно- оценъчна експертиза е видно, че общата
стойност на отнетите движими вещи е в размер на 1 044.35 лв.
При условията на чл.372
ал.4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата събрани в досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК във вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 НК
затова, че на 01/02.07.2009 г. в гр. М., при условията на опасен рецидив, в
немаловажен случай след предварителен сговор, чрез използване на техническо
средство /ножица за рязане на арматурно желязо/, и чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот, отнели от владението на ЕТ “Мира-И. А. ”xxx,
представлявано от И. А. И. движими вещи на обща стойност 1 044,35 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл. Причините са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин и съдът призна подсъдимия Д. С. за виновен, като му определи съответното
наказание във вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл.61 т.2 ЗИНЗС определи първоначален “СТРОГ” режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Постанови на основание
чл.60 ал.1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип. В
съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.1 НК, съдът приспада времето, през
което подсъдимия С., е бил задържан в изпълнение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 02.07.2009 г.18.00
часа до влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
намира, че обвинението е доказано и по отношение на втория подсъдим – Б. Б. и
съдът го призна за виновен, като му определи наказание съобразявайки
разпоредбата на с чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.61 т.2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален
“СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Постанови
на основание чл.60 ал.1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
В съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.1 НК, съдът приспада времето, през
което подсъдимия Б. е бил задържан в изпълнение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 02.07.2009 г.18.00 часа до влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимия. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК – в случаите по чл.372 ал.4 НПК, когато
съдът постанови осъдителна присъда, той е длъжен да определи наказанието пори
условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, какъвто е и настоящия случай. В разпоредбата
на чл.196, ал.1, т.2 НК, вр. с чл.195, ал.1 т. З, т.4 и т.5 НК е предвидена
долна граница на наказанието – лишаване от свобода от три години, поради което
и съдът приложи текста на чл.55 ал.1 т.1 НК – определи
наказанието под най-ниския предел.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на двамата подсъдими и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимите
Д. А. С. и Б. С. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС-С. сумата
от 45 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.53 ал.1 НК, съдът
отнема в полза на Държавата приобщената по делото като веществено
доказателство 1 бр. ножица за рязане на арматурно
желязо, жълта на цвят, с черни гумени дръжки, която след влизане на присъдата в
сила да бъде унищожена.
При така изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: