Р Е Ш Е Н И Е
Номер 55 04.05.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На четвърти април 2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 26 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „АГРАМАТЕР“ EООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Богомил“ № 4, ет.3, ап. 6,
представлявано от К. С. К. - управител, действащ чрез пълномощника си а.. Д. А.
М. ***, против Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3935 от 15.11.2022 г.
получено на 01.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „АГРОЕКОЛОГИЯ И КЛИМАТ“ от програма за развитие на селските
райони 2014 - 2020 за кампания 2019 на заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“. Счита, че акта
е незаконосъобразен и немотивиран. При издаването му са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушен
материалния закон. В тази връзка моли, да бъде отменен, да се върне преписката на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Излага доводи, че обжалваният
акт е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност - основание за
отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК
предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административниятакт да е мотивиран. С обжалваното уведомително писмо
административният орган е отказал изцяло изплащане по кандидатстваната мярка 10
„Агроекология и климат“. От уведомителното
писмо не става ясно по отношение на кои точно площи, заявени от жалбоподателят
е прието, че са налице недопустими за подпомагане площи. Не става ясно кои са заявените площи и кои са приети за
недопустими такива, както и кои са приети за недопустими такива. Не става ясно
по какъв начин е била установена недопустимостта на площите. Счита, че от
уведомителното писмо не става ясно по каква причина е постановен обжалвания отказ
за финансиране, същото е издадено при пълна липса на мотиви. Мотивите представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването на акта тяхното
наличие позволява на жалбоподателите да организират своята защита. В настоящия
случай в УП няма конкретни мотиви относно материално правните основания за
отказ от финансово подпомагане.
Отделно от това счита, че
административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Твърди, че
всички площи, заявени от жалбоподателят са допустими за подпомагане. Твърди, че
заявените площи отговорят на всички изисквания за подпомагане.
В с. з. се представлява от а.. М., който
поддържа жалбата. Моли за отмяната му. Претендира заплащане на разноските по производството.
Ответникът по жалбата – зам.изп.директор
на ДФ”Земеделие” Владислава Казакова, редовно призована се представлява от гл. юрк.С., която оспорва жалбата. Претендира
юрк.възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, като съобрази с доводите и становището на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните писмени доказателства установяват следното:
Кандидатът
"АГРАМАТЕР" ЕООД с УРН 634324 е подал заявление за плащане с УИН
25/150519/11306, с което кандидатства за пета поредна година по направление
„Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 „Агроекология и климат" от
ПРСР 2014-2020. По направлението са заявили за подпомагане дванадесет (12) бр.
парцели с площ от 32.69 ха с код на дейност АК7 - „Затревяване на междуредията
на лозята и трайните насаждения" съгласно Приложение № 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., Държавен фонд „Земеделие“ одобрява, намалява или отказва
изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни
проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите
дейности. На заявление за подпомагане с
УИН 25/150519/11306 за кампания 2019 са извършени административни проверки на
основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
резултатите от които са представени в изпратеното Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2019 с изх. №
02-250-2600/3935 от 15.11.2022 г. След извършване на необходимите кръстосани
проверки от Интегрираната Система за Администриране и Контрол (ИСАК) на
заявление за подпомагане с УИН 25/150519/11306 не са установени застъпени
площи. Заявлението на кандидата е попаднало в извадката на Риск анализа за
проверка на място и на кандидата е извършена проверка на място с номер на
заявка 397982 от дирекция „Технически инспекторат" на Държавен фонд
„Земеделие" - РА на основание чл. 37 от ЗПЗП.
След извършване на всички административни
проверки и проверки на място, по заявлението на бенефициента е установена
недопустима за подпомагане площ в размер на 18.81 ха или над 100 % наддекларирана
спрямо установен (13.00 ха), резултатите са посочени в таблицата. Допустимата
площ за подпомагане е установена при извършването на проверката на място от РТИ
на ДФЗ. При проверката на място е установено, че парцели с № 16225-4233-2-1; № 16225-4233-3-1;
№ 16225-4238-1-1; № 16225-4243- 2-1; № 16225-4256-1-1; № 16225-4262-3-1 са с
установени недопустими площи за подпомагане. Съгласно разпоредбите на чл. 18 и
чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., при процентно отношение на
недопустимата площ към установената площ над 50%- санкционираната площ е равна
на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за
бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между
декларираната и установената площ (наддекларирана площ). Наложената санкция за
бъдещ период е в размер на 9973.88 лв.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на УП в оспорената част на основанията по
чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената Заповед
№ОЗ-РД/3088/22.08.2022г. /л.126 от делото/
на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга
на предоставените му правомощия съгласно чл.20а, ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2
от ЗПЗП. Формата на акта е в съответствие с нормата на чл.10б, ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г.,
съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ - РА, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл.1 по реда на АПК.
Съдът счита, че УП
е постановено при нарушаване императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт следва задължително да
съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да
е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт.
За да се извърши
преценка дали наложената санкция е дължима и правилно определена е необходимо
от мотивите на УП да е ясно за кой имот е констатирана недопустимост, на какво
основание, както и да е посочена правната норма, на чието основание се налага
санкцията и по какъв начин е определен нейния размер. Фактическите и правни
основания в тези аспекти би следвало да са изводими от съдържанието на акта,
който в по-голямата си част е в табличен вид и разяснения под колони на самите
таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо като фактически констатации на органа са
посочени само вида на програмите, схемите мерките и подмерките по отношение на
които се правят намаленията, размерите на исканите суми по тях, размерите на
намаленията и размерите на оторизираните суми.
Мотиви на органа относно
направените намаления се съдържат единствено в колона 3, 5 и 6 от Таб. 1 УП.
В УП като правни основания за извършване на
намаленията от исканите суми, органът посочените колони освен данни за заявена
и установена площ няма както и колона 11 намелени суми. В случая в
уведомителното писмо липсват конкретни фактически констатации на органа - за
кои конкретно БЗС, заявени от жалбоподателя приема, че площите са недопустими,
както въз основа на какви аргументи квалифицира тези площи като недопустими за
подпомагане.
В УП липсват и фактически
констатации на органа и яснота относно неговата воля - при какъв механизъм са
изчислени размерите на намаленията. Не е ясна волята на органа, коя от
изброените във връзка с „Колона 3“ от Таблицата на оспорената част от УП,
хипотези органът приема, че е налице и прилага за съответна мярка.
По отношение на парцелите, за
които органът приема, че не са спазени изискванията за допустимост няма яснота
- кои конкретно нормативни изисквания органът приема, че не са спазени.
Неизписването на всички фактически основания, въз основа на които органът е
извел своите изводи и наличието на неяснота относно дадената от
административния орган правна квалификация на определените като наддекларирани
площи водят до ограничаване на правото на защита на адресата на УП. Недопустимо
е мотивите на административния акт да бъдат допълвани след приключила процедура
по неговото издаване и неговото съобщаване и чрез доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното му обжалване.
В акта не са изложени и правни
основания за издаване му. Посочената разпоредба на чл. 30 от Закона за
подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП регламентира създаването и
съдържанието на ИСАК, но не представлява правно основание за постановяване на
отказ за изплащане на заявената субсидия. Условията и редът за изплащане на
субсидии по мярка 10 се съдържат в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 „агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г.
В тази наредба се съдържат
подробни правни разпоредби, на които следва да отговорят площите. В
уведомителното писмо не е посочено нито едно правно основание, което да дава индикация,
на какво е правното основание за постановения отказ. В тази връзка
уведомителното писмо е издадено при липса както на фактически, така и на правни
основания.
Поясненията към колоните не покриват според съда изискването за мотиви
на административния орган. Те представляват механично възпроизвеждане и
изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление
на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020 г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат да бъдат
отнесени към фактически основания на органа за постановените намаления. В
оспореното УП или в някой от документите, предхождащи издаването му липсват
каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи извършеното
намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие, кое от
посочените правни основания в поясненията. Всичко това съобразено и с липсата
на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер обуславят извода на
съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса
съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата
незаконосъобразност в оспорената част. Налагането на санкция следва да бъде
съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за
недопустимост, схемата, по която е заявен съответния парцел. Това е необходимо,
за да се определи правното основание за налагането й и съответния размер. Административния орган е извършил опит да
мотивира оспореното УП с представеното по делото пред АС становище, което е недопустимо. Пояснението, дадено за колона 3 от
таблица 1 на
уведомителното писмо е общо и бланкетно, като така не дава ясна представа защо
е отказано подпомагане по отделните схеми и мерки, в посочените в писмото
размери.
Допустимо е съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на
РБ мотивите да се съдържат в преписката. От изложеното в процесното
уведомително писмо действително не може да се установят причините за
постановения отказ да се изплати в пълен размер поисканата от земеделския
стопанин сума и защо са наложени намаленията. Не е налице хипотеза, в която
липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни
основания за постановения отказ се съдържат в друг акт, издаден от същия орган
най - късно до изпращане на административната преписка със жалбата на съда или
в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в
оспорения акт. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася
яснота за причините за постановения отказ.
Предвид
гореизложеното съдът намира УП в оспорената част за неправилно,
постановено при доказани отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК –
неспазване на установената форма и
чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалния закон. Тези пороци определят
акта като незаконосъобразен.
С оглед изхода от
делото на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в
размер на 550 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АГРАМАТЕР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Богомил“
№ 4, ет.3, ап. 6, представлявано от К. С. К. - управител, действащ чрез
пълномощника си а.. Д. А. М. *** Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3935
от 15.11.2022 г. получено на 01.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „АГРОЕКОЛОГИЯ И КЛИМАТ“от програма за
развитие на селските райони 2014 - 2020 за кампания 2019 на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“
№136 да заплати на „АГРАМАТЕР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Богомил“ № 4, ет.3, ап. 6, представлявано от К. С. К. – управител, съдебни разноски в размер на 550 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: