№ 1138
гр. ..................., 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ..................., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Елена З. Калпачка
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502630 по описа за 2021 година
Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД - гр.София против Разпореждане
от 31.08.2021г. по ч.гр.д.№ 12652/ 2021г. по описа на ПРС –
ХIV гр.с. в частта, в която заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
жалбоподателя срещу П.З.С. за сумата от 149,35 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от
13.09.2019г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Излагат се доводи в насока неправилност и
незаконосъобразност , иска се отмяна на акта в обжалваната
му част и постановяване уважаване на искането за издаване
на ЗИ.
...................ски окръжен съд като взе предвид
1
представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално
допустима.
Заявителят „АСВ“ ЕАД – гр.София в качеството си
на цесионер по посочен в заявлението сключен на 2.11.2020г.
договор за цесия със „Сити кеш“ ООД, е поискал издаването
на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника П.З.С. от
гр.................... за сумата – 270,05 лв – главница за периода
12.09.-7.11.2019г. , обезщетение за забава за сумата от 149,35
лева от 13.09.2019г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.
Обжалваното разпореждане за отхвърляне на
заявлението в частта на претендираната в размер на 149,35
лева мораторна лихва заповедният съд е мотивирано с
непълна конкретизация от страна на кредитора относно
лихвения процент по чл.7, ал.1 от договора, без
конкретизиране какви са прилаганите при изчисляването на
обезщетението за забава, като за приблизително еднакви
периоди от по 10 месеца забава / преди и след цесията/
сумите се различават повече от 6 пъти; същевременно и
клаузите на чл.7, на която се позовава заявителят, са
уговорени и други вземания при забава, а претендираната
сума от 149,35 лева се равнява на 55% от главницата;
обезщетението за забава следва да е съобразено с
2
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е т.2 ТР 3/
2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, които разяснения се
явяват приложими и при настъпването на уговорените в
договора падежи.
С частната жалба жалбоподателят излага довод ,
основан на аргумент от разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД в
насока на това, че ако съдът счете, че претендираното
обезщетение за забава надхвърля многократно мораторната
законна лихва, то размерът й следва да бъде редуциран до
законния му размер, а не да бъде отхвърлено заявлението в
тази му част изцяло; налице е изпълнение указанията на съда,
като към заявлението е приложен ДПК, от който произтича
процесното вземане, поради което същото отговаря на
изискванията на чл.410, ал.3 ГПК; изтъква се да се вземе
предвид характерът на заповедното производство,
отличаващо се от исковото производство, както и неговата
цел - проверка дали длъжникът ще оспори вземането, а в
исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК заявителят ще
доказва вземането си, вкл. размерът на предявените си
претенции.
Жалбата , както и формулираните доводи в нея, се
явяват неоснователни.
Видно от представения към заявлението Договор за
паричен заем № 337344 с дата 11.07.2019г. , сключен между
цедента „Сити кеш“ ООД и длъжника П.З.С. от
гр...................., с клаузата на чл.7, ал.1 от договора е
3
уговорено дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава, за всеки просрочен ден , считано
от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. С клаузата по чл.7, ал.4, пр.III от същия договор е
предвидено заплащането и на мораторна неустойка в размер
на 125 лева при забава на плащане на две месечни
погасителни вноски, съответно и автоматична предсрочна
изискуемост на задълженията, отделно от което с клаузата на
чл.6, както и в погасителния план е включена и неустойка за
непредставяне на някое от посочените в договора
обезпечения, включена във всяка месечна вноска.
Следователно санкцията на длъжника за неточно изпълнение
на задължението по отношение на срока на погасяване на
месечната вноска в паричния й еквивалент , определен в
договора чрез кумулиране на мораторна лихва за забава и
неустойка за забава оскъпява скрито значително кредита и
води до значително неравновесие в правата и задълженията
на страните по договора, съответно и до неравноправност на
изследваните клаузи или обоснована вероятност за това. В
този смисъл освен мотивът на заповедния съд в насока на
отхвърленото искане на заявителя с обжалваното
разпореждане, съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3
ГПК / нова, ДВ, бр.100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./
основание за отказ за издаване на ЗИ са и случаите, когато
искането се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В конкретния случай следва да се вземат предвид
4
параметрите на представения договор – неконкретизиран чрез
посочване на вида и броя на компонентите в ГПР -49,78 % ,
ГЛП – 40,05% , предоставена заемна сума от 500 лева ,с
общо по погасителния план задължение за връщане размер
на 748, 00 лева. Следователно налице е заобикаляне на
забраната по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, неравноправност на посочените
клаузи на основание чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 ЗЗП , както и
противоречие с чл.33, ал.2 ЗПК относно мораторната лихва в
процесния договор с договорен ГЛП по заема в размер на 40,05%.
По възраженията в частната жалба следва да се отбележи, че
с оглед формалността на заповедното производство, съдът е обвързан
с формална проверка относно обективираните в представения ДПК
параметри на договора, касаещи определените в погасителния план по
размер претендирани вземания, вкл. тяхната действителност от гледна
точка на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Тяхната
доказаност или не по размер е характерна за исковото производство,
каквото настоящото не е.
По така изложените съображения частната жалба ще се
остави без уважение, а обжалваното разпореждане ще се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр.
с чл.278, ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 31.08.2021г. по ч.гр.д.№
12652/ 2021г. по описа на ...................ски районен съд – ХIV
5
гр.с. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6