Решение по дело №242/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 332
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20217080700242
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 332

 

гр. Враца, 21.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021 г. /двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА  ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                             ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 242 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „К. * “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , представлявано от * К.Д.М., чрез пълномощника адв. М.Е. *** против Решение № 260009 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 218/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина. С оспореното решение е потвърдено като законосъобразно НП № КГ-2292/16.03.2020 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на касатора на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). На основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 103/2012 г.), на касатора е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 465,00 (четиристотин шестдесет и пет) лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН – гр. София, 85,00 (осемдесет и пет) лева за изготвяне на експертиза и 40,00 (четиридесет) лева за вземане на проба.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Сочи се, че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, доколкото липсва изрично упълномощаване от страна на управителя на търговското дружество спрямо лицето, което е получило АУАН. Поддържа се, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискуемото съдържание по чл. 57 от ЗАНН, като липсва подробно описание на извършеното нарушение, включително датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Изложени са доводи за явна малозначителност на деянието. Сочи се, че оспореното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка доколкото са налице данни за отклонение само на един показател, настъпило поради непредприемане на действия от страна на превозвача за почистване на тръбните пътища при разтоварване на горивото. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало служебно да назначи съдебно – химическа експертиза, която да отговори на въпроса дали отклонението в градусите на пламната температура е в резултат на изложените твърдения или на влагане на химични вещества от страна на касатора. Отправя се искане към касационната инстанция да приеме, че липсата на доказателства поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения обосновава отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът не изразява становище по делото.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Посочва, че не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е обсъдил възраженията на дружеството, свързани с представителството при получаване на АУАН, а възражение за наличие на смесване на различни видове горива при доставянето е направено едва с касационната жалба. Прокурорът поддържа, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са касае за обикновен случай на извършване на нарушение. Сочи, че наказателното постановление е получено на 21.04.2020 г., срокът за обжалване е изтекъл на 28.04.2020 г. (вторник), а жалбата е депозирана на 29.04.2020 г., поради което се явява просрочена и първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Обжалваното НП е връчено на 21.04.2020 г., а жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 29.04.2020г.

В Държавен вестник, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от този закон, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 1, като е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В Приложение към чл. 3, т. 1 изчерпателно са посочени производствата и делата, по които сроковете не спират да текат.

Производството пред Районен съд – Бяла Слатина е с предмет законосъобразност на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за нарушение по Закона за чистотата на атмосферния въздух. Именно последният определя дали процесуалните срокове са спрели да текат на основание чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП. Съгласно Приложение към чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, обн. ДВ бр. 34 от 2020г. , в сила от 09.04.2020г., раздел I, т. 20, сроковете не спират да текат по делата по обжалване или протестиране на наказателни постановления, издадени при или по повод извънредното положение. Производства по Закона за чистотата на атмосферния въздух не са предвидени, поради което процесуалните срокове по спорове с предмет по този закон са спрели да текат, считано от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., съгласно чл. 3, т. 1 и § 13 от ЗМДВИП.

Жалбата е подадена на 29.04.2020г. и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Бяла Слатина е НП КГ-2292/16.03.2020 г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на касатора на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. На основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 103/2012 г.), на касатора е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 465,00 (четиристотин шестдесет и пет) лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН – гр. София, 85,00 (осемдесет и пет) лева за изготвяне на експертиза и 40,00 (четиридесет) лева за вземане на проба.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Решението е правилно.

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка, е неоснователно. Въпросът относно влиянието на бензиновото спрямо дизеловото гориво при разтоварването е неотносим към предмета на спора, доколкото административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че е разпространявало течно гориво, несъответстващо на изискванията за качество. Без значение за съставомерността на деянието са обстоятелствата, довели до констатираното отклонение. Отговорността, която законът възлага на юридическото лице, е обективна и безвиновна и в този смисъл, за да бъде наложена имуществена санкция е достатъчно обективно да бъде констатирано наличието на неизпълнение на задължение, какъвто конкретно е процесният случай.

Неоснователно е и възражението на дружеството за липса на представителна власт на упълномощеното лице при връчване на АУАН. Пълномощията, дадени на Б.Ц.Б., са оттеглени от управителя на дружеството – касатор на 17.10.2019 г., а АУАН е връчен на 18.10.2019 г. преди лицето да бъде уведомено за оттеглянето. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, доколкото по делото не са налице доказателства за по-ранно уведомяване на Б. лично или чрез нотариална покана.

Касационната инстанция приема, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Затова санкционираното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци,извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260009 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 218/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                            2.