Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Тетевен , 20.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тетевенският
районен съд,първи състав
На
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Ани Георгиева
Секретар:
Виолета Монова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД
№ 254 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19–0451
- 000525/29.05.2019г. на И.Б., на длъжност началник на РУ ОДМВР –Л ,РУ Я ,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г ., с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на М.М.А. ЕГН ********** *** са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата
моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно като излага доводи за това. Твърди ,че по случая било
образувано ДП №169/18г на РП –Т. , което е прекратено , тъй като
административната процедура пред КАТ-Л ,не била довършена не по негова вина ,
казали му да управлява лекия автомобил и да чака уведомление по пощата .
Предвид на този факт по делото са представени от жалбоподателя договор за
покупко продажба на МПС от 03.09.2018г и заявление за регистрация на автомобил
с №.........от дата .......... за промяна на собствеността с вносна бележка за
заплащане на таксата , както и талона на
МПС.
В съдебно заседание, жалбоподателя се
явява лично и с адв. А.А. от ЛАК .
Процесуалният
представител на административно – наказващият орган не се явява .
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не се
констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на АУАН . АУАН е съставен от компетентен орган при
спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите
на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, като същия не е направил такива .
Административно
наказателното производство е образувано по правилата на чл.36 ал.1 от ЗАНН ,
издаден е АУАН, образувано е ДП №169/2018г на РП -Тетевен . В последния случай
срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата
да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за
прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния
акт за прекратяване на производството. Аргумент в горния смисъл е
съображението, че в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като пречка за образуване
на административно наказателно производство е посочено „възбудено наказателно“
такова, тоест досъдебно или съдебно производство, а в чл. 36, ал. 3 от ЗАНН се
говори единствено за „производство“, тоест както за досъдебно или съдебно, така
и такова по извършена от прокуратурата предварителна проверка по реда на ЗСВ,
приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. При
издаване на наказателното постановление, се констатираха нарушения относно
субективната страна на нарушението , а от там и прилагането на санкционната
норма .
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: Марин М.А. на 03.09.2019г е закупил от Б.Д.К.лек
автомобил марка „О” , модел „А” с рег.......С оглед разпоредбата на чл.144 ал.4
от ЗДвП, за сключения договор за продажба по електронен път от
страна на нотариуса се уведомяват задължително службите на МВР.Видно
от доказателствата по делото жалбоподателя е подал заявление за
регистрация на автомобил с №.........от дата .......... за промяна на
собствеността и е заплатил такса за тази
услуга с вносна бележка за заплащане на таксата приложена по делото , но
въпреки това регистрация на МПС с нов собственик не е последвала, процедурата е
останала незавършена по административен ред, като св. С.Б.К., която живее с
жалбоподателя твърди ,че номерата са сверени , но им казали да карат автомобила така докато получат писмо
дали да сменят номерата , считали ,че няма проблем тъй като писмо не са
получили.
На дата 17.12.2019г. около 15 ч. в с. З.П.в
посока с. Б при проверка от свидетелите служители на административно наказващия
орган К.Р.К. и Ц.Й.Г., които осъществявали контрол на движението се установило
при проверка ,че управляваното от жалбоподателя МПС било с прекратена
регистрация.Същата се прекратява ,ако като в двумесечен срок от придобиването му
собственика на МПС не изпълнил
задължението си да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства . на осн.чл.143 ал.15, във вр. с
чл.165, ал.2, т.10, във вр. с чл.145, ал.2 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП
предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, МПС и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената „Пътна полиция” по постоянния адрес на собственика – за
физическите лица или по адреса на регистрация – за стопанските субекти. Очевидно
е, че процесното МПС попада в обхвата на правилото на чл.2 от Наредбата за
регистрация на МПС, щом се движи по път, отворен за обществено ползване,
какъвто безспорно е пътят в с.З.П., на който е спрян жалбоподателя за проверка.
Неизпълнението на горното задължение за регистрация на МПС е нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като относимата за извършеното административно нарушение
санкционна норма в настоящия случай ще е
тази по чл.175, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Съгласно приетата
за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане
на глоба в размер от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът
счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, за което липсва субективнен елемент от състава на нарушението по
следните съображения:
По делото е видно ,че Марин М.А. на
03.09.2019г е закупил от Б.Д.К.лек автомобил марка „О” , модел „А” с рег.......С
оглед разпоредбата на чл.144 ал.4 от ЗДвП, за сключения договор за продажба по
електронен път от страна на нотариуса се уведомяват задължително службите на МВР.Видно
от доказателствата по делото жалбоподателя е подал заявление за
регистрация на автомобил с №.........от дата .......... за промяна на
собствеността и е заплатил такса за тази
услуга видно от вносна бележка за
заплащане на таксата приложена по делото , но въпреки това регистрация на МПС с
нов собственик не е последвала, процедурата е останала незавършена по административен
ред.Не се спори ,че на дата 17.12.2019г. около 15 ч. в с. З.П.в посока с. Б при
проверка от свидетелите служители на административно наказващия орган К.Р.К. и Ц.Й.Г.,
които осъществявали контрол на движението се установило при проверка ,че управляваното
от жалбоподателя МПС било с прекратена регистрация.Въз основа на събраните
доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че към момента на
извършване на нарушението, автомобилът бил със служебно прекратена регистрация.
на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, т.е. не бил регистриран по съответния
законов ред, но не се доказва субективната страна на нарушението .
От изложеното става ясно, че са налице
всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1
от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице
и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, тъй като автомобилът е закупен на 03.09.2018, седмица след това е
подадено заявление за регистрация на
автомобил с №.........от дата .......... за промяна на собствеността и е заплатил такса за тази услуга, но
процедурата е останала незавършена , не по вина на жалбоподателя и същия след
като е заплатил такса и подал заявление е считал ,че всичко с процесното МПС е
наред. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е закупил и същото е било с
поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС,които
видно от АУАН са иззети едва при проверката на 17.12.2018г. За факта на
прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме
действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се
въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор
„Пътна полиция“. В конкретния случай при служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е
уведомен за това.Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила ,подаденото заявление за промяна на собствеността в
законоустановения срок са попречили на
нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП,
съгласно която се губи придобитата правоспособност по
силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо
някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата
на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните
органи отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата
на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че
макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението
като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно
и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19–0451 - 000525/29.05.2019г. на И.Б., на
длъжност началник на РУ ОДМВР –Л ,РУ Я , упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г ., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП на М.М.А. ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
Районен
съдия: