Решение по дело №18382/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 557
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110118382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

                            07.02.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На девети януари                                                                       две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  18382 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Образувано е въз основа на искова молба, подадена от  "Д.“ ЕООД ЕИК ***** с която се претендира да бъде осъден Г.Г.Щ. ЕГН ********** да му заплати сумата от 1291,50 лв. – неплатен остатък от дължимото възнаграждение в общ размер на 3221,50 лв. по неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

             В исковата молба се сочи, че между ищецът като изпълнител и ответникът като  възложител бил сключен неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, свързани с погребението на майката на ответника /поч.2016г./ в с. ***** Преди това тъждествена работа били извършена от ищеца по отношение погребението на починалия през 2012г. баща на ответника, поради което той изрично поискал надгробните плочи да са оформени идентично. Уговореното възнаграждение било 3221,50 лв., от което поръчващият заплатил авансово 1930 лв. при одобряване на представените му проекти. Уговорената работа била довършена на 21.09.2017г., като след около месец изработващият потърсил възложителя и поискал да му бъде заплатен остатъка от възнаграждението, но последният отказал с мотива, че не одобрява изработката, поради различния надпис на надгробния камък на майка му, в сравнение с този на баща му. Ищецът предложил да демонтира плочата, срещу което ответникът възразил и подал жалба в полицията. Претендират се разноски.

            Ответникът е депозирали отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието между страните на неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, свързани с погребението на майката на ответника /поч.2016г./ в с. ***** Преди това – през 2013г. тъждествена работа били извършена от ищеца по отношение погребението на починалия баща на ответника, поради което той изрично поискал надгробните плочи да са оформени идентично. Сочи, че поради неизпълнение на заданието за такова идентично оформление, веднага след доставката на надгробната плоча, той изрично възразил и не приел работата. През 2018г. открил и скрит недостатък на гробовете изразяващ се в пропадане на настилката около тях, за което уведомил изпълнителя. В тази връзка възложителя уведомил ищеца, че желае или поправка на работата, или намаление на възнаграждението със стойността на неплатения му остатък. Предлага спогодба. Претендират се разноски.

            Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства относими към предявения иск копия на:  поръчка с РКО №34/22.08.2017г.; кореспонденция по електронна поща от 17.08.2017г. ведно с приложена оферта; кореспонденция по електронна поща от 21.05.2018г. от 20.09.2017г. от 19.08.2017г.; жалба от 10.10.2018г. със  сведение от Г.Г.Щ. от 12.10.2018г. и постановление от 19.11.2018 г. на ВРП,   се установява, че: между "Д.“ ЕООД като изпълнител и Г.Г.Щ. като възложител бил сключен неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, свързани с погребението на майката му *****/поч.2016г./ в с. ***** Уговореното възнаграждение било 3221,50 лв., от което поръчващият заплатил на 22.08.2017г. 1930 лв.

От заключенето на приетата СТЕ се установява, че в проекта представен за одобрение върху плоча с текст *****/лист 10 по делото/ е налице шрифт № 3а на Times New Roman (Normal) по приложение 1 - леко наклонен на компютър с контур и пресиран.  На паметника е Times New Roman (Normal) по-тънък шрифт без контур пресиран - вариант № 2а. Практически не е било възможно на два реда да се изпълни името със същия шрифт и размер, като на паметника на бащата на ищеца. Без да се пресира шрифтът не се побира на плочата.  Други недостатъци в изпълнението на надгробния комплекс не са установени.

От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля *****, се установява, че е съпруг на управителя на Д.” ЕООД - *****. Познава ответника Г.Г.Щ.. Той е техен стар клиент. Правили са погребение на баща му, след това паметник, след това погребение на майка му и паметник. С погребенията се занимава съпругата му, а той с паметниците. Около три години приблизително са минали от второто погребение. С Г. не е разговарял за погребението. Видяли се и разговаряли, за да уточнят какво точно ще се прави на мястото на гроба. Направили обща пътека, тъй като нямало необходима ширина и уговорката им била да изглежда визуално абсолютно еднакво като на баща му - композиция и разположения на имена, на образи, да има кръстчета, свещници и т.н. Следващата им среща била, когато той имал забележки за шрифта на имената на майка му. Свалил от паметника на баща му габаритите на полето на името колко ще отнема, разстояние от образа и т.н. Наложило се буквите малко да се стеснят, за да се спази композицията на паметника, защото имената на майка му са по-дълги спрямо тия на баща му. Става дума за милиметър дебелина на буквата и това се получава от свиването на шрифта. Ако били направили буквите едно към едно с тези на баща му, разстоянието от двете страни на плочата щяло да е различно. Не помни дали са го уведомили за това. Никога не са обръщали внимание на такива неща. Преди помена той се свързал с него и се видяли на гроба и  му обяснил за какво става въпрос, каква е причината за това стесняване и той му казал да го види и сестра му на помена и ще се чуят. Драгомиров предложил да му приспадне цената за изработката и изписването на имената - 127,50 лв.  Случвало се е и друг път композиционно да има такива разлики, но това е необходимост, няма как да стане иначе.  Всичко друго му  харесало. Когато правили първия паметник на бащата на Г.Щ. той не е споменавал, че за в бъдеще там ще се прави втори паметник. Ако бил споменал щяло да се предвиди габарита на паметника. На г-н Щ. му бил изпратен изготвен проект, като първо написали трите имена едно под друго по тази причина, че със същия шрифт не се събират на един ред, и той отговорил, че държи композицията да е същата като на баща му - на два реда. Нямат практика клиента да види паметника преди да е монтиран на гроба. Клиентът също не е имал такова изискване и след монтажа на паметника нямал други забележки относно цялостната изработка, единствената му забележка била за шрифта на надписа на имената. Шрифтът не може да бъде поправен. На тази плоча не може да се поправи. Единствения вариант е да се залепи отгоре друга плоча от 2 см., да се кърти кръст, да се прави наново образ и т.н, но няма кой да го направи със същите букви със същата дебелина в същото поле.

 От показанията на свидетеля *****се установява, че не е роднина на никоя от страните. От служителите на ,,Д.” ЕООД не познава никой. Познава Г.Г.Щ. и починалите му родители. Познава Щ. повече от 30 години, работил е за него, дори и дребни неща той държи да бъдат направени така, както трябва да бъдат, или както са договорени. Майката на Щ. починала преди 3 или 4 години, а около преди 2 години баща му. Не е завършил дизайн, но работи повече от 30 години това. По молба на Щ. направил една схема за паметника на бащата, който впоследствие е бил изпълнен. Не е правил уточнение, че иска на същото място в съседство да бъде погребана майка му. Не помни да му е споменал, че ще има намерения там да се оформя семейна гробница. Когато починала майка му, той му се обадил да огледат мястото, за да се поръча втори паметник. Казал му, че това ще бъде част от композиция. Тогава за първи път видял вече направения паметник на баща му, и обсъждали да бъде върху една обща гранитна основа с два гроба, които да са с еднакъв камък, еднакво направени с еднакви снимки, надпис и да бъдат нещо като едно цяло от два елемента. След монтажа на паметника му се обадил смутен, че нещо не е наред.  На място видял, че няма еднаквост на шрифта, съответно и на снимките - самата обработка била като от две различни технологии от двама различни специалиста. Коментирали, че се различават по формата и наклона на буквите. Били два различни шрифта, два различни вида букви. На място си личи, че едната обработка на самия портрет е много по-плътна и по-матова отколкото другата. Разликата  не може да се дължи на изминалото време Много по плътна е в цвета и сенките. Технологиите се променили в годините и сега е доста по качествен рисунъка, който правят, може би затова е станало така. По-скоро е невъзможно да бъдат абсолютно еднакви като дебелина на шрифта и компресиране буквите на паметниците, тъй като на втория паметник са със седем повече от на първия, или празните пространства в двата края ще намалеят. Други забележки по изпълнението на цялата композиция г-н Щ. нямал, той също.

Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266 ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД  /Закон за задълженията и договорите/.

 Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален,защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие; двустранен защото създава задължения и за двете страни - за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален - той следва да се счита за сключен, с постигане на съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма.  

 В случая съобразно правната квалификация на спорното вземане и правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на сключен валиден договор за изработка между него и ответника и изрядността си по него, т.е. точното като количество и качество срочно изпълнение на уговорената работа, респ. ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване изправността си по договора, т.е осигуряване на съдействие на изпълнителя и плащане на приетата работа.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява наличието на учредено неформално материално правоотношение, по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна – погребение на майката на ответника, вкл. надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, като изброените елементи на гроба е следвало да бъдат идентични и включени в композиция със съседния гроб, където е бил погребан бащата на ответника.

По делото не се спори, а и от обсъдените доказателства се установява точната стойност на уговорената работа по пера – 3221,50 лв. Безспорно е, че работата е била извършена в цялост.

По отношение на спорния въпрос - приета ли е извършената работа, съдът намира, че следва да се отговори положително. Приемането на работатата е едно от главните задължения на поръчващия – чл. 264 ал.1 ЗЗД и след като е бил надлежно поканен, той е длъжен да го изпълни. Работата е била приета, като ответникът и понастоящем се ползва от нея, но е била приета със забележки по реда на чл. 264 ал.2 ЗЗД. В закона /чл. 265 ЗЗД/ са лимитативно изброени правата му при наличие на недостатъци и приемане по чл. 264 ал.2 ЗЗД – може да поиска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

В случая от ответника не се релевира възражение за разваляне на договора, нито за поправка на работота от изпълнителя; не е поправил и работата за своя сметка. Претендира се намаление на уговореното възнаграждение съобразно лошото като качество изпълнение на част от работата – надпис на лицевата страна на надгробната плоча.

Изработеният надпис според вещото лице и свидетелите няма дефекти в материала или естетически недостатъци. Липсва пълна идентичност с този на другата надгробна плоча в ансамбъла, изразяваща се във вариация вследствие компресиране /стесняване ок. 1мм/ на един и същи шрифт. Надписът не подлежи на поправка, но и обективно е невъзможно да бъде изготвен паметник с идентичен на бащата на ответника шрифт и разположение на имената на починалата. Установява се, че поръчващия е държал надписа на майка му да бъде на два реда /противното твърдение не беше въведено в хода на процеса/, като при това положение е следвало да има изменение в шрифта.

При възприемане на тезата, че пълната тъждественост е била обективно възможна и за поръчващия това е било от такова съществено значение, нелогично е досега /повече от 2г. след приключване на работата/, да не е поръчал изработката на нова плоча за гроба на своя родител, съобразно тези изисквания /вкл. за сметка на ищеца, съобразно горните му права/.

Въз основа на обсъдените доказателства и предвид наличието на недостатък, който не може да бъде отстранен, но и не води до негодност на работата по см. на чл. 265 ал. 2 ЗЗД, респ. разваляне на договора, съдът намира, че в случая стойнстта, с която следва да бъде намалено възнаграждението е 291,50 лв.

             Съобразно чл. 78 ал.1 от ГПК и представените доказателства за реално извършени разноски за експертиза – 190 лв., държавни такси – 56,66 лв. и адвокатско възнаграждение /договор за правна помощ/ - 400 лв. на ищеца следва да се присъдят 500,70 лв.

            Респ. съобразно чл. 78 ал.3 от ГПК и представените доказателва за реално извършени разноски за експертиза – 193 лв. и  адвокатско възнаграждение /договор за правна помощ/ - 300 лв., на ответника следва да се присъдят 111,27 лв.  

            Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                         Р   Е  Ш  И

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД  Г.Г.Щ. ЕГН ********** да заплати на "Д.“ ЕООД ЕИК ***** сумата от 1000 лева – неплатен остатък от възнаграждение цялото в размер на 3221,50 лв. по неформален договор от 22.08.2017г. за изработка и монтаж на надгробен паметник, пътека, бордюри, фенер, ваза, маса, портрет и мозаечен насип, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1291,50 лв., поради намаляване на уговореното възнаграждение със сумата от 291,50 лв. на осн. чл. 265 ал.1 т. 3 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Г.Г.Щ. ЕГН ********** да заплати на "Д.“ ЕООД ЕИК *****  сумата от 500,70 лв. – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК "Д.“ ЕООД ЕИК ***** да заплати на Г.Г.Щ. ЕГН ********** сумата от 111,27 лв. – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: