№ 228
гр. гр.Н., 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101528 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк.Д.З. против С. В. Т., гражданин на Р.Ф., роден на **********г.,
с адрес в Р.Б.: гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г.,
вх.*, ет.*, ап. **, със заведена партида в базата данни с аб. № ***** и водоснабден
обект, находящ се в гр. Н., местност Х.Т., бл. *, ет. *, ап. ** със заведена партида в
базата данни с аб. № *****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба №
4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдяваните обекти от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
1
водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер.
Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на
ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо
същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след
всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни
фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период,
за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените
от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало
да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на
издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че
съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди
се, че за абонатен № ***** били издадени фактура № ********** от 25.09.2018г. на
стойност 6,88 лв., фактура № ********** от 25.06.2019г. на стойност 8,71 лв. и фактура
№ ********** от 25.09.2019г. на стойност 22,37 лв., сумите по които не били
заплатени в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях. Сочи се, че за абонатен №
***** били издадени фактура № ********** от 15.10.2018г. на стойност 22,49 лв. и
фактура № ********** от 27.01.2020г. на стойност 32,41 лв., сумите по които също не
били заплатени в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези
суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 20,97 лв., считано от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди С. В. Т. да заплати на „ВиК” ЕАД сумата от 92,86 лева,
представляваща сбор от дължими главници, от която:
- сумата в размер на 37,96 лв. - дължими главници за абонатен № ***** за
предоставени ВиК услуги в собствения на ответника имот с адрес: гр. Н., местност
Х.Т., бл. *, ет. *, ап. ** по издадени фактури за периода 25.09.2018г.-25.09.2019г., с
отчетен период по фактури 24.04.2018г.-20.08.2019г. и сумата в размер на 54,90 лв. -
дължими главници за абонатен № ***** за предоставени ВиК услуги в собствения на
ответника имот с адрес: гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **, по издадени
фактури за периода от 25.10.2018г.-27.01.2020г., с отчетен период по фактури
30.09.2016г.-17.01.2020г., както и
2
- сумата от 20,97 лв., представляваща сбор от дължими обезщетения за
забавено плащане върху главниците, както следва: сумата в размер на 8,72 лв. -
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължими за абонатен № ***** за
предоставяни ВиК услуги в собствения на ответника имот с адрес: гр. Н., местност
Х.Т., бл. *, ет. *, ап. ** за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата
молба и сумата в размер на 12,25 лв. - обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължими за абонатен № ***** за предоставени ВиК услуги в собствения
на ответника имот с адрес: С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **, за периода от
25.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител - адв. П.Ч. от АК-Б., с който се оспорват
предявените искове, като неоснователни и недоказани по размер. Моли се същите да
бъдат отхвърлени. Сочи се, че не е доказано, че ответника е собственик на недвижимия
имот, както и че не е представен документ за това. Навежда се възражение за изтекла
тригодишна давност на плащането. На следващо място се твърди, че не става ясно как
точно се е извършило отчитането на водомера на ответника. Сочи се, че бланкетно са
изброени членове и клаузи от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда на
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи. Излага се, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно как е
извършено електронното отчитане на водомери, кога е посетено жилището на
ответника, от кого, защо не е осъществено отчитане, каква е причината, наложило ли
се е служебно отчитане. Сочи се, че в исковата молба бланкетно е описано по
нормативна разпоредба, че отчитането се прави с мобилно устройство, но не ставало
ясно кой и по какъв начин е осъществил, констатирал липсата на лице в отчетеният
обект и налагането на такова отчитане. Твърди се, че в тази насока липсват изложени
факти и обстоятелства. Счита се, че исковата претенция е недопустима, а исковата
молба – нередовна, поради неяснота на фактите и обстоятелствата, водеща до
затруднение за осъществяване на правилна и неефективна защита. Сочи се, че при
наличието на изтекла давност за периодични плащания и лихви исковата претенция е
неоснователна и недоказана по размер. Оспорва се дължимостта претендираното
обезщетение за забавено плащане върху главницата поради недължима главница.
Претендират се разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Сочат, че на
3
07.02.2022г. ищецът е получил плащане на задълженията за аб.№ *****,
представляващ част от претенцията им. В подкрепа на това представят счетоводна
справка /л.56/. С оглед на това, оттеглят претенцията си за потреблението на имота на
длъжника, находящ се в гр. Н., местност Х.Т., ет. 2, ап. 10, за който е разкрита партида
с аб. № ***** и молят делото да продължи по отношение на претенцията, касаеща
вземането на оператора по аб. № *****, разкрит за имота на ответника в гр.С.В..
Представят доказателства за собствеността на ответника върху процесният имот в
гр.С.В., справка от Служба по вписванията – гр.Н. и заявление за откриване на ВиК
партида. Излагат становище и по възражението за изтекла давност. Правят искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза. Излагат становище по същество, с което
молят съдът да уважи исковите им претенции и претенции и да им присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител
назначеният на ответника особен представител поддържа отговора на исковата молба.
Поддържа възражението си за настъпила давност на претендираните вземания. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
възнаграждение.
Предвид постъпилата по делото молба с вх.№ 4256 от 19.05.2022г., подадена
от пълномощника на ищцовото дружество, с която заявяват, че на 07.02.2022г.
дружеството е получило плащане на задълженията за абонатен № *****, поради което
оттеглят заявената претенция за потреблението на имота на ответника, находящ се в гр.
Н., местност Х.Т., ет. 2, ап. 10, съдът счита, че са налице основанията на чл.232 от ГПК
за прекратяване на производството по делото в тази му част, без да се изисква съгласие
за това от ответната страна, тъй като молбата е подадена до приключване на първото
по делото съдебно заседание.
По отношение на останалата част от ищцовата претенция, съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **, със
заведена партита в базата данни с аб. № *****. На следващо място следва да докаже,
че през процесният период ответника е имал качеството потребител по смисъла на
Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото
4
дружество се е водила на негово име. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана
на страните с Определение № 411 от 04.04.2022г., постановено по настоящото дело
/л.45-47 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Н., общ. Н., обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. Видно от представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от ****. на Нотариус с район
на действие - РС-Н. /л. 57-60/, ответника Т. е собственик на водоснабдения имот,
находящ се в гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **. В подкрепа на това са и
представените от ищеца справка от Служба по вписванията - Н. /л.16 и л.62/, както и
заявление за откриване на партида за имот с адрес: в гр.С.В., ул.С. № *, к-с С.Г., вх.*,
ет.*, ап. ** /л. 61/. Като собственик ответната страна притежава качеството потребител
на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
5
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № *****, с титуляр С. В. Т.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1436/501) са правени
отчитания на 30.09.2016г., на 18.10.2018г. и на 17.01.2020г., като при отчитанията е
вписано, че водомерът е „видян“. За периода 30.09.2016г.-18.10.2018г. са били
начислени 9 куб.м. /старо показание 262 куб.м., ново показание 271 куб.м./, а за
периода 19.10.2018г.-17.01.2020г. са били начислени 11 куб.м. /старо показание 271
куб.м., ново показание - 282 куб.м./. От приложените по делото фактура № **********
от 25.10.2018г. и фактура № ********** от 27.01.2020г. /л. 14 - 15 вкл./ се установява,
че посочените количества били остойностени за посочените периоди. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е
осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел
показанията на мобилното устройство /л.7/. С оглед на гореизложеното се установява,
че до водоснабдения имот, находящ се в гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **,
с абонатен № *****, е доставено фактурираното количество вода, съответно същото е
реално потребено. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото
е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
6
дължимото по водоснабден имот с абонатен № *****. Незаплащането на дължимата
сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск в претендирания размер на 54,90 лева, ведно със законната
лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, поради което същият следва да бъде
уважен.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г., възлизащо в размер на 12,25 лева.
В тази част исковата молба също е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответната страна за настъпила давност за главница и претендираната лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Б./. Както се установи от събраните по делото доказателства, за периода от
30.09.2016г. до 17.01.2020г., ищцовото дружество е издало фактура № ********** от
25.10.2018г. и фактура № ********** от 27.01.2020г. за стойността на осъществените
от него към абоната с абонатен № ***** ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 15.11.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 22,49 лева и фактура № **********
от 27.01.2020г. на стойност 32,41 лева, и претендираната за този период лихва не
следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния
давностен срок за предявяване на вземането. След като ответната страна се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите
от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича
изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
7
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
съдът намира, че вземането на ищеца по издадената фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.10.2018г., а исковата претенция е
заведена на 15.11.2021г.
С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото
общо в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100
лева, възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството по гр.д. №
1528/2021г. по описа на Районен съд – Н., в частта му досежно предявените от
„В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", №
3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., искове с правно основание чл.79
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на С. В. Т., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с
адрес в Р.Б.: гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **, да заплати на ищеца сумата
в размер на 37,96 лева /тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща главница за абонатен № ***** за предоставени ВиК услуги в
собствения на ответника имот с адрес: гр. Н., местност Х.Т., бл. *, ет. *, ап. ** по
издадени фактури за периода 25.09.2018г.-25.09.2019г., с отчетен период по фактури
24.04.2018г.-20.08.2019г., както и сумата в размер на 8,72 лева /осем лева и седемдесет
и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. В. Т., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. ** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 54,90 лева /петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект
с адрес: гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. **, с абонатен № *****, по
издадени фактури за периода от 25.10.2018г. - 27.01.2020г., с отчетен период по
фактури 30.09.2016г. - 17.01.2020г., както и сумата от 12,25 лева /дванадесет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
8
ОСЪЖДА С. В. Т., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., ул. С. № *, к-с С.Г., вх.*, ет.*, ап. ** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9