Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 793/2018г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Г.Д.Б., ЕГН**********
***, чрез адв.Х.Х., съдебен адрес *** срещу Заповед № 03-РД/ 3932/20.10.2017г.
на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, в частта с която е
отказано финансиране по заявлението на лицето, в частта му,
която надвишава одобрените разходи по т.1 от заповедта. В
жалбата се твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна,
издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, по съображения подробно
изложени в жалбата; обжалваната заповед е в противоречие и с целите, предвидени
в чл.2 от ЗПЗП; в заповедта не е посочено по какъв начин ДФ“Земеделие“ е
приложил разпоредбата на чл.32 ал.9 от Наредба № 9/21.02.2015г. и как е
извършена оценката на основателността на предложените за финансиране разходи,
съгласно списъка по чл.32 ал.10 от Наредбата; никъде в текущото законодателство
не е посочено изрично изискване за гъстота на трайните насаждения, включително
при отглеждането на десертни лозя. Поради изложените съображения моли съда да
отмени заповедта в обжалваната част. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски
по делото, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърлил. Претендира присъждане на разноски по
делото, съобразно представения списък.
Административен
съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Заповед № О3-РД/3932/20.10.2017г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с която, на основание чл. 20а,
ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от Мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г. - 2020г. (Наредбата), в раздел II е отказано
финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава
одобрените разходи. Заповедта е издадена по повод Заявление
за подпомагане № 03/180515/64916/614159, подадено от Г.Д.Б. по
Програмата за развитие на селските райони 2014г. - 2020г., в което е направено
подробно описание на проектното предложение. Административният орган е
мотивирал отказа си по раздел II точки от 1 до 6 на оспорената заповед,
като е посочил, че разходите са недопустими за финансиране на
сонование чл.33 т.15 от Наредба № 9/21.03.2015г., във връзка с чл.48 пар.2 б.“д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014г., поради
прилагане на референтни цени, с оглед определяне обосноваността на предложените
разходи. В раздел ІІ т.7 е приел, че разходите надвишават
максимално допустимия процент на разходите за предоставяне на консултантски
услуги, съгласно изискванията на чл.32 ал.2 т.2 от Наредбата.
Съдът
като взе предвид съдържанието на административният акт в обжалваната му част,
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
С жалба
вх.№ 01-6500/7054/17.11.2017г., жалбоподателят
е обжалвал процесната заповед по административен ред пред Министъра на
земеделието, храните и горите. Административният орган не се е произнесъл по
подадената жалба в срока по чл.97, ал.1 от АПК, поради което и в предвидения по
чл.149 ал.2 от АПК срок, жалбоподателят е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд - Варна, която е допустима.Разгледана
по същество съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
При
извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваната
заповед е валиден административен акт. Съгласно пар. 1 т. 13
от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Според чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява, а чл.42, ал.1 от
Наредба № 9/21.03.2015г. (в приложимата редакция към ДВ, бр. 22 от
24.03.2015г.) изрично предвижда, че Изпълнителният директор на РА се произнася
със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на
заявлението за подпомагане. Оспорената заповед е издадена именно от
Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", следователно е
постановена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му
с нормативен акт правомощия.
Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта в
оспорената част, макар и изготвена в законоустановената писмена форма съгл. чл.
59, ал.1 от АПК, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като
не е надлежно мотивирана.
В т.1 до т.6 вкл. на раздел II от заповедта, с която са частично
отказани за финансиране разходи за трактор KUBOTA, за универсална навесна лозарска машина КАМТ, фиданки за лозе сорт Кардинал и
сорт Италия административният орган шаблонно е посочил единствено, че е на
основание чл. 33, т.15 от Наредба №
9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) №
809/2014, поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне
обосноваността на предложените разходи т.е. в
оспорения акт са посочени единствено правните норми, които административния
орган счита за приложими, но не и фактическите обстоятелства, поради които
приема, че за заявените от жалбоподателя разходи над одобрените по т. І до т.6 от заповедта, не е налице основание за одобряване. Нещо повече,
в хода на административното производство на жалбоподателя не са представени
документи от които да е видно как и по какъв начин са определени референтните
разходи.
Разпоредбата
на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 предвижда, че не са допустими разходи за
инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В
оспорената заповед не са посочени нито размерът на референтните разходи, нито
актът, с който такива са определени, нито причините, поради които се счита, че
заявените от жалбоподателя разходи надвишават определените референтни разходи.
Вярно, че ТР № 16/1975г. на ОС на ВС допуска мотивите да предхождат издаването
на административният акт и да се съдържат в друг подготвителен документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на акта, но в случая, в оспорената
заповед органът не се е позовал на такива документи.
Неизлагането
на мотиви е основание за отмяна на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната
законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на
съда върху дейността на административния орган по издаването на акта.
В т.4 до т.6 вкл. на раздел II от заповедта административният орган се е позовал на Заповед № 03-РД/2735/26.09.2016г.,
но не е посочено от кого е издадена. Наред с това жалбоподателя твърди, че при
кандидатстване за безвъзмездно финансиране по подмярка 4.1. от мярка 4 от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. условията по
тази заповед № не са му били известни, доколкото същата не е публикувана по
официален ред, нито е била част от посочената към момента на кандидатстването
документация съобразно изискванията на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015г.
В тази връзка по искане на ответната страна по делото е допусната съдебно
компютърна експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че с оглед
приложените по делото документи от стр.142 до 144 и стр.145, както и
невъзможността да отвори въпросните страници на ДФ“Земеделие“ по Приложение 1
към делото не може да даде категорично становище на коя дата е била публикувана
Заповед № 03-РД/2735/26.09.2016г.
Наред с това, никъде в действащата към момента на кандидатстването
нормативна уредба, не е изведено императивно изискване за гъстота на трайните
насаждения при отглеждане на десертни лозя, което да представлява абсолютна
материална предпоставка за уважаване на подаденото искане за финансиране по
ЗПЗП. Противопоставянето на изискване, което не е нормативно установено, а от
друга страна произтича от акт, който не е сведен до знанието на
заинтересованите субекти при кандидатстването по реда на Наредба № 9/21.03.2015г.
води до незаконосъобразност на отказа да бъде предоставено безвъзмездно
финансиране за засаждане на фиданки десертно грозде сорт „Кардинал" -
54760лв., сорт „Италия" - 54 760лв., както и разходите за засаждане на
същите в размер на 120 733.70лв.
В т.7 на раздел ІІ от заповедта административният орган е отказал пълния
размер на предявените за финансиране разходи за консултантски услути
позовавайки се на нормата на чл.32 ал.2 т.2 от Наредба № 9/21.03.2015г. Съгласно цитираната
норма допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с
подготовката и управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част
от разходите по ал. 1 не могат да превишават левовата равностойност на 35 000
евро.Видно от подаденото от жалбоподателката заявление за финансиранесъщата
претендира заплащането на разходи за консултантски услуги в размер на
62 000лв., което е по – малко от предвидения в Наредбата праг от
35 000 евро.
Съдът
следва да отбележи, че мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. Мотивите на административния орган довеждат до знанието на
страните в административното производство съображенията, по които е издал или е
отказал да издаде административния акт, което определя избора на защита на
страните, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва. Липсата на мотиви винаги е съществен
порок на акта водеща до неговата отмяна, поради което жалбата в и тази част
следва да бъде уважена.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите към
оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по
всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете),
с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да
упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност
на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от
земеделския производител разходи са над определените референтни разходи.
С оглед
изложените по-горе мотиви относно незаконосъобразно постановения отказ за
финансиране на разходи за съответните активи, жалбата следва да бъде уважена, а
заповедта в оспорената част - раздел II следва да
бъде отменена.
Поради
липса на правомощия за съда да се произнесе по съществото на спора и наличието
на изрично влязло в сила произнасяне на административния орган, с което са
одобрени разходи за част от процесните активи до определен размер преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
При този
изход от спора и предвид направеното от оспорващия, чрез процесуалния му
представител, своевременно искане, на основание чл.143 ал.1 от АПК,
административният орган следва да бъде осъден да му заплащати направените по делото разноски в общ размер на 8210лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/3932/ 20.10.2017г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд
Земеделие, в частта на раздел II, т.1, т.2, т.3,
т.4, т.5, т.6 и т.7, с която е
отказано финансиране на разходи.
ВРЪЩА преписката на
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски
стопанства УИН 03/180515/64916, подадено от Г.Д.Б..
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-София да
заплати на Г.Д.Б., ЕГН********** *** сумата от 8210лв./осем хиляди двеста и десет/, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: