Решение по дело №21/2013 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№228

Град Русе, 14.11.2013 година

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в откритото съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ЛАЗАРОВ

 

при секретаря Т.Н. като разгледа докладваното от председателя търговско дело №21 по описа на РОС за 2013 година, за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК – производство по търговски спорове.

Ищецът „А.” ООД, с ЕИК ***, чрез адв. Ж.Ч., е предявил субективно и кумулативно съединени искове срещу  „Август-12” ЕООД, с ЕИК *** и срещу физическото лице-авалист Г.П.К., с ЕГН ********** за установяване съществуване на вземането му по запис на заповед от 20.03.2008г., в размер на 34500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-16.11.2012г. до окончателното изплащане, както и 1790 лева разноски в заповедното производство. Ищеца твърди, че на 16.11.2012г., е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК и му е била издадена Заповед № 818/16.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 951/2012г., по описа на БРС. Ответниците са подали в срок възражение за недължимост на сумата и ищеца е предявил положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането. Претендира направените разноски в исковото производство.

          Преписи от исковата молба и приложените доказателства са изпратени  на ответниците на  адресите посочени в исковата молба. Съобщенията са връчени лично.

В срока по чл. 367, ал. 1, ответника „Август-12” ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Направил е възражение, че липсва представителна власт на издателя на процесния запис на заповед-Г.П.К., поради обстоятелството, че към датата на издаването му, управител е била Г.Г.Л.. Твърди, че записа на заповед е невалиден на основание чл. 536 и чл. 465 от ТЗ, поради липса на реквизити и недобросъвестност на приносителят при придобиването на записа на заповед. Навежда доводи, че записа на заповед обезпечава вземане по каузално правоотношение – акт за извършена механизирана селскостопанска услуга. Възразява срещу записа на заповед, като писмен документ, защото е издаден въз основа на акт за извършени селскостопански услуги, които не са уточнени и конкретизирани. Възразява  срещу датата, мястото на съставяне и основанието за издаване на записа на заповед. Изложени са множество подробни доводи за недължимост на процесната сума по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед.

В срока по чл. 367, ал. 1, вторият ответник - Г.П.К., също е подал писмен отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Счита, че няма качеството на съответник като физическо лице. Твърди, че ищеца следва да докаже паралелно съществуващи облигационни правоотношения. Направени са възражения,  че не е спазена родовата подсъдност, поради обстоятелството, че става въпрос за две отделни услуги, които обуславят два обективно и кумулативно съединени иска, всеки един, от които не е подсъден на РОС. Оспорва съдържанието на авала под записа на заповед, както и, че е авалиран при условията на солидарна отговорност с дружеството. Твърди, че никога не е подписвал такъв авал. Излага доводи, че не е спазена формата на авала, съгласно чл. 484, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, поради недействителност на поръчителството и недостатък във формата. Счита, че записа на заповед обезпечава вземане по каузално правоотношение – акт за извършена механизирана селскостопанска услуга.

          В законоустановения срок, с пощенски плик с клеймо от 05.04.2013г. е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, чрез адв. Ч.. Изложени са доводи за стойността на сделката по каузалното правоотношение между страните. Оттеглено е искането за назначаване на  съдебно-счетоводна експертиза.

В законоустановения срок, с пощенски плик с клеймо от 29.04.2013г. е постъпила допълнителен отговор на исковата молба от ответника „Август-12” ООД, чрез управителя Г.К.. Отново се навеждат доводи за недължимост на сумите по каузалното правоотношение между страните.

Не е постъпила допълнителна искова молба по отговора на втория ответник Г.К..

          След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          Видно от оригинала на записа на заповед/л. 3, ч.гр.д. № 951/2012г., по описа на БРС/, се установява, че на 20.08.2008г., Г.П.К., в качеството си на представляващ първият ответник - „Август-12” ЕООД, с пълномощно рег. № 3805/08.09.2013г. е издал в полза на „А.” ООД запис на заповед, задължил се е и обещал срещу този запис на заповед, безусловно, неотменимо и без протест, да заплати сумата от 60000 лева,  с падеж на 31.08.2008г.. Записа на заповед е бил авалиран при условията на солидарна отговорност с дружеството от вторият ответника - Г.П.К..

Видно от нотариална покана/л. 5, ч.гр.д. № 951/2012г., по описа на БРС/, се доказва, че на 12.09.2008г., ищеца е предявил записа на заповед за плащане на Г.К., в качеството му на пълномощник на „Август-12” ЕООД.

          На 16.11.2012г. ищецът е депозирал в регистратурата на БРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК за сумата от 34 500 лева. Издадена е била Заповед № 818/16.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 951/2012г., по описа на БРС. Съдът по заповедта е разпоредил на длъжниците да заплатят на ищеца главница в размер на 34500 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.11.2012г. до окончателното изплащане, ведно със сумата от 1790 лева разноски за заповедното производство. Ответниците са подали в срок възражение за недължимост на сумата. Съдът е уведомил на 18.12.2012г. ищеца за подадените възражения и му е указал, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. На 17.11.2012г. ищеца е предявил в срок процесния иск.

          Видно от служебно извършената справка от настоящият съдебен състава, на основание чл. 23, ал. 4 от ЗТъргРег/л. 52-л. 55/, се установява, че на 20.03.2008г., управител на ответното търговско дружество е била Г.Г.Л..

Видно от заверен препис на нотариално заверено пълномощно рег. № 3805/08.09.2005г., на нотариус Д.Д./л. 88/, се установява, че Г.К. е бил търговски пълномощник на ответното търговско дружество, към момента на издаването на записа на заповед.

           При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е чл. 415, ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК – иск за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 20.03.2008г. в размер на 34500 лева.

При разглеждане на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответниците-длъжници възраженията, които го погасяват, изключват, унищожават или правоотлагат.

Неоснователно е възражението на ответниците, че записа на заповед е нищожен, поради липса на реквизити. Видно от процесният запис на заповед, се установява, че има всички определени от чл. 535 във вр. с чл. 536 от ТЗ реквизити. Формата и съдържанието му отговарят на разпоредбите на чл. чл. 1, 2 и 3  от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г., ОСТК.  Издаден е за сумата от 60000 лева, претендират се 34 500 лева.

По иска срещу ответника „Август-12” ЕООД.

Съдът приема за доказан факта, че на 20.03.2008г., управител на ответното търговско дружество е била Г.Г.Л.. От нотариално заверено пълномощно рег. № 3805/08.09.2005г.на нотариус Д.Д./л. 88/, се установява, че на 20.03.2008г. Г.К. е бил търговски пълномощник на ответното търговско дружество и е разполагал с обща представителна власт, да извършва всички действия свързани с обикновената дейност на търговеца, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ТЗ, за поемане на менителнични задължения, търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. В горепосоченото пълномощно липсва изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения. Ответното търговско дружество в отговора на исковата молба своевременно е направил възражение срещу това обстоятелство. По делото няма данни, за предходно узнаване на това обстоятелство от ответника и разпоредбата на чл. 301 от ТЗ не следва да намери приложение. Следователно записа на заповед е подписан от лице без представителна власт и не може да се ангажира отговорността на ответника „Август-12” ЕООД по процесния запис на заповед.

Предвид гореизложеното не следва да се обсъждат възраженията,  че записа на заповед е невалиден на основание чл. 465 от ТЗ, поради недобросъвестност на приносителят при придобиването на записа на заповед, че е обезпечавал вземане по каузално правоотношение - издаден въз основа на акт за извършени селскостопански услуги, които не са уточнени и конкретизирани. Оспорването на записа на заповед, като място на съставяне и основание. Тези доводи са ирелевантни за правилното решаване на правния спор, поради обстоятелството, че неподписването на процесния запис на заповед от законен представител на дружеството към момента на издаване на ценната книга, не може да ангажира отговорността на ответното търговско дружество. Иска срещу него се явява неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание. 

Отхвърлянето на иска за установяване съществуването на вземането, има за своя законна последица отхвърлянето на искането за установяването на съществуването на разноски по издадената заповед за изпълнение, относно неоснователност на половината от размера на адв. възнаграждение в заповедното производство, защото е било договорено възнаграждение срещу двамата длъжници, срещу единия, от които иска е отхвърлен. Следва да се признае съществуването на вземането за разноски за адв. възнаграждение в размер на 550 лева.

По иска срещу ответника Г.П.К..

Неоснователно е възражението за недопустимост на иска за установяване съществуването на вземането срещу физическото лице, защото записа на заповед е обезпечавал вземане по каузално правоотношение - издаден въз основа на акт за извършени селскостопански услуги, които не са уточнени и конкретизирани. Това възражение е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. В търговското право, авалът е самостоятелно задължение и няма акцесорен характер. То възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава. Поради тази причина авалиста не може да противопоставя на приносителя на ефекта възражения, които би могъл да му противопостави издателя /хонората/ нито абсолютни, нито относителни възражения с основание, произтичащо от каузално правоотношение.

Неоснователно е възражението, че записа на заповед не е издаван в град Разград на 20.03.2008г.. Записа на заповед е частен диспозитивен документ и има формална доказателствена сила. На основание чл. 180 от ГПК „Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица”. Недопустимо е оспорване на съдържанието на частен документ, когато не се оспорва автентичността на подписите на издателя и авалиста.

Неоснователно е и възражението за нищожност на поръчителството, поради липса на форма на основание чл. 485, ал. 2. Записа на заповед е редовен от външна страна, авалиран е при условията на солидарна отговорност с дружеството от Г.П.К.. Спазена е предвидената в чл. 484, ал. 1 от ТЗ форма на авала, върху записа на заповед. За разлика от поръчителството в гражданското право, при което правопораждащия задължението факт е договор между кредитора и поръчителя, в търговското право, авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста.

Ирелевантно за настоящото производство е субективната преценка на авалиста относно значението и правните последици на думата „авал” и „платец” и не следва да се обсъждат. Иска срещу Г.П.К. е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на разноски за довнесена държавна такса за завеждане на установителния иск и половината от адвокатския хонорар, с общ размер от 1140 лева, защото е било договорено възнаграждение и по двата предявени иска, от които единия е отхвърлен. За тези разноски, следва да бъде осъден да ги заплати вторият ответник.

Ответника „Август 12” ЕООД, има право на разноски за отхвърленият срещу него иск, на стойност половината от адвокатския хонорар в размер на 250 лева, защото е било договорено възнаграждение и по двата предявени иска, от които единия е уважен.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

 

                                                      Р Е Ш И:   

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „А.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Разград, ж.к. „Освобождение” бл. 11, ет. 1. ап. 1 срещу Г.П.К., с ЕГН ********** ***, за главница в размер на 34500 лева, по запис на заповед от 20.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012г. до окончателното изплащане, както и 1240 лева разноски в заповедното производство, не съществува вземане за разноски над сумата от 1240 лева до 1790 лева, за които е издадена заповед за изпълнение № 818 от 16.11.2012г., по ч.гр. дело 951/2012г. по описа на БРС.

ОТХВЪРЛЯ иска на „А.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Разград, ж.к. „Освобождение” бл. 11, ет. 1. ап. 1 срещу „Август-12” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Бяла, област Русе ул. „Бунар Хисар” № 14, за установяване съществуване на вземане в размер на 34500 лева, по запис на заповед от 20.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012г. до окончателното изплащане, както и 1790 лева разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение № 818 от 16.11.2012г., по ч.гр. дело 951/2012г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Г.П.К., с ЕГН ********** да заплати на „А.” ООД, с ЕИК *** сумата от 1140/хиляда сто четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото за тази инстанция, отхвърля искането за присъждане на разноски за сумата над 1140 лева до 1590 лева.

ОСЪЖДА „А.” ООД, с ЕИК *** да заплати на „Август-12” ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 250/двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за тази инстанция, отхвърля искането за присъждане на разноски за сумата над 250 лева до 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: