РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Пловдив, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500431 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Д. А. Г. с ЕГН-
********** и А. Д. Г. с ЕГН-********** против Решение
№260082/23.12.2022г. постановено по гр.д.№276/2020г. по описа на АРС,
втори гр.с., с което се отхвърлят предявените от Д. А. Г., ЕГН **********
и А. Д. Г., ЕГН ********** – и двамата от село Л., общ. А., обл.П**, против
Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „** Н. Я.“, със седалище и
адрес на управление: село Л., общ. А**“ и „Всестранна Кооперация Съгласие-
Първомай“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П****,
представлявано от Председателя К. Х. М., искове за признаване за
установено по отношение на ЕТ „К***-5 Н. Я.“ и „Всестранна Кооперация
Съгласие -Първомай“, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН
**********, са собственици на основание покупко-продажба на недвижим
имот сграда ** със застроена площ от 120 кв.м, ситуирана в ПИ № ** в с. Л. и
за осъждане на Н. Г. Я., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „К** Н. Я.“ да
предаде владението на Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН **********,
върху зала от 19.23 кв. м. от същата сграда, находяща се в югозападната и
1
част, при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда *** от 88
кв., от юг - ул. “Г. Д.“, от запад - сграда № ****, а от север сграда № ***;
отхвърля се и предявения евентуален иск за признаване за установено по
отношение на ЕТ „К***-5 Н. Я.“ и „Всестранна Кооперация Съгласие -
Първомай“, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ********** за
собственици на сграда **, находяща се в ПИ № *** в с. Л**, на основание
необезпокоявано, непрекъснато и явно давностно владение, продължило
повече от 10 години, в периода от 14.03.2003 г. до 14.01.2020г.. С
постановения съдебен акт в полза на ЕТ „*.-5 Н. Я.“, със седалище и адрес на
управление село Л., общ. Асеновград, обл.П-вска, ул.“Й**“ е присъдена
сумата от 900 лева, представляваща направени в производството разноски. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановения съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата.
Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът уважи
предявения ревандикационен иск. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ
„К***-5 Н. Я.“ оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло
неоснователни, по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се
потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
Претендира разноски пред настоящата инстанция, представляващи адвокатско
възнаграждение.. Прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателите.
Въззиваемата страна Всестранна Кооперация Съгласие-Първомай“, ЕИК
***, представлявано от Председателя К. Х. М., не взема становище по
жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108
ЗС. Ищците твърдят, че по силата на покупко-продажба от „ВК
2
Съгласие –Първомай“ са придобили масивна сграда /ресторант/ със застроена
площ от 120 кв.м., която сграда е заснета в кадастралната карта на с Л***,
като сграда с идентификатор *** със застроена площ 108 кв.м. Ответника ЕТ
„ ** -5- Н. Я.“ е придобил съседната сграда в имота на основание публична
продан. При въвеждането му във владение на закупената от него сграда ****,
ответникът отнел владението на ищците върху зала /предверие/,
представляваща част от тяхната сграда, заснета с идентификатор ***.
Процесната сграда с идентификатор *****, представлява ресторант построен
през 1967г., като спорното помещение първоначално е представлявало
площадка, отгоре изградена с масивен покрив като това бил главния вход
към ресторанта. В последствие ищците твърдят, че оградили процесното
спорното помещение с тухлени стени, което било част от ресторанта и се
ползвало като такова, и никой до придобиването на сграда **** през 2020г от
ответника ЕТ „ К. -5- Н. Я.“, не е оспорвал собствеността им върху него.
Твърди се, че сграда *** собственост на ответника, никога не е била
функционално свързана с процесното помещение. Обосновават правния си
интерес от воденето на настоящите искове спрямо ВК „Съгласие“ П***,
предвид на това, че последната оспорва правото им на собственост, доколкото
се е разпоредила в полза на праводателя на ответника със закупения от него на
публична продан имот.
Ответникът ЕТ„ *** -5- Н. Я.“ оспорва предявените исковете. Заявява,
че никога не е оспорвал правото на собственост на ищците върху описаната в
исковата молба сграда с идентификатор ****. Сочи, че е собственик на
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на с Л., с площ по
кадастрална карта 178 кв.м., на основание покупка на търг от публична
продан, проведена по изп. д. № 966/2016 г. по описа на ЧСИ Д. М..
Признава, че Д. Г. е имал вещи в едно от помещенията в сграда
идентификатор ***, което се явява процесното, поради което и се е
наложило да бъде извършен въвод във владение по отношение на сграда с
идентификатор ***. Оспорва собствеността на ищците по отношение на
процесното помещение индивидуализирано като зала от 19.23 кв. м., като
твърди, че това помещение е част от сграда идентификатор ** и никога не е
придобивано от ищците нито чрез покупко-продажба, нито чрез изтекла в
тяхна полза погасителна давност.
Ответника ВК „Съгласие“ Първомай изразява становище за
3
неоснователност на исковете.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условия на
евентуалност ревандикационни искове, като е приел, че ищците не са
собственици на процесното помещение нито на основание покупко-продажба,
нито на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Приел е, че
макар да се установява, че ищците са заградили и ползвали процесното
помещение, от една страна то не е част от сграда с идентификатор ***,
доколкото липсва строителна документация в тази насока, а от друга, че не е
изпълнен фактическия състав на изтекла в полза на ищците придобивна
давност, доколкото не е установено последните да са демонстрирали
намерението за своене на имота.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото за валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението. В конкретния случай, въззивният съд е констатирал
нередовности по исковата молба, поради което е оставил същата без
движение..
След отсраняване на нередовностите по исковата молба пред
настоящата инстанция, ищците са конкретизирали, че към момента на
закупуването и придобиването на правото на собственост върху сграда с
идентификатор *** с площ 120кв.м. през 2003г., спорното помещение
представлявало преддверие - площадка със стоманобетонова конструкция,
част от обект с предназначение ресторант. Това преддверие било
единствения вход, от който се осъществявал достъп до ресторанта и
тоалетните обслужващи ресторанта. Друг вход за ресторанта, предназначен за
клиенти по проект не е бил предвиден. Твърди се, че към датата на закупуване
на ресторанта със застроена площ от 120кв.м., праводателят на ищците -
Всестранна Кооперация Съгласие -Първомай е предала на ищците
собствеността върху сграда с идентификатор ****, ведно със спорната площ,
съставляваща част от застроената площ на ресторанта. Към 2003г. в спорната
площ не е имало изграден вход, от които да се осъществява достъп до
магазина. Спорната площ и магазинът /сграда идентификатор ****/ са били
разделени с тухлен зид и в този зид не е съществувал изграден вход, от който
4
да се осъществява достъп до магазина. Навеждат се твърдения, че ищците
били със съзнанието, че закупувайки сграда с идентификатор ****, са
закупили и спорната площ. Манифестирали са това право на собственост
върху спорната площ явно и необезпокоявано през всичките тези години от
закупуването на сграда с идентификатор *** през 2003г. до 2020г., когато
съседната сграда идентификатор *** е закупена от ответника ЕТ„ К** -5- Н.
Я.“. Ищците твърдят, че са извършили преустройство на процесното
помещение, изразяващо се в поставяне на алуминиеви профили със
стъклопакет и врата на входа на спорната площ. В резултат на това
преустройство се обособила допълнителна зала за клиенти в ресторанта.
Признават, че за извършеното преустройство на спорната площ не са се
снабдили със необходимите строителни книжа. Твърдят, че праводателят на
ответника Всестранна Кооперация Съгласие-Първомай“, никога не е
оспорвала правото им на собственост върху спорната площ.
В отговор на направените конкретизации на исковата молба, ответникът
в първоинстанционното производство ЕТ„ К.-5- Н. Я.“ оспорва, процесната
площ да е била включена в площта на сграда с идентификатор *** към
момента на закупуване на имота от ищците през 2003г. Оспорва спорната
площ да е обслужвала само и единствено ресторанта и лятната градина към
него, както и че достъпа до магазина - сграда идентификатор **** се е
осъществявал от друг самостоятелен вход. Твърди се, че входът за първия
етаж от двуетажния магазин е през спорната площ. Магазин функционирал
като такъв до 2006г. Признава, че след 2006г., първия ищец Д. Г. извършва
преустройство в спорната площ и започва да ползва тази площ като складово
помещение до придобиването на сграда идентификатор *** от ответника ЕТ„
К. -5- Н. Я.“. Осъщественото владение на ищците върху спорната площ, е
причината да се извърши въвод във владение от ЧСИ Д.М. по отношение на
закупения от ответника имот сграда идентификатор ***, включително и по
отношение на процесната площ. Ответникът ЕТ„ К** -5- Н. Я. признава, че
към настоящия момент спорната площ се владее от него. Твърди, че процесна
площ не е функционално свързана с ресторанта на ищците.
ВК „Съгласие“ Първомай праводател и на двете страни, не взима
становище по конкретизираните с исковата молба обстоятелства.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства, поради
5
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция и пред настоящата, като след преценката им, настоящият съдебен
състав направи следните правни изводи:
Установява се от ангажираните писмени доказателства, че на
14.03.2003г. ищците са придобили на основание покупко-продажба масивна
сграда /ресторант/ със застроена площ от 120 кв.м., построена в
североизточната част на УПИ I-търговия, общ. хранене в кв. 26 с площ от
2380 кв.м., находящ се в с. Л.. Сградата е въведена в експлоатация с
протокол на приемателната комисия за приемане и въвеждане на обект:
ресторант и лятна кухня от 1967г. Сграда – ресторант е заснета в
кадастралната карта на с. Леново като сграда ***. ЕТ „К**-5-Н. Я. е
собственик на съседната сграда с идентификатор *** по КК на с. Л., с адрес
ул. „Г***, със застроена площ 178 кв.м., брой етажи 2, с предназначение:
сграда за търговия и същият е въведен във владение на посочената сграда
/бивш магазин/.
Установява се от заключението на в.л. М., че сгради с идентификатор
*** и *** са с приложена регулация, и са идентични по кадастрален и
регулационния план на с. Л., одобрен със Заповед РД-15-491/1993г. Със
Заповед за одобрение на КККР 300-5-45/11.06.2004г. издадена от
изпълнителния директор на АК, сграда с идентификатор *** , е отбелязана с
площ 108кв.м., а не както е по нотариален акт от 2003г. с площ от 120кв.м.
Ответникът ЕТ„ К. -5- Н. Я.“ не оспорва собствеността на ищците върху
сграда с идентификатор ***, оспорва, единствено, че процесната площ е
включена в площта на сграда с идентификатор *****.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: на първо място
дали процесната площ, индивидуализирана като зала от 19.23 кв., при
граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда*** от 88 кв., от юг -
ул. “Г. Д.“, от запад - сграда № ***, а от север сграда № ****, е включена в
площта на сграда с идентификатор *****. при закупуването на имота от
ищците през 2003г и евентуално, ако не е закупена от ищците през 2003г.,
спорна площ от 19.23кв.м. с конкретизирани граници, представлява ли част от
сграда с идентификатор **** и придобили ли са я ищците по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2003г. до 2020г., когато
ответникът като собственик на съседната сграда с идентификатор ** е
6
въведен във владение от ЧСИ М., включително и по отношение на спорната
площ.
Установява се от заключението на в.л. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, че нотариалният акт, с който ищците са
придобили имота е съставен при действието на сега действащият
регулационен план на с Л., одобрен със Заповед РД-15-491/1993 г., предвид на
което скица, удостоверение за идентичност, послужили при съставянето на
този акт са издадени при действието на плана от 1993 г. Налице е
идентичност на сграда *** по кадастралната карта на с. Л. със сграда-
ресторант отразена в регулационния план, като констатираната разликата в
застроената площ на сградата от 120кв.м., посочена в Нот. акт № **, т. 1, рег.
****г. на Нотариус С.К., вписан под акт № *** г. в СВ при РС Асеновград и
площта на сграда **** по кадастралната карта от 108кв.м., вещото лице М.
установява, че се дължи на техническа грешка при изписването или
измерването към 2003 г., при липса на цифров модел на регулационния план.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че не се установява при условията на
пълно и главно доказване, че процесната площ състоящата се от 19.23 кв. м.,
при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда **** от 88 кв.,
от юг - ул. “Г. Д.“, от запад - сграда №***, а от север сграда № ***; да е
включена в площта на сграда с идентификатор *** при закупуването на имота
от ищците през 2003г, поради което претенцията на ищците, че са придобили
спорната площ на основание покупко-продажба се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявения в условията на евентуалност
ревандикационен иск за придобиване на процесната спорна площ от
19.23кв.м.. по силата на изтекла в полза на ищците придобивна давност в
периода считано от 2003г. до 2020г.
Установява се от заключението на вещото лице инж.С. Ж. по
допуснатата пред въззивния съд СТЕ, което съдът кредитира като обективно,
незаинтересовано и компетентно изготвено, че през 1975г. е изготвен проект
за гостилница – лятна градина, който проект е одобрен от ОНС Пловдив,
отдел Архитектура и благоустройство на 22. 04.1975г. По същия се предвижда
изграждане на гостилница с кухня, разположени в Г-образна форма, с
7
масивна конструкция, едноетажна постройка. Конструктивно тази част на
гостилницата е отделена от конструкцията на двуетажната масивна сграда на
магазина и от едноетажната масивна сграда северно от магазина.
Предвиждало се е реализация на зала за хранене с 48 места и обособени 4
сепарета, склад за напитки, офис с мокър бюфет, миялно съдове от зала,
миялно съдове от кухня, топла кухня, три подготвителни помещения,
хладилна камера, три складови помещения, коридор, машинно помещение,
тоалетна с преддверие за персонал, стая за почивка с душ помещение и
преддверие към него, кантар. В западната част на гостилницата, по одобрения
проект било предвидено пространство под магазина, да се реализират входно
преддверие под магазин с гардеробно, което пространство е имало три входа.
Вещото лице инж.Ж. посочва, че технологично и функционално процесната
спорна площ, с останалите описани от него пространства, по одобрения
проект от 1976г., са били обединени и са образували обект: Гостилница с
лятна градина. Площта на входното преддверие под магазин с гардеробно е 6
метра на 3.25м, и е с обща площ от 19.50кв.м. Към настоящия момент в
спорната площ са обособени миялно и част от кухня, като го няма входът към
залата за хранене в едноетажната постройка на изток, съществува вход на
север към едноетажната постройка на север.
Обстоятелството, че процесната площ е била технологично и
функционално свързана с така обособения обект гостилница и лятна кухня, се
потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства на разпитаните
пред първата инстанция свидетели Г. И. Ж. - **годишен, без родство, Т**** –
* годишен, без родство и Б. М. –* годишна без родство със страните, чийто
показания съдът кредитира като обективи и основани на непосредствени
възприятия. Включително свидетелят на въззиваемата страна К. Д. – *
годишен без родство със страните, родом от Л., с преки и непосредствени
впечатления от обекта сочи, че след като ищецът Г. закупил ресторанта е
приобщил процесната спорна площ към ресторанта, като я заградил, сложил
врата, сменил прозорци, сложил маси в спорната част, ползвал го като
търговска площ, част от ресторанта..
По делото липсват точни данни кога е извършено преустройството на
спорната площ и кога точно същата е приобщена към площта на сграда с
идентификатор ****. Няма спор, че за извършеното преустройство на
спорната площ, ищците не са се снабдили със необходимите строителни
8
книжа
За да се придобие собственост върху процесната спорна площ на
посоченото основание е необходимо осъществяване на владение в
продължение на десет години. Владението е фактическо състояние,
характеризиращо се с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен – намерение вещта да се държи
като своя.
Страните не спорят относно осъществяването на обективния елемент.
Ищците твърдят, че осъществат фактическа власт върху спорната площ от
2003г. до 2020г., когато ответникът като собственик на съседната сграда с
идентификатор ** е въведен във владение от ЧСИ М., включително и по
отношение на процесната площ. Ответникът в депозиран пред настоящата
инстанция отговор /л.46 от настоящото дело/, признава, от една страна - че
процесната площ е била приобщена към ресторанта на Д. Г., а от друга - че
спорната площ се владее от ищците от 2006г до датата на въвода през 2020г.
Признава също, че към настоящия момент, той осъществява владение върху
спорната площ. Изложеното обосновава извода за наличието на обективния
елемент, безспорно осъществена фактическа власт в периода 2006г. до 2020г.
от страна на ищците върху процесната спорна площ.
Спори се от страните относно субективния елемент на владението -
намерението за своене, като психическо състояние – отношение към вещта.
Установява се от разпитаните по делото свидетели Г. И. Ж. - *годишен, без
родство, Т. К. Х. –*годишен, без родство и Б. М. – * годишна без родство със
страните, Н. М. С. –* годишна, без родство със страните, чийто показания
съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и основани на
непосредствени възприятия, че първоначално ищецът Д. Г. бил наемател
дълги на ресторант представляващ сграда с идентификатор
**..Впоследствие двамата ищци закупили ресторанта. Д. Г. заградил
процесното преддверие – вход на ресторанта, обособил зала, сменил
дограмата, теракота, избил нов вход към градината. Ресторанта и конкретно
приобщеното към него процесното помещение, било редовно посещавано от
клиенти. В преддверието, според свидетелката Б. М. била обособена зала за
пушачи, а лятно време винаги в преддверието имало маси. Свидетелката М.
сочи още, че мъжете редовно ползвали преддверието, дори да играят табла. В
9
тази насока са и показанията на разпитания свидетел на въззиваемите К. Д.,
който сочи, че в преддверието след преустройството имало маси, като
свидетелят лично е влизал в това преддверие като клиент, но след като „…
взехме да не се харесваме толкова….“ имайки предвид ищеца Г., свидетелят
Д. преустановил посещенията си. Показанията на свидетелите установяват по
безспорен начин, че след като ищците приобщили към ресторанта
преддверието - процесното помещение, то се ползвало дълъг период от
време като търговска площ. Тази демонстрация на собственост била явна и
несмущавана, и свидетелите не знаят да е оспорвана от някого, включително и
от праводателят на ищците ВК „Съгласие“ Първомай.
Преценяйки всички тези обстоятелства, в разглежданият случай,
настоящият съдебен състав приема, че се установява при условията на пълно
и главно доказване от събраните по делото доказателства, че ищците с
преустройството на преддверието - процесното помещение и използването му
като търговска площ, са го приобщили към сграда с идентификатор ***, като
са извършили и демонстрирали действия, с които са осъществили явна,
трайна и необезпокоявана власт върху процесната площ в периода от 2006г
до 2020г. По един явен и недвусмислен начин са демонстрирали отричане
владението на собственика праводателя на ответника ВК „Съгласие“
Първомай, чийто действия са били сведени до знание на последния.
Изложеното обосновава извода, че ищците са придобили по силата на
давностно владение правото на собственост върху процесната площ,
представляваща зала от 19.23 кв.м. част, явяваща се част от сграда с
идентификатор ****.,, находяща се в югозападната и част, при граници: от
изток - свързаната по-голяма зала в сграда **** от 88 кв., от юг - ул. “Г. Д.“,
от запад - сграда № ***, а от север сграда № ***;
Гореизложеното обосновава извода за основателност на предявения
евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС, поради което същият следва да
бъде уважен.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който в тази
част следва да бъде отменен, като вместо това претенцията за придобиване на
спорната площ по давност – уважена.
Предвид изхода на спора на жалбоподателите се дължат разноски пред
10
настоящата инстанция в размер на 2 600лв, от които 1 800лв – адвокатски
хонорар и 800лв, депозит за вещо лице, съгласно представения списък на
л.231 и разноски пред първата инстанция общо в размер на 1 548лв, съгласно
представения списък на л.322 от делото на АРС. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, процесуалната активност на представителя на
жалбоподателите и броя на проведени съдебни заседания, претендираните от
жалбоподателите разноски не се явяват прекомерни и като такива не следва да
бъдат редуцирани, въпреки направеното в тази насока възражение от
въззиваемата страна.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260082/23.12.2022г. постановено по гр.д.
№276/2020г. по описа на АРС, втори гр.с., В ЧАСТТА С КОЯТО се
отхвърлят предявените от Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН
********** – и двамата от село Л., общ. Асеновград, обл.П*, ул.“Г***, против
Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „К.-5 Н. Я.“, със седалище и
адрес на управление: село Л., общ. А***“ и „Всестранна Кооперация
Съгласие-Първомай“, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. П., обл.
П., ул.О** представлявано от Председателя К. Х. М., искове за признаване за
установено по отношение на ЕТ „К.-5 Н. Я.“ и „Всестранна Кооперация
Съгласие -Първомай“, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН
**********, са собственици на площ от 19.23 кв. м., представляващ част от
недвижим имот сграда ** със застроена площ от 120 кв.м, ситуирана в ПИ
№ **** в с. Л**, находяща се в югозападната и част, при граници: от изток -
свързаната по-голяма зала в сграда **** от 88 кв., от юг - ул. “Г. Д.“, от
запад - сграда № ****, а от север сграда № ****, на основание изтекла в
тяхна полза на придобивна давност, продължила повече от 10 години, в
периода от 14.03.2003г. до 14.01.2020г и за осъждане на Н. Г. Я., ЕГН
********** в качеството му на ЕТ „К.-5 Н. Я.“ да предаде владението на Д. А.
Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ***, собствеността и владението върху
тази площ, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО отношение на Н. Г. Я., ЕГН
**********, в качеството му на ЕТ „К.* Н. Я.“, със седалище и адрес на
управление: село Л., общ. Асеновград, ул.“Й**“ и „Всестранна Кооперация
Съгласие -Първомай“ ЕИК ***, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН
**********, са собственици на площ от 19.23 кв. м., представляваща
част от недвижим имот сграда *** със застроена площ от 120 кв.м,
ситуирана в ПИ № ** в с. Л., находяща се в югозападната и част, при
граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда ****от 88 кв., от юг
- ул. “Г. Д.“, от запад - сграда № **, а от север сграда №****, на основание
изтекла в тяхна полза на придобивна давност, продължила повече от 10/
десет / години, в периода от 2006г. до 14.01.2020г,
като ОСЪЖДА Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „К.-5
Н. Я.“ да предаде на Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН **********,
собствеността и владението върху тази площ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260082/23.12.2022г. постановено по гр.д.
№276/2020г. по описа на АРС, втори гр.с., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „К.-5 Н.
Я.“ със седалище и адрес на управление: село Л., общ. А., ул.“Й***“ да
ЗАПЛАТИ НА Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ********** и
двамата от село Л., общ. А., обл.П., ул.“*“ № * направени пред въззивната
инстанция разноски общо в размер на 2 600лв/ две хиляди и шестстотин лева/
и разноски пред първата инстанция общо в размер на 1 548лв/ хиляда
петстотин четиридесет и осем лева/
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13