Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 634 /09.10. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На първи
октомври Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01428 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №15-1158-002017/14.10.2015г.,
издадено от Началник Сектор “ПП” при ОД на МВР – гр. Перник, на С.Р.С. *** е
наложено административно наказание глоба, в размер 200 /двеста/ лв. на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 19.09.2015 г., в 18.25ч., в
гр. Перник, управлява МПС – л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №*** след като е
лишен от това право по съдебен ред – деяние, квалифицирано като нарушение на чл.150
от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от С.С., с която без да оспорва нарушението,
същият излага причината за извършването
му. Моли обжалваното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.
В съдебно заседание, представител
не е участвал.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. За
съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, макар и по различни от изложените в
нея съображения.
Административнонаказателното
производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение
серия Г, №013247/19.09.2015г, в съдържанието на който е посочено, че на същата
дата – 19.09.2015г, при извършена проверка спрямо С.С., свидетелите П.М.А. и П.В.Д.–
мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник установили, че същият
управлява превозното средство под въздействието на алкохол и без
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Актосъставителят
приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.150 от ЗДвП.
След
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган намерил, че по
отношение второто установено нарушение
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и на 14.10.2015г. издал
наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на С.С., налагайки му на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер 200 лева.
За
първото деяние била приложена разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът констатира изтекла
давност за административнонаказателно преследване, което обуславя отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Съображенията са следните:
Институтът на погасителната давност
регламентиран в ЗАНН се ограничава до
сроковете в чл.34 за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Правна регламентация на института на
абсолютната погасителна давност в този закон липсва. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. От мотивите
на Тълкувателното постановление става ясно, че нормите на НК са приложими не
само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
Това е така, тъй като нормата на чл.34 ЗАНН урежда единствено сроковете за
съставяне на акт и издаване на наказателно постановление, но не и срок, в който да
приключи административнонаказателното производство с влязъл в сила
правораздавателен акт.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността
за преследване започва от деня, в който
е довършено престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната/ административнонаказтелната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт. Нито АУАН, нито НП са
окончателни актове, в действителност те засягат междинни
етапи от производството и по същество са действия, които прекъсват обикновената
давност, за извършването на които в чл.34 от ЗАНН са установени специални
давностни срокове. Със съставянето на АУАН и с издаването на наказателно
постановление действията на държавата по реализиране административнонаказателната
отговорност на дееца не са завършени, доколкото
издаденото н.п. подлежи на връчване, като предпоставка за упражняване
правото на жалба и предизвикване на съдебен контрол спрямо него, предпоставящ влизането му в сила. По отношение на връчването
специален давностен срок в ЗАНН не е предвиден, поради което субсидиарно
приложение намира срокът на обикновената
давност по НК. Приемането на обратната теза – че в административнонаказателното
производство разпоредбите на НК относно обикновената погасителна давност са неприложими, би
означавало извършителят на административно нарушение да
бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от извършител на
престъпление.
В този смисъл следва да се
приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН
не изключват приложението на институтите на давността за преследване по НК, в
т.ч. и обикновената давност за
преследване.
Предвид изложеното и по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАННВ в конкретния казус, от гледна точка предвиденото за
административното нарушение наказание, е приложим срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното
преследване е било възбудено на 19.09.2015г. със
съставянето на АУАН срещу жалбоподателя. На 14.10.2015г. е издадено
наказателно постановление за установеното с акта нарушение, т.е., давностните
срокове по чл.34 ЗАНН са спазени. Наказателното постановление обаче е връчено
на жалбоподателя на 08.08.2019г. Трите посочени действия са от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК
прекъсващи давността, тъй като са предприети срещу
конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., имат
необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно
нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността,
започва да тече нова давност, а съгласно ал.3 от с.р. независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 –
в случая чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Видно е, че от момента на
издаването на наказателното постановление до момента на неговото връчване е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения три годишен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
В представената в цялост административно наказателна преписка не са налични, а
в писмо, рег. № 115800-11962/20.09.2019г. въззиваемата страна отрича наличието на
каквито и да е доказателства за предприети/извършени други действия, прекъсващи
давността по смисъла на чл. 81, ал.2 от НК,
в периода от 14.10.2015 г. – момента на издаване на наказателното
постановление, до 08.08.2019 г. – момента на връчване препис от същото на
жалбоподателя. При това положение и с оглед носената от АНО тежест на доказване
в административнонаказателното производство, съдът приема, че други действия
прекъсващи течащия в посочения интервал от време срок на давността не са извършвани.
При
тези обстоятелства, изтеклата към 08.08.2019 г. тригодишна давност за
преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица
отпадане на възможността спрямо сочения като нарушител да може да бъде
завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране
на отговорността му за евентуално
извършеното административно нарушение.
Единствената законосъобразна последица от това е
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-1158-002017/14.10.2015г., издадено от
Началник Сектор “ПП” при ОД на МВР – гр. Перник, с което на С.Р.С. с адрес ***,
с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер 200 /двеста/ лв. за нарушение на
чл.150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ