О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 991/7.6.2021г.
гр. Пазарджик, 07.06.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно
заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 587 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК
във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Л.М.Ц. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. У. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 21-1006-000201/19.04.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“.
В жалбата е
направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, тъй като предварителното
й изпълнение ще нанесе значителни и труднопоправими имуществени вреди на жалбоподателя.
Посочено е, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства
възможността жалбоподателят да се придвижва самостоятелно, тъй като грижите за
здравословното му състояние налагат чести посещение на лечебни заведения,
изследвания и лечение. Посочено е, че същият разполага единствено с пенсия за
инвалидност в размер на 255 лева, което изключва възможността му да ползва
транспортни услуги.
Искането по чл. 166, ал.
4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се
поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна
страна, която е адресат на оспорената заповед и за която е налице правен
интерес от оспорването й, поради което е допустимо.
По същество е
неоснователно по следните съображения:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
21-1006-000201/19.04.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно чл.
172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка.
Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК
предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата
на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест
на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166,
ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна
или трудно поправима вреда.
В конкретния случай в жалбата се
развиват доводи за това, че незабавното изпълнение на заповедта ще причини на жалбоподателя
значителни и труднопоправими имуществени вреди. Посочено е, че предварителното изпълнение
на заповедта ще препятства възможността жалбоподателят да се придвижва самостоятелно,
тъй като грижите за здравословното му състояние налагат чести посещение на лечебни
заведения, изследвания и лечение. Посочено е, че същият разполага единствено с пенсия
за инвалидност в размер на 255 лева, което изключва възможността му да ползва транспортни
услуги. За изложените обстоятелства по делото са приложени етапна епикриза от
д-р Андреев – кардиолог от 15.03.2021 г.; ЕР № 0880 от 051/16.03.2021 г. на
ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД и Разпореждане № **********/01.01.2021 г. на ТП на
НОИ Пазарджик.
Съдът намира, че
искането е неоснователно, тъй като по делото не са налице данни подкрепящи, твърденията
изложени в жалбата за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Вероятността
от настъпването на вреди не може да се презюмира, а следва да бъде доказано от страна
на жалбоподателя. В тази насока по делото не са представени доказателства относно
възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, посочени
са единствено твърдения за невъзможността жалбоподателят да управлява лекия си автомобил,
с цел придвижване по здравословни причини, което не може да обоснове
настъпването на вреди, които да са значителни или труднопоправими.
Предвид изложеното
съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес,
на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, доколкото
не са представени доказателства за настъпването на значителна или трудно поправима
за жалбоподателя вреда. Неслучайно законодателят е предвидил, че подадената жалба
не спира изпълнението на приложената административна мярка, тъй като същата се налага
превантивно с цел преустановяване на бъдещи нарушения.
По изложените
съображения, искането съдържащо се в жалбата за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на
основание чл. 166, ал. 4, във връзка с чл. 2 от АПК следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - ІІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.М.Ц. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. У. ***, за спиране
на допуснатото от закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
21-1006-000201/19.04.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/