Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206 24.01.2020
год.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година В
публично заседание в следния състав :
Председател:
Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
мл.с.Диана
Асеникова - Лефтерова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНЧХД № 1250 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 162 от 30.10.2019г. по НЧХД № 1929/2019г., Районен съд, гр. Бургас е
признал подсъдимата П.Д. ***, с ЕГН ********** за невиновна в това, че на 09.04.2019г.,
в молба до Директора на „Социални грижи“ – гр. Созопол, е приписала на тъжителя
Н.П.Я. ***, с ЕГН ********** престъпление чрез твърдението „Бащата Н.Я. плаща
на директорката, за да водят детето в градината“, поради което и на основание
чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по
чл.147, ал.1 от НПК.
С
присъдата съдът е отхвърлил предявения от Н.П.Я. срещу П.Д.Д. граждански иск за
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деянието.
Осъдил е
тъжителят да заплати в полза на Държавата сумата от 50 лева.
Присъдата
е обжалвана от повереника на тъжителя Н.Я. – адв. Стефан Лазов от БАК. С
въззивната жалба се иска присъдата на БРС като неправилна и незаконосъобразна
да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подс. П.Д. бъде призната за
виновна за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, както и да бъде уважен
предявения граждански иск, ведно със законните лихви, считано от 09.04.2019г.
до окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В
съдебно заседание тъжителят, редовно призован, не се явява, като повереникът му
излага доводи в подкрепа на въззивната жалба.
Подсъдимата
П.Д., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Според
становището на защитника й – адв. Пламен Найденов от БАК, първоинстанционният
съд е изяснил всички обстоятелства всестранно, пълно и обективно, като е
постановил законосъобразна и правилна присъда, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимата
П.Д.Д. е родена на ***г***. Тя е ***, с *** гражданство, ***, *** и е с
ЕГН **********.
Двамата с
тъжителя Н.П.Я. са живели във фактическо съжителства в гр. София. От
съвместното им съжителство са се родили две деца. От месец 01.2019г. подс. Д.,
заедно с по-малкото си дете – М.Н.Я., род. на ***г***. Преди този период детето е живяло
в гр. София и е посещавало *** ОДЗ „С.“, гр. София. Тъжителят живее в гр. София и
има спор с подсъдимата за родителските права по отношение на детето. С оглед на обстоятелството, че директорката на *** ОДЗ „С.“, гр.
София не е издала служебна бележка за отписване на детето, на 09.04.2019г.
подс. Д. е депозирала молба до Директора на „Социални грижи“, гр. Созопол. В
молбата, с която е искала съдействие от ДСП е посочила, че „Бащата Н.Я. плаща
на директорката, за да водят детето в градината“.
Директорката
на *** ОДЗ „С.“, гр.
София – Е. С.,
разпитана в качеството на свидетел, заявява, че всички плащания към детската
градина се извършват в личен състав и никога не е получавала лично пари,
включително и от тъжителя Я.. Същата е посочила, че е запозната с конфликта,
съществуващ между родителите, както и че е получавала от майката искане детето
да бъде отписано от градината. Свидетелката също така посочва, че детето
действително не посещава повереното й детско заведение от м.01.2019г.
В обясненията си, които освен
средство за защита са годно доказателствено средство, подсъдимата заявява, че
от м. 01.2019г. синът й М. живее с нея в гр. Созопол, като
през цялото време се е опитвала да го запише в държавна детска градина по
местоживеенето му. С оглед на обстоятелството, че детето не било отписвано от
посещавалото до този момент детско заведение, същата е потърсила съдействие от
Дирекция „Социални грижи“ гр. Созопол. Заявява също така, че е имала предвид,
че бащата плаща такси, за да се води детето в детската градина в гр. София. В
подкрепа на тези твърдения са и показанията на свид. С..
В мотивите
към обжалваната присъда, възприети и от настоящия съдебен състав, БРС е приел установената фактическа обстановка,
обосноваваща се на анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност. Установените обстоятелства, включени в предмета на
доказване, са изведени въз основа на преценката на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства – обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетелката Е. С., и от приложените по делото
писмени доказателства.
На
основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимата не е осъществила от субективна
страна състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и в
съответствие със закона е признал подс. П.Д. за невиновна и я е оправдал по
повдигнатото й с тъжбата обвинение.
Клеветата
е умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписването му на неизвършено от него престъпление. Това престъпление може да бъде
осъществено само при пряк или евентуален умисъл. В
интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че
обстоятелствата, които съобщава, са позорящи или приписват престъпление и са
неистински, а във волеви аспект - желанието му да опозори личността на лицето,
за което се разгласяват обстоятелствата, или да припише престъпление на същото.
В съдебната практика, както и в
правната доктрина, се приема, че когато на лицето се приписва
престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, което е достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца.
Въззивната
инстанция споделя изцяло преценката на БРС, че в конкретния случай съставът на престъплението
по чл.147, ал. 1 НК не е осъществен от
субективна страна. Подписвайки молбата и
адресирайки я до Директора на „Социални грижи“, гр. Созопол, подсъдимата е
целяла да защити интересите на детето си чрез сигнализиране по съответния ред,
с извършване на проверка от компетентните за това органи във връзка с отказа на
Директора на *** ОДЗ „С.“, гр. София да отпише от повереното й детско
заведение детето М. Н. Я.. Именно обстоятелството, че е целяла да получи съдействие и да осигури
на сина си възможността да посещава задължителната детска градина с връстниците
си в гр. Созопол, я е мотивирало да
подаде молбата. Подсъдимата е действала с ясното съзнание, че сигнализирайки
компетентните органи, защитава интересите на детето си, без да е допускала или
искала да
припише престъпление на тъжителя или да опозори личността му .
Правните
изводи на БРС са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
Като закономерна последица
от оправдаването на подсъдимата по повдигнатото обвинение е отхвърлянето на
предявения срещу него иск на тъжителя за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от деянието. Поради липсата на виновно поведение от страна
на подсъдимата, в конкретния случай не може да се обоснове и деликтна
отговорност на подс. Д.. Деликтна отговорност възниква само ако са налице
всички елементи, обуславящи реализирането й, а именно - наличие на
противоправно поведение, причиняване на вреди, наличие на причинна връзка между
поведението на деликвента и причинената вреда, и наличие на вина. В конкретния
случай доказателствата по делото сочат не само на липса на умисъл за приписване
на престъпление от страна на подсъдимата, но от тях не може да се обоснове и
по-леката форма на вината - небрежност. При положение, че за наличието на деликта
по чл. 45 от ЗЗД е необходима кумулативна даденост на всички предпоставки и
след като една от тях липсва, а именно виновно поведение от страна на подсъдимата,
не се налага отделното и подробно обсъждане на останалите елементи, тъй като твърденият
деликт не е осъществен - ТРОСНК №1/2013г.
Правилно първоинстанционният съд е възложил разноските по
делото в тежест на тъжителя.
При
извършената служебната проверка на обжалваната присъда, съдът не констатира
основания за нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
По отношение на разноските за въззивната инстанция, съдът констатира, че
обжалвайки присъдата на БРС частният тъжител Н.Я. не е заплатил държавна такса
за образуване на настоящото въззивно производство, съгласно Тарифата за
държавните такси. В този смисъл частният тъжител следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6 (шест)
лева. В съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК направените от
признатата за невинна подсъдима разноски пред въззивната инстанция в размер на
900лв., следва да се възложат на частния тъжител.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд на
основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 162 от 30.10.2019г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НЧХД №
1929/2019г.
ОСЪЖДА
частния тъжител Н.П.Я., ЕГН ********** да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 900(деветстотин) лева.
ОСЪЖДА
частния тъжител Н.П.Я., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд, гр.
Бургас сумата от 6 (шест) лева, представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.