Р Е Ш Е Н И Е
№ 137/31.01.2020
година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2073/2019 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от Н.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Х.Х. ***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
19-0769-001543/18.07.2019 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на Н. е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателя за нарушение
на чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва
заповедта. Оспорва констатациите в съставения акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), послужил като фактическо основание за
налагане на ПАМ. Заявява, че е бил изпробван неуспешно с дрегер за наличието на
алкохол в кръвта, поради което му е бил издаден талон за медицинско изследване,
явил се е в УМБАЛ - Бургас, но не му е взела кръвна проба, тъй като медикът
преценил, че не е ясно кога му е връчен талона за изследване, а това
обстоятелство обуславя и незаконосъобразност на наложената му мярка.
Иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
Ответникът – полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, представя
административната преписка.
След като се запозна с
твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт.
Съдът установи следната
фактическа обстановка.
На 17.07.2019 година,
около 16:45 часа в град Бургас по улица „Одрин“, срещу сервиз „Примекс“ в
посока завод „Победа“, на жалбоподателя Н., в качеството на водач на МПС „Рено
Меган“ с рег. № ****(лична собственост), е била извършена полицейска проверка
от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР. При
проверката, водачът неколкократно направил опити да му бъде извършена проверка
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен № ARBB-0059 за
употреба на алкохол, но опитите останали неуспешни. Затова на Илиев бил издаден
талон за кръвно изследване № 0065977 (лист 25), но водачът не се е явил в УМБАЛ
- Бургас да бъде изследван и по този начин (лист 32-33).
За установените факти бил
съставен АУАН, в който жалбоподателят изрично отразил, че е запознат със
съдържанието на акта (лист 24). В законоустановения срок е подал възражение
срещу съставения му АУАН. В подаденото възражение заявил, че е направил няколко
опита с техническото средство, но издишаният въздух не е бил достатъчен, поради
което е поискал кръвно изследване. Обяснил, че е отишъл в УМБАЛ - Бургас да му
вземат кръв, дал е трите документа на лекаря – фиш, акт и талон, но тя е
отказала да му вземе кръв, тъй като е закъснял (лист 34-35).
Въз основа на съставения
АУАН, ответникът е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
За установяване на
компетентността на ответника е представена заповед № 251з – 209/18.01.2017
година на директора на ОД – Бургас на МВР.
В хода на съдебното
производство е разпитан свидетеля Д.А. А., който обяснява, че през месец юли
2019 година, към 16:00 часа, помолил жалбоподателя да отидат с неговата кола в града
до банката, а по пътя от Лозово за Бургас автомобилът е бил спрян от полицейски
патрул. А. заявява, че поводът за проверката е бил факта, че автомобилът се е
движил без включени светлини, а самият свидетел е бил и без колан. Твърди, че
проверяващите ги полицаи са се държали арогантно. Не отрича, че е употребил
алкохол, но отрича това да е оказало влияние върху поведението му в хода на
проверката. Поддържа, че жалбоподателят не е употребил алкохол и признава, че
опитите на Н. да даде проба с техническото средство „дрегер“ са останали
неуспешни. Заявява, че е чул полицаите да разпореждат на жалбоподателя да вдишва
по – енергично в устройството („Надувай!“). Като краен резултат, изтъква, че
жалбоподателят е поискал талон за кръвно изследване. Сочи, че двамата са наели
такси и са тръгнали към „Окръжна болница“ (УМБАЛ - Бургас), като там ги е
посрещнала млада жена пред администрацията, погледнала е документите и е
казала, че в тях не пише час на връчване и не може да вземе кръвна проба,
понеже часът е пропуснат. Твърди, че жената не ги е записала никъде.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в
изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното.
Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, по чл. 59 ал.2 от АПК. В административното
производство не са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.
В хипотезата на чл.171 т.1
б.„б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка като сочи, че не е отказал да бъде тестван с техническо
средство, а апаратът не е отчел нищо, въпреки повторението на пробата и след
връчването на талона за изследване е посетил УМБАЛ-Бургас, но лекарят е
отказала да му вземе кръвна проба, тъй като според нея не ставало ясно кога е
връчен талона.
Видно от приложените по
делото докладни записки на полицай Й.И. от Второ РПУ - Бургас и младши
автоконтрольор Х.Х. от сектор „ПП“ – Бургас – и двамата служители в ОД – Бургас
на МВР, на жалбоподателя Н. е била разяснена процедурата по даване на проба
посредством техническо средство, но след няколко неуспешни опита същият се е
отказал. Това се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел А., който
заявява, че е чул полицаите да казват на Н.: „Надувай, надувай!“, но полицаите
са казали, че не надува както трябва и жалбоподателят е поискал талон за кръвно
изследване.
Съгласно разпоредбата на
чл. 2 ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба № 1) неизпълнението на задължението на лицето да
изпълнява разпорежданията и указанията на контролния орган, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава.
Предвид установените факти
и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от Наредба
№ 1, правилно от административният орган е прието, че Н. е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“.
С оглед този отказ на Н. е
бил издаден талон за изследване с № 0065977. По делото са представени талон за
изследване № 0065977 (лист 25), от който е видно, че талонът е връчен на
17.07.2019 година, 17:25 часа и водачът е следвало да се яви в УМБАЛ - Бургас
до 45 минути от връчването на талона, както и талон за изследване № 0065977 (лист 5 и 17), връчен
на жалбоподателя, в който са вписани същите реквизити по отношение дата и час
на връчване, но не толкова ясно, предвид известното застъпване между часа на
връчването (17:25) и ръкописно изписаното фамилно име на проверявания водач (Н.)
– в долната дясна четвърт на талона, между бланкетно положените текстове
„подпис на служителя“ и „подпис на провереното лице“.
В административната преписка
е депозирано и писмо от УМБАЛ-Бургас АД, от което се установява, че в
Отделението по спешна медицина на 17.07.2019 година Н. не е отбелязан/регистриран
„като пациент“, което означава, че не е вземана кръвна проба от жалбоподателя.
Показанията на свидетелят А. в частта, в която твърди, че с жалбоподателя са
посетили УМБАЛ – Бургас са в противоречие със съдържанието на останалите
доказателства, поради което съдът намира, че не следва да ги кредитира. Други
доказателства за твърденията на жалбоподателя, че е отишъл в УМБАЛ – Бургас и там
неправомерно му е била отказано вземането на кръвна проба не са представени.
Предвид изложеното,
жалбата е неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н.
с ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0769-001543/18.07.2019 година на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: