РЕШЕНИЕ
№ 26 26.02.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
Първо гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 3 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на В.Г.М. c ЕГН **********, c постоянен адрес ***, и
И.В.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №
21, ет.1, офис 3 - адвокат Петър Панайотов Киряков, против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов.
Предявени са осъдителни
искове за заплащане на всеки от ищците на следните обезщетения за вреди от
непозволено увреждане, причинено виновно от П.Н.М., застрахован по
полица № BG/ 02/ 117002187326 по застраховка „Гражданска отговорност”, който на 01.12.2017г. като водач на лек
автомобил „Мицубиши Каризма“ № ******** след употреба на алкохол
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, от което пострадали
ищците :
1. на В.Г.М. :
- 90 000 лв. - частичен иск
от обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания;
- 9700 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението от 90 000 лв., дължимо за периода 14.12.2018г. -05.01.2020г.;
- 2486, 87 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински такси, закупуване на
консумативи и лекарства;
2. на И.В.В. :
- 80 000 лв. - частичен иск от обезщетение в размер на 90 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания;
- 8622,22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението от 80 000 лв., дължимо за периода 14.12.2018г. -05.01.2020г.;
- 2532,25 лв. – обезщетение за имуществени
вреди - заплащане на медицински такси, закупуване на консумативи и
лекарства, за рехабилитация;
ведно със
законните лихви върху всяка от главниците от предявяването на исковата молба на
06.01.2020г. до окончателното им изплащане.
Ищците основават
исковете си на следните твърдения :
На 01.12.2017г.,
около 21.20ч. на автомагистрала „Тракия“, км 221 П.М. при управление на л.а. „Мицубиши
Каризма“ № ******** с 2,87 промила алкохол в кръвта
виновно е причинил ПТП с 4 автомобила, в резултат на което пострадали ищците.
Причинилият ПТП водач управлявал автомобила си с висока скорост – 153, 7 км/ч,
застигнал и блъснал движещият се в същата лента л.а. „Рено Каптюр“ № *******, който от удара преминал в аварийната лента, ударил се в
мантинелата, завъртял се и се установил върху разделителната линия между южната
лента и аварийната лента, с предна част насочена на североизток. Автомобилът на
виновния водач се е ударил в мантинелата и след плъзгане по асфалта се
установил върху лявата (северна) лента за движение на изток, с предна част
насочена на изток. Водачът П.М. напуснал автомобила си, без да вземе каквито и
да е мерки за изтегляне на автомобила от скоростната лява лента за движение по магистралата
и без да е сигнализирал с пътното превозно средство по какъвто и да било начин,
така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни
превозни средства. Скоро след това в така спрелия автомобил на П.М. се блъснал лек
автомобил „Рено Клио“ № ********, управляван със 110 км/ч,
завъртял се и спрял в южната лента за движение, посока северозапад. От този
удар автомобилът на П.М. бил изместен в посока изток, като се установил напречно
върху скоростната лява лента за движение, с предната част насочена на юг. Така
платната за движение били изцяло блокирани като върху тях били разположени
трите катастрофирали автомобила.
Кратко след това управляваният
от ищеца И.В. автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“, в който пътувала и ищцата В. М., също се блъснал в автомобила на М.. До този удар се
стигнало поради липсата на свободно пътно платно и липсата на каквото и да е
означение, светлинна или светлоотразителна сигнализация, която да направи
видими разположените на платната катастрофирали автомобили. Поради това ищецът
бил в обективна невъзможност да избегне удара.
Със споразумение по
н.о.х.д. № 206/ 2019г. на РС - Раднево П.М. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1 НК, вр. чл. 342, ал.1 НК, вр. чл.
129, ал.2 НК – за това, че на посочената дата при управление на лек автомобил в
пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта си над 2,87 на хиляда,
нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.59, ал.1, чл.97, ал.1 и ал. 3-5,
чл.123, ал.1, т.1, и т.3, като след причиненото от него ПТП не взел мерки за
изтегляне по най-бърз начин от автомагистралата на установеното върху лявата
(северна) лента за движение на изток пътното превозно средство и не
сигнализирал пътното превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или включен авариен сигнал, така че то да бъде забелязано навреме от
водачите на приближаващите се пътни превозни средства, като по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице : на ищеца И.В. -
закрито многофрагментно счупване на лява петна кост, довело до трайно
затруднение на движението на долния ляв крайник и на ищцата В.М. - травматично
счупване на XII гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движението на
снагата.
Към момента на ПТП
за автомобила на П.М. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/ 02/
117002187326 с ответната застрахователна компания. Съобразно чл.496, ал.1 от КЗ
ищците сезирали ответника с претенции за обезщетение на вреди с посочени
банкови сметки, на които било отказано.
Сочат следните
претърпени от ПТП вреди :
Ищцата В.М. се
возила на предното пътническо място. Преживяла стрес и уплаха, болки, страдания,
негативни емоции, първичен страх от очакването за нов сблъсък, тъй като
автомобилът се намирал в скоростна лява лента на магистралата. Причинени са й и
множество физически травми : натъртвания в областта на колената, гръдния кош и
бедрата; кръвонасядания - в лява част на седалището 3х4 см, множество в предна
и странична повърхност на дясно бедро, на дясно коляно около 5 см, в горната
част на лява бедро 5х3 см; болезнен оток на дясно коляно с подкожен хематом и
др. отоци и кръвонасядания по крайниците; разкъсвания и кръвонасядане в
областта на таза и гръбначен стълб. Наложила се ежедневна помощ от близки за
пазаруване, хранене, придвижване. Била е лишена от спорт, което се отразило на
психиката й. Болките в гърба и коляното продължили дори в състояние на покой и
легнало състояние. При преглед на 10.01.2018г. било установено счупване на 12
гръбначен прешлен, наложило оперативно лечение. На 15.01.2018г. постъпила в
болница и била извършена операция със значителна сложност и риск за пациента, изписана
на 18.01.2018г. с указания да избягва физически натоварвания. В болницата била
далеч от близки, потисната с душевни болки. След операцията била подложена на
тежък период на възстановяване и рехабилитация наложило редица ограничения и
нужда от помощта на близките си. Ищцата била активен спортист по спортни танци,
дългогодишен състезател, печелила е множество състезания през кариерата си,
включително 9 място в световното първенство за младежи в Москва. Случилото се наложило трайно обездвижване,
загуба на спортна форма, непоносимо чувство на тъга, принудена била да откаже
участие в състезание поради проведената операция и д прекрати спортната с
кариера. Ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 857,11 лв. - за
заплащане на медицински такси, закупуване на консумативи и лекарства.
Ищецът И.В.
управлявал автомобила. Пострадал тежко, бил подложен на изключителен стрес и
уплаха, претърпял неимоверни болки и страдания. Веднага след сблъсъка
почувствал същия неистов страх, като ищцата. Получил фрактура - раздробяване на петна лява кост на малки парчета съпроводено с остра
пронизваща болка. Травмата наложила сложно оперативно лечение. Откаран бил
спешно в болница - УМБАЛ „Тракия“,
където прекарал няколко дни. Тази фрактура довела и до изменение на механиката
на стъпалото, трайни изменения в походката и натоварването на костите.
Причинени били и множество други физически травми : охлузвания и натъртвания в
горната част на торса, синини, охлузвания и кръвонасядания; натъртвание на лява
глезенна став; кръвонасявания по лява подбедрица и по ляв глезен;
многофрагментна фрактура на лява петна кост. Непосредствено след това загубил
възможност да стъпва на крака си. След спадане на отока бил приет по спешност в
УМБАЛ „Света Анна“ – София, където престоял 4 дни. Направена е репозиция на фрактурата и предварителна фиксация с две
игли с добавени канюлирани винтове. Преживял болки при възстановяването.
Лечението било далеч от близки, което довело до душевни болки и страдания. След
болницата се придвижвал с две патерици. Бил в невъзможност да се справя с
ежедневните си нужди – хранене, пазаруване, качване/слизане от автомобил. По
цял ден бил на легло с непоносими болки. Невъзможността да излиза се отразило
тежко и на душевното му състояние. Трябвало да изостави активния си начин на
живот, упражняването на колоездене и тичане, да се среща и общува с приятели.
Още по-тежко се отразило това, че следвало да изостави и артистичното си
изявяване на фотограф. Той бил един от първите в страната използвал специалния
метод за 360 градусово заснемане. Регистрирал дружество, с което започнал да
прилага този метод професионално. Изоставянето на тази дейност предизвикало още
повече тъга, нещастие и безпомощност. Това състояние продължило повече от 9
месеца, съпроводено с болки и страдания. На 07.11.2019г. бил приет отново в
същата болница за нова оперативна интервенция – премахване от петната кост на
имплантираните уреди. Престоял в болницата 5 дни. Общото лечение продължило
повече от 12 месеца с ежеседмични посещения на рехабилитатор. Ищецът претърпял
и имуществени вреди в размер на 2 532, 25 лв. за заплащане на медицински такси,
такси за за рехабилитация, закупуване на консумативи и лекарства.
В преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът представя писмен отговор,
с който оспорва исковете. Признава
факта на застрахователното правоотношение, на постигнатото споразумение по
посоченото наказателно дело, както и че на ищците са причинени средни телесни
повреди, съответно травматично счупване на 12 гръден прешлен и закрито многофрагментно
счупване на лява петна кост. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба
- описаният механизъм на ПТП не отговарял на действителния; М. е напуснал
автомобила, но не е имал достатъчно време да го изтегли от скоростна лява
лента, като това е било и обективно невъзможно, нито е имал време да
сигнализира с авариен сигнал или светлоотразителен триъгълник; твърди, че
платната за движение в този участък не са били изцяло блокирани; изцяло оспорва
описания в исковата молба сблъсък между автомобила на ищците и този на М.;
счита, че разположението на автомобилите по платното за движение не е създавало
обективна невъзможност за ищеца да избегне сблъсъка с автомобила на М.. Твърди,
че ищецът не е изпълнил задължението си да се движи със съобразена скорост,
позволяваща му да намали и да спре при необходимост в рамките на осветената
зона пред неговия автомобил, като е управлявал със скорост, несъобразена с
атмосферните условия – зимни, състоянието на пътя – мокър, с характера и
интензивността на движение – много автомобили, с конкретните условия за
видимост. Ищецът бил без поставен предпазен колан. Твърди принос на ищеца в
настъпване на вредоносния резултат, като се позовава на одобреното
споразумение, съгласно което деянието на М. било осъществено при независимо съпричиняване
от ищеца. Оспорва описаните травми и наранявания на В.М., включително фрактура
на гръбначен стълб, тъй като М. е признат за виновен и осъден за причинената й
средна телесна повреда – травматично счупване на 12 гръден прешлен. Въвежда и възражение
за съпричиняване от страна на М., тъй като тя също била без поставен предпазен
колан. Оспорва телесните увреждания на ищеца И.В., освен счупването на лява
петна кост. Оспорва и претендираните значителни по размер имуществени и
неимуществени вреди, както и пряката им и непосредствена причинно-следствена
връзка с ПТП.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявените обективно
и субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
По делото не се спори
и се установява от приетите доказателства, че с влязло в сила протоколно
определение от 16.10.2019г. по н.о.х.д. № 206/ 2019г. на РС – Раднево на
основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение, с което П.Н.М. с ЕГН **********
признат за виновен в това, че на 01.12.2017г. на автомагистрала „Тракия“ в
района на км.221+500 в землището на Община Раднево при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Мицубиши Каризма” с peг. № ********, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта
си 2,87 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в чл.59, ал.1, чл.97, ал.1, и ал.3-5 и чл.123, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗДвП, като след причинено от него пътнотранспортно произшествие не
е взел мерки за изтегляне на установеното върху лявата (северна) лента за
движение на изток пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз
начин и не е сигнализирал пътното превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, така че то да бъде
забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства, по
непредпазливост и при независимо съпричинителство с И.В.В. с ЕГН **********,
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице : на И.В.В. с ЕГН **********
- закрито многофрагментно счупване на лява петна кост, довело до трайно
затруднение на движението на долния ляв крайник и на В.Г.М. с ЕГН ********** -
травматично счупване тялото на XII гръден прешлен, довело до трайно затруднение
на движението на снагата, за което е осъден на основание чл.343, ал.3, б.”а”,
вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК.
Посочените в
споразумението нарушение правила на Закона за движение по пътищата са следните
:
чл.59, ал.1 - „Водачът
на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да
продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.“;
чл.97, ал.1, и
ал.3-5 – „На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство,
спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести
извън него. Когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи
повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите
на приближаващите се пътни превозни средства. Предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото
пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на
движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и
пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/ ч предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Като допълнителен
сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва
включването на авариен сигнал или габаритни светлини“;
чл.123, ал.1, т.1
и т.3 - „ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; 3. когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди : а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б)
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват пътните превозни средства така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в
произшествиествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.”,
Не се спори между
страните, че към момента на ПТП виновният водач П.Н.М. и ответникът ЗД „Бул Инс“ АД са обвързани от активна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/ 02/ 117002187326, валидна до 07.08.2018г.
Съгласно разпоредбата
на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд споразумение има
последиците на влязла в сила присъда. На основание чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2
от НПК влязлата в сила присъда, респективно одобреното споразумение е
задължително за настоящия съд, по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Трайна и безпротиворечива е съдебната
практика, че задължителната сила на присъдата обхваща елементите на фактическия
състав на извършеното престъпление, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, в това число несъставомерните
вреди от престъплението и евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди.
Поради това настоящият съд обвързан да приеме, че на посочената дата и място
застрахованият П.М., управлявайки лекия си автомобил в пияно състояние е
нарушил описаните правила за движение по пътищата (след причинено от него пътнотранспортно произшествие не е взел мерки за изтегляне
на установеното върху лявата (северна) лента за движение на изток пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин; не е сигнализирал
пътното превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или
включен авариен сигнал, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства); в резултат на което виновно е причинил описаните средни телесни повреди
на ищците - закрито многофрагментно счупване на лява петна кост на ищеца И.В.,
довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник, и травматично
счупване тялото на XII гръден прешлен на В.М., довело до трайно затруднение на
движението на снагата. Останалите въведени в спора факти за претърпени от
ищците други наранявания, преживени болки и страдания, както и за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца И.В. са спорни и не са в обхвата
на задължителната сила на присъдата/ споразумението.
Приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
автотехническа експертиза установява следния механизъм на процесното ПТП :
Лек автомобил
„Мицубиши Каризма“ водач П.М. пътува в посока Пловдив-Бургас по магистралата със скорост около 150 км/ ч.
При километър 221 П.М. застига движещия се пред него лек автомобил „Рено Каптюр“
с водач П.Г. и го блъска в задната лява част. Водачът на л.а. „Рено Каптюр“
след удара губи управление и се удря с предната си дясна част в мантинелата,
разположена в края на аварийната лента (южната част на платното с посока
София-Бургас), като се завърта около вертикалната си ос по посока но
часовниковата стрелка (гледано отгоре), спира североизточно с предната си част
по посока на движението върху дясната лента за движение и със задната си част
върху аварийната лента. Автомобилът на П.М. „Мицубиши Каризма“ след удара се
отклонява в ляво, като достига най-северния край на платното за движение
напуска го и започва суркане в мантинелата в продължение на 100м, докато
водачът П.М. успее да овладее контрола върху автомобила и спира в лявата
скоростна лента за движение в платното София-Бургас по посока на движението.
Водачът на лекия автомобил „Мицубиши Каризма“ П.М. не предприема действия за
организиране на предупредителни мерки (поставяне на светлоотразителен
триъгълник или включване къси, дълги, габаритни или аварийните светлини),
оставя автомобила, като го напуска отдалечавайки се от него. Няколко минути
по-късно движещитя се в скоростната лента лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № ******** с водач Р.Д. не забелязва спрелият в неговата лента за движение лек автомобил „Мицубиши
Каризма“, който е без включени светлини и без поставен обезопасителен
триъгълник. Водачът Р.Д. успява да види спрелият в неговата лента за движение автомобил, когато
вече го е приближил достатъчно, за да не може да спре (преминал е границата на
опасната зона за спиране, в която е можел да реагира с аварийно спиране и да
предотврати настъпването на ПТП). Водачът Р.Д. прави опит за намаляване на
скоростта и заобикаляне на спрелия в неговата лента автомобил, но не успява и
се удря с предната си лява част в задната дясна част на спрелия в скоростната
лента автомобил „Мицубиши Каризма“. След удара лекият автомобил „Рено Клио“ се
завърта спрямо вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка (гледано от
горе) и спира в дясната лента за движение върху платното с посока София -
Бургас, като с предната си част остава върху лявата скоростна лента. След този
удар от инерционните сили автомобилът „Мицубиши Каризма“ се премества напред, завърта
се спрямо вертикалната си ос по часовниковата стрелка (гледано от горе) и
застава напречно на скоростната лента в платното с посока София-Бургас с
дясната си страна. Непосредствено след този удар между автомобилите „Рено Клио“ и „Мицубиши Каризма“
последва трети удар – лек автомобил „Мерцедес С320“ водач И.В. не успява да
види своевременно застаналия напречно на пътя в неговата пътна лента автомобил „Мицубиши
Каризма“ и се врязва в него. Непосредствено преди сблъсъка И.В. реагира с
аварийно спиране, но управляваният от него автомобил „Мерцедес С320“ се удря
челно в средата на купето на застаналия в скоростната лента автомобил „Мицубиши
Каризма“, като го отхвърля в ляво на посоката на движение в близост до
мантинелата (северния край на платното за движение София-Бургас) и спира
няколко метра след автомобила в скоростната лента за движение. Водачът И.В. е
карал с разрешената за движение по автомагистралата скорост, като пътните
условия /атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, ниската интензивност на движението,
движението в прав равен участък/ са давали възможност за движение с висока
скорост. Според вещото лице скоростта, с която е било необходимо да се движи
автомобила на И.В., за да е възможно спиране при възприемането на препятствието
с оглед зоната на осветеност от фаровете на автомобила е 20,6 км/ ч. Именно
тази скорост се сочи от вещото лице, като „технически съобразена“, като в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че това е скоростта, която при
съобразяване с техническите параметри позволява след възприемане на
препятствието да се спре преди достигането му /около 60-80 метра/. Посочената
скорост от 20,6 км/ ч не е допустима за движение по автомагистрала, като би
създала опасност за движението, както и всяка друга ниска скорост, позволяваща
спиране в зоната на осветеност на фаровете. При възприемането на спрелия след
ПТП лек автомобил в аварийната лента И.В. не е имал основание за аварийно
спиране, поради което е предприел маневра престрояване от дясната лента в
лявата скоростна лента, като скоростта на движение е намалена вероятно с
отделяне на крака от педала на газта. Вещото
лице категорично установява също, че ищците И.В. и В.М. са били с поставени
предпазни колани.
Ангажираните
показания на свидетелката П.Я., пътувала с ищците в лекия автомобил „Мерцедес С320“
също установяват, че И.В. е управлявал с разрешената скорост /110-120 км/ч/,
след като е забелязал спрелия автомобил в аварийната лента е намалил и се е
насочил към лявата лента, където внезапно забелязали напречно спрелия автомобил
и въпреки рязкото натискане на спирачка от водача се ударили в него.
Въз основа на
задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение на основание
чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК приема за установени претърпените от ищците
съставомерни вреди от процесното ПТП - закрито многофрагментно счупване на лява
петна кост на ищеца И.В., довело до трайно затруднение на движението на долния
ляв крайник, и травматично счупване тялото на XII гръден прешлен на В.М.,
довело до трайно затруднение на движението на снагата. Приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице д-р Парасков по извършената съдебна
медицинска експертиза установява допълнителни увреждания, получени от ищците в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, осъщественото лечение и претърпени
болки и страдания, както следва :
- за И.В. : след
произшествието е приет и лекуван в ООТ на Болница „Тракия“ – гр.Стара Загора
/02.-04.12.2017г./, където му е поставена ортеза на левия крак; на 18.12.2017г.
е приет в ООТ при УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София, където е опериран с поставяне
на метална остеосинтеза с вътрешна фиксация на тарзални и метатарзални кости.
Травмата е свързана с болки, страдания и неудобства при придвижване и
обслужване. Прогнозируемият обичаен срок на възстановяване е 2-5 месеца, с
възможни последващи усложнения като контрактури и слабост при изтласкването.
След възстановяването на мястото на счупването се образува калус /удебеляване,
неравност/, който ще се усеща при стъпване. Издаденото на 12.12.2017г.
съдебномедицинско удостоверение от д-р Галина Милева установява също
кръвонасядания по лява подбедрица и ляв глезен.
- за В.М. : освен
установеното компресионно счупване на 12-и гръден прешлен, ищцата е получила
отоци и кръвонасядания по тялото. Приета е за лечение в НХО при УМБАЛ „Свети
Иван Рилски“ – гр.София /15-18.01.2018г./, където оперативно е извършена
стабилизация на прешлена /вертебропластика, последвана от 4 месеца
имобилизация/. Травмите са свързани с болки, страдания и затруднение движението
на снагата. Обичайният възстановителен период е около една година, през която
не е възможно да се спортува и да се упражнява физическо натоварване. Възможни
са усложнения – разнообразни неврологични симптоми и спондилоартроза /шипове/,
която се развива в 20 % от случаите. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че не е възможно пълно възстановяване от това нараняване, като и след
възстановяването са възможни болки и нарушения на подвижността на този прешлен.
Вещото лице д-р
Парасков установява също, че описаните травми са възможни и при поставени
предпазни колани. В съдебно заседание допълва, че при всяка травма на костите
са възможни болки при промяна на времето - при застудяване, влажност и др.
Съдът кредитира
изцяло заключенията на вещите лица, тъй като същите са компетентни, обосновани
и неопровергани от други събрани по делото доказателства.
За установяване на
претърпените болки и страдания ищците ангажират показанията на свидетелите Ж.С., К.Я., Я.В. и П.М. /майка на ищцата В.М./.
Свидетелите Ж.С. и К.Я. установяват, че 3-4 дни след произшествието ищецът
И.В. бил силно стресиран и уплашен, изпитвал силни болки в крака, както и болки
при вдишване и издишване вследствие притискането на предпазния колан в тялото
му. Ищецът му споделил преживяната изключителна уплаха след ПТП, тъй като не
успявал да излезе от автомобила /вратата не се отваряла/ и той се притеснявал
от последващ удар на друг автомобил. След като успял да отвори вратата трябвало
да пресече магистралата от най-лявата до аварийната лента, усещайки силна болка
в крака, като отново силно се страхувал да не го помете движещ се по
магистралата автомобил. При първоначалната хоспитализация не била извършена
операция, тъй като имал голям оток на крака. Операцията била извършена 2-3
седмици по-късно. След операцията имал нужда от непрекъснати грижи, в
продължение на около половин година се придвижвал с патерици, било затруднено
извършването и на елементарни хигиенни дейности, живеел в дома на майка си,
която се грижела за него заедно със свидетеля Я.. След свалянето на патериците ищецът ходил на рехабилитация и отново бил
подпомаган от хора от близкото му обкръжение. По време на възстановяването си
ищецът бил доста сломен и обезсърчен, притеснявал се, че няма да може отново да
ходи нормално, да играе с детето си, да разхожда кучетата си, да практикува
хобитата си /колело, лов, ски/. И.В. работел като фотограф, правел
360-градусово заснемане, имал много ангажименти, които отпаднали, защото след
злополуката нямало как да продължи да работи, тъй като необходимата апаратура
била обемна и тежка и той нямало как да се справи с нея, бидейки с патерици.
Свидетелите сочат трайна промяна в поведението на И.В. след катастрофата –
преди бил жизнерадостен и разговорлив човек, а след това станал умислен,
тревожен, мълчалив, дистанциран.
Свидетелката П.М.
установява, че след произшествието В.М. била в силен шок, имала болки, не
можела да се движи сама, в продължение на 2-3 седмици трябвало да лежи почти
неподвижна, тъй като всяко местене и движение можело да усложни състоянието й.
След операцията в София отново била обездвижена и имала нужда от непрекъснати
грижи. По време на възстановителния период живеела с майка си, тъй като не била
в състояние да се справи сама с ежедневните си нужди. Тъгувала много, че не
може да посещава университета – Нов български университет, където била
студентка в първи курс, както и че е прекъсната кариерата й на състезател по
спортни танци – през годините В.М. е била 11 пъти шампион на България, била е
на девето място в света, имало е високи очаквания за кариерата й. Въпреки
успешната операция, лекуващият лекар споделил, че има 15% изкривяване на гръбнака,
което няма да може да се възстанови. Свидетелката установява, че и понастоящем
ищцата има нужда от почивка след всяко натоварване, в това число и от ежедневни
дейности, като и към момента изпитва болки и ограничения.
Свидетелят Я.В. – треньор на ищцата по спортни
танци, установява успешната й спортна състезателна кариера. След
възстановяването си от инцидента направила опит да се върне към спорта, но
изпитвала силни болки. Получените от произшествието наранявания се отразили на
нужните за този спорт бързина, пластичност, усет за движение, а и заради
болките ищцата изпитвала страх. Това провалило участието й на световното
първенство по спортни танци, за което тя и партньорът и имали спечелена квота,
а впоследствие довело и до решението й окончателно да се откаже от спортната си
кариера, тъй като било невъзможно да издържа на болките. Свидетелят установява,
че очакванията за бъдещи спортни успехи са били големи, поради което ищцата е
била психически смазана от необходимостта да вземе това решение. В подкрепа на твърденията за спортните занимания на ищцата са представени
членската й карта от Световната федерация по спортни танци, картотеката й от
клуб по спортни танци „Бургас 1975“ и извадка от класирането от Световното
първенство по спортни танци в Москва, проведено през октомври 2014г., на което
ищцата и партньорът й Л.С. са класирани на 9-о място.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като са основани на непосредствени
лични възприятия, последователни са, вътрешно непротиворечиви и кореспондират
помежду си и с останалите събрани доказателства по делото.
Показанията на
ангажирания от ответната страна свидетел П.М. не установяват релевантни за
спорния предмет факти, поради което не се обсъждат от съда.
В подкрепа на твърденията
си за сторени разходи за прегледи и лечение ищецът И.В. представя следните
фактури с фискални бонове : - № **********/ 01.12.2017г. от УМБАЛ – Стара
Загора за извършени графии на глезенна става и тазови кости на стойност 60 лв.;
- от МБАЛ „Света Анна“ – София, издадени на 19., 20. и 21.12.2017г. за
медицинско изделие – 900 лв., за избор
на екип на оперативни процедури – 900 лв., потребителска такса за преглед –
17,40 лв. и общи разходи за 3-дневен престой – 150 лв. Към датата на тази хоспитализация
е издадена фактура № **********/ 19.12. 2017г. за покупка на обезболяващи
лекарства на обща стойност 36,90 лв. Съгласно представения фискален бон от
04.12.2017г. в МБАЛ „Тракия“ ЕАД – гр.Стара Загора ищецът е ползвал медицинска
услуга на стойност 155 лв. За последващи манипулации и издаване на болнични
листи, ищецът е заплатил общо 105 лв., съгласно издадените от МЦ „Лайф
Хоспитал“ ЕООД – Бургас фактури от 28.12.2017г., 03.01.2018г., 06.02.2018г. и
09.05.2018г. Съгласно представената епикриза от МБАЛ „Света Анна“ – София в
периода 07. – 11.11.2019г. ищецът В. претърпява операция за отстраняване на
имплантираните уреди от костта с препоръка за стерилна превръзка след 4 дни и
сваляне на конците на 21.11.2019г. Заплатил е потребителска такса от 23,20 лв.
съгласно издадената фактура от 11.11.2019г. от МБАЛ „Света Анна“ – София и 15
лв. за превръзка на раната в МЦ „Лайф Хоспитал“ ЕООД – Бургас съгласно
издадената фактура от 22.11.2019г. Приложената последваща фактура за издаден на
16.12.2019г. болничен не установява връзка с процесните увреждания. Така за
установен размер на извършените от ищеца разходи за прегледи, лечение и
болничен престой съдът приема сумата от 2362,50 лв.
В подкрепа на
твърденията си за извършени разходи за прегледи и лечение ищцата В.М. представя
фактури и касови бонове. Не се кредитират от съда фактури № ********** и №
**********, , издадени на 04.12.2017г. от ДКЦ „Бургасмед“ ЕООД, тъй като същите
не установяват релевантни към процесното увреждане факти и не съответстват на фактическите
основания на иска, които не включват лечение или преглед в посоченото лечебно
заведение. Твърденията на ищцата В.М. за прегледи и изследвания в „Аджибадем
Сити Клиник ДКЦ“ ЕООД и „Еуровита“ ЕООД се установяват от представените фактури
№ 89055, № 89056 и № 3238 от 10.01.2018г. и фискални бонове към тях за
извършени два лекарски прегледа, КТ на гръбначен сегмент и Х-Ray 3 проекции на обща стойност 383 лв. Съгласно фактура №
2771, издадена от МЦ „Про Вита“ ООД – Бургас, на 07.06.2018г. на ищцата бил
извършен МРТ на гръбнака на стойност 750 лв. Приложените фискални бонове от
16.01.2018г. и 18.01.2018г., издадени от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ –
София, установяват заплатена цена за
избор на екип – 900 лв. и заплатен 3-дневен престой във ВИП стая – 240 лв. Съдът
намира, че настаняването във ВИП стая е личен избор на пациента, поради което
този разход за болничен престой следва да се намали до обичайния размер за
настаняване в стандартна стая, който съобразно фискалния бон за същата услуга,
ползвана от ищеца, съдът приема, че е в размер на 50 лв. дневно – 150 лв. за
3-дневен престой. Останалите приложени пет фискални бона не установяват връзка
на разходите, за които са издадени, с процесните увреждания на ищцата В.М..
Така общият размер на установените разходи за прегледи и лечение във връзка с
процесните увреждания е 2183 лв.
Неоснователни са
възраженията на ответника против разходите на ищците за избор на екип на
извършените операции, тъй като тази практика е обичайна при извършване на
специализирани оперативни интервенции, на каквито са били подложени ищците.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
На основание чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно
чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. На основание чл.429, ал.1, т.1 вр.
чл.493, ал.1, т.1 от КЗ ответното дружество в качеството си на застраховател на
третото лице П.Н.М. по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжен
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увредените
лица могат да търсят обезщетение за причинените им от деликта вреди пряко от
застрахователя на деликвента.
На основание
чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК настоящият съд е обвързан да приеме, че на
01.12.2017г. застрахованият П.М., управлявайки лекия си автомобил в пияно
състояние е нарушил правилата за движение по пътищата, описани в одобреното от
наказателния съд споразумение, в резултат на което виновно е причинил описаните
средни телесни повреди на ищците - закрито многофрагментно счупване на лява
петна кост на ищеца И.В., довело до трайно затруднение на движението на долния
ляв крайник, и травматично счупване тялото на XII гръден прешлен на В.М.,
довело до трайно затруднение на движението на снагата. Извън задължителната
сила на споразумението остават останалите претендирани от ищците телени
наранявания, които съдът приема за установени въз основа описаните събрани в
настоящото производство гласни и писмени доказателства, и заключението на
вещото лице по съдебната медицинска експертиза – в резултат на процесното ПТП И.В.
е получил също кръвонасядания по лява подбедрица и ляв глезен, както и
натъртвания от поставения предпазен колан, а В.М. е получила отоци и
кръвонасядания по тялото.
Твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца И.В., макар и да е споменато в
текста на одобреното от наказателния съд споразумение, не е в обхвата на
задължителната му сила. Съобразно общите правила на доказателствената тежест
това възражение подлежи на пълно доказване от ответника, който го е въвел в
процеса. Съдът приема, че такова доказване не е успешно проведено. Събраните по
делото доказателства не водят до обоснован извод за допуснато при процесното
ПТП противоправно поведение на ищците. По делото се установи, че и двамата са
били с поставени предпазни колани в автомобила, а водачът В. не е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са обусловили
вредоносния резултат или да са допринесли за неговото настъпване. Поради това
съдът приема за безспорно установено настъпването на застрахователно събитие по
процесния договор за застраховка – на 01.12.2017г. застрахованото лице виновно
е причинило ПТП, от което ищците са претърпели имуществени и неимуществени
вреди. Не е налице основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване отговорността
на деликвента, тъй като не е доказано допринасяне от страна на увредените за
настъпването на вредите. Установените като пряка и непосредствена последица
имуществени вреди на ищците са в рамките на подкрепените от събраните по
доказателствата размери на извършените от тях разходи за лечение, операции и
болничен престой, както следва : за И.В. – 2362,50 лв. и за В.М. – 2183 лв. За
разликите над тези суми до предявените размери съответно от 2532,25 лв. за И.В.
и от 2486,87 лв. за В.М. исковете останаха недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на
претендираните неимуществени вреди :
Пряка и
непосредствена последица от причиненото от застрахованото лице увреждане са
болките и страданията, претърпени от ищците както по време на описаното
произшествие, така и от последващото лечение, болничен престой и периоди на възстановяване.
При преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното : И двамата ищци са преживели силен стрес при удара на
автомобила им, както и силен страх от последващ удар, тъй като произшествието е
настъпило в скоростна лента за движение на автомагистрала в тъмната част на
денонощието и е било обосновано да се предположи възможност за последващ удар
от движещ се след тях автомобил; И двамата ищци са преживели силни физически
болки от получените наранявания, които през първите дни до извършването на
операциите им са били изключително интензивни; Физическата травма на ищцата В.М.
се характеризира като по-тежка в сравнение с травмата на ищеца И.В., респективно
и характеристиките на извършените им операции – тази на ищеца И.В. е определена
от вещото лице като операция със средна степен на сложност, за разлика от
операцията на ищцата В.М.; Търпени са болки с различна интензивност и сила и в
следващите месеци по време на възстановителните им периоди и рехабилитационните
процеси – съответно около 1 година за ищцата В.М. и около 5-6 месеца за ищеца И.В.;
ищецът е търпял физически болки и при последващата оперативна интервенция за
отстраняване на имплантите; Макар и с много намалена сила, и двамата ищци
продължават да търпят болки и дискомфорт при физически натоварвания; И двамата
са преживели изключителни неудобства от наложеното им обездвижване - цялото
движение на снагата на ищцата В. Монева е било първоначално забранено – за срок
от около 4 месеца, а в последствие затруднено, а ищецът И.В. се придвижвал с
патерици в продължение на 5-6 месеца; Освен болки, тези затруднения причинили
на ищците и допълнителни неудобства, тъй като през посочените периоди те не
можели да се обслужват сами, имали са нужда от непрекъсната помощ и съдействие
за извършване на ежедневни битови и хигиенни дейности; И двамата ищци са
претърпели силни негативни емоции /тъга, отчаяние/ от невъзможността през сроковете
на възстановяването им да упражняват занятията си, а ищцата В.М. и занапред е
лишена от възможността да тренира и да се състезава като спортен танцьор, тъй
като претърпяното увреждане е несъвместимо с подобно физическо натоварване.
На основание чл.52
от ЗЗД за определяне на справедливите размери на обезщетенията за претърпените
неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на пострадалите съответно – 29 и
20 години, получените от ищците увреждания, начинът на получаването им, вида и
интензитета на причинените болки, страдания, ограничения и неудобства,
периодите от време, през които са търпени и ще бъдат търпени за в бъдеще. От
значение са също обществено-икономическата условия в страната към момента на
увреждането, ориентир за които е лимитът на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което към
момента на ПТП съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ е 10 000 000 лв. При
съобразяване на тези обстоятелства съдът намира за справедливи следните размери
на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците : 40 000 лв. за И.В. и
70 000 лв. за В. Вълкова. За разликите над тези суми до предявените
размери исканите обезщетения биха били прекомерни, поради което в тези части
претенциите са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
По претенциите за заплащане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва :
Правното основание
на тези искове е чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ.
Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива и отговорността на
застрахования за лихвите върху стойността на причинените вреди, които се
включват в застрахователното обезщетение съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ.
Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ тези лихви се дължат от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото липсват данни
застрахованият да е уведомил застрахователя по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
Не е оспорено надлежното уведомяване на застрахователя от пострадалите ищци с
предявяването на претенциите им с искания от 07.12.2018г., по които ответникът в
установения от закона срок е постановил отказ - с писмо от 13.12.2018г. Тъй
като претендираната начална дата на претенциите за заплащане на обезщетения за
забава в размер на законните лихви върху главниците за обезщетения за
неимуществени вреди – 14.12.2018г. следва датата на уведомяване на
застрахователя, тези искове са доказани по основание. По същите съображения и
на основание чл.497, ал.1 от КЗ доказани са по основание и претенциите за
заплащана на законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди след предявяването на исковете на 06.01.2020г. до
окончателното им изплащане.
За предявените минали
периоди 14.12.2018г. – 05.1.2020г. на основание чл.162 ГПК съдът определя
размерите на тези претенции чрез онлайн калкулатор за изчисляване на законна
лихва, както следва : - 4311,11 лв. върху главницата от 40 000 лв. на И.В.;
- 7544,44 лв. върху главницата от 70 000 лв. на В.М.. За разликите над тези
суми до предявените размери съответно от 8 622,22 лв. и от 9700 лв. исковете
са неоснователни и ще бъде отхвърлени.
По претенциите на
страните за съдебни разноски :
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените от тях разноски по водене на
делото и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искове. На основание
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса за настоящото
производство, а направените от тях разноски по делото са в размер на 40 лв. –
заплатен от ищцата М. депозит за призоваване на свидетел и 15 лв. – заплатени от
ищеца В. държавни такси за издаване на съдебни удостоверения. За тези разноски
съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца В. сумата от 7,68
лв., а на ищцата М. – сумата от 31,21 лв. Съдът приема, че разноските за превод
на документ не представляват разноски по водене на делото, поради което не
следва да се включват в отговорността за разноски. Процесуалният представител на ищците адвокат
Петър Киряков претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1 от Закона за адвокатурата. Тъй като по делото не е представен договор за
адвокатска защита и съдействие, удостоверяващ оказването на безплатна
адвокатска защита на ищците на основание
чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв, съдът приема искането за недоказано.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлените части от исковете. Разноските на ответника съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 7150 лв., включващи
6600 лв. /с включено ДДС/ съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 500 лв. –
възнаграждение на вещо лице. За тези разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете ответниците му дължат сумата от 2475,53 лв., от които 1644,95 лв.
платими от И.В. и 830,58 лв. платими от В.М..
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, да заплати на В.Г.М.
c ЕГН **********, c постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Христо Ботев” № 21, ет.1, офис 3 - адвокат Петър Панайотов Киряков, следните
суми за дължимо застрахователно обезщетение по полица № BG/ 02/ 117002187326 по застраховка „Гражданска
отговорност” за вреди от непозволено увреждане, причинено виновно на 01.12.2017г. от П.Н.М.
като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******** : 70
000 лв. - частичен иск от обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания; 7544,44 лв. – обезщетение за
забава за периода 14.12.2018г. - 05.01.2020г. в размер на законната лихва върху
обезщетението от 70 000 лв.; 2183 лв. – обезщетение за имуществени
вреди – разходи за медицински такси, консумативи и лекарства; ведно със
законните лихви върху всяка от главниците от предявяването на исковата молба на
06.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 31,21 лв.
– за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове на В.Г.М. c ЕГН **********
против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* : - за
неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до
предявения размер от 90 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв.; - за
обезщетение за забава върху дължимите неимуществени вреди – за разликата над
уважения размер от 7544,44 лв. до предявения размер от 9700 лв.; - за
имуществени вреди – за разликата над уважения размер от 2183 лв. до предявения
размер от 2486,87 лв.; ведно със законните
лихви върху тези вземания от предявяването на исковата молба на 06.01.2020г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, да заплати на И.В.В.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” № 21,
ет.1, офис 3 - адвокат Петър Панайотов Киряков, следните суми за дължимо
застрахователно обезщетение по полица №
BG/ 02/ 117002187326 по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от
непозволено увреждане, причинено виновно на 01.12.2017г. от П.Н.М.
като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******** : 40 000 лв. - частичен иск от обезщетение
в размер на 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания; 4311,11
лв. – обезщетение за забава за периода 14.12.2018г. - 05.01.2020г. в размер
на законната лихва върху обезщетението от 40 000 лв.; 2362,50 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински такси, консумативи и
лекарства; ведно със законните лихви върху всяка от главниците от предявяването
на исковата молба на 06.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
7,68 лв. за направените
по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове на И.В.В. с ЕГН **********
против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* : - за
неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до
предявения размер от 80 000 лв. – частичен иск от 90 000 лв.; - за
обезщетение за забава върху дължимите неимуществени вреди – за разликата над
уважения размер от 4311,11 лв. до предявения размер от 8622,22 лв.; - за
имуществени вреди – за разликата над уважения размер от 2362,50 лв. до
предявения размер от 2532,25 лв.; ведно
със законните лихви върху посочените главници от предявяването на исковата
молба на 06.01.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.М. c ЕГН **********, c постоянен адрес ***, със
съдебен адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” № 21, ет.1, офис 3 - адвокат Петър
Панайотов Киряков, да заплати на
„Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, сумата от 830,58 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Христо Ботев” № 21, ет.1, офис 3 - адвокат Петър Панайотов Киряков, да заплати на „Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата от 1644,95 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :