№ 12400
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110162540 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69, ал.1 от Закона за наследството (ЗН).
Ищците С. Л. Г., О. Л. Г., П. Д. Д. и И. Д. И. твърдят, че с ответниците Б. С. С. и С. С. С.
са съсобственици по наследство на следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор № 68134.1380.106 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-
48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, ул.
„Рударка“ № 8, с площ 313 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи поземлени имоти с
идентификатори № 68134.1380.2137, 68134.1380.107, 68134.1380.2087, 68134.1380.98 и
68134.1380.99, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
68134.1380.106.2 със ЗП 32 кв.м. и второстепенна сграда с идендификатор №
68134.1380.106.3 със ЗП 14 кв.м.
Ищците сочат, че имотът е придобит по наследство от Георги Найденов Динков, като
ищците притежават по 1/8 ид.ч. от него, а ответниците – по ¼ ид.ч. Представят
доказателства.
Ответникът Б. С. С. оспорва исковата претенция с довод, че дворното място е
неподеляемо и с възражение, че жилищната сграда с идентфикатор № 68134.1380.106.2 се
владее от нея, а сграда с идентификатор № 68134.1380.106.3 е преместваем обект и е
негоден предмет на делба, но погрешно е заснет в КК като второстепенна сграда в имота.
Твърди, че живее в имот с идентификатор № 68134.1380.106.2 от раждането си. Посочва, че
1
на приземния етаж от къщата живее от години синът й Пламен Тодоров Славков, а сградите,
както и дворното място, се поддържат и стопанисват от нея, синът й Пламен Тодоров
Славков, сестра й С. С. С. и нейният син Петко Лазаров Стоянов, вкл. имот с идентфикатор
№ 68134.1380.106.1, представляващ индивидуална собственост на С. Г., която не е предмет
на делбата. Заявява, че имотите са придобити от нея, синът й Пламен Тодоров Славков,
сестра й С. С. С. и нейният син Петко Лазаров Стоянов по давност, евентуално от Пламен
Тодоров Славков и Петко Лазаров Стоянов също по давност. Такова възражение е наведено
и по отношение на имот с идентфикатор № 68134.1380.106.1, който не е предмет на
делбата.
С идентични възражения е постъпил отговор и от ответника С. С. С..
В ход по същество процесуалният представител моли да се допусне делба на заявените
имоти. Депозира писмена защита, в която, след анализ на свидетелските показания, прави
извод, че не е установено отблъскване на владението на ищците, поради което релевира, че
възражението за придобивна давност не е основателно.
В ход по същество представителят на ответниците моли за уважаване на възражението
за придобивна давност. В предоставения срок не депозира писмени бележки по спора.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни
изводи:
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 04.02.1926г., том I,
дело №206 на I нотариус при Софийски окръжен съд, по силата на който Георги Найденов
Динков е придобил правото на собственост върху дворно място от 300 кв.м., находящо се в
землището на село Илиенци – Софийско, сега село Надежда, път Околовръстен, при съседи:
от изток Михаил Ненков, от запад – Николови, от север – Божилови и от юг – Димитриеви.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза /л. 84-89/ се установява, че
закупеният от Георги Найденов Динков имот с нотариален акт от 1926г. е идентичен с
процесното дворно място. Дворното място, по данни от приложената скица /л.12/ е заснето с
идентификатор № 68134.1380.106 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011г.
на ИД на АГКК, с адрес гр. София, район Надежда, ул. „Рударка“ № 8, с площ от 313 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско
застрояване, номер по предходен план – 106, при съседи: 68134.1380.2137, 68134.1380.107,
68134.1380.2087, 68134.1380.98, 68134.1380.99.
Страните не спорят, че на 24.12.1975г. Георги Найденов Динков /разведен/ е починал и е
оставил за свои наследници С. Л. Г. и О. Л. Г. /правнуци на общия наследодател и внуци на
неговия покоен син Гроздан Г. Найденов/, П. Д. Д. и И. Д. И. /правнуци на общия
наследодател и внуци на неговия покоен син Гроздан Г. Найденов/ и С. С. С. и Б. С. С.
/внуци на общия наследодател и деца на неговия син Стефан Г. Найденов/. При това
положение, квотите в съсобствеността са следните:
С. Л. Г. – 1/8 ид.ч.
2
О. Л. Г. – 1/8 ид.ч.
П. Д. Д. – 1/8 ид.ч.
И. Д. И. – 1/8 ид.ч.
С. С. С. – 2/8 ид.ч. /или ¼ ид.ч./ и
Б. С. С. – 2/8 ид.ч. /или ¼ ид.ч./
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ №
30, том XIV, дело №2192/1989г., от който е видно, че построената в имота едноетажна
жилищна сграда в западната му част, залепена за двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 38.65 кв.м., е придобита от С. Л. Г.. Имотът е не е предмет на делбеното
производство.
От изслушаното и прието по делото заключение на СТЕ се установява, че в описания
по-горе имот има построени още две сгради, които отговарят на заснемането и нанасянето
на местоположението им в кадастъра, а именно:
Сграда с идентификатор 68134.1380.106.2, с адрес гр. София, район Надежда, ул.
„Рударка“ № 8, със застроена площ от 32 кв.м., етажи – 2, предназначение – жилищна
сграда – еднофамилна, и
Сграда с идентификатор 68134.1380.106.3, с адрес гр. София, район Надежда, ул.
„Рударка“ № 8, със застроена площ от 14 кв.м., етажи – 1, предназначение –
селскостопанска сграда.
В заключението е описано, че двуетажната жилищна сграда е с външно стълбище за
втория етаж от изток, а за първия има страничен вход от юг. Първият етаж е с по-малка
височина – около 2.20 метра и не отговаря на нормативите за минимална височина на
жилище. Второстепенната сграда е изпълнена от метална тръбна конструкция /метални
тръби от фасадно скеле с връзки/, облечено с дъски и ламарина на стените и покрива. Към
улицата има монтирана гаражна врата от метална рамка и дъсчена обшивка, а по стените
има топлоизолация от стиропор и мазилка на две от страните. Според вещото лице
второстепенната сграда не представлява преместваем обект. При изслушването си вещото
лице заяви, че материалите, от които е изградена една сграда, не определят дали е
преместваема, както това не зависи от обстоятелството дали сградата е масивна или
монолитна. В допълнителното заключение вещото лице е описало материалите, от които е
изградена постройката. При изслушването вещото лице поясни, че при огледа не са
извършвани СМР-та, както и че покривът, ламарината и дъските под нея са доста нови,
може би на една година. Заяви се, че тази постройка не отговаря на строителни норми, тя не
е узаконявана, но би могла да издържи още много.
С оглед твърдението на ответниците Б. С. С. и С. С. С., че са придобили имота и
построената в него жилищната сграда с идентфикатор № 68134.1380.106.2 по давност, и
възраженията на останалите съделите, че това не е така, са били допуснати гласни
доказателства.
От разпита на свидетеля на ищците Петър Николов П. се установява, че познава имота,
3
тъй като карал до там бащата на ищеца О. Г. – Любен Найденов, в периода 2015г.-2016г.
Свидетелят оставял Любен Найденов на улицата и го виждал как влиза в имота.
Семейството на О., баща му, той, майка му и сестра му живеели в апартамент в Надежда, но
били преместени в Дружба. Свидетелят не е посещавал имота след 2015-2016 година, когато
е карал до там Любен Найденов.
От разпита на свидетеля на ответника Иван Първанов Колев, се установява, че
свидетелят живее в близост до процесния имот и го познава, като описва имота и сградите в
подробности. Посочва, че е ходил да помага на Олга Асенова Найденова с покупки и
пазаруване, която живеела в къщата отзад, която не се вижда от улицата, както и да помага
на Пламен /сина на ответницата Б. С./ в изграждането на ограда. Заявява, че Б. С. живее в
къщата отпред, а в къщата отзад живеела баба Олга с мъжа си. Казва, че от шест години в
имота се извършват подобрения, изразяващи се в изграждане на плочник, комин, ограда
отпред, декоративна ограда, беседка, навес от лявата страна по средата на двора, направени
от Б. с помощта на сестра си и на синовете им – Петко и Пламен. Обяснява, че двора също
се обработвал от Б. С. и С. С.. Свидетелят заявява, че други хора не е виждал да идват и да
поддържат и да работят земята, с изключение на Любчо, сина на баба Олга, който го е
виждал много пъти него, но не и да живее там. Свидетелят не знае други хора да имат
претенции към имота. Казва, че в имота има гаража, в който Тодор, мъжа на Б., с когото са
разделени отдавна, си вкарвал автомобила „Москвич“ там. Свидетелят не си спомням да е
имало втори гараж. Спомням си, че Любен също имал автомобил „Москвич“. Заявява, че за
гараж, който знае, бил реконстриуран, направен от метални тръби и ламарина, сложен бил
гипскартон и декоративна мазилка, имал вратите от винкел и от сачак.
От разпита на свидетеля на ответника Атанас Симеонов Г., се установява, че свидетелят
познава ответниците и имота, тъй като живее в близост до него и е ходил там, за да помага
на Петко. Казва, че в имота се извършват подобрения, изразяващи се в изграждане на
канализация, стените, плочките били сменени, направени били места за отдих, двора бил
поддържан. Подобренията били направени от Пламен, на когото съседите и братовчед му
Петко помагали, а за двора се грижели Боружка и сестра Снежка, която идвала през
седмица. Заявява, че Бужка живее в първата къща и винаги живяла там, а в къщата отзад
живеели родителите на Любчо – баба Олга и дядо Гроздан, като след тяхната смърт
свидетелят не знаем някой да е живял в тази къща. Казва, че е виждал Любчо да идва в
имота, но не да помага в ремонтите и да живее там. Обяснява, че в имота има гараж,
направен от ламарини и винкели. Казва, че лицата, които присъстват в залата ги е виждал.
Заявява, че в имота е виждал децата на Любчо, когато била жива баба Олга, а Любчо го
виждал и след това в имота.
От разпита на свидетеля на ответника Йордан Г. Стратиев, се установява, че свидетелят
живее в близост до процесния имот и го познава, като описва имота и сградите в
подробности. Посочва, че е ходил да помага на сина на Б., който правил подобрения в имота,
които свидетелят описа и те не се различават от казаното от останалите свидетели.
Свидетелят не си спомня бащата на О. да е живял там. Заявява, че познава сестрата на Б.,
4
леля Снежка, която идвала в къщата, заедно с нейния син Петко. Казва, че на времето отпред
в къщата са живели бащата и майката на Б. и Снежка, а отзад техните баба и дядо.
Свидетелят не знае дали ищците са били уведомявани за ремонтите и заявява, че не ги
разпознава и не ги виждал от последните 20 години. Свидетелят казва, че в имота имало
двоен гараж, построен от ламарини, тръби и разни други подръчни материали, в който
навремето си вкарвал там колата бащата на О. и чичо Тошо. Свидетелят не си спомня как
точно е изглеждала самата постройка гараж. Заявява, че сега този гараж се ползва за една
кола и постройката е поддържана от Пламен и неговия син - правен е покрив, врати.
Спорен въпрос е дали ответниците Б. С. С. и С. С. С. са придобили имота и построената
в него жилищната сграда с идентификатор № 68134.1380.106.2 по давност въз основа на
непрекъснато, спокойно и явно десетгодишно владение.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото владение в
продължение на десет години води до придобиване право на собственост върху недвижимия
имот от страна владелеца. Владението включва два елемента – обективен или
упражняваната фактическа власт, и субективен - намерението за своене, което също следва
да се обективира в действителността чрез изрични правни действия или конклудентни
фактически действия. С ТР № 4/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на
срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо
позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост,
възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за
собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. При
такова позоваване, правните последици, а именно - придобиване на вещното право, се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Съгласно формираната
задължителна съдебна практика по приложението на чл.68 и чл. 69 ЗС - ТР 1/2012 г. на
ОСГК, както и в останала съдебна практиката, когато съсобствеността произтича от
наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо
състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от
тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и
държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на
придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни
действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат
доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и
намерението за своене на неговата идеална част. Така и в Решение № 161 от 2.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай, не бе доказана промяна в намерението на ответниците Б. С. С. и С.
С. С. да своят за себе си идеалните части на ищците, съответно не бе установено
отблъскване на владението им по отношение на съсобствения имот. Обстоятелството, че
5
ответникът Б. С. С. е живял в имота и го е поддържала лично и посредством своя син, вкл.
като е извършвал ремонтни дейности по съхранението му, не обосновава извод за изтекла в
негова полза придобивна давност. Преобръщането на държането във владение, ако се
приеме, че такова е било налице, не се установи да е било доведено до знанието на
останалите съсобственици. Манифестирането на намерението на ответниците да своят целия
имот дори се отрича от събраните гласни доказателства. Видно от събраните свидетелски
показания имотът е бил посещаван регулярно от Любен Г. Найденов /баща на ищците С. Г.
и О. Г./. Любен Г. Найденов /видно от приложеното удостоверение за наследници/ е
починал през октомври 2016г., от който най-късен момент до подаване на исковата молба не
е изминал необходимия според закона давностен срок. Същевременно, никой от разпитаните
свидетели не заяви да е бил препятстван достъпа на това лице или на ищците до родната
къща. Не следва да бъде коментирано представеното от Столична община писмо, в което се
сочи, че за имота има подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Б. С. С., Марияна Тодорва
Васева и Пламен Тодоров Славков, доколкото същото не изразява намерение за своене на
имота, нито действия, посредством които е отблъсквано владението на останалите
съсобственици.
При така възприетите изводи, делбата за имота и построената в него сграда е допустима
и следва да се постанови при квотите, изведени по-горе, а именно:
С. Л. Г. – 1/8 ид.ч.
О. Л. Г. – 1/8 ид.ч.
П. Д. Д. – 1/8 ид.ч.
И. Д. И. – 1/8 ид.ч.
С. С. С. – 2/8 ид.ч. и
Б. С. С. – 2/8 ид.ч.
В допълнение, данни кой е построил сградата в имота, не са налични по делото. По
силата на чл. 92 ЗС, този състав приема, че собственици на сградите са лицата – страните по
делото, собственици на земята, върху която те са построени.
Същевременно съдът намира, че делба при същите квоти следва да се допусне и по
отношение на сграда с идендификатор № 68134.1380.106.3 със ЗП 14 кв.м. По правило
застроените имоти се допускат до делба заедно с всички подобрения, постройки, които не са
самостоятелни обекти на правото на собственост, независимо от това дали изрично такова
искане се съдържа в исковата молба /бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни,
складови постройки, включително плевни – виж Тълкувателно решение № 44 от 18. V. 1971
г., ОСГК/ – чл. 98 ЗС. Останалите постройки, които представляват самостоятелен обект на
правото на собственост /такива са и стопанските постройки – гаражи, магазини, ателиета,
работилници/ поначало подлежат на делба заедно с дворното място, освен ако в исковата
молба изрично не е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място без
построените в него сгради.
Преценката за характера на един обект се извършва по правилото на чл. 110 ЗС – ако
разрешението за строеж и строителната документация са за вещ, трайно прикрепена към
6
земята, която не може да бъде отделена без разрушаването й, то се касае до недвижим имот,
а ако вещта може да бъде разглобена без съществено увреждане – до движима вещ /т. е. по
признака "трайно прикрепен" към земята/. Преценката дали е налице трайно прикрепване на
постройка към земята или е налице обект, чиято връзка с терена не е трайна и която може да
се демонтира и премахне, без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава на
установените по делото факти. Тази преценка изисква специални знания /виж например
Решение № 152 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 831/2009 г., II г. о., ГК, Решение № ЗЗ от
23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2591/2016 г., I г. о., ГК/. Преместваемите обекти по чл. 197
ЗТСУ (отм.); и чл. 120 ППЗТСУ (отм.); , както и по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /виж и § 182 от ПЗР на
ЗИДЗУТ/, не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ /виж Решение № 310
от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 906/2010 г., I г. о., ГК/.
В разглеждания случай е видно от цененото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че процесният обект с идентификатор № 68134.1380.106.3, е
трайно прикрепен към земята, няма временен характер и е обект на кадастъра. Следователно
същият не може да бъде преместен в пространството, без да загуби своята
индивидуализация и в този смисъл представлява недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС.
При все това, съдебната практика допуска възможността постройки в имот, представляващи
гаражи, да бъдат обособени като отделен обект на собственост, но във всеки един отделен
случай следва да се преценят и конкретните факти. Именно конструкцията на постройката и
обстоятелството дали е преместваем обект са изследвани. Доказателствата са еднопосочни,
че са касае за обект, който има постоянен характер, ерго следва да бъде допуснат до делба.
Данни кога и от кого е изградена тази второстепенна постройка не са налични по делото.
Ето защо, и тук намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, т.е. собственици на постройката
са лицата – страните по делото, собственици на земята, върху която те са построени.
Неотносими към изхода на спора съобразно наличните понастоящем доказателства са
доводите относно това кога е извършено преустройството на сградата. Извежда се по
делото, че в имота е имало гараж, който се е ползвал като такъв. Няма данни по делото, че
именно посредством това преустройство сградата е превърната в самостоятелен обект.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 ЗН, между С. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, б. 410, вх.А, ет.4, ап.15, О. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.410, вх.А, ет.4, ап.15, П. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 25, вх.5, ап.18, И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 25, вх.5, ап. 18, Б. С. Славков, ЕГН
**********, с адрес гр. София, район „Надежда“, ул. „Рударка“ №8, и С. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-II“, бл.261, вх.Г, ет.6, ап. 97, на следните
7
недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор № 68134.1380.106 по КККР на гр.София, одобрени
със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.София, ул. „Рударка“ № 8, с площ 313 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи
поземлени имоти с идентификатори № 68134.1380.2137, 68134.1380.107,
68134.1380.2087, 68134.1380.98 и 68134.1380.99,
2. двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.1380.106.2, по КККР на
гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр.София, ул. „Рударка“ № 8, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1380.106, със застроена площ 32 кв.м., етаж – 2,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, и
3. сграда с идендификатор № 68134.1380.106.3 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.София, ул. „Рударка“ № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1380.106, със застроена площ 14 кв.м., етаж – 1, предназначение –
селскостопанска сграда, при квоти:
- С. Л. Г., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.
- О. Л. Г., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.
- П. Д. Д., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.
- И. Д. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.
- С. С. С., ЕГН ********** – 2/8 ид.ч. и
- Б. С. С., ЕГН ********** – 2/8 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8