Решение по дело №185/2016 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 09.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 185 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от С.С.К., с ЕГН ********** *** против К.з.о.н.н.п.и. (КОНПИ), БУЛСТАТ……… със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя П. Г. Д. за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 30.05.2012 г. до 29.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й заплащане, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г., изразяващи се в разходи за медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г., изразяващи се в пропуснати ползи от отдаване под наем на заведение за обществено хранене, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените за производството разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че по повод влязла в сила присъда, с която била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 244, ал. 1 НК, срещу нея и семейството й започнало производство по ЗОПДИППД (отм.), продължило от 2010 г. до 2011 г., след която с решение № 190/30.05.2012 г. КУИППД, с правоприемник КОНПИ, образувала производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Проверяваният период бил за 25 години, от 25.02.1988 г. до 25.02.2013 г. С решение № 191/30.05.2012 г. К. внесла мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки на бъдещ иск в Софийски окръжен съд, върху имуществото на ищцата и това на нейния съпруг и тримата им сина, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищцата и семейството й. С определение от 01.06.2012 г. по гр. д. № 426/2012 г. Софийският окръжен съд допуснал поисканото от К.обезпечение чрез налагане на посочените обезпечителни мерки, след което ищцата научила за предприетите действия. Това определение било отменено с друго такова № 8021 от 18.03.2013 г. по посоченото гражданско дело по молба на ищцата, тъй като в едномесечния срок не бил предявен иск, а обезпечителната заповед била обезсилена, което определение било потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 1067 от 15.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1789/2013 г.

С решение № 52/26.02.2013 г. на К. и по нейно мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност било образувано гр. д. № 177/2013 г. на Софийски окръжен съд срещу ищцата С.С.К., нейния съпруг С. Ц. К. и тримата й сина С. С. К., В. С. К. и Ц. С. К. с цена на иска в размер на 350 839,45 лева, по което отново били допуснати обезпечителни мерки. Твърди се, че по образуваното производство пред Софийски окръжен съд били проведени общо седем открити съдебни заседания, с представяне на голям обем писмени доказателства и разпитани десетки свидетели. Ищцата заявява, че с решение № 398/07.09.2015 г. К. – ответник е взела решение за прекратяване на образуваното гражданско производство и е направила отказ от предявения с мотивираното искане иск срещу нея и семейството й. На основание чл. 233 ГПК производството по делото било прекратено, а наложените обезпечителни мерки – вдигнати, съответно издадените обезпечителни заповеди - обезсилени.

В исковата си молба ищцата, чрез своя пълномощник развива подробни съображения във връзка с твърдяната и поддържана от тях противоправност и незаконосъобразност на действията/бездействията на ответника. Като последица от тях настъпили и претърпяла твърдените от нея неимущественени и имуществени вреди и пропуснати ползи. Неимущественините вреди й били причинени от незаконното производство на Комисията, което довело до стрес, който се отразил на здравето и живота й, както и на този на членовете на нейното семейство.

Твърди, че от 2003 г. била пенсионер по болест, а през 2012 г. след налагане на обезпечителните мерки по искане на ответника настъпило силно влошаване на психическото й състояние, съпроводено с потиснатост, плачливост, безпокойство, безсъние, липса на апетит. Отслабнала, мислела за самоубийство, страхувала се, имала чувство на безпомощност и обреченост, изолирала се. Влошаването на здравословното й състояние наложило множество изследвания, включително скенер, както и често постъпване за лечение в болница – девет пъти, от които четири пъти на лечение в психиатрични клиники в София от 18.07.2012 г. до 25.07.2012 г , от 18.02.2014 г. до 24.02.2014 г., от 12.11.2014 г. до 24.11.2014 г., от 10.07.2015 г. до 20.07.2015 г.; 3 пъти на лечение в неврологична клиника гр. Б.от 02.02.2015 г. до 07.02.2015 г., от 21.11.2012 г. до 26.11.2012 г., от 18.01.2012 г. до 23.01.2012 г.; 2 пъти на лечение в кардиологична клиника от 25. 02. 2015 г. до 28.02.2015 г., от 27.01.2014 г. до 30.01.2014 г. Била освидетелствана от ТЕЛК на 09.04.2015 г. с установена 73 % трайно намалена работоспособност. При освидетелстването й от ТЕЛК на 27.07.2015 г. била установена 100 % нетрудоспособност, в резултат на рецидивиращо депресивно разстройство.

Преди започване на производството срещу ищцата и семейството й, като настоящи и бивши служители на МВР и МНО, се ползвали с авторитет и с име на трудолюбиви, предприемчиви и отзивчиви хора. Тогава била на възраст около 55 години, а децата й на около 30 г., като семейството й с труд събрали имущество, което да осигури нормалното му съществуване. След предприетата проверка и производство настъпила рязка промяна в отношението към тях от страна на познати, колеги, както и на обществеността в града. Наложило се да издирват и представят доказателства за доходите и имуществото си за дълъг период от време – 25 години.

Счита, че размерът на претендираното от нея обезпечение за претърпени болки и страдания, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според нейните критерии за справедливост се равнявал на сумата от 70 000 лева.

Ищцата твърди, че наред с неимуществените вреди, претърпяла и имуществени такива, които се изразявали в загуба на време за събиране на доказателства и участие в съдебното производство, разходи за пътуване до различни институции и съда в София, разходи за довеждане на свидетели, които не били документирани и не претендира отделно, поради което моли съда да й бъдат присъдени по справедливост. Заявява, че като имуществени вреди претендира такива за преки вреди, които по нейни изчисления за закупуване на лекарства възлизали на 3 000 лева за две години и половина, както и за пропуснати ползи. По отношение на последните заявява, че тя и съпругът й, като собственици на жилищен имот, който били преобразували в гостилница, където предлагали храни и напитки. Поради влошаване на здравословното им състояние и предвид образуваното производство от Комисията, били принудени да го отдадат под наем, за което сключили договор за наем за една година, нотариално заверен, по силата на който отдали под наем гостилницата на „К.-.” ЕООД, представлявано от К. Д. И., при месечен наем в размер на 1 500 лева. С определението на Софийски окръжен съд по гр. д. № 426/2012 г. недвижимият имот бил възбранен, което довело до прекратяване на договора за наем. Това довело до лишаване на семейството на ищцата от приход от наем за периода от м. август 2012 г. до м. ноември 2015 г., т. е. за 40 месеца по 1 500 лева, общо 60 000 лева, което представлявало пропусната полза или осуетена сигурна възможност за увеличаване на тяхното имущество, която от своя страна била в пряка причинна връзка с действията на ответника – КОНПИ.

С оглед горното за ищцата се пораждал правният интерес от предявяване на настоящите искове, с които моли К. за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), да бъде осъдена да заплати сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 30.05.2012 г. до 29.10.2015 г. в резултат на незаконни действия на служителите на КУИППД, във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм.), а именно: образувано производство по гр. д. № 426/2012 г. по описа на Софийски окръжен съд за обезпечаване на бъдещ иск и образувано съдебно производство по гр. д. № 177/2013 г. по описа на същия съд за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, в хода на които са наложени обезпечителни мерки върху имуществото й, изразяващи се в стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата, накърняване на доброто й име сред близки, приятели и в обществото като цяло, влошаване на здравословното й състояние чрез усложняване на съществуващи заболявания и придобиване на нови такива, промяна на личността на ищцата чрез загуба на надежда и желание за развитие на бизнес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й заплащане; сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г., изразяващи се в необходими разходи за медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й заплащане; сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г. за пропуснати ползи от отдаване под наем на заведение за обществено хранене – гостилница в гр. Б., ул. „И. Ш.” № …, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й заплащане. Претендира и присъждане на направените за производството разноски.

В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът К.з.о.н.н.п.и. представлявана от председателя П. Г. Д., ангажира становище по допустимостта и основателността на предявения иск, като счита същия за процесуално недопустим, а по същество неоснователен и необоснован, поради което го оспорва както по основание, така и по размер. Заявява, че предявеният от С.С.К. иск, с правно основание чл. 2а ЗОДОВ, е процесуално недопустим, с подробно изложени съображения в писмения отговор, в обобщен вид - тъй като до влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за К. липсва пасивна процесуална легитимация.

Поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер, като излага подробните си съображения в подкрепа на това и моли да бъде отхвърлен, алтернативно като прекомерно завишен да бъде намален неговият размер. Твърди, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ и нейните актове и действия са били изцяло законосъобразни, съответно от тях не са произлезли твърдените вреди. Поддържа, че в разглеждания случай проверката срещу С.К. и свързаните с нея лица е законосъобразно започната въз основа на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона. Проверката по закона, като фаза от цялостното производство се развива в рамките на структурата на комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на ищцата. Следователно в тази фаза освен, че действията на органите на комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли вреди за ищцата. К. не следва да носи отговорност и за това, че цялата общественост на гр. Б. е разбрала за случая и семейството на ищцата е станало известно в обществото като притежатели на имущество, придобито от престъпна дейност. К. не е правила официално изявление за внесения срещу С.К. иск за отнемане. Публикацията за делото в Държавен вестник, е направена от съда и тя е в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, предвиждащ такава публикация като задължителен елемент от производството.

Заявява, че в настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 5 ЗОДОВ и това е така защото, ако С.С.К. не бе извършила престъплението по чл. 244, ал. 1 НК, то същата нямаше да бъде осъдена и да попадне под ударите на ЗОПДИППД /отм./, т.е. в случая е налице изключителна вина на ищцата по делото или най-малкото съпричиняване, поради което обезщетение не й се следва.

Оспорва претенцията на ищцата за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. като неоснователна, а в условията на евентуалност сочи, че претендирания размер на обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва като несъстоятелно и недоказано твърдението на ищцата, че влошеното й здравословно състояние било вследствие на действията на К. В обобщение, ответникът заявява, че твърдените заболявания на ищцата датират отдавна и по никакъв начин не може да се приеме, че същите са в каквато и да е причинна връзка с воденото от КОНПИ гражданско дело.

Оспорва претенцията на С.К. за имуществени вреди в размер на 63 000 лв. като неоснователна. Твърдението на ищцата, че наред с неимуществените вреди е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в загуба на време за събиране на доказателства и участие в съдебното производство по гр. д. № 177/2013 г. на СОС, разходи за пътуване до различните инстанции и съда в С., разходи за довеждане на свидетели за разпит в съда и др., счита за неоснователно и необосновано, тъй като същите вече са присъдени като разноски именно по гр. д. №177/2013 г. по описа на СОС и повторното им претендиране, съответно присъждане е недопустимо и неоснователно. Освен това, същите се доказвали с писмени доказателства, а не по справедливост, както се претендира.

Претенцията на ищцата К. за нанесени й преки вреди в размер на 3 000 лв. под формата на необходими разходи за лекарства заявява, че е неоснователна. Липсват доказателства в подкрепа на тези твърдения за закупени от ищцата медикаменти.

Претенцията на ищцата за нанесени й имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отдаване под наем на заведение за обществено хранене - гостилница в гр. Б., ул. „И. Ш."… в размер на 60 000 лв. също заявява, че е неоснователна. Твърди, че нотариално завереният договор е сключен за една година и с месечен наем от 1500 лв. Неоснователно било твърдението, че по вина на КОНПИ ищцата не е могла да отдава имота си под наем, още повече да се твърди пряка причинна връзка от действията на К. по налагане на възбрана и това, че ищцата не е могла да си намери наемател. Не са представени доказателства, че прекратяването на договора за наем е вследствие на наложената възбрана по искане на КОНПИ. Отделно от това не става ясно как ищцата стига до извода, че тази наемателка е щяла да ползва обекта 40 месеца, след като сключеният договор за наем е за една година. Поради изложеното поддържа, че претенцията за пропуснати ползи от неползването на обекта - гостилница в гр. Б. е неоснователна и недоказана.

Твърди, че след като срещу С.К. е водено наказателно производство, приключило с влязла в законна сила присъда, не може да се приеме, че твърдените негативни коментари, здравословни и семейни проблеми са пряко следствие от водената гражданска процедура, след като по основните състави на престъпленията по чл. 244, ал. 1 от НК, за което е осъдена ищцата, се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

         С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда да прекрати образуваното производство като недопустимо, а в случай, че счете предявените искове за допустими, моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 426/ 2012 г. на СОС, че с определение на СОС от 01.06.2012 г. по същото дело е допуснато обезпечение на бъдещо искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, което ще бъде предявено от К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Наложени са следните обезпечителни мерки: ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - заведение за обществено хранене „Г.", с РЗП от 115,71 кв.м., състоящо се от: кът - склад, кът - подготовка, кът- кухня с работни плотове, мивка и ел.уреди за приготвяне на продукти, бар - плот за кафе, умивалня и санитарен възел в приземния етаж на 4-етажна жилищна сграда, находяща се в гр.Б., ул. „Ц. И.Ш." № … построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна и общинска земя в поземлен имот - парцел XVIII „За жилищен комплекс", кв.58 по регулационния план на Б., при съседи на заведението за обществено хранене: север - парков терен, изток — гараж № ., юг- ул. „Ц. И.Ш.", запад - пешеходна алея, и съседи на поземления имот: улица; УПИ - парцел ХХ-1359 и парков терен. Недвижимият имот е собственост на С.С.К., ЕГН ********** и С. Ц. К., ЕГН **********; ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - апартамент № ., находящ се в гр.Б.. ул. „В. К." № ., в жилищната сграда на блок „Е.", вх.., ет.., състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от 65,51 кв.м., при съседи: стълбище, В. П. Ц., апартамент № .. и улица „В- К.", заедно с принадлежащото му избено помещение № ., както н 1,861% ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Недвижимият имот е собственост на В.С. К., ЕГН: *********; ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в землището на с. О. Л., общ.П., С. О., махала „О." - извън регулацията на селото, заедно с построените в него стара паянтова къща със ЗП от 60 кв.м., навес със ЗП от 80 кв.м. и фурна за сливи, при съседи: път, наследници на С. Н. от две страни и река. Недвижимият имот е собственост на С.С.К., ЕГН ********** и С. Ц. К., ЕГН **********; ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в землището на с.Л., общ.Б., С.о., извън регулационния план на селото, в махала „Л.". при съседи: път, Т. И., Ц. Ц. и М. С., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и сламник.  Недвижимият имот е собственост на С.С.К., ЕГН ********** и С. Ц. К., ЕГН **********; ВЪЗБРАНА върху 2/6 ид.ч. от недвижим имот - дворно място, цялото с площ от 318 кв.м., съставляващо имот пл.№ 2263, за който е отреден парцел ХХШ-2263 в кв.98 по регулационния план на гр.Б., урегулиран от 318 кв.м., с уредени регулационни сметки, ведно с по 2/6 ид.ч. от построените в него: 1-етажна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м., състояща се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения и стопанска сграда със ЗП от 27 кв.м., при съседи на парцела: улица, парцел XXIV- 1395, парцел XXII-1391 и парцел XXXVII-1390. Недвижимият имот е собственост на С.С.К., ЕГН ********** и С. Ц. К., ЕГН **********; ЗАПОР автобус марка "Ч. .. …", рег.№ …….., рама № ……., двигател № ……., с дата на първоначална регистрация/производство 22.12.1986 г. автомобилът е собственост на С.С.К., ЕГН ********** и С. Ц. К., ЕГН **********; ЗАПОР на всички банкови сметки, открити във всички лицензирани банки в Р България /съгласно приложен списък/ с титуляри С.С.К. с ЕГН ********** и С.Ц. К. с ЕГН **********;

На основание чл. 390, ал. 3 от ГПК е определен едномесечен срок за предявяване на искането от влизане в сила на присъдата по НОХД № 117/2010 г. по описа на ОС – Монтана. Тъй като искането не е било депозирано в определения срок, по повод депозирана молба от С.С.К., съдът с определение от 18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 426/2012 г. е отменил допуснатото с определение от 01.06.2012 г. обезпечение на бъдещо искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ и обезсилил издадените от 01.06.2012 г. два броя обезпечителни заповеди.

От приложеното към настоящото дело и гр.д. № 177/2013 г. по описа на СОС се установява, че Софийският окръжен съд е сезиран с мотивирано искане вх.№2-26-13/27.02.2013 г. срещу С.С.К. с ЕГН: **********, С. Ц.К. с ЕГН: **********, С. С. К. с ЕГН: **********, В. С. К. с ЕГН: ********** и Ц. С. К. с ЕГН: ********** за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 350 839, 45 /триста и петдесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/. В мотивираното искане се съдържа и молба за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на предявени искове. С определение от 28.02.2013 г., постановено по гр.д. № 177/2013 г. съдът е допуснал ЗАПОР на лек автомобил марка „А.”, модел „………..”, с рег. № ………, рама № …………….., двигател № ……….., цвят – сив металик, дата на първоначална регистрация – 09.12.2002 г., собственост на С.С.К. и С.Ц. К. и ЗАПОР на лек автомобил марка „А.”, модел „…………”, с рег. № …………., рама № ……………., двигател № ……….., цвят – черен, дата на първоначална регистрация – 28.08.1998 г., собственост на С.С.К. и С. Ц. К. Издадена е обезпечителна заповед.

С определение от 28.06.2013 г. по същото дело, въз основа на постъпило искане от КОНПИ с вх.№2-71-13/28.06.2013 г. по описа на СОС, съдът е допуснал обезпечаване на предявените искове на държавата чрез КОНПИ по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: ВЪЗБРАНА върху - недвижим имот - заведение за обществено хранене „Г.", с РЗП от 115,71 кв.м., състоящо се от: кът - склад, кът - подготовка, кът - кухня с работни плотове, мивка и ел.уреди за приготвяне на продукти, бар - плот за кафе, умивалня и санитарен възел в приземния етаж на 4-етажна жилищна сграда, находяща се в гр.Б., ул. „Ц. И.Ш." № …, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна и общинска земя в поземлен имот - парцел XVIII „За жилищен комплекс", кв.58 по регулационния план на Б., при съседи на заведението за обществено хранене: север - парков терен, изток — гараж № ., юг - ул. „Ц. И. Ш.", запад - пешеходна алея, и съседи на поземления имот: улица, УПИ - парцел XX-1359 и парков терен. Недвижимият имот е собственост на С.С.К. и С. Ц. К. и е с данъчна оценка към м.04.2013 г. в размер на 20 296,40 лв. Заведението за обществено хранене се идентифицира в две отделни сгради с идентификатори 05815.304.91.7 и 05815.304.91.8, съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри за гр.Б.; ВЪЗБРАНА върху - недвижим имот - апартамент № ., находящ се в гр.Б., ул. „В. К." № ., в жилищната сграда на блок „.", вх.., ет.. състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от 65,51 кв.м., при съседи: стълбище, В. П. Ц., апартамент № .. и улица „В. К.", заедно с принадлежащото му избено помещение № . както и 1,861% нд.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Недвижимият имот е собственост на В.С. К. и е с данъчна оценка към.04.2013 г. в размер на 8 305,30 лв. Имотът е с идентификатор 05815.304.91.6.4, съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри за гр.Б.; ВЪЗБРАНА върху - недвижим имот - дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в землището на с.О. Л., общ.П., Софийска област, махала „О." - извън регулацията на селото, заедно с построените в него стара паянтова къща с РЗП от 60 кв.м., навес с РЗП от 80 кв.м. и фурна за сливи с РЗП от 17 кв.м., при съседи: път, наследници на . Н. от две страни и река. Недвижимият имот е собственост на С.С.К. и С. Ц. К., и е с данъчна оценка към.04.2013 г. в размер на 2 207,14 лв. За землището на с.О. Л., общ.П. няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри; ВЪЗБРАНА върху - недвижим имот - дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в землището на с.Л., общ.Б., Софийска област, извън регулационния план на селото, в махала „Л.". при съседи: път, Т. И., Ц.Ц. и М. С., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с РЗП от 90 кв.м. и сламник със ЗП от 50 кв.м. Недвижимият имот е собственост на С.С.К. и С. Ц. К., и е с данъчна оценка към.04.2013 г. в размер на 2 543,20 лв. За землището на с.Л., общ.Б. няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри; ЗАПОР НА ВСИЧКИ БАНКОВИ СМЕТКИ, открити в лицензираните 29 банки в Република България - "У. К. Б." АД, "Б. ДСК" ЕАД, "О. Б. Б." АД, "Ю. И Е. Д. Б." АД (бивша "Б. П. Б." АД), "Р. (България)" ЕАД, "С. Ж. Е." АД, "А. Б. Б." АД, "Б. П. Б." АД. ТБ "МКБ Ю." АД, "П. И. Б." АД. "С." АД (бивша С. и и. Б.), "Е. Б.- Б." ЕАД, "Б.-а. К. Б." АД, "П.К. Б. (Б.)" АД, "Т. Ба. Д" АД, "К. Т. Б." АД, ТБ "И." АД, "Ц. К. Б." АД, "О. Б." АД, гр. С., "Б. Б. З. Р." АД, "И. А. Б." АД, ЧПБ "Т." АД, "Т. Б." АД. "НЛБ Б. За.-И." АД. "ИНГ Б. Н. В. – к. С.". "БНП П. С. А. – к. С.", "А. Б. – к. Б.", "С. Н. А. – к. С.","Т.-Д.З.Б. – к. С.", с титуляри по сметките С.С.К. с ЕГН: ********** и С. Ц. К. с ЕГН: **********, с изключение на трудовото възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК.

Въз основа на посоченото определение, в полза на КОНПИ са издадени обезпечителни заповеди. Установява се още от приложеното гр.д.№ 177/13 г., че наложените обезпечителни мерки са отменени от СОС с определение № 1166 от 30.09.2015 г. и издадените обезпечителни заповеди обезсилени, поради направено искане от КОНПИ, по чието искане са наложени обезпечителните мерки, с оглед на което съдът е счел, че вече не съществува причината, поради която са били допуснати. Определението е влязло в законна сила на 07.11.2015 г.

Установява се, че  производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано въз основа на постъпило уведомление от ОП–Монтана с изх. № 1486/2009 г. и изпратено по компетентност от ТД-Видин на КУИППД с писмо изх.№ 772/07.03.2011 г. на основание чл.21 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ в ТД София-област на КУИППД срещу лицето С.С.К., с ЕГН **********. Съгласно постъпилото уведомление, срещу лицето е изготвен и внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 22/2010 г. по описа на ОД на МВР–гр.Монтана, пр.пр.№ 651/2010 г. по описа на ОП-Монтана, за престъпление по чл.244 ал.1 от НК – прокарала в обръщение неистински парични знаци – банкноти с номинал от 50 лв., за които е знаела, че са фалшиви. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 117/2010 г. по описа на ОС-Монтана. С присъда от 22.02.2011 г. по посоченото дело С.К. е призната за виновна за престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК, като е осъдена на 2 г. и 6 мес. лишаване от свобода с отлагане на наказанието за изпитателен срок от 4 години, както и заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди на пострадалите лица /50 лв./ и разноски по делото /76 лв./. Същата е обжалвана пред САС и е образувано ВНОХД № 598/2011 г. Решението на САС по образуваното ВНОХД № 598/2011 г., изменя присъдата на ОС-Монтана като отменя същата в гражданско-правната й част и в частта на присъдените разноски по делото, прекратява производството в гражданско-правната част и потвърждава присъдата в останалата част. Решението на САС също е обжалвано пред ВКС и с Решение от 04.07.2012 г. по НД № 2609/2011 г. на ВКС решението на САС е изменено като е намален срока, за който на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” от 4 години на 3 години, и оставено в сила решението в останалата му част. Извършеното престъпление, за което е обвинена и осъдена С.К. попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД/отм./.

С определение № 1208 от 22.10.2015 г., постановено по гр.д. № 177/ 2013 г. по описа на СОС, съдът е прекратил производството по делото, поради отказ на КОНПИ от предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ с цена 350 839, 45 лв. /триста и петдесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/. Постановеното определение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 30.10.2015 г.

С решение на ТЕЛК към МБАЛ „С.А.” С.№ 2543 от 106/04.06.2003 г. на С.С.К. е определена 55,2% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.06.2006 г., с водеща диагноза: болести на междупрешленните дискове.

С решение на ТЕЛК към МБАЛ „Е.” ЕООД № 0932 от 039/16.05.2006 г. на С.С.К. е определена 77% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.05.2009 г., с водеща диагноза: спондилоза.

С решение на ТЕЛК към МБАЛ „Проф. д-р А. Г.” ЕООД № 0448 от 027/09.04.2015 г. на С.С.К. е определена 73% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.04.2018 г., с водеща диагноза: двустранна кондуктивна загуба на слуха.

С решение на ТЕЛК към Ц. З. П. З. – С.о. № 1157 от 138/27.07.2015 г. на С.С.К. е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години до 01.07.2017 г., с водеща диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство.

От представената епикриза на МБАЛ Б. - ЕООД, се установява, че С.С.К. е постъпила на 19.03.2007 г., изписана на 23.03.2007 г. с поставена диагноза – увреждане на шийните коренчета. Хипертонична болест II степен. Коксартроза билатералис.

От представената епикриза на МБАЛ Б. - ЕООД, неврологично отделение се установява, че С.С.К. е постъпила на 24.03.2009 г., изписана на 30.03.2009 г. с поставена диагноза – увреждане на междупрешленните дискове в поясно-сръстния отдел с радикулопатия. Морбус хипертоникус гр. II  статус пост ЛХТ. Десцензус вагине. Ектовагинална фистула. Състояние след тиреодектомия. БКБ. Коксартрозис билатералис.

От представената етапна епикриза на ДКЦ „А.” - ООД, се установява, че на С.С.К. е поставена диагноза – рекурентно депресивно разстройство – сегашен епизод, умерено тежък.

От представената епикриза на МБАЛ Б. - ЕООД, неврологично отделение, се установява, че С.С.К. е постъпила на 18.01.2012 г., изписана на 23.01.2012 г. с поставена диагноза – увреждане на междупрешленните дискове в поясно-сръстния отдел с радикулопатия – изразен болков синдром.

От представената епикриза на УМБАЛ „А.” - ЕАД, психиатрична клиника, се установява, че С.С.К. е постъпила на 18.07.2012 г., изписана на 25.07.2012 г. с поставена диагноза – рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък епизод.

От представената епикриза на МБАЛ Б. - ЕООД, неврологично отделение, се установява, че С.С.К. е постъпила на 21.11.2012 г., изписана на 26.11.2012 г. с поставена диагноза – световъртеж от централен произход.

От представената епикриза на Н.м. т. Б., клиника по кардиология, се установява, че С.С.К. е постъпила на 27.01.2014 г., изписана на 30.01.2014 г. с поставена диагноза – ИБС. Нестабилна стенокардия, артериална хипертония II ст., захарен диабет II тип.

От представената епикриза на МБАЛ Бо. - ЕООД, се установява, че С.С.К. е постъпила на 18.02.2014 г., изписана на 24.02.2014 г. с поставена диагноза – световъртеж от централен произход.

От представената епикриза на УМБАЛ „А.” - ЕАД, психиатрична клиника, се установява, че С.С.К. е постъпила на 12.11.2014 г., изписана на 24.11.2014 г. с поставена диагноза – рекурентно депресивно разстройство –тежък депресивен епизод, без психотични симптоми.

От представената епикриза на МБАЛ Б. - ЕООД, неврологично отделение, се установява, че С.С.К. е постъпила на 02.02.2015 г., изписана на 07.02.2015 г. с поставена диагноза – радикулопатия в поясно-кръстен отдел.

От представената епикриза на Н.м. т. Б., клиника по кардиология, се установява, че С.С.К. е постъпила на 25.02.2015 г., изписана на 28.02.2015 г. с поставена диагноза – ИБС. Нестабилна стенокардия, артериална хипертония III ст.

От представената епикриза на УМБАЛ „А.” - ЕАД, психиатрична клиника, се установява, че  С.С.К. е постъпила на 10.07.2015 г., изписана на 20.07.2015 г. с поставена диагноза – рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък епизод.

Представена и е медицинска документация, касаеща здравословното състояние на съпруга на ищцата С. Ц. К. Установява се, че с Решение на ТЕЛК № 0150 от 009/31.01.2013 г. на същият е определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с пожизнен срок, с водеща диагноза – злокачествено новообразувание на пикочния мехур.

От представения договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.04.2012 г. между С.К. /наемодател/ и „К. – .” ЕООД /наемател/, се установява, че С.К. е предоставила на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ ресторант, находящ се в гр. Б., ул. „И. Ш.” …. В чл. 6 от договора е уговорена наемна цена в размер на 1500, 00 /хиляда и петстотин лева/ месечно, а съобразно чл. 17 договорът се сключва за срок от 1 /една/ година, считано от датата на подписването му – до 01.04.2013 г. С анекс към договора от 08.08.2012 г. страните са прекратили договора по взаимно съгласие, като са подписали и приемо-предавателен протокол за наличния инвентар /л. 99-114 от делото/.

По делото е приета комплексно съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която дава заключение, че ищцата страда от рекурентно депресивно разстройство, клинично изразено от 18.07.2012 г. при хоспитализация в МБАЛ „А.”. Преди това има данни за периодична поява на депресивни епизоди, без това да налага медикаментозно лечение. В медицинската документация е отразено, че началото на психичните проблеми датират от 1984 г., когато е била на лечение в Нареченски минерални бани за месец и половина, с добро повлияване. Поводът е бил изкривяване на устния ъгъл с неясна генеза, получен след психотравмени събития. През 2000 г. и 2005 г. описва хиподепресивни епизоди, преминали без да се налага медикаментозна терапия. През 2012 г. настъпва ново влошаване с потиснатост, плачливост, безпокойство, безсъние и загуба на интерес към дейности, като след стационарно наблюдение й е поставена диагнозата рекурентно депресивно разстройство, довело и до инвалидизация. Според вещите лица, безспорно извършените оперативни интервенции на  С.К., съпруг на ищцата, са задълбочили наличната симптоматика при нея, с чести обостряния и необходимост от стационарно лечение на съществуващото рекурентно депресивно разстройство. Рискови фактори за поява на това заболяване са от стресогенен характер, също заболяване соматично на болното лице, на негови близки, хормонални смущения или всички стресови фактори от вътрешен и външен характер могат да доведат до отключване на това заболяване. В съдебно заседание вещите лице уточниха, че не може да се определи кой от факторите е бил провокиращ за настъпване на психичното заболяване при ищцата.

По делото е приета и комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от невролог и кардиолог, която дава заключение, че С.К. страда от двустранна кондуктивна /проводна/ загуба на слуха, двустранен неврит на слуховите нерви, намален слух-слухопротизирана. Заболяването е с голяма давност – преди 2007 година, регистрираните пристъпи са редки 2007 г., 2009 г., 2014 г. и 2015 г., свързани с необратима загуба на слух. Заболяването е хронично, дефинитивно и през исковия период не се отчита задълбочаване на неврологичния дефицит. Други заболявания, от които страда ищцата са: деформираща цервикална и лумбална спондилороартроза и остеофитоза; дегенеративно стеноза на гръбначно-мозъчния канал в лумбалната област, симптоматичен цервикобрахиален и лумбосакрален радикулит; двустранна коксартроза II ст., деформация на таза, възпалително-дегенеративни промени в дясна сакроилиачна става и симфизата – диастаза на последната; дифузна остеопороза на тазовите и на бедрените кости, болков синдром. Дадено е заключение, че изброените заболявания са хронични, с дегенеративен характер, възрастово обусловени и прогресията им не е свързана с каквито и да е стресови житейски ситуации. Ищцата страда и от захарен диабет новооткрит /от ЕР на ТЕЛК 2009 г./ на перорално лечение, компенсиран, с добър гликемичен контрол, без данни за усложнения от прицелни органи. Ищцата има нефролитиаза и хроничен калкулозен пиелонефрит на десен бъбрек, което е заболяване от общ характер и не се влияе от стресови ситуации. Артериалната хипертония с хипертонично сърце е също хронично заболяване, което подлежи на постоянно медикаментозно лечение. При емоционално напрежение е възможно повишаване на стойностите на АН, което се куплира с медикаменти. Дадено е заключение, че новооткрито заболяване при ищцата е псориазис вулгарис – кожна форма, диагностицирано с биопсия през 2014 г. Възможно е заболяването да се отключи или обостри от психоемоционално напрежение. Много често се наблюдава сезонна зависимост на пристъпите, като обостряне се наблюдават по често през есенните и зимните месеца на годината, а през летните месеци настъпва подобрение или пълна ремисия. Дадено е заключение, че всички останали заболявания на К. са хронични, с голяма давност и не са свързани с нервно психическо напрежение. В периода на воденото наказателно производство 2010-2013 г. не са регистрирани нови заболявания или задълбочаване на съществуващите.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на производството по реда на ЗОПДИППД/отм./, са ангажирани и гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите Я.К. С.-А. и Цв. Х. Ц.

От разпита на свидетелката Я. С.-А. се установява, че познава ищцата повече от 8-9 години. Когато се запознали ищцата била жизнерадостна, усмихната, позитивна и уравновесена. По време на наказателното производство, което се водело срещу нея не била притеснена, че ще бъде осъдена. Промяната настъпила след лятото на 2012 г., когато прекратила договора за наем на гостилницата. Започнала да говори за самоубийство, плачела, била притеснена, постъпвала за лечение в болница няколко пъти, не се чувствала добре. Споделяла, че КОНПИ ще отнеме имуществото й, което ще рефлектира на психичното й състояние. Изпитвала чувство на вина пред съпруга си, като смятала, че тя е причината за влошаване на неговото здравословно състояние. Свидетелката сочи, че ищцата сега определено се чувства по-спокойна.

От показанията на свидетеля Ц. Ц. се установява, че познава ищцата повече от двадесет години, често се вижда с нея. Когато ищцата разбрала за наложените от К. обезпечителни мерки се променила. Говорела за самоубийство, често се налагало да я откарва до болница, изпадала в тежки депресии, пиела лекарства за кръвно и диабет. Относно наказателното производство ищцата не е изразявала безпокойство пред свидетеля за това. В града се появили слухове, че ищцата ще „затрие мъжа си”.

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:

         В случая се претендира ангажиране отговорността на КОНПИ за обезщетяване на претърпени от ищцата вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и служители при К. в производството по ЗОПДИППД /отм./. Доколкото производството против ищцата за установяване и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е приключило при действието на изричната законова разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на ответната К., то съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по  чл. 2а от ЗОДОВ. Следва да се посочи обаче, че и преди влизането в сила на тази норма /19.11.2012 г./ държавата, чрез КУИППД, като специализиран държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка със ЗОПДИППД /отм./, по силата на изричното препращане в чл. 32, при което неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на иска. След влизане в сила на  чл. 2а ЗОДОВ, посочената норма е основанието, на което се реализира отговорността на държавата. Обстоятелството, че КОНПИ е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД /отм./, не може да я освободи от отговорност /противното разбиране би обезсмислило нормата на  чл. 2а ЗОДОВ/ –в този см. определение № 305 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2099/2014 г. на III г. о. и определение № 423 от 9.07.2014 г. по гр. д. № 3914/2014 г. на I г. о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК/.  

Според чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Отговорността на държавата има обективен характер. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да се ангажира отговорността на държавата, трябва да бъдат доказани кумулативното наличие на следните предпоставки - претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството по ЗОПДИППД /отм./, както и причинна връзка между предприетите действия от служители на КОНПИ и вредните последици.

Установи се по делото от приложените ч.гр.д.№ 426/2012 г. и гр.д. № 177/ 2013 г. на СОС, че са налице актове и действия на служители на КОНПИ, свързани с образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и назначаване на проверка по реда на чл. 15 от ЗОПДИППД /отм./, депозиране пред СОС на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, внасяне на мотивирано искане по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИПД /отм./ против С.С.К. с ЕГН: **********, С. Ц. К. с ЕГН: **********, С. С. К. с ЕГН: **********, В. С. К. с ЕГН: ********** и Ц. С. К. с ЕГН: ********** за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 350 839, 45 лв. /триста и петдесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, които следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла на  чл. 2а от ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведените административно и съдебно производство по ЗОПДИППД /отм./. След като с влязло в сила определение е прекратено производството по делото, поради отказ на КОНПИ от иска, се налага извод, че не е била осъществена от страна на ответника законосъобразна преценка на установените в хода на административната проверка факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, нито такава е извършена при сезирането на съда с мотивираното искане за отнемане на имуществото на ищцата и налагане на обезпечителните мерки. Следва да се отбележи, че самата К.достига до този извод в хода на производството, десезирайки съда от разглеждане на спора. При това положение незаконосъобразни са били действията на К. по внасяне на мотивирано искане в съда, въпреки липсата на изискуемите от закона предпоставки, както и поддържането му в продължение на две години и половина, независимо че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи произхода на средствата, с които е придобито имуществото на ответниците. Несъстоятелно е твърдението на процесуалните представители на КОНПИ, че всички действия на служителите на К. са правилни и съобразени със законовите разпоредби и не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищцата вреди. Отхвърлянето на иска като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, респективно прекратяване на производството, поради отказ от иск, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от К. предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./ се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на  чл. 2а ЗОДОВ. Не може да бъде споделено заявеното на КОНПИ, че към момента на образуване на делото, комисията не е знаела, че ще има тълкувателно решение, което ще изисква пряка или косвена връзка между престъплението, за което лицето е осъдено и придобитото имущество. От проверките, които са правени Комисията е следвало да установи, че придобитото имущество не е в резултат на престъпна дейност. Тълкувателно решение № 7/2013 г. е постановено на 30.06.2014 г., а решението за отказ от иск е взето на 07.09.2015 г., непосредствено преди изслушване на депозираната съдебно-икономическа експертиза, която установява през проверявания период положително салдо. Т.е. приходите на ответницата са надвишавали разходите, поради което не са били налице предпоставките по чл. 4 ЗОДПИППД /отм./ за предявяване на такъв иск.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявената претенция.

От събраните по делото гласни доказателства и приети съдебно медицински експертизи се установи наличието и на останалите правнорелевантни факти за хипотезата на  чл. 2а от ЗОДОВ - претърпени неимуществени вреди от ищцата и причинната  връзка с действията на ответната К.

С Решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят И. П. се дава отговор по въпроса, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД /отм./ съобразно релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обстоятелства. Прието е, че доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

При определяне на размера на обезщетението по  чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят, продължителността и интензитета на проведеното производство, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./

Показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, като последователни, кореспондиращи помежду си и отразяващи непосредствените им възприятия, безпротиворечиво потвърждават, че С.К. е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение след образуването на производството от Комисията, страх, че имуществото й подлежи на отнемане, неудобство и вина за това пред роднините й. Същите установяват, че е настъпилата промяна в поведението и в начина на живот на ищцата - от общителен и весел човек тя станала потисната, плачела, говорела за самоубийство. От приетата комплексна психиатрично - психологична експертиза се установява, че ищцата страда от рекурентно депресивно разстройство, като през 2012 г. настъпва влошаване с потиснатост, плачливост, безпокойство, безсъние и загуба на интерес към дейности, като след стационарно наблюдение й е поставена тази диагноза, довела и до инвалидизация. От комплексната медицинска експертиза се установява, че новооткритото заболяване при ищцата е псориазис вулгарис – кожна форма, диагностицирано с биопсия през 2014 г., което заболяване може да се отключи или обостри от психоемоционално напрежение. Всички останали заболявания на К. са хронични, с голяма давност и не са свързани с нервно психическо напрежение.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищцата за претърпените от нея вреди в резултат на незаконните актове и действия на служители при ответната К.

В случая се доказа, че вследствие на незаконосъобразните действия и актове на служители при КОНПИ за ищцата са настъпили отрицателни последици в личностно, емоционално и психическо отношение. В един продължителен период от време - от около три години и половина същата е имала негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения от възможността да бъде отнето имуществото й, като интензитетът на отрицателните емоции е довел и до влошаване на здравословното й състояние. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и обстоятелствата, че имуществото, чието отнемане се е претендирало от КУИППД, е било на значителна стойност -350 839, 45 лв. Освен това в исковия период  на производството притежаваните от ищцата недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били обект на възбрани и запори и тя не е имала възможност да се разпорежда с тях. Следва да се отчете още, че искането за отнемане на имущество е станало  известно на обществото /от показанията на свидетеля Ц.: „В града тръгнаха слухове, че С. ще затрие мъжа си”/, което е накърнило  достойнството й и е засегнало авторитета й. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита и обстоятелството, че срещу ищцата е водено наказателно производство, приключило с осъдителна присъда. Постановяване на осъдителна присъда неминуемо се е отразило негативно на психическото състояние на ищцата. Както и вещите лица потвърдиха, че няма как да бъде направено точно разграничение на причините, които са довели до отключване на психичното страдание. Безспорно повдигането на обвинение в извършване на престъпление влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр.дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.

 Съобразявайки така установените обстоятелства, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на реално претърпените от ищцата вреди следва да се присъди сума от 15 000 лв., за която искът се явява основателен и следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. заявената претенция следва да се отхвърли, тъй като не се установиха в настоящото производство претендирани вреди по вид и интензитет в такъв размер. Не са налице основания за намаляване на определения размер на дължимото обезщетение, с оглед направеното от ответника възражение по чл. 5 от ЗОДОВ .

Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а според ал.2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

В отговора на исковата молба от страна на ответната К. са изложени твърдения, че извършеното престъпление от ищцата по чл. 244, ал. 1 от НК се явява причина за настъпване на вредоносния резултат или за съпричиняването му. Освен това с хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ се свързва и липсата на направени от ищцата искания по чл. 24 от ЗОПДИППД (отм.).

Съдът намира, че в процесния случай няма основания за приложение на хипотезите, предвидени в чл. 5 от ЗОДОВ. При условията на тази норма претендираното обезщетение за вреди би отпаднало или неговият размер би бил намален, само когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на увредения. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. От съвкупната преценка на доказателствата не се установи С.К. да е допринесла по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат. Обстоятелствата, на които се позовава Комисията, че ищецът не се е възползвал от предвидените в чл. 24 ЗОПДИППД /отм./ възможности - за отмяна на допуснатото обезпечение, не могат да се свържат с противоправно и укоримо поведение, довело до настъпването на вредоносния резултат, и не обосновават наличието на хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД  обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане - т. е. както имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 3000 лева, представлява стойността на направени разходи за лекарства, съдът намира за неоснователна. По делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи закупуването на предписаните медикаменти /фактури, фискали бонове/. Действително по делото са приети рецептурните книжки на ищцата, от които се установява, че от 2009 г. са й назначавани медикаменти, по повод налични хронични  заболявания. Медицинските експертизи установиха, че ищцата страда от  хронични такива, които са с голяма давност. Следва да се отбележи, че лекарствата за хронично болни частично се реимбурсират от НЗОК. Налага се извод, че липсват доказателства за периодичното закупуване на лекарства, а от друга страна периодът на приемане и закупуване не съвпада с периода след започване на действията от Комисията, а много преди това, което обосновава неоснователност на претенцията.

Не може да бъде уважена и претенцията за имуществени вреди в размер на 60 000 лева за периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г., изразяващи се в пропуснати ползи от отдаване под наем на заведение за обществено хранене. Видно от чл. 17 от сключения договор за наем на недвижим имот от 01.04.2012 г., С.К. е предоставила на наемателя „К. – .” ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ ресторант, находящ се в гр. Б., ул. „И.Ш.” …, за срок от 1 /една/ година, считано от датата на подписването му – до 01.04.2013 г. С анекс към договора от 08.08.2012 г. страните са прекратили договора по взаимно съгласие. При това положение съдът приема, че не е налице сигурност и достоверност на очакваното увеличаване на имуществото, поради което  не може да се приеме, че вследствие на увреждането и по-конкретно наложената възбрана, ищцата е пропуснала ползи, чиито размер възлиза на 60 000 лева. Искът за претендираните имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.

Като основателен и доказан следва да бъде уважен акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху уважената част от главния иск, началният момент за която, с оглед константната съдебна практика, следва да се определи, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който окончателно спорът е разрешен - влязлото в сила на 30.10.2015 г. определение № 1208 от 22.10.2015 г., постановено по гр.д. № 177/ 2013 г. по описа на СОС.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните.

Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от събраните по делото доказателства същите са в размер на 10,00 лева държавна такса и 600 лева за експертизи или общо в размер на 610 лева.

Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде разгледано. Според материалния интерес на предявения иск- 133 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 4190 лв., а договореното и заплатено от ищцата е в размер на 9000 лева. Съдът намира възражението за основателно – по делото бяха проведени само две съдебни заседания, делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения минимален размер от  4190 лева. При това положение КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на ищцата С.К. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, което възлиза в размер на 472, 56 лева /четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и шест ст./

Претенцията на процесуалните представители на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Отговорността за разноски по предявен иск по ЗОДОВ се разпределя по специалните правила на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. В случаите на частично уважен иск отговорността за разноските, направени в производството, е изцяло върху ответника по иска, поради което и не се дължи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА К.з.о.н.н.п.и. с БУЛСТАТ:……… с адрес ***, представлявана от председателя П. Г. Д. да заплати на С.С.К., с ЕГН ********** *** сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2015 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К., с ЕГН ********** *** срещу К.з.о.н.н.п.и. с БУЛСТАТ:……… с адрес ***, представлявана от председателя П. Г. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди  в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К., с ЕГН ********** *** срещу К.з.о.н.н.п.и. с БУЛСТАТ:……… с адрес ***, представлявана от председателя П. Г. Д. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

ОСЪЖДА К.з.о.н.н.п.и. с БУЛСТАТ:……… с адрес ***, представлявана от председателя П. Г. Д.да заплати на С.С.К., с ЕГН ********** *** на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 1082,56 лв. /хиляда осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, която сума включва: 10,00 лв. – държавна такса, 600,00 лв. за вещи лица и 472, 56 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: