№ 10
гр. Търговище, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.НОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260001 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1678/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от Н. Д. С. с ЕГН ********** от гр.София. ж.к. “Д.“ бл. 39-40, вх. Ж, със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Ц.И.А.“ № 3, ет.2, чрез адв.К. П. - АК-
Търговище, иск за отмяна на дарение на недвижим имот - Земеделска земя,
находяща се в гр.Търговище, местност „К.“, трета категория, трайни
насаждения с площ от 1.583 дка, представляваща имот № ******** по плана
за земеразделяне, обективирано в нотариален акт № 106, том III, рег.№ 4314,
дело № 326/2002г. на Нотариус № 317 в НК, вписан в СП с вх.рег.№
9636/17.09.2002 г., акт № 170, том XII, дело № 2548/2002г., против Църковно
настоятелство при Храм „Св. Успение Богородично“ гр.Търговище, ул.
“Л.К.“ № 15, Булстат ********, представлявано от Б.Д.Х. - Председател на
Църковното Настоятелство, със съдебен адрес гр. Варна, ул. “Никола
Вапцаров № 5, ет. 5, офис 501, чрез адв. Д. М. Г. от АК-Варна, с правно
основание чл. 227, б.“в“ от ЗЗД, като неоснователен. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат
1
К. П. в качеството й на назначен особен представител на ищцата. Във
въззивната жалба се излагат следните съображения:
При анализа на правната норма на чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД касателно
трансформирането на моралното задължение на надарения в правно
задължение да дава издръжка на дарителя, в случая - ищцата, съдът достига
до грешен извод, че същата не е изпаднала в трайна нужда и надареният не й
дължи такава. Този извод съдът прави, като се позовава на обстоятелството,
че ищцата е „със задоволена жилищна нужда“, независимо от отчетените от
съда месечни доходи, невъзможност да реализира други трудови доходи и
влошеното й здравословно състояние. Съдът приема в мотивите си, че ищцата
не е изпаднала в „трайна нужда“ така, както я разбира законът и съдебната
практика. Въззивната страна счита този извод на съда за неоснователен и в
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В случая първоинстанционният съд необосновано и неправилно е приел, че
при линия на бедност от 369 лв. и при месечен доход от 444.79 лв. на ищцата,
при невъзможност да реализира трудови доходи поради напреднала възраст и
влошено здравословно състояние, но при задоволена жилищна нужда,
последната не е изпаднала в трайна постоянна нужда от издръжка.
Неправилно е тълкуването на съда, че нуждата от издръжка се установява на
база линията на бедност като от тази величина с оглед конкретните нужди на
ищцата следва да се прибавят или извадят дадени разходи. Съгласно
константната практика на съдилищата в страната при отговора на поставения
въпрос по приложението на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД базата за определяне на
нуждата от издръжка е средномесечната издръжка за едно лице според
статистиката, а линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт
категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка. В тази
насока изцяло и съдебната практика на ВКС- Решение № 145 от 1.11.2017 г.
на ВКС по гр.д. №786/2017 г.
Моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Прави доказателствено
искане за преразпит на свидетели, което е оставено без уважение от въззивния
съд.
Постъпила е въззивна жалба и лично от ищцата, в която подробно и
детайлно са изложени нейните възражения относно хода на производството и
направения от съда неправилен, според нея извод, че не е изпаднала в трайна
2
нужда и необходимост от издръжка. В обобщение същата моли съда за
следното:
1. Да бъде отменено решение номер 260001/31.03.2022 на ТРС по гр. д.
номер 1678/2019 на основание, чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2, 5, 7 и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и при заменен особен
процесуален представител.
2. В случай, че не бъде уважена молбата й по т. 1 и делото следва да бъде
разглеждано от ТОС, моли съда да се запознае с всички нейни становища по
протоколи от с. з. на ТРС и с нейните документи “ Информация - списък“.
3. Да бъде назначена комплексна СЕ включваща нова ССЕ и съдебно –
медицинска експертиза по документи (СМЕ).
4. Да бъде проведен нов разпит на нейните свидетели.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ЦЪРКВА ПРИ
ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” (ЦЪРКОВНО
НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”), със
седалище и адрес на управление: град Търговище, ул. „Л.К.“ №15, БУЛСТАТ
********, представлявана от Б.Д.Х. - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЪРКОВНОТО
НАСТОЯТЕЛСТВО, чрез пълномощника адвокат Д. М. Г. от Адвокатска
колегия – Варна, в който се акцентира на следното:
След като е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и след като е съобразил и съдебната практика, правилно и
обосновано съдът е приел, че ищцата не е изпаднала в трайна постоянна
нужда от издръжка. След извършване на дарението през 2002 г. ищцата е
притежавала два недвижими имота: един недвижим имот в гр. София -
апартамент, в който живее и към момента, както и недвижим имот в
гр.Търговище, като последният имот ищцата е продала на 07.10.2019 г. Видно
от таблица 1 на Заключението по ССчЕ за периода от м. януари 2019 г. до м.
януари 2022 г. общият паричен доход на ищцата е в размер на 50 575.34 лв., а
средният месечен приход за целия период е 1 366.90 лв. Съгласно практиката
на ВКС /Решение № 526/03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г., IV г.о. па ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/ към доходите следва да се добавят и
допълнителни доходи, които дарителят би могъл да реализира от отдаване
под наем на недвижими имоти. В тази връзка, видно от доказателствата по
делото ищцата е разполагала с апартамент в гр. София, от който е можела да
3
реализира допълнителни доходи като отдава под наем една стая от него.
Също така до продажбата на апартамента в гр. Търговище ищцата е би могла
да реализира допълнителни доходи, ако го беше отдавала под наем. Предвид
горното, според ответника, ищцата е разполагала с достатъчно средства и
имущества, от което да се издържа.
Предвид изложеното, въззИ.емата страна моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение със законните последици. Противопоставя се
на направените от въззивницата доказателствени искания.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата
се представлява от назначения от съда особен представител адвокат И. К. Н. с
личен номер **********, Адрес на адвокатска кантора 1712 София, ж.к "М. ",
блок № ***, вх. 3, ет.7, която поддържа подадените въззивни жалби от
предходния особен представител на ищцата и тази, лично подадена от нея.
Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
Постъпили са писмени бележки, в които се акцентира на следното:
Моли съда да вземе предвид представените в съдебното заседание на
23.01.2023 г. писмени доказателства, от които е видно какви разходи е
направила (покрИ.не на стари задължения) г-жа С. след продаването на
собствения си недвижим имот в гр. Търговище. От документите е видно, че
същата е погасила стари задължения (в размер на около 20 500 лв.), като при
правилна съпоставка на приходите от имота и направените разходи, ще се
види, че месечният доход, с който разполага, не само че не се доближава до
така изчисления от вещото лице, но е в пъти по-малък. Излагат се
съображения за непълнота на експертизата относно фактическите разходи на
ищцата, които не са съобразени с актуалните лекарства и хранителни добавки,
които тя реално приема ежедневно.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на процесното
дарение.
Постъпили са писмени бележки лично от ищцата, в която тя коментира
непълнота на приетата по делото експертиза и факти относно здравословното
й състояние.
В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат Д. М. Г. от Адвокатска
колегия – Варна моли за потвърждаване на съдебното решение. Постъпили са
писмени бележки, в които се акцентира на следното:
4
Видно от представения към писмения отговор Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 177, том IV, per. № 4527, дело № 463 от
07.10.2019 на Нотариус с per. № 223 на НК, ищцата е продала на трето лице
притежаван от нея недвижим имот срещу сумата в размер на 24 000 лева, като
освен продажната цена, на 08.10.2019 г. ищцата е получила от купувача и
сумата в размер на 12 000 лв. за обзавеждане. В тази връзка само октомври
2019 г. ищцата е получила сумата общо в размер на 36 000 лева. Видно от
заключението по допусната във въззивното производство допълнителна ССчЕ
средномесечният приход на Н. С. за периода от датата на подаване на
исковата молба до датата на изготвяне на експертизата е 1315,43 лева, а
средномесечният й разход отново за същия период като разходите са
съобразени в два варианта - съобразно статистическите данни на НСИ и
съобразно нейните фактически разходи, са съответно 492,20 лева и 540,92
лева. В тази връзка ясно е видно, че приходите на въззивника са повече от два
пъти по-високи от разходите й. Отделно се излагат съображения, че от
многобройните молби и документи, които ищцата е депозирала по делото, е
видно, че тя търси повод за отмяна на дарението, защото има други виждания
за Храм-параклиса, изграден в дарения от нея имот, и че счита, че същият не
се поддържа по правилния според нея начин. Акцентира се, че ищцата не е
изпаднала в трайна нужда от издръжка и че същата разполага с достатъчно
средства и имущества и е в състояние сама да се издържа. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение със съответните от това последици.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и приема следното:
Пред Търговищкия районен съд ищцата Н. Д. С. е предявила иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД против ЦЪРКВА ПРИ
ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” гр. Търговище. Същата е
твърдяла, че е дарила на ответника свой недвижим имот. В даден момент по-
късно е изпаднала в невъзможност да поема месечните си разходи, има
трайна нужда от издръжка, поискала е такава от църковното настоятелство
при храма, но същото е отказало да я подпомага. Ето защо тя счита, че са
налице предпоставките да бъде отменено дарението на недвижимия имот,
което е направила в полза на храма.
5
По фактите съдът съобрази следното:
Не е спорно, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том
III, per. № 4314, д. № 326 от 2002 г. на Нотариус с per. № 317 на НК, който
нотариален акт е вписан в Службата по вписванията вх. per. №3636 от
17.09.2002 г., акт №170, том XII, д.2548/2002 г. ищцата е дарила на ответника
свой недвижим имот, представляващ земеделска земя. находяща се в
землището на гр.Търговище, представляваща - трайни насаждения, с площ от
1583 дка в м.“К.", трета категория, съставляваща имот № ******** по плана
за земеразделяне на гр.Търговище, като дарението е направено с тежест, а
именно: по решение на Епархийския съвет към Варненска и
Великопреславска Света Митрополия и по одобрен от същия съвет проект на
подарения имот да бъде изграден православен храм-параклис. Не е спорно, че
такъв Храм-параклис в имота е построен като същият е въведен в
експлоатация, видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № РВЕ-
01-51 от 10.10.2013 г., издадено от Гл. архитект на Община Търговище.
Още през 2016 година ищцата е имало виждане за отмяна на дарението чрез
връщане на имота в нейния патримониум. С писмо изх. № от 10.05.2016
година, изходящо от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан,
ищцата е уведомена, че е невъзможно имотът й да бъде върнат по инициатИ.
на надарения, а с оглед изложените от нея обстоятелства, същата е уведомена,
че законът допуска отмяна на дарение, но инициатИ.та следва да е на
дарителя и да се реализира по съдебен ред. Ищцата е отправила искане за
месечна издръжка в размер на 200 лева до надареното лице с молба от
01.11.2016 година /л. 14-15 от делото/. Последващо нейно искане е отправено
до ответника на 17.11.2018 година, в което същата описва влошеното си
здравословно състояние и претендира месечна издръжка в размер на 300 лева.
Не е спорно, че ответникът не е давал на ищцата парични средства, регулярно
или еднократно, с цел да покрИ. нуждите си от издръжка.
Не е спорно, че на 07.10.2019 година ищцата е продала свой недвижим
имот в град Търговище, представляващ апартамент със застроена площ от
39.64 кв. м., за сумата от 24 000 лева като купувачът допълнително е превел
по банковата сметка на ищцата още 12 000 лева за обзавеждане.
Основният въпрос в настоящото производство касае така получената от
ищцата сума от общо 36 000 лева, тъй като същата се явява приход в полза на
6
ищцата. Изчисленията на вещото лице включват тази сума и в месечните
приходи на ищцата за периода от исковата молба до датата на изготвяне на
заключението съобразно дадените от съда указания за изготвяне на
експертизата. По този начин въпросната сума се отчита като вид постоянен
месечен приход в полза на ищцата, по който въпрос съдът ще даде становище
по-долу.
Въпросът е дали тази сума от 36 000 лева е подпогнала ищцата за нейните
ежемесечни разходи занапред като един вид спестяване и постоянен месечен
приход или същата парична сума към настоящия момент не е налична – факт,
който следва да се съобрази при преценка на основателността на исковата
претенция.
Според свидетелката Р.Е. ищцата е била принудена да продаде този
апартамент в гр. Търговище, защото е имала сериозни здравословни
проблеми и са й трябвали доста средства. Свидетелката пояснява, че ищцата
си била счупила крака и по повод на лечението й взела доста заеми.
Свидетелят С.Б. също заявява, че ищцата продала този апартамент, защото
имала дългове, които следвало да върне. Същият свидетелства, че във връзка
със счупване на крак и наложила се скъпа операция, ищцата „е взела много
заеми от хора“ и „вече била принудена да връща парите“. С парите от тази
гарсониера ищцата трябвало да покрие разходите си за топлофикация в
София, да направи ремонт на покрИ. в София, който течел. Свидетелят е
категоричен, че с получените от гарсониерата пари Н. е погасила дълговете си
към хората. Свидетелката Х.С. дава показания за здравословното състояние
на ищцата като заявява: „Тя е много болна, превита е на две и не може да
върви самостоятелно“. Изпаднала е в безизходна ситуация.“
По делото още в първата инстанция ищцата е представила разписки, от
които е видно, че тя е получила заеми от различни лица, които впоследствие е
върнала /приложени между л. 178 и л. 179 от първоинстанционното дело/.
Същите не са били приложени като доказателства по делото с постановеното
от съда определение за приемане на писмените доказателства, макар да няма
изричен отказ за приемането им. Ето защо във въззивната инстанция е
допустимо тяхното приемане като доказателства, респ. – тяхното обсъждане
по съществото на спора. Въпросните писмени доказателства са изцяло в
унисон с тезата на ищцата и с показанията на разпитаните свидетели, че
7
ищцата е била принудена да продаде гарсониерата си в гр. Търговище, за да
може да върне свои стари задължения. Според въпросните разписки
задълженията на ищцата към други физически лица възлизат на сумата от 19
500 лева. Видно от разпечатките от банковите сметки на ищцата, същата няма
в наличност спестявания – т.е. така получените от ищцата 36 000 лева са били
разходвани от нея, основно за връщане на суми, които е получила в заем от
други лица.
По делото е приложена многобройна медицинска документация, която
установява влошеното здравословно състояние на ищцата и многото
лекарства, които следва да приема. Налице са документи за получаваните от
нея пенсии и помощи по реда на социалното подпомагане. Представена е
разпечатка от банковата й сметка, от която е видно, че същата няма
спестявания. Не е спорно, че ищцата притежава апартамент в гр. София, в
който живее. На базата на всички тези данни е работело назначеното във
въззивната инстанция вещо лице-икономист. С оглед изложените от ищцата
коментари за непълнота на експертизата, съдът държи да подчертае, че
вещото лице е работило съобразно дадените му от съда указания.
Експертизата е била назначена от въззивната инстанция по въпроси, които
съдът е приел, че следва да се изяснят отново с оглед изминалия период от
приемане на предходната експертиза. Вещото лице е дало компетентно, пълно
и обосновано заключение съобразно данните, с които е разполагало, и
поставените му от съда въпроси. Експертизата е едно от основните
доказателства, но не и единственото в настоящото производство. Съдът
разполага с достатъчно други писмени доказателства, представени от ищцата,
за да може да съобрази нейното финансово състояние – приходи и разходи за
даден период.
Основните изводи от експертизата са следните:
Исковата молба на г-жа С. е получена в PC - Търговище на 01.10.2019 г.,
предвид което заключението на експертизата обхваща периода от 01.10.2019
г. до 30.09.2022 г. (36 месеца). Общите приходи на ищцата за този период
са 47 355.48 лв. Средномесечният приход за този период е 1 315.43 лв. (47
355.48 лв. / 36 месеца). Общите приходи са формирани от получени пенсии и
добавки към пенсии, получени месечни и еднократни суми за подпомагане по
ЗХУ, изплатени от дирекция „Социално подпомагане“ - Слатина, начислени
8
лихви по банкова сметка и приходи от продажба на недвижим имот, получени
по банков път. Тук следва да се отбележи, че в приходите е включена и
сумата от 36 000 лева, получена от ищцата във връзка с продадената от нея
през 2019 година гарсониера в град Търговище. Ако се приеме, че тези 36
000 лева ищцата е разходвала веднага за връщане на стари задължения по
сключени от нея договори за заем, в каквато насока са приетите по делото
разписки и свидетелските показания, то тогава средномесечният приход на
ищцата /без въпросните 36 000 лева/ би възлизал на 11 355.48 лева или на
315.43 лева.
Според заключението на вещото лице общите специфични разходи за
издръжка на г-жа С. за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. са установени
от експертизата въз основа на средномесечната издръжка на едно лице за
София - столица, по данни на НСИ и представените от нея
разходооправдателни документи за проверявания период.
По данни от ТП на НОИ - София град, предоставени с удостоверение с изх.
№ 1023-21- 2848# 1/19.09.2022 г., към м. септември 2022 г. пенсията на г-жа
С. е 457.29 лв. и не включва други добавки.
Общите разходи на ищцата за същия период са изчислени в два варианта:
Първи вариант, при който разходите за здравеопазване са съобразно данните
на НСИ: При този вариант общите парични разходи на г-жа С. за периода от
01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. са 17 719.20 лв. Средномесечният разход за този
период е 492.20 лв. (17 719.20 лв. / 36 месеца). Втори вариант, при който
разходите за здравеопазване са съобразно получената стойност по т. 1 и
записите в рецептурната книжка: При този вариант общите парични разходи
на г-жа С. за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. са 19 473.19 лв.
Средномесечният разход за този период е 540.92 лв. (19 473.19 лв. / 36
месеца).
Ищцата е в общо увредено здравословно състояние. Тя страда от
хипертонична и исхемична болест на сърцето; захарна болест II тип; язвена
болест; гарстрит и панкреатит, прекарала е инсулт; има централен
отоневрологичен симптом; счупване на бедрена кост. Тези нейни заболявания
несъмнено изискват поддържащо лечение чрез медикаменти и хранителни
добавки, които ищцата подробно е описала.
Не е спорно, че ищцата притежава апартамент в гр. София, който
9
задоволява нейните жилищни нужди, но определено не дава възможност за
реализиране на приходи от него. Отдаването на една стая от апартамента за
реализиране на приход е трудно възможно с оглед съвременните тенденции за
отдаване под наем на жилища в гр. София. Следва да се отчита и това, че
апартаментът е с една спалня, при което няма как да се приеме, че ищцата
може да реализира приходи от този апартамент като се лиши от ползването на
една стая за сметка на своя необходим жизнен комфорт съобразно с възрастта
й.
От правна гледна точка съдът приема следното:
По приложението на чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД е формирана трайна и
непротиворечИ. съдебна практика (напр. решение № 975 от 04.11.2008 г. по
гр.д. № 4052/2007 г. на I г.о., решение № 238/20.03.2009 г. по гр.д. №
6464/2007 г. на I г.о., решение № 293/14.07.2011 г. по гр.д. № 1302/2010 г. на
IV г.о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на IV г.о., решение
№ 194/02.10.2013 г. по гр.д. № 130/2013 г. на III г.о., решение №
432/22.01.2014 г. по гр.д. № 3321/2013 г. на IV г.о. на ВКС), като е възприето
разбирането, че нуждата от издръжка по смисъла на цитираната разпоредба се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага
или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина)
и конкретната сума, която му е необходима за покрИ.не на специфичните му
нужди. Тези нужди се установяват въз основа на средно-месечната издръжка
на едно лице за процесния период според Националния статистически
институт, като се преценява кои от перата, от които е формирана издръжката
според статистиката, и доколко по размер всяко, е съотносимо към
специфичните нужди на дарителя, съответно кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят
и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното
здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни,
както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми
или цена на друго имущество. При наличие на имущество, от което могат да
се реализират доходи, следва да се изхожда от неговото състояние и от
10
преценката възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер,
евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат
доходи от продажбата му, предвид състоянието на пазара.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и това да е факт, било към датата
на поканата, отправена преди подаване на исковата молба, било към датата на
исковата молба, която също има ефекта на покана, или поне към датата на
приключване на съдебното дирене в последната инстанция, която решава
спора по същество. Възможно е дарителят да не е изпитвал трайна нужда към
датата на поканата, но такава да съществува вече към датата на подаване на
исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е
възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на
периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна
за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на
присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене
и, поради това, съдът, в съответствие с чл. чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да
вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от
значение за спорното право ( така и решение № 222/10.07.2000 г. по гр.д. №
1349/199 г. на II г.о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. дело № 263 по описа
за 2011 г. , IV г.о. на ВКС).
В конкретния случай съдът отчита следното: Ищцата е на близо 83 години,
с влошено здравословно състояние. Пенсията й е в размер на 457.29 лв.
Приема всекидневно различни лекарства и хранителни добавки, които са на
обща стойност 246.54 лева. Няма спестявания по банкови сметки. Съдът
приема, че към настоящия момент обсъжданата по-горе сума от 36 000 лева
не е налична и не следва да се включва при установяване на месечния й
приход, респ. за преценка на факта дали ищцата е изпаднала в трайна нужда
от издръжка. Към настоящия момент единственият личен приход на ищцата е
нейната пенсия в размер на 457.29 лв. Според вещото лице средномесечният
разход на ищцата е около 540.92 лв. На базата на всички приложени по делото
документи, съдът приема, че реалните разходи на ищцата са дори по-висока
от тази сума. Същата има домашен любимец - куче, за което се грижи и
осигурява храна и медицинска помощ при нужда Налице са и други нейни
основни или всекидневни нужди, за които са необходими парични средства –
за електроенергия – средно 25 лева месечно; за вода – 8 лева средно месечно;
телекомуникация /ВИ.ком/ - около 56 лева месечно; топлофикация – средно –
11
80 лева месечно за отопление и 22 лева – за топла вода. Общо тези разходи за
комунални услуги са в размер на 191 лева. При сборуване на разходите на
ищцата за здравните и нужди и разходите и за комунални услуги /246.54 +
191 = 437.54 лева/ е видно, че тези разходи почти покрИ.т размера на
пенсията на ищцата.В същото време, макар и да е подпомагана с
получаването на храна, несъмнено същата има нужда да закупува хранителни
продукти, дрехи и други вещи за домакинството.
Факт е, че ищцата е подпомагана от дирекция „Социално подпомагане“
именно поради това, че не може да поема сама разходите за многобройните и
всекидневните си нужди. Самият факт, че ищцата е ползвала социални
помощи за подпомагането си, достатъчно навежда на извода, че тя е в
категорията на лица, нуждаещи се от подпомагане. Чрез съответните
механизми държавата подпомага българските граждани, но в още по-голяма
степен това следва да важи и за надарения правен субект, който не е изложил
съображения, че няма възможност да подпомага ищцата. Най-общо казано,
при месечен приход в размер на 457.29 лева и месечен разход в размер на
минимум 540.92 лева, е видно, че ищцата има недостиг на средства, с които
да осигурява месечното си съществуване. Следва още да се отбележи, че
линията на бедност в България от 01.01.2023 г. е 504 лева съгласно
Постановление № 268 от 21.09.2022 година, публикувано в ДВ бр. 77 от
27.09.2022 година. С оглед пенсията, която получава ищцата, при липса на
други приходи, същата живее в състояние под определената за тази година
линия за бедност. Несъмнено е изпаднала в трайна нужда от издръжка, но
такава й се отказва от лицето, в чиято полза е извършено дарението.
В обобщение: За уважаването на претенцията по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е
необходимо наличието в кумулативна даденост на следните предпоставки:
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и да няма средства за своето
съществуване, да е поискал такава издръжка от надарения и последният да е
отказал да дава издръжка. Отказът да се даде издръжка при наличие на
дарение не се разглежда като неизпълнение на същинско договорно
задължение, а като форма на непризнателност, налагаща отмяна на дарението.
В настоящия случай е безспорно установено, че дарителят Н. С. е в трайна
нужда от осигуряване на допълнителни парични средства за нейното
съществуване. С получавания от нея доход от пенсия и с оглед възрастта и
здравословното й състояние, тя не може да поддържа минимално
12
необходимия жизнен стандарт. Нуждае се трайно от ежемесечно финансово
подпомагане, което надареният субект е отказал и все още отказва да й
предоставя и в рамките на настоящото производство.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи. Като е
стигнал до обратния правен извод Търговищкият районен съд е постановил
неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен.
Що се отнася до претенцията на ищцата съдът да разгледа в настоящата
въззивна инстанция предявения от нея иск по чл. 227, ал. 1, б.“а“ от ЗЗД,
съдът за пореден път подчертава, че производството по този иск е прекратено
с влязло в сила определение и не подлежи на обсъждане в настоящото
производство.
По разноските: На въззивницата следва да се присъдят направените от нея
разноски в първоинстанционното производство в размер на 64 лева за внесена
съдебна такса и издадено съдебно удостоверение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. №
1678/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ дарението на недвижим имот - Земеделска земя, находяща се в
гр.Търговище, местност „К.“, трета категория, трайни насаждения с площ от
1.583 дка, представляваща имот № ******** по плана за земеразделяне,
обективирано в нотариален акт № 106, том III, рег.№ 4314, дело № 326/2002 г.
на Нотариус № 317 в НК, вписан в СП с вх.рег.№ 9636/17.09.2002 г., акт №
170, том XII, дело № 2548/2002 г., извършено от Н. Д. С. с ЕГН ********** от
гр.София. ж.к. “Д.“ бл. 39-40, вх. Ж, в полза на Църковно настоятелство при
Храм „Св. Успение Богородично“ гр.Търговище, ул. “Л.К.“ № 15, Булстат
********, представлявано от Б.Д.Х. - Председател на Църковното
Настоятелство, със съдебен адрес гр. Варна, ул. “Никола Вапцаров № 5, ет. 5,
офис 501, чрез адв. Д. М. Г. от АК-Варна, на основание чл. 227, б. “в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦЪРКВА ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
13
(ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ
БОГОРОДИЧНО”), със седалище и адрес на управление: град Търговище, ул.
„Л.К.“ №15, БУЛСТАТ ********, представлявана от Б.Д.Х. -
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО, чрез
пълномощника адвокат Д. М. Г. от Адвокатска колегия – Варна, да заплати на
Н. Д. С. с ЕГН ********** от гр.София. ж.к. “Д.“ бл. 39-40, вх. Ж, действаща
чрез адвокат И. К. Н. – особен представител, направените разноски в
производството в размер на 64 /шестдесет и четири/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в месечен
срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и сл. от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14