Решение по дело №654/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 780
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120200654
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е     780

 

гр.Бургас, 06.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 654/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.С.К., ЕГН **********, срещу НП № 19-0769-006368/14.01.2020г., издадено от Росица Паязова -Началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,  с което на основание чл. 53 от ЗАНН и  и чл.183, ал.4,т.7 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП .

Във въззивната жалба се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата.

   В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.  Депозирано е писмено становище, с което се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се излагат конкретни съображения съобразно доводите на жалбоподателя. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2019г. около 22.10ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ **** в гр.Бургас, ж.к.Славейков по бул.“Тракия“ срещу магазин „Технополис“ в посока бул.“Янко Комитов“, когато бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ Бургас. В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателят по време на движение с автомобила не ползва обезопасителния колан, с който е оборудван същия.

Във връзка с установеното свид.Н.А. съставил АУАН серия АА бл.№ 692560/19.12.2019г. на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал с акта и го подписал без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били направени писмени възражения.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл.183, ал.4,т.7 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Н.А., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН серия АА  бл.№ 692560/19.12.2019г.,    НП № 19-0769-006368/14.01.2020г.

    При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на основание чл.183, ал.4,т.7 пр.1 от ЗдвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП , а именно за това, че на 19.12.2019г. около 22,10ч. в гр.Бургас,  в ж.к.Славейков по бул.Тракия срещу магазин Технополис в посока бул.“Янко Комитов“ управлявал лек автомобил-Хонда Сивик с рег.№ ****, негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

 Нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и АНО правилно е определил административното наказание глоба, прилагайки разпоредбата на чл.183, ал.4,т.7 пр.1 от ЗДвП.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от  ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

По отношение на направеното възражение за неидентичност на лицето, посочено в АУАН и лицето, посочено в НП, поради обстоятелството, че в АУАН е посочено собствено име Марин вместо М. съдът счита, че се касае до техническа грешка, която не би следвало да опорочи административнонаказателната процедура. От представените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, самоличността му е установена след представяне от негова страна на лична карта, СУМПС, СРМПС, чиито данни фигурират в АУАН. Безспорно е, че именно жалбоподателят е разписал процесния АУАН. В случая това не е попречило за изясняване самоличността на нарушителя, тъй като в наказателното постановление, а и в АУАН е посочен неговият единен граждански номер, който съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Налага се извода, че дори да е допусната грешка при изписване на името на дадено физическо лице или да е налице съвпадение между трите имена на две физически лица, посочването на единния граждански номер дава възможност за изясняване на самоличността му/им по категоричен начин. Жалбоподателят не оспорва факта, а и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че в наказателното постановление и в АУАН е посочен неговият единен граждански номер. Следователно той не е препятстван да разбере, че е ангажирана именно неговата административнонаказателна отговорност в качеството му на физическо лице - нарушител.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0769-006368/14.01.2020г., издадено от Росица Паязова -Началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,  с което на основание чл. 53 от ЗАНН и  и чл.183, ал.4,т.7 пр.1 от ЗДвП на М.С.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********,  сумата от 80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                                  Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.