РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. Бургас, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120106018 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба подадена от „Еос
Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, *****, ЕИК: ****, чрез пълномощника ****, срещу Т. А. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане в общ размер от 1555,88 лв., от които: главница – 1197,60 лв. и
мораторна лихва – 358 лв., начислена върху главницата за периода от
16.07.2020 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в
съда, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3865/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в настоящото производство.
В изпълнение на дадени от съда указания, с нарочна молба от ищеца,
изрично е заявено, че не се претендира договорната лихва в размер на 703,69
лв., която също е предмет на издадената по ч.гр.д. 3865/2023г. по описа на
БРС, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г., е сключен
1
договор за потребителски паричен кредит № FL***, между „Юробанк и Еф
Джи България“ АД, с настоящо наименование „Юробанк България“ АД и
ответницата, по силата, на който кредитодателят е отпуснал на ответника
/кредитополучател/ кредит в общ размер на 1230 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредит от 21.12.2007г., а
кредитополучателят от своя страна се е задължил да погаси задължението си
на 106 месечни вноски, последната с падеж – 16.07.2019г. Сочи се, че след
усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните
вноски, след което е преустановил плащанията, в резултат, на което е
останала непогасена главница в размер на 1197,60 лв. и лихви.
На следващо място се твърди, че на 18.01.2016г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „Еос
Матрикс“ ЕООД, по силата, на който задълженията на Т. А. С., произтичащи
от процесния договор за кредит са изцяло изкупени от ищеца.
Поради липса на изпълнение, ищецът е инициирал заповедно
производство, по силата на което се е снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените
указания от заповедния съд.
Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86
от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответника. Ответницата е получила препис от
исковата молба и приложенията към нея на 24.11.2023г., т.е. едномесечният
срок за отговор е изтекъл на 28.12.2023г. По делото е постъпил отговор на
02.01.2024г., т.е след изтичане на законоустановения срок, като няма данни
същият да е изпратен по пощата /няма пощенско клеймо/. Поради
обстоятелството, че отговорът е подаден след законоустановения срок за
това, то същият не следва да се взема предвид от съда.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Я., който
оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.06.2013г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Еос матрикс“ ЕООД, срещу Т. А. С..
На 28.06.2023г. е издадена Заповед № 1864/28.06.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Т. С., да заплати на кредитора „Еос матрикс” АД, сумата от 1197.60 лева -
главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL*** от ***г.;
сумата от 703.69 лева - договорна лихва за периода от 16.10.2013г. до
16.07.2019г.; сумата от 358.28 лева - лихва за забава за периода от
2
16.07.2020г. до 26.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаване на заявлението – 27.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 45.19 лева - заплатена
държавна такса и 240 л е в а - адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу заповедта.
С разпореждане от 22.08.2023г., съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщаването.
В изпълнение на дадените от съда указания, „Еос матрикс“ ЕООД е
предявил иск в едномесечния срок.
От представените по делото писмени доказателства - договор за
потребителски кредит № FL*** от ***г., сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и ответницата Т. С., погасителен план към него; молба за
потребителски кредит – лек режим и банково бордеро от ***г., се установява,
че между ответницата по делото и трето лице – „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е бил сключен потребителски кредит, по силата, на който
третото лице е отпуснало на Т. С. сумата от 1230 лв., за погасяване на
задължения по предходен договор за кредит между същите страни, сключен
през 2007г.
Представен е и приет като доказателство по делото договор за възлагане
на вземания между „Юробанк България“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД, по
силата, на който вземанията на множество длъжници, сред които и настоящия
ответник са прехвърлени от третото лице в полза на ищеца в настоящото
производство, срещу заплащане на покупна цена.
Представено е и потвърждение са извършената цесия между същите
страни, видно от което и двете страни потвърждават, че цесията е в сила от
18.01.2016г.
Представени са две писма до ответницата от адв. Денев, пълномощник
на ‚Еос матрикс“ ЕООД, с което последното уведомява Т. С. за
съществуващите й непогасени задължения по договор за потребителски
кредит от 2010г., както и че кредитор по тези вземания към настоящия
момент е ищцовото дружество, по силата на сключен договор за цесия с
кредитодателя по договора. Даден й е 7-дневен срок за доброволно
изпълнение.
Няма данни тези писма да са получени от ответницата.
В настоящия случай обаче това обстоятелство е ирелевантно, защото
ответницата е уведомена за цесията с получаване на препис от исковата
молба.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е
налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице
е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
3
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и
ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването
създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в
настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното,
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди
връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице.
Уведомителните писма за извършената цесия в разглеждания случай не са
достигнали до длъжника, видно от известията за доставяне, но същите са
приложени към исковата молба и са получени от него и пълномощника му.
Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/,
в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало
значение. Възражение за ненадлежно съобщаване на цесията би могъл да
направи единствено длъжник, който твърди, че е платил задължението си на
досегашния кредитор, преди уведомяването, което не е налице в настоящия
случай.
Следва да се отбележи, че в разглеждания случай няма своевременно
заявено оспорване на предявените искове. Отговорът на исковата молба е
депозиран след изтичане на законоустановения срок за това, поради което не
следва да се взема предвид от съда, нито пък съдът дължи обсъждане на
направените в него възражения.
Установи се по делото валидното облигационно правоотношение по
договора за кредит, по което цедентът на ищцовото дружество е изпълнил
4
задължението си да преведе уговорената в договора за кредит сума на
ответника. Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на
насрещните си задължения – за плащане на цената, нито пък своевременно е
възразил срещу дължимостта на претендираните суми.
Не е спорен и размерът на претенциите, доколкото в съдебно заседание
процесуалният представител на ответника изрично заяви, че не оспорва
размера на дълга, а оспорва само неговата дължимост.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че предявените
искове са основателни и като такива следва да се уважат.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищецът. Своевременно е направено искане за присъждането им.
Представен е и списък на разноските, обективиран в молба от 12.02.2024г.,
видно от който се претендират разноски за заповедното производство в общ
размер от 285,19 лв., от които: 45,19 лв. – държавна такса и 240 лв. –
адвокатски хонорар. За исковото производство се претендират разноски в
общ размер от 54,81 лв. – държавна такса.
Предвид обстоятелството, че за една от сумите, присъдени със
заповедта не е предявен иск, дължимите разноски за заповедното
производство са в общ размер от 196,37 лв., а тези за исковото – 54,81 лв.
Общият размер на дължимите разноски е 251,18 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ****, че дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, *****, ЕИК:
****, сумата от 1197.60 лева - главница, дължима по договор за
потребителски кредит № FL*** от ***г.; сумата от 358.28 лева - лихва за
забава за периода от 16.07.2020г. до 26.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 27.06.2023г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№1864/28.06.2023г. на БРС по ч.гр.д. №3865/2023г.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ****, да
заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, *****, ЕИК: ****, сумата от 251,18 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които: 196,37
лв. в исковото производство и 54,81 лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6