№ 270
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900390 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. сключил с ответника договор за абонаментно
комплексно почистване, с който се задължил да извършва комплексно почистване на
помещенията и сградите на възложителя, като адресите на помещенията били подробно
описани в Приложение № 4 към договора – Архитектурен проект. С чл. 8 „Д. И.“ ЕООД се
задължило да заплаща възнаграждение. Твърди, че през целия срок на договора бил
коректен и изпълнявал задълженията си добросъвестно, за което били подписани без
забележки съответни приемо-предавателни протоколи, но ответникът бил в забава за
плащане на възнагражденията. Посочва, че между страните била подписана и спогодба от
09.06.2022 г., в която се споразумели за разсрочване на задълженията на ответника, но
сроковете за заплащане и в нея не били спазени от страна на „Д. И.“ ЕООД. Сочи, че по
спогодбата била заплатена частично само една фактура. Твърди, че задълженията на
ответника по фактури, издадени в периода от 31.08.2021 г. до 08.11.2022 г. е на обща
стойност 114 713,08 лева с ДДС. Посочва, че ответникът изпаднал в забава, като общият
размер на вземането за законна лихва от падежа до 24.02.2022 г. е в общ размер на 5 314,85
лева. Предвид изложеното иска да се осъди ответникът да му заплати сумите за главница в
общ размер на 114 713,08 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в общ
размер на 5 314,85 лева, считано от датата на падежа на всяка една фактура до предявяване
на исковата молба. Претендира разноски за производството по обезпечение на бъдещ иск и
за настоящото производство.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д. И.“ ЕООД не подава отговор на исковата
1
молба. В хода на производството поиска делото да бъде отложено, но след това не взе
участие.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Установява се, че между страните е подписан договор за абонаментно комплексно
почистване, сключен на 01.06.2020 г., с който „Д. И.“ ЕООД, като възложител възлага, а
„В.С.“ ЕООД, като изпълнител се задължава да извършва комплексно почистване на
помещенията и сградите на възложителя. В чл. 2 е уговорено, че пълният списък с адресите
на помещенията на възложителя е представен в договора, като са описани подробно в
Приложение № 4 – Архитектурен проект. С чл. 8 възложителят се задължава да заплаща
договореното възнаграждение в срок. Цените и начинът на плащане са предвидени в раздел
IV от чл. 33 до чл. 37 от договора.
Приети са като доказателства издадените от ищеца на ответника фактури за
процесния период от 31.08.2021 г. до 08.11.2022 г., както и протоколи към всяка фактура за
извършена работа.
Видно е, че на 09.06.2022 г. между страните е подписана спогодба, с която е прието,
че към датата на подписването й неизплатените задължения на „Д. И.“ ЕООД към „В.С.“
ЕООД на основание договора за почистване са в размер на 63 238,73 лева по фактури,
издадени в периода от 31.08.2021 г. до 31.05.2022 г. Уговорен е начин на погасяване на
сумите от ответника към ищеца.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесните фактури са отразени в
съответните счетоводства и са включени в отчетните регистри по ЗДДС на страните, в
дневника за продажби на „В.С.“ ЕООД и в дневника за покупки на „Д. И.“ ЕООД.
Процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на „В.С.“ ЕООД, като доставчик и на
„Д. И.“ ЕООД, като клиент. В счетоводството на „Д. И.“ ЕООД е отразено задължение към
„В.С.“ ЕООД за заплащане на доставените услуги по издадените процесни фактури. В
счетоводството на „В.С.“ ЕООД, като доставчик, процесните фактури са осчетоводени по
дебита на сметка 411-Клиенти, с аналитична сметка ******* – „Д. И.“ ЕООД и по кредита
на 703/1-Приходи от продажби на услуги и по сметка 4532-ДДС продажби, а на „Д. И.“
ЕООД, като клиент, са осчетоводени по сметка 602-Абонаментно почистване и по сметка
601-Материали за почистване. Фактурите са осчетоводени по съответните сметки на
основание сключения договор за почистване, действащите НСС и Закона за счетоводството.
„Д. И.“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури, издадени
от „В.С.“ ЕООД.
В трайната и последователна практика на Върховния касационен съд се приема, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Включването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки, което
обстоятелство се установи категорично от приетото заключение, че е направено,
представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения
смисъл са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. №
588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. В разглеждания случай признание за неизгоден за „Д. И.“ ЕООД
факт относно неизпълнение на задължението му да заплати възнаграждение се съдържа и в
2
подписаната между страните на 09.06.2022 г. спогодба.
При така събраните доказателства съдът приема за доказано, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на абонаментно
комплексно почистване, по което ищецът е престирал дължимият резултат, а ответникът е
останал задължен да заплати възнаграждение за извършената работа.
Предвид изложеното искът за главница следва да се уважи за пълния предявен размер
114 713,08 лева по издадени фактури в периода от 31.08.2021 г.до 08.11.2022 г. Основателно
е и искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателен се явява предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите суми по фактурите на падежа. При съобразяване уговорените падежи и
при прилагане правилото на чл. 162 ГПК искът за заплащане на мораторна лихва върху
дължимите суми е основателен за пълния предявен размер от 5 314,85 лева, считано от
датата на падежа на задължението по всяка от фактурите до 24.02.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. На същия следва да се
присъдят направените разноски в обезпечителното производство на бъдещ иск и за
настоящото производство, всичките в общ размер на 19 391,12 лева, от които 40 лева за
държавна такса за обезпечаване на бъдещия иск и 5 100 лева за адвокатско възнаграждение
по ч.гр.д. № 964/2023 г. на СГС, 4 801,12 лева за държавна такса за исковото производство и
9 450 лева за адвокатски хонорар, заплатен за представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: *******, BIC: BUINBGSF, при банка:
„Алианц Банк България“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, район Красно село, ул. „*******, да заплати на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „*******, ап. обект 1, сума в размер на 114 713,08 лева /сто и
четиринадесет хиляди седемстотин и тринадесет лева и осем стотинки/, представляваща
дължима цена за извършена работа по договор за абонаментно комплексно почистване,
сключен между страните на 01.06.2020 г., за което са издадени фактури в периода от
31.08.2021 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба 24.02.2023 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 314,85 лева /пет хиляди триста и
четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва,
считано от датата на падежа по всяка от фактурите до 24.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, район Красно село, ул. „*******, да заплати на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „*******, ап. обект 1, сума в размер на 19 391,12 лева
/деветнадесет хиляди триста деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в обезпечителното производство на бъдещ иск и в
настоящото производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4