О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       29.ХII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Представена е искова молба от Д.С.К., ЕГН:**********,*** против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД,ЕИК*********,гр.С.,район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ №1 за изпащане на обезщетение за претърпение неимуществени вреди от зА.хователно събитие в размер на 26 000 лева/частичен иск от 40 000 лв./.Налице е обективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл.432 от Търговския закон, и по чл.86 от Законаза задълженията и договорите..

          Ищецът твърди,че на 26.11.2020 г., около 13:40 ч., в гр. Хасково на кръстовището между ул. „М." и ул. „С.та", настъпило пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от Н.П. лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** **, не спира на пътен знак „Б-2" /SТОР/, вследствие на което отнема предимството и реализира ПТП с движещият се по ул. „М.", лек автомобил марка „О.", модел „З.", с рег. № * **** **, управляван от Д.А.Х..В резултат на така настъпилото пътно-транспортно произшествие е пострадал Д.С. Кгомюрджиев, пътувал в лекия автомобил марка „О." модел „З.", с рег. № * **** **.За пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 105/26.11.2020 г., по описа на ОДМВР - Хасково, а по случая са образувани ДП № 1262/2020 г., по описа на РУ на МВР-Хасково, съотв. пр.пр. № 2267/2020 г., по описа на РП-Хасково.

Ищецът твърди,че непосредствено след пътния инцидент бил откаран по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където след извършени му редица, прегледи изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че вследствие на катастрофата е получил следните травматични увреждания:

Контузия на главата;Счупване долния край на лявата лъчева кост;Разкъсно - контузна рана на главата;Болки, оток, ограничени и болезнени движения в областта на лява гривнена става;Наличие на хематом и рана в областта на главата с размер 5 см. с първична хирургична обработка и шев.

Поради получената фрактура в областта на лъчевата кост на лявата ръка, същата била обездвижена с поставена гипсова имобилизация. Тъй като травмите получени от ищеца не налагали неговото хоспитализиране, същият бил освободен от болничното заведение за домашно лечение, което пострадалият провеждал за период от около 3 месеца.Тъй като лявата ръка на ищеца била с гипсова имобилизация, за период от 2 месеца същият бил временно нетрудоспособен, за което му били издадени 2бр. болнични листове. Това обстоятелство допълнително утежнило него и близките му, тъй като бил лишен от трудовия си доход, с който е подпомагал семейния бюджет.Предвид гипсовата имобилизация и обездвижената лява ръка, за период от около 40 дни ищецът не можел да се обслужва сам, което налагало близките му да са постоянно около него като му помагат при къпане, ходене до тоалетна и извършване на всички обичайни битови и хигиенни нужди.От получените увреждания и досега, Д.К. продължавал да изпитва силни болки, поради което му се налага да приема обезболяващи медикаменти.В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което давало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, Д.К. се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за катастрофата, нарушения на съня и вниманието. Изпитвал панически страх и не желаел да пътува с автомобил.

Ищецът посочва,че видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 105/26.11.2020 г., по описа на ОД на МВР - Хасково, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от зА.ховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З." АД - зА.хователна полица № ВС/30/119003358469, валидна от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 11.12.2020 г., от пострадалият изпратил по пощата молба до ответното дружество, с която искал определяне и изплащане по доброволен ред на зА.хователно обезщетение. По повод на молбата му, била образувана преписка по щета № 0801-006029/2020-04, по описа на „ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД. В отговор на претенцията , на 08.03.2021 г. получил писмо от ответника с изх. № 1215, с което го уведомил, че дружеството не може да определи и изплати зА.хователно обезщетение..

Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. З от КЗ, за Д.С.К. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на зА.хователно обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от зА.хователя на виновния водач, а именно ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД.

          Съобразно изложеното ищецът иска да се осъди ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, да му заплати, сумата в размер на 26 000 лв. предявен като частичен иск от 40 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 26.11.2020 г в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение (по арг. от чл. 497, ал. 1 КЗ), считано от 12.03.2021 г. - (денят следващ датата, на която за ответното дружество е изтекъл 3 месечният срок предвиден в чл. 496, ал. 1 КЗ за доброволно произнасяне по щетата), до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

 

Ответното дружество намира искът за допустим, макар и неоснователен.Признава за установено съществуването на валидно зА.хователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „О. А." с рег. № * **** ** по силата на ЗА.хователна полица № ВС/30/119003358469/23.12.2020г., сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З." АД.

ЗА.хователят възразява и срещу искането да бъде присъдена законна лихва считано от 12.03.2021 г., защото увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми зА.хователя за банковата си сметка и не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които зА.хователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай дружеството е било сезирано с искане за изплащане на зА.хователни обезщетения с писмена зА.хователна претенция, вх. № 4467/11.12.2020г. Тъй като същата не била придружена от всички документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите и техния размер са били изискани допълнително документи с писмо изх. № 81/07.01.2021 г. От второ уведомление изх. №1215/08.03.2021г. било видно, че и към този момент не били изпратени исканите допълнителни документи, както и данни за банкова сметка ***о, отговарящо на изискванията на чл. 380 от КЗ. По този начин зА.хователят бил поставен в невъзможност да изпълни своето законововменено задължение. Ето защо претенцията за лихва не следвало да се уважава поради неизпълнението на императивното задължение вменено в тежест на ищеца. Нещо повече в този случай неспазването на това задължение имало и своята санкция, а именно: „пострадалият изпадал в хипотезата на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД".

Ответникът твръди и че ищецът не е търпял в пълен обем посочените в исковата молба травми. От представените към исковата молба искане за образно изследване и лист за преглед в спешно отделение не можело да се изведат подобни данни поради тяхната нечетливост, липсвали и рентгенови снимки, с които се установявали данни за счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, не се споменавали ожулвания и контузии, като в искането за образно изследване се отбелязано, че при рентгенография на черепни кости състоянието било „без позитивирани патологични травматични промени, ". В амбулаторния лист, приложен с исковата молба като основна диагноза било посочено единствено „счупване на долния край на лъчевата кост " като ортопед-травматологът не назначава допълнителни изследвания или прегледи, което говори за сравнително лекото състояние на ищеца..

Липсвали ясни медицински доказателства за времетраенето на имобилизацията на ищеца.Същият бил изписан от „МБАЛ - Хасково" АД, същият ден, където са извършени съответните консултации и е насочен за домашно лечение. Това сочело, че травматичните увреждания  били от такъв характер, че да не се нуждае от оперативна терапия и същите следва да бъдат излекувани в нормален времеви порядък.

Поради липсата на документи за контролни прегледи, се твърди  че при ищеца травмите са отшумели без усложнения и в нормален времеви порядък.

След датата на изписване не били представени никакви медицински документи за оздравителния процес на ищеца —данни за прегледи при психиатър, невролог, ортопед. Не били документирани последващи оплаквания от болки, ограничени движения, забавена консолидация на счупените кости и др. Не били налице никакви данни за усложнения,нямало  данни след изписването от болницата ищецът да е имал други прегледи.

Ответникът възразява срещу твърдяната изключителната вина само у водача на зА.хованото в „ЗАД Д.Б.Ж.З.¹' АД МПС за възникване на процесините вреди и навежда възражение за съпричиняване.Ищеца не  бил с необходимите лични предпазни средства — обезопасителен  колан и това допринесло за интензитета и характера на травмите. Ищецът не  провел правилно лечение, поради което допринесъл за по-дългия възстановителен период.

Ответникът оспорва претенцията на ищеца за заплащане на 26 000,00 лева, частичен иск от 40 000,00 лева за обезщетяване на неимуществени вреди. Претендираната сума била прекомерна. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.

В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищеца е прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди".

Обстоятелства по делото

 

          Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №105/26.ХI.2020 г. на същата дата около 13.40 часа на кръстовището кръстовището между ул. „М." и ул. „С.та", настъпило пътнотранспортно произшествие, като управляваният от Н.П. лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** ** по ул.“С.“не спира на пътен знак „Б-2" /SТОР/, вследствие на което отнема предимството и удря движещият се по ул. „М.", лек автомобил марка „О.", модел „З.", с рег. № * **** **, управляван от Д.А.Х..Лекия автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** ** е имал сключена надлежна зА.ховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,безспорен по делото факт.

          На водача на лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** ** Н.П. с наказателно постановление от 21.IХ.2021 г. е наложено адм.наказание „Глоба“ от 200 лева по чл.53 от ЗАНН,чл.179 ал.IIвр. с ал.I т. 5 пр.1,2 от ЗДвП,тъй-като при описаното ПТП не спазил  пътен знак В27,с което е станал причина за настъпването му.Постановлението е издадено след като с постановление на РП-Хасково е прекратено воденото по случая ДП №1262/2020 г. на РУМВР-Хасково за престпление по чл.343 ал.I б.“Б“ вр. с чл.342 ал.I от НК.

В този автомобил О.", модел „З.", с рег. № * **** ** е пътувал ищеца,който след удара на двата автомобила е постъпил в спешна помощ гр.Хасково,където след извършени рентгенографии ,видно от амбулаторен лист е установено,че същият е с основна диагноза счупване на долния край на лъчевата кост,като при въпросното ПТП е получил и разкъсно-контузна рана на главата,хематом в областта на главата-5 см.,обработен хируриргично с шев,оток.На Д.К. е издаден и болничен лист относно отпуск за времето от 27.ХI.2021 г. до 26.ХII.2020 г. и втори болничен лист за отпуск от 27.ХII.2020 г. до 25.I.2021 г.

На 12.ХII.2020 г. чрез пълномощника си,ищецът отправя претенция по реда на чл.380 от КЗ пред ответното зА.хователно дружество за изплащане на претърпените от него неимуществени вреди от описаното ПТП в размер на 60 000 лева.

На 08.III.2021 г. зА.хователят известява ищеца,че не е представил изисканите от него на 07.I.2021 г. документи,както и че не е посочил банкова сметка,***ти обезщетение.

Свидетелката М.Д.К.,майка на пострадалия,посочи,че след катастрофата Д.К. бил с гипсирана ръка,имал шевове на главата,охлузвания по лицето и краката.Бил стресиран и уплашен.Ръката му била в гипс 35 дни,като първите 14 дни след инцидента бил на легло,като имал и нужда от обгрижване.Съпругата му му помагала да се облича,изкъпе,нахрани. Първите две седмици имал и главозамайвания,сънувал кошмари,изпадал в депресии,не искал да говори за ПТП,не можел да спи през нощта,преживявал случилото се отново.Три месеца не работел и си стоял в къщи.Правел покриви и работата му била изцяло свързана с ръцете му.Сега при работа,при влажно и студено време,ръката го боляла.При по-продължителна работа пак усещал болка в ръката.Случвало се да не иска да се вози в автомобил,а като преминавали през мястото на инцидента получавал изтръпвания.

Съдебномедицинската експертиза с вещо лице Х.Е. изведе,че Д.К. е получил в следствие на процесното ПТП разкъсноконтузна рана и хематом на главата,счупване на лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край.Раната на главата била обработена хирургически чрез зашиване и стерилна превръзка,а счупването на лявата ръка чрез гипсова имобилизация за два месеца.Раната на главата е оздравяла за 20 дни,а счупването за 2 месеца,като би следвало към настоящия момент да е приключил.Вещото лице сочи,че не се очаквало да останат трайни последици от настъпилите увреждания,като при прегледа на Д.К. не били установени и белези.Освен обездвижването на ръката на пострадалия не било провеждане друго лечение.Оздравителния процес завършил в рамките на обичайния срок за този вид травми,но лицето имало инцидентни болки и опъвания при натоварване на ръката и при застудявания.Вещото лице извежда,че няма травми,които да сочат,че ищецът в момента на удара е бил с поставен предпазен колан.Предпазната роля на колана при травмите по ръката и главата обаче не била сигурна,тъй-като те били свободно движещи се части от тялото и не се фиксирали от колана.Поради това се извежда,че и при поставен колан,процесните травми биха настъпили з голяма вероятност.

Съдебноавтотехническата екпертиза извежда,че мястото на удара между двата описани автомобила е настъпил на кръстовището на ул.“М.“ и ул.“С.“ в гр.Хасково ,като същият бил кос,страничен,при контакт на челна лява част на л.а.“О. А.“ със странична предна дясна част на л.а.“О. З.“,подробно изчертано на скицата към заключението.Скоростта на движение на л.а. „О. А.“ е била-преди ПТП-44.8 км/час,в момента на удара-44.8 км/час.Скоростта на л.а.“ О. З.“ преди и по време на ПТП-41.6 км/час.

Вещото лице С.П. извежда,че при тези скоростти и конкретната пътна обстановка,водачът на л.а.“О. З.“ е нямал техническата възможност да предотврати произшествието.Причина за настъпване на ПТП е изпълнение на маневра „Преминаване през кръстовище“ от л.а.“О. А.“ по несъобразен начин,което е предпоставка за удара. На въпросното кръстовище пътищата не били равнозначни,тъй-като движещите се по ул.“М.“ били с предимство пред движещите се по ул.“С.та“,предвид наличието на знак „Stop“

„О. З.“ е бил оборудван фабрично със седем предпазни колана.Предпазните колани били ефективни при белен и страничен удар,създал ударен импулс по блъснатия автомобил -косо напред и надясно.При поставен предпазен колан тялото на пътника е задържано за седалката,но крайниците и главата поради инерционните сили от удара и неограничеността им от предпазния колан,можели да осъществят контакт с повърхности от купето на автомобила.

 

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното зА.хователно дружество е зА.ховател по зА.ховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като зА.ховател по това правооношение „Д.Б.Ж.З.“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.

Отговорността на зА.хователя при зА.ховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против зА.хователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което зА.хованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от зА.хователя по зА.ховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за зА.ховка „Гражданска отговорност“, зА.хователят покрива отговорността на зА.хованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено зА.хователно събитие, наличие на зА.хователен договор, по който зА.хован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на зА.хователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото зА.ховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

От събраните по делото доказателства съвкупно се налага извода,че 26.ХI.2020 г. дата около 13.40 часа на кръстовището кръстовището между ул. „М." и ул. „С.та", настъпило пътнотранспортно произшествие, именно управляваният от Н.П. лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** ** по ул.“С.“ не спира на пътен знак „Б-27"  отнема предимството и удря движещият се по ул. „М.", лек автомобил марка „О.", модел „З.", с рег. № * **** **, управляван от Д.А.Х..Лекия автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** **.Само и единствено поведението на първия водач е причина за настъпилото ПТП.Същият противоправно не е спазил правилата за движение въпросното кръстовище.Този водач не е съобразил чл.47 и чл.50 от ЗДвП,така и пътен знак В2,който разпорежда „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,което е довело и до предвизвикване на процесното ПТП и до неимуществените вреди,обект на репариране в настоящото дело,получени от Д.К..В тази насока не може да се приеме съпричиняване на противоправния резултат от страна на ищеца,като пътник в ударения лек автомобил.Настъпилите от този удар телесни увреди са по лявата ръка и по главата.Дори и при поставен предпазен колан от него,то същите биха настъпили,предвид силата на удара,неговата посока и обстоятелството,че тези части от тялото не са скрепени като торса към седалката.Предпазния колан не въздейства върху ръката и главата,които имат значително по свободно движение при удар от торса,което предпоставя и досег с вътрешните повърхности на купето на автомобила.В тази насока са и двете приети експертизи по делото.Поради това се извежда,че единствената причина за настъпването на процесните увреди е поведението на Н.П., водача на МПС „О. А.“,който движейки се по пътя без предимство ул.“С.та“ не е спрял на регулираното кръстовище със знак „Стоп“ на ул.“М.“,път с предимство,по който се движи МПС с пътуващия в него К...В каузалната поредица от обстоятелства,довели да щетите няма други генериращи фактори освен поведението на водача Н.П..       Отправеното е възражение от зА.хователят за съпричиняване на вредата от страна на пострадалаия,поради непоставяне на предпазен колан е неоснователно.Пътуването с такова обезопасително средство е задължение на пътника по силата на чл.137А ал.I от ЗДвП,като в случая не са налице изключенията за изпълнение на това задължение по чл.137А ал.II от ЗДвП.Процесния автомобил,в който е пътувал ищеца заводски е бил оборудван с обезопасителни колани..Непоставянето на предпазен колан съставлява релевавнтно действие за  административно нарушение по чл.184 ал.IV  от ЗДвП.Самото непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалия пътник не води автоматично до съпричиняване на получените  от него вреди при ПТП,а следва това да се преценя за всеки отделен  случай.

          Ето защо и самото обезщетение следва да е функция на чл.51 ал.I от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на общо 12 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице  и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от степента на получените телесни увреди ,продължителността на оздравяването и реалното въздействие върху живота на пострадалия. Разликата до пълния предявен размер на иска до 26 000 лева/частичен от 40 000 лева/ следва да се отхвърли,тъй-като същият в тази насока е неоснователен,не отговаря на действително претърпените вреди и на правилата на справедливостта.

Основните неимуществени вреди К. търпи от счупването на левия си горен крайник.Както се посочи по отношение на същото той няма установено съпричиняване. В случая ищецъте претърпял силни болки и страдания при получаване на увредата, неудобства,свъзрзани със самото лечение-гипсова имобилизация на крайника за два месеца,две седмици е имал нажуда и са полагани за него грижи от съпругата му тъй-като поради счупването не е могъл да се обслужва сам.За този период от ПТП същиет сънувал кошмари,бил стресиран,уплашен.Оздравяването като процес е приключило за около два месеца.У ищеца е останал е известен страх от автомобили и сега,като при преминаване през процесното кръстовище изтръпвал, при застудяване  и претоварване ръката го боляла. Безспорно е,че пострадалия е млад човек и това увреждане сериозно и интинзивно е модифцирало начина му на живот в негативен план за около два месеца,през които не е могъл да работи и е търпял ограниченията от счупването в ежедневнието си.Следва да се има предвид,че и сега тези увреди му пречат в пълнота да осъществява работата си по правене и ремонт на покриви,която е интензивно свързана с използване на ръцете.При осъществяването на същата той изпитвал инцидентни болки и опъвания в лявата ръка.

По отношение на разкъсно контузната рана и хематом на главата следва да се има предвид,че същите не са причинили съществени неудобства на пострадалия,негативни преживявани и др. под.,като и техния отрицателен ефект в живота му не е особено интезивен.Вредите от същите са възстановени за 20 дни,като към настоящия момент няма останали белези,които да водят до загрозяване на пострадалия.Следва да се има предвид,че К. е има главозамайване в продължение на около две седмици след ПТП.

Обезщетението за тези негативни преживявания следва да се определи на 12 000 лева,които изцяло ще ги репарират и са точното измерение на правилата на справедливостта спрямо този конкретен случай.Тази сума следва да заплати зА.хователя,предвид валидното зА.хователно правоотношение,което покрива и тези вреди,обезщетение за пострадалия ищец от зА.хователното събитие.

Върху  сумата от 12 000 лева като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди ще следва да се присъди и поисканата от него лихва в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ от 12.III.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.Претенцията по чл.380 от КЗ е получена от зА.хователя на 12.ХII.2020 г. поради което и релевантния срок изтича на 12.III.2021 г.Безспорно по делото е,че в самата претенция по чл.380 от КЗ отправена до зА.хователя относно неимуществените вреди не е посочена банкова сметка ***щетение от адресата на задължението.Следва да се има предвид,че чл.380 ал.III от КЗ урежда специфично проявление на забавата на кредитора по чл.95 от ЗЗД,в случая пострадалото лице от зА.хователното събитие по отношение на зА.хователя,което се измерва с непосочването на банкова сметка,***зщетението.Хипотезата е конкретно проявление на чл.95 от ЗЗД предл.2-непредставянето на банкова сметка ***.380 от КЗ съставлява неоказване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая обаче кредиторът не е изпаднал в забавата по чл.380 ал.III от КЗ,тъй-като такава би била налице ако само непредставянето на банковата сметка от пострадалия е единствената пречка пред изпълнението на задълженията на зА.хователя.Налице е обаче липса на определено обезщетение по искането по чл.380 от КЗ, Следователно е налице оспорване на отправената претенция от страна на зА.хователя,което е истинската причина за липса на изпълнение в законовия тримесечен срок,а не непосочването на банковата сметка от страна на ищеца.Още повече,че и в исковата молба по настоящото дело изрично е посочен способ на плащане на евентуалната сума за погасяване на задължението на зА.хователя.Последният е могъл да направи плащане и от момента на получаване на исковата молба. .И след нея обаче,видно и от отговорите на претенцията и от изразените становища по делото,зА.хователят като ответник изрично оспорва предявените искове по същество.В тази насока е изрично Решение № 167/30.01.2020г. по т. д. № 2273/2018г. на ВКС, ТК, ІІ  т. о.,което посочва,че разпоредбата на чл.380 ал.III от КЗ  не намира приложение при дължимо зА.хователно обезщетение по чл.432 от КЗ по отношение на което зА.хователят е в забава по чл.497 ал.I от КЗ в хипотеза на оспорване от зА.хователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на способ за плащане, по който да се извърши плащането на обезщетението.В случая това е пощенски запис съобразно чл.127 ал.IV от ГПК.   

Ще следва на „Адвокатско дружество Г. и М.“,Булстат *********,гр.С.,район „Красно село“,бул.“М.“ №10 вх.2 ет.1 ап.12  предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди зА.хователят да заплати сумата от 890 лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

Следва съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.I от ГПК Д.К. да получи от ответника сумата 618.65 лева разноски по делото,съобразно уважената част от исковете.Същият е направил разноски за 300 лева възнаграждения за вещи лица и 1040 лева държавна такса или общо 1340 лева.,които съразмерно на уважената част на исковете възлизат на 618.65 лева.

На основание чл.78 ал.III от ГПК ответникът следва да получи от ищеца 161.50 разноски по делото,съобразно отхвърланата част на иска,от общо направените 300 лв. за вещи лица. Ще следва на основание чл.78 ал.VIII от ГПК,чл.37  от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП  ищецът да заплати на ответното дружество възнаграждение за юрисконсулт в размер на 160 лева,с оглед уважената част от исковете,при дължими 300 лв.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

 

 

     ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК*********,гр.С.,район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на Д.С.К., ЕГН:**********,*** сумата от 12 000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди като пътник,породени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 26.ХI.2020 г. около 13.40 часа на кръстовището между ул. „М." и ул. „С.та",гр.Хасково предизвиканоот управлявания от Н.Г.П. лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № * **** ** и уддара му с  с лек автомобил марка „О.", модел „З.", с рег. № * **** **, управляван от Д.А.Х.,ведно със законната лихва от 12.III.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

     ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск относно неимуществените вреди за горницата над присъдените 12 000 лева до пълният му предявен размер от 26 000 лева /предявен частичен от 40 000 лева/ като неоснователен и недоказан.

     ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК*********,гр.С.,район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“,Булстат *********,гр.С.,район „Красно село“,бул.“М.“ №10 вх.2 ет.1 ап.12   сумата от 890 лева възнаграждение по чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

     ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК*********,гр.С.,район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на Д.С.К., ЕГН:**********,*** сумата  618.65 лева разноски по делото.

     ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН:**********,*** да заплати на  ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК*********, гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ №1 сумата от 321.50 лв. разноски по делото.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

Съдия :