Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр.
Велинград, 15.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 193 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, чл.415 ГПК,
вр.чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Кукуш ” № 1, чрез пълномощника адв.
Виолета Герова, срещу Г.С.К., ЕГН: ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415
от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец
и ответник, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо
238.37 лв., от която: 23.62 лв. – главница представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с №
М4315067 от 01.12.2014 г., съгласно фактура №*********/03.01.2015г., фактура №*********; 208.44 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на ДДУ №М4315067/01.12.2014 г., съгласно фактура
№*********, ведно с мораторната лихва в размер на 6.31 лв. начислена
върху:фактура № *********/16.01.2015г., което задължение е установено в издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
18/2018г. по описа на ВлРС.
Твърди,
че ищцовото дружество е сключило договор № М4315067 от 01.12.2014 г. за
далекосъобщителни услуги, с Гергена С.К., ЕГН: **********. Доколкото
установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то
обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата,
посочени в заявлението.
В
т.9, б. „в” във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е
описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и
неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга.
Твърди се също така, че между кредитора „А1
България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София , ПК 1309, район Илинден, ул. ''Кукуш" №1 и длъжника Гергена С.К. с
ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4315067 от
дата 01.12.2014 г., и № на клиента *********, с който на длъжника са
предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Те1 Мобилен
Интернет 2.5 СВ, с месечна абонаментна
такса 13.90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Настоява се на това, че номерът - М4315067 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът
фигурира в системата на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри,
като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите
условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. В
този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги,
сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ГО на клиента,
който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвеждал в
системата на Оператора. ГО или клиентски номер на клиента в настоящия случай
бил *********. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на „А1
България" ЕАД с индивидуален номер- М4315067 и с „клиентски номер“
*********. по които са издавани фактурите на абоната за няколко, договора за
услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на
които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел
уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от
Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата
не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Така в срока на действието на договора за мобилни услуги М4315067 от
01.12.2014г., по него били издадени следните фактури: - фактура №
*********/19.12.2014г., с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от
01.12.2014г. до 13.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 11.81 лв.;-фактура № *********/16.01.2015г., с падеж на плащане 31.01.2015
г., за отчетен период от 14.12.2014г. до 13.01.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 11.81 лв.;-фактура №
*********/26.05.2015г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от
14.04.2015г. до 13.05.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 208.44 лв.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник Гергена С.К. договори за далекосъобщителни услуги
и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и
мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 6.31 лв. за
период от 01.02.2015г. до 25.09.2017г. Претендираната сума в размер на 238.37 лв., посочена като главница била
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в
размер на 23.62 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга: дължима по договор
за далекосъобщителни услуги с № М4315067 от 01.12.2014 г.. съгласно фактура
№********* и фактура №********* и 208.44 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с № М4315067 от 01.12.2014г., съгласно фактура
№********* с падеж на плащане 26.05.2015 г.; ведно с мораторната лихва в размер
на 6.31 лв. начислена върху сумата по фактура № *********/16.01.2015г. Настоява
се на това, че А1 България ЕАД има право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има
право да получава в срок всички суми по т. 34а- 34в от действащите Общи
условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на
абоната била отразена в представените фактури. В случая, клаузата за неустойка
била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените
с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласяла „В случаи че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
Основанието за прекратяване на договора следвало и
от т.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че А1
България ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към А1
България ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ - “Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащаие на дължими суми след изтичане срока за плащане.„ За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на индивидуалните
договори на ответника Гергена С.К. с ЕГН: ********** и до начисляването на
договорна неустойка. Видно било от представените договори, че ответникът се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите
Условия, (Дон. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1 България
ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги; 37.6. Мобилтел има право да получава в срок всички
суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел
предоставял на абоната 15-дневеи срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, незаплатени от
абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на Гергена С.К., ЕГН: **********,
тъй като според текста „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно
да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: При не плащане на дължими суми след изтичане срока заплащане. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение-
неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било
начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел
Отговорност от Приложенията към цитираните договорите - „ В случаи че абонатът наруши задълженията си произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина
или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на
договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната СИМ карта до изтичай на посочения в договора срок”. Настоява се и на това, че така наречената
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Твърди още, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и
те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия
"Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.” Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел”ЕАД неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4.
(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от А1 България ЕАД след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.”Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. В конкретният случай ответникът Гергена С.К. с ЕГН: ********** е
подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоствените й мобилни услуги
не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не
са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора
си. Въз основа на така очертаната
обстановка се иска съдът да постанови
решение с което на основание на чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, да признаете
за установено по отношение на ответницата
че дължи сумата в размер на общо 238.37 лв., от която: 23.62 лв. –
главница представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по
договор/и за далекосъобщителни услуги с № М4315067 от 01.12.2014 г., съгласно
фактура №*********/03.01.2015г., фактура
№*********; 208.44 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на ДДУ
№М4315067/01.12.2014 г., съгласно фактура №*********, ведно с мораторната лихва
в размер на 6.31 лв. начислена върху:фактура № *********/16.01.2015г. Претендира и
разноски по настоящето и производство.
С молба от 13.05.2020г. от ищеца е
направен частичен отказ от иска и
производството по делото е прекратено частично с определение
на съда от 18.05.20г. в частта по отношение на иска за установяване наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата от
6.31
лева - мораторни лихви за периода 01.02.2015г. - 25.09.2017г., което задължение
е установено в издадена Заповед № 16/04.01.2018г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 18/2018г. по описа на ВлРС и заповедта в тази част в
частта е обезсилена.
В срока
по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се
яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в
него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се
постанови неприсъствено решение.
В
о.с.з. ищецът, с писмена-становище молба, ищецът подържа иска и иска уважаване
на същия, по съображения изложени в нея.
В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща
представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът
констатира, че препис от искова молба и молба
уточнение, и доказателствата към тях, са връчени на ответника на 30.07.2020г. лично с указания да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 18/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 16/04.01.2018г.,
се установява да е разпоредено Г.С.К.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК
*********, адрес/седалище и
адрес на управление/ : гр.София, ПК
1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1,
тел: *********, законен представител:
Александър Василев Димитров и Младен Марковски- заедно, СУМАТА ОТ : 232.06 лева /двеста
тридесет и два лева и шест стотинки/ от
която- 23.62 лева- главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,
и 208.44 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 26.10.2017г. до изплащане на вземането,
6.31 лева/ шест лева и тридесет и една стотинки/- мораторна лихва за периода от 01.02.2015г.
до 25.09.2017г., както и разходи по
делото в размер на 25.00 лева/ двадесет
и пет лева / -държавна такса и 180.00 лева /сто
и осемдесет лева/- адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 18/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника Г.С.К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
на осн. чл.415, вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането
си по издадената в негова полза ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18/2018г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е
получено от него на 26.02.2020г., а настоящият установителен иск е предявен на 09.03.2020г./пощенско
клеймо от 06.03.2020г./ Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От представените в тази насока
писмени доказателства – Договор от 01.12.2014г. се установява, че между „Мобилтел“ЕАД, като продавач и Г.С.К.,
като купувач, бил сключен договор, с който на Г.С.К. са
предоставени услуги за
мобилен номер по избран тарифен план въз основа на който за нея е възникнало
задължение да заплаща сумите въз основа на издадени месечни фактури на нейно
име като абонат. В изпълнение на договора Г.С.К. дружеството е издал следните фактури:
- фактура № *********/19.12.2014г., с падеж на
плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 01.12.2014г. до 13.12.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.81 лв.;
-фактура № *********/16.01.2015г., с падеж на
плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от 14.12.2014г. до 13.01.2015г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.81 лв.;
-фактура № *********/26.05.2015г., с падеж на
плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 14.04.2015г. до 13.05.2015г., в
която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 208.44 лв.
Ответникът не е ангажирал каквито
и да било доказателства, с които да оспори така изложеното, поради което
следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение,
произтичащо от посочените договори.
По делото са представени Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 01.12.2014г., сключен между
„Мобилтел“ ЕАД и Г.С.К., общи условия, фактури за предоставени услуги и за
начислена неустойка и сметки, от които е видно, че „Мобилтел“ ЕАД има вземане спрямо Г.С.К., произтичащо от Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 01.12.2014г.
Както вече бе посочено по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените
доказателства може да се заключи, че искът е вероятно основателен.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и съдът постановява
неприсъствено решение, с което се установява наличие на задължение на ответника
Г.С.К. към ищеца за заплащане
на следната сума : 232.06 лева /двеста тридесет
и два лева и шест стотинки/ от която-
23.62 лева- главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор за далекосъобщителни услуги от 01.12.2014г., и 208.44 лева- неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, за
които суми е издадена Заповед № 16/04.01.2018г.
по ч.гр.д.№18/2018г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, като е представляван
от адвокат и представил доказателства за направени такива в размер на 25 лева
държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева. При което и общия размер на направените от
ищеца разноски в настоящото производство е 205 лв., която и сума ще се осъди
ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 18/2018г.
на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 205 лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 205.00лв., които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид
изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не неправил искане
за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Илинден, ул. "Кукуш” №10, ЧЕ Г.С.К. с ЕГН **********, адрес: *** му ДЪЛЖИ
СУМАТА от 232.06 лева /двеста тридесет
и два лева и шест стотинки/ от която -23.62 лева- главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор
за далекосъобщителни услуги от 01.04.2018г., и 208.44 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, които суми
е разпоредено Г.С.К. да заплати със Заповед № 16/04.01.2018г. по
ч.гр.д.№18/2018г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА
Г.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309,
район Илинден, ул. "Кукуш” №10, Сумата
от 205 лева / двеста и пет лева/
представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 205.00 лева / двеста и пет лева/, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита
срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)