СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV
"Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Христина Цветкова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар
Стаевски въззивно гражданско дело № 2256
по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20272414/09.12.2020г. по
гр.д. №17630 по описа за 2020г. на Софийски районен съд 157-ми състав е
признато за установено, по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124,
вр. с чл. 439 от ГПК, ищцата А.К.Н., ЕГН **********, не дължи, чрез
принудително изпълнение на ответника С.о. БУЛСТАТ ******заплащане на сумата от
200 лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложено с
наказателно постановление № 277621/11.07.2016г. на кмета на С.о.. С решението
ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 50 лв. – държавна такса в
полза на ищцата и 300 лв. възнаграждение за процесуално представителство в
полза на адв. М.И.Д.- Д.на осн. чл. 37, ал.1, т.1 от ЗАДВ.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба с вх.№ 25192277/30.12.2020г., от ответника по иска С.о.,
чрез юрк. Д.Ц.. Процесуалният представител на ответника е изложил съображения
за неправилност на решението. Счита за неправилен изводът на съда за изтичане
на погасителна давност, като изтъква, че в конкретния случай за погасяване на
възможността за събиране на вземането по принудителен ред следва да се приложи
абсолютната давност. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго с което искът се отхвърля.
Въззиваемата-ищца в предоставения срок
е оспорила жалбата. Посочва, че на 24.01.2017г. за ответника е възникнало
вземането, а изпълнителното дело е образувано след изтичането на двугодишният
давностен срок на 01.10.2019г. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №2030523/20.11.2019г. на А.К.Н., чрез адв. М.И.Д.-***
която е поискала от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл.
82, ал.1 б. “а“ от ЗАНН да признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника поради погасяването ѝ по давност плащане на сумата от 200,00
лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановление № 277621/11.07.2016г. на кмета на С.о.. Навела е твърдения, че
наказателното постановление с което е наложена глобата е влязло в сила на
24.01.2017г. за периода 24.01.2017г. - 24.01.2019г. срещу ищцата не са
извършвани никакви изпълнителни действия. През 2019г. е образувано изпълнително
дело с № 921/2019г. по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 при КЧСИ. Твърди, че
изпълнително действие било извършено на 09.10.2019г. – Запор на трудово
възнаграждение. Счита че давността за събиране вземането е изтекла преди
образуването на изпълнителното дело. Претендирано е присъждане на разноски в
полза на адвокат М.И.Д.-Д.Процесуалният представител на ответника С.о.,
юрисконсулт Д.Ц. в законоустановения срок е оспорила иска. Счита че е налице
недопустимост доколкото се иска установяване на факт. На следващо място сочи,
че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 439, ал.2 от ГПК,
тъй като в производството по налагане на административно наказание липсва
съдебна фаза, поради което е невъзможно провеждане на съдебно дирене и е
невъзможно установяване на момента в който то е приключило.
По
делото е прието и неоспорено от страните наказателно постановление №
277621/11.07.2016г. на кмета на С.о., с което на ищцата е наложена глоба в
размер на 200 лв. На наказателното постановление е отбелязано, че същото е
влязло в сила на 24.01.2017г.
По
делото е приета и неоспорена от страните молба от 01.10.2019г. на С.о. до ЧСИ А.П.с
която се иска образуване на изпълнително дело за глобата от 200 лв., наложена
въз основа на наказателното постановление.
По
делото е приета и неоспорена покана за доброволно изпълнение с изх. №
8838/09.10.2019г. по изп. д. №
921/2019г. по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 при КЧСИ, адресирана до ищцата чрез
„С А.**“ ЕООД. С поканата е указано, че ищцата дължи суми в размер на 367 лв.,
от които 200 лв. глоба и 143 лв. разноски по изпълнението, начислени по чл. 81
и 24 лв. пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Същата е по изпълнително
дело образувано по реда на чл. 426, ал.1 от ГПК, образувано на 01.10.2019г. от С.о.
срещу А.К.Н. за събиране на суми по наказателно постановление №
277621/11.07.2016г.
По
делото е прието и неоспорено запорно съобщение с изх. № 8840/09.10.2019г., с
което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата получавано от „С А.**“
ЕООД.
Други
доказателства от значение на спора не са представяни.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК
вр. с чл. 82, ал.1 б. “а“ от ЗАНН - иск за установяване на недължимост на сума,
представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановление, поради погасяването и по давност.
При
така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесните суми е има
влязло в сила наказателно постановление и, че е проявил активност за събиране
на вземането си като е предприемал своевременно действия за събиране на
вземанията, прекъсвал/спирал погасителната давност на вземането.
Ищцата
следва да докаже правен интерес от установитения иск, както и че е изтекъл
определен период от време през който не са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно
чл. 82, ал.1, б. „а“, от ЗАНН Административното наказание не се изпълнява ако
са изтекли две години когато административното наказание е глоба. Съгласно чл.
82, ал.2 от ЗАНН давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В
конкретния случай по делото е установено от приети и неоспорени от страните
писмени доказателства, че на 11.07.2016г. е издадено наказателно постановление
с което на ищцата е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Същото
наказателно постановление е влязло в сила на 24.01.2017г.
Съгласно
цитираната разпоредба от ЗАНН настоящият състав намира, че за наложеното
наказание давността е две години.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляря на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 82,
ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В
случая от влизането в сила на наказателното постановление до образуване на
изпълнителното на 01.10.2019г.. е изминал период, по-дълъг от две години, през
който не са извършвани действия насочени към изпълнение на наложеното наказание
и същото е погасено по давност.
При
така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния съд по отношение на иска срещу С.о. то решението следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20272414/09.12.2020г. по гр.д. №17630 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд 157-ми състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.