МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 942 /
2019 г. по описа на ВОС, постановена на 25.09.2019 г.
Подсъдимият И.М.А. - роден на *** *** 8, турчин, български
гражданин, разведен, основно образование, неосъждан, работи, ЕГН: ********** е
предаден на съд с обвинение по:
чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за това,
че на 30.01.2019 г. в гр.
Дългопол, обл. Варна, дал подкуп - дар - сумата от 60.00 /шестдесет/ лева в 4
бр. банкноти, както следва: номинал 20 /двадесет/ лева, със серия БШ номер
6986148, номинал 20/двадесет/ лева, със БО И номер 6692082, номинал 10 /десет/
лева, със серия БП и номер 5593262 и номинал 10 /десет/ лева, със серия БС и номер
9665097 на полицейски орган -младши инспектор Р. К. З. - младши автоконтрольор
първа степен в участък Дългопол към РУ -Провадия при ОД - МВР - Варна и младши
инспектор К. С. К. - полицай в участък Дългопол към РУ -Провадия при ОД - МВР -
Варна, за да не извършат действие по служба - проверка за наличие на алкохол в
кръвта във връзка с управление от него на МПС, съгласно разпоредбите на ЗДвП.
Представителят на ВОП
в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинения. Счита, че
извършеното от същия се доказват по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанието на
подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява становище за
налагане на наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в разпоредби
на закона, както и налагане на кумулативно предвиденoто към нормата наказание
глоба.
Подсъдимият А. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 25.09.2019 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитникът на
подсъдимия А., адв. Ж. предлага на съда да му наложи наказание в минималния
размер предвиден в закона, както и да отложи изпълнението на определеното
наказание по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 30.01.2019 г. около 04.25 ч. подс. И.А. управлявал
л.а. марка „Хонда ЦРВ“ с peг. № В 23 10 BP по път III -208 в посока от гр.
Айтос към гр. Провадия.
Междувременно, за времето от 19.00 ч. на 29.01.2019 г. до
07.00 ч. на 30.01.2019 г. полицейските служители при РУ -Провадия - свидетелите
- младши инспектор Р. К. З. - младши автоконтрольор първа степен в участък
Дългопол към РУ - Провадия при ОД - МВР - Варна и младши инспектор К. С. К. -
полицай в участък Дългопол към РУ - Провадия при ОД - МВР - Варна, се намирали
наряд, съгласно утвърден график и осъществявали функциите си по контрол за
спазване на ЗДвП с л.а. „Киа Сийд" с peг. № СВ 76 84 KB на бензиностанция
„Акера“ в гр. Дългопол на изхода за с. Партизани.
В 04.27 ч. на 30.01.2019 г. полицейските служители
забелязали, движещия се срещу тях л.а. марка „Хонда ЦРВ“ с peг. № В 23 10 BP по
път III - 208. Св. З. подал сигнал със стоп палка на водача и същия спрял срещу
бензиностанцията. Полицейските служители се представили, св. З. поискал
документите на шофьора и автомобила и отишъл до полицейския автомобил, където
установил самоличността на подсъдимия като И.М.А.. След това св. З. поканил
подс. А. да отиде до служебния автомобил, за да бъде изпробван за наличието на
алкохол с техническо средство. Подсъдимият застанал до предна лява врата на
служебната кола и заявил, че не желае да бъде изпробван с дрегер. Тогава св. З.
започнал да подготвя талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в
кръвта, а св. К., който се намирал на предна дясна седалка на служебния
автомобил, започнал да пише разпореждане на подсъдимия да не управлява МПС под
въздействието на алкохол. Докато св. З. попълвал талона за медицинско
изследване, подс. А. му заявил, че няма да даде кръв и на няколко пъти вадел
пари от портмонето си и му ги предлагал. Полицейският служител ги отказвал и го
предупреждавал, че в автомобила има камери и ще бъде записан. Докато двамата
разговаряли, подсъдимият успял да остави 2 банкноти от по 20,00 лв. на прага на
предна дясна седалка на служебната кола. След това А. отишъл до предна дясна
врата, където се намирал св. К. и му казал „Дай да оправим нещата“, след което
клекнал до вратата, извадил от портмонето си 2 банкноти по 10,00 лева и ги в
хвърлил пред предната дясна седалка в дясно на пода, като казал „Айде готово“ и
тръгнал към автомобила си. В този момент двамата полицейски служители
настигнали подс. И.А., поставили му помощни средства - белезници и уведомили
ОДЧ за случилото се.
На място пристигнала дежурната разследваща група при РУ -
Провадия и бил извършен оглед на местопроизшествие с обект служебен л.а. „Киа
Сийд“ с peг. № СВ 76 84 КВ. При огледа на прага на предна лява врата са били
намерени и иззети два броя банкноти с номинал от по 20,00 лева, със серия БШ №
6986148 и със серия БО № 6692082, а пред предна дясна седалка в дясно на пода
са били намерени и иззети два броя банкноти всяка с номинал от по 10,00 лева,
със серия БП № 5593262 и със серия БС № 9665097.
В хода на разследването са били изискани и приобщени
записите от записващите устройства, монтирани в л.а. „Киа Сиид“ с peг. № СВ 76
84 KB. От изготвения протокол за оглед на ВД по часове и минути се потвърждава
гореописаната фактическа обстановка.
От приложените по делото писмени доказателства - справка
от Началник сектор „Човешки ресурси" при ОД МВР - Варна, ведно с типови
длъжностни характеристики е видно, че младши инспектор Р. К. З. е назначен в ОД
- МВР и към момента заема длъжност - младши автоконтрольор първа степен в
участък Дългопол към РУ -Провадия при ОД - МВР - Варна, а младши инспектор К. С.
К. е назначен в ОД - МВР и към момента заема длъжност - полицай в участък
Дългопол към РУ - Провадия при ОД - МВР – Варна.
От
график по охрана на обществения ред при РУ - Провадия за м. януари 2019 г.,
проведен инструктаж на служителите при РУ - Провадия за 29.01.2019 г.,
разпореждания за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановка на силите и
средствата, изпълняващи ППД при РУ - Провадия на 29.01.2019 г. и на 30.01.2019
г. и ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 29.01.2019 г.
на РУ - Провадия е видно, че свидетелите младши инспектор Р. К. З. - младши автоконтрольор
първа степен в участък Дългопол към РУ - Провадия при ОД - МВР - Варна и младши
инспектор К. С. К. - полицай в участък Дългопол към РУ - Провадия при ОД - МВР
- Варна, са полицейски орган - служители при ОД – МВР гр. Варна. Същите са били
наряд за времето от 19.00 ч. на 29.01.2019 г. до 07.00 ч. на 30.01.2019 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия А. по чл.
371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната
фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите З. и К., протокол за оглед, писмо на началник на Сектор „Човешки
ресурси“ при ОД на МВР - Варна;
копие
на заповеди на директора на ОД на МВР - Варна, копие на
длъжностна характеристика за длъжностите, които са заемали свидетелите, справка
за съдимост, както и изготвените веществени доказателствени
средства.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК:
При посочената фактическа установеност съдът намери, че
подсъдимият А.
е реализирал състав на престъпление по чл. 304а,
във вр. с чл. 304, ал.
1 от НК. От обективна страна подсъдимият на посочената дата и място
е подхвърлил общо четири банкноти с различен номинал, с посочените сериен номер
/иззети в последствие като веществено доказателство/ в служебния автомобил на
автопатрула л.а.
„Киа Сиид“ с peг. № СВ 76 84 KB. Същите са били предназначени и
за тримата полицейски служители, спрели го за проверка, което, както се посочи,
недвусмислено е било афиширано от подсъдимия чрез анализиране на вербалните му
изяви и съпътстващите това му действие думи. Наред с това „пускането“ на
банкнотите в автомобила е било предшествано и съпроводено с израз, че подс. А.,
давайки парите, търси съдействие за напускане мястото на проверката, като по
този начин подсъдимият е манифестирал и очакваното си намерение срещу тази сума
пари да си тръгне, респ. да не бъде извършвана проверка за алкохол. Към този
момент той вече е бил спрян за проверка, било е констатирано неадекватното му
състояние при управление на автомобила, което е наложило и намерението на
служителите А.
да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство.
Налице е и останалата част от фактическия състав на чл.
304а от НК, доколкото по делото присъстват категорични доказателства –
заповеди, длъжностни характеристики и графици, че св. З. и св. К. са полицейски
служители на които са възложени конкретни задължения и към момента на
подхвърляне на инкриминираните банкноти от подс. А., са изпълнявали задължения в
кръга на службата им. Именно тези им задължения подсъдимия е целял да не
изпълнят – да не предприемат действия за разкриване на престъпление, като
вместо това бъде освободен да напусне проверката.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната
страна на съставомерното си по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.
1 от НК деяние, като същото е извършено и с цел да бъдат накарани
длъжностните лица - полицейски органи - чрез даването на имуществено благо, да
пропуснат да извършат действие по служба. Налице е изискуемият от закона пряк
умисъл за извършване на деянието.
По горните съображения съдът призна подс. А. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.
1 от НК.
По
отношение размера на наказанията:
При
индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи обстоятелства се отчетоха
данните за личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни установени от приложената характеристика, утвърдени в
годините трудови навици, изразеното съжаление и разкаяние за стореното, според
съда - критичност към поведението си. Установено е от приложените по делото
писмени доказателства, че подсъдимият е баща на едно дете, за което полага
грижи. В този смисъл цялостната характеристика на подсъдимия води до
еднозначния извод, че разглежданото в настоящото производство поведение не е
присъщо за А. и този проява е без съмнение е инцидентна. Отделно от това макар
признанието на фактите да е взето предвид от законодателя при регламентиране на
процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
от НПК, то следва да се отчете същата непроменена позиция на
подсъдимия още в хода на досъдебното производство, съдействаща за разкриване на
обективната истина по делото, намерила израз в посочената процесуална
възможност за разглеждане на делото.
По делото според съда отсъстват отегчаващи вината
обстоятелства.
С оглед изложеното съдът намери, че деянието и дееца са с
изключителни ниска степен на обществена опасност.
При тези обстоятелства, съдът счете, че наказанията следва
да бъдат определени изцяло в превес на смекчаващите вината обстоятелства,
гравитиращи малко над минималния размер предвиден в закона.
За престъплението по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.
1 от НК, като прецени изложените по-горе обстоятелства, съдът
намери, че адекватно на обществената опасност на подсъдимия и деянието е
определяне на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и
глоба, също в размер, близък до минималния – 1000,00 /хиляда/ лева. В оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.
1 от НК, след редукцията, определи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Съдът
прие, че в процесният случай са налице предпоставки за приложение на чл. 66,
ал. 1 от НК, а именно така наложеното на подс. А. наказание „лишаване от
свобода” е за срок от 1 година, подсъдимият към датата на извършване на
деянието не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
намери, че определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие,
че трябва да бъде отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а
именно три години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция, а определения
изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да
се въздържа от подобни прояви.
Приобщеното по делото веществено доказателство – 4 бр. банкноти, както
следва: номинал 20 /двадесет/ лева, със серия БШ № 6986148, номинал 20,00
/двадесет/ лева, със БО И № 6692082, номинал 10,00 /десет/ лева, със серия БП и
№ 5593262 и номинал 10,00 /десет/ лева, със серия БС и № 9665097,
съдът отне в полза на Държавата, а 1 бр. DVD-R, следва да се върне на ОД на МВР Варна.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. беше
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 45,07 лв. в полза
на държавата, по сметка на ОД на МВР Варна.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: