Решение по дело №45/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 18б, ал. 3 от Наредба №14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград (Наредба № 14) на Общински съвет- Разград.

Образувано е по жалба на П. Д. Р. от с. Д., обл. Р. против Заповед № 1566/ 11.12.2023 г. на кмета на Община Разград, потвърдена с Решение № АК-03-4/ 05.02.2024 г. на областния управител. С оспорената заповед е отменена Заповед № 20/10.01.2023 г., с която жалбоподателката е освободена от задължението да заплаща такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за посочения там недвижим имот.

В жалбата и по същество се твърди, че актът е незаконосъобразен като издаден при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Развиват се доводи, че жалбоподателката не е генерирала битови отпадъци и не дължи заплащане на тази такса. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения административен акт, ведно със следващите от това законни последици.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становището на страните и провери изцяло законосъобразността на атакувания административен акт, констатира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството доказателства установяват, че жалбоподателката е подала Декларация вх. № **********/ 20.12.2022 г. (л.18) на основание чл. 18а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 14, с която е заявила, че няма да ползва през цялата 2023 г. своя недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Р., ул. *** № *, партиден № 7504095031002. В нея са посочени ЕГН, постоянен адрес и телефонен номер за връзка с декларатора. Въз основа на така подадената декларация със Заповед № 20/10.01.2023 г. (л. 24- л.48) на кмета на Община Разград тя е освободена от задължението да заплаща такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране “ за 2023 г. за посочения имот.

На 05.10.2023 г. служителите в кметството Ц. Н. (ст. специалист) и Ц. Х. (раб. поддръжка) извършили проверка на място по адрес на имота, при която установили, че земята се обработва. Техните констатации са отразени в съставения Констативен протокол № 36 от 05.10.2023 г. (л.51), където е посочено, че „имотът се работи, има оранжерия“. При тези данни е прието, че П. Д. Р. е продължила да упражнява правото си на ползване върху имота, поради което и на основание чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 е издадена процесната Заповед № 1566/ 11.12.2023 г. на кмета на Община Разград (л.54- л.55). С нея е отменена предходната му Заповед № 20 от 10.01.2023 г. в частта относно недвижим имот с партиден № 7504095031002 и административен адрес: с. Д., общ. Р., ***  № * (под № 847 в Приложение № 1към нея), представляващ земя, собственост на П. Д. Р., за който данъчно задълженото лице е освободено от заплащане на такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за 2023 г. Указано е, че съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 тя дължи за този имот в пълен размер таксата за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за 2023 г., ведно със съответните лихви и без право на предвидената в чл. 17, ал. 2 от Наредба № 14 отстъпка от 5 %. Тази заповед е била предмет на административен контрол и с Решение № АК-03-4/ 05.02.2024 г. (л.72) на областния управител е потвърдена.

Съдът намира, че Заповед № 1566/ 11.12.2023 г. на кмета на Община Разград е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на оспорващата и до неизясняване на относимите факти и обстоятелства.

С разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ не се дължи, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация за това от задълженото лице по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Налице е законова делегация и предоставена възможност на общинските съвети със своя подзаконов нормативен акт да регулират тези обществени отношения. В случая процедурата е разписана в чл. 18а- чл. 18б от Наредба № 14 на ОбС - Разград. В чл. 18а, ал. 6 от нея е посочено, че кметът на Общината издава заповед за освобождаване от такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ с приложение към нея на освободените имоти по входящ номер на подадените декларации.

За обстоятелствата, декларирани от освободените лица, се извършват проверки на място по адрес на имота и чрез събиране на информация относно ползването или не по всички допустими от закона начини. Проверките се извършват в срок до 31 октомври на съответната година, от служители на структурно звено на общинска администрация, ангажирано с администрирането на местните данъци и такси за територията на гр. Разград, а на територията на населените места от община Разград, същите се извършват от кметовете на кметства и кметските наместници в населените места. За резултатите от извършените проверки се изготвят констативни протоколи (чл. 18б, ал. 1 от Наредба № 14). Когато се установи, че освободен имот или обособен самостоятелен обект от него се ползва, кметът на общината издава заповед, с която отменя заповедта по чл. 18а, ал. 6 по отношение на лицата, за които са налице установени обстоятелства (чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14). В случаите, в които ползването на освободен имот или обособен самостоятелен обект от него е установено служебно, данъчно задължените лица заплащат таксата за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ в пълен размер със съответните лихви, като същите губят правото на 5 % отстъпка (чл. 18б, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 14).

В казуса е допуснато нарушение на така разписаната процедура. Процесната заповед е издадена въз основа на Констативен протокол № 36 от 05.10.2023 г., съставен от служители в кметството в с. Дряновец, общ.Разград (ст.специалист и работник по поддръжката). В чл. 18б, ал. 1от Наредба № 14 изрично е посочено, че проверките на територията на населените места от община Разград се извършват от техните кметове или кметски наместници. Не е предвидена възможността те да делегират тези свои правомощия на други служители от кметството. С оглед на това съдът намира, че процесната проверка е извършена от ненадлежно оправомощени лица, извън техните компетенции по служба, поради което съставеният от тях констативен протокол не съставлява официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него констатации.

По своя характер оспорената заповед съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следва да се издаде при съобразяване на регламентираните в кодекса правила и норми, наред със специалните норми на ЗМДТ и Наредба № 14. Когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за него заинтересованите граждани и организации (чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Цитираните правни норми са гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. Те дават възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая тези правила не са спазени.

Жалбоподателката не е уведомена за извършената проверка и за започналото административно производство. Не ѝ е предоставена възможност да се запознае с констатациите, да ангажира доказателства при тяхното оспорване, да изрази своето становище и възражения. Не са събрани и достатъчно доказателства, които да изясняват всички факти и обстоятелства от значение за спора.

В оспорената заповед е посочено, че процесният имот е земя. В нея не се твърди и няма данни, че той е застроен. Липсват и доказателства в тази насока. Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ не се дължи от собственици/ползватели на имоти, които не са незастроени. Следователно тези лица са освободени от това задължение пряко и непосредствено по силата на закона, като не е необходимо да предприемат допълнителни действия за това. При липсата на доказателства, че имотът е застроен, не може да прецени дали жалбоподателката изобщо дължи такса за тази услуга.

Наред с това следва да се посочи, че на съда са му служебно известни фактите, че П. Р. е собственик/съсобственик на два съседни недвижими имота, находящи се в с. Д., общ. Р., на един и същ административен адрес, които не са разделени с материализирана на място ограда. Тя е освободена от задължението да заплаща таксата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ и за двата имота. В съставения констативен протокол не е конкретизирано кой от тези два имота „се работи“ и съответно в границите на кой от тях е изградена оранжерията и дали засяга и двата имота. Това не е посочено и в оспорената заповед. При липсата на конкретни данни и доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че се обработва точно процесният недвижим имот, не може да се извърши преценка дали тя реално ползва него и дали са налице предпоставките по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 за него.

По така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, поради което оспорената Заповед № 1566/ 11.12.2023 г. на кмета на Община Разград се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1566/ 11.12.2023 г. на кмета на Община Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.