ОПРЕДЕЛЕНИЕ №387
гр. Варна,12.06..2019г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 289/19г., намира следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена
от Н.А.Я. от гр. Варна, против решение № 325/15.03.19г., постановено по гр.д.
№ 2163/18г. по описа на ОС-Варна, с което са
отхвърлени предявените от нея против В.Г.С. ***, в условията на кумулативно
съединяване осъдителни искове с цена 46 249.50 лева и цена
28 750 лева, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.09.2018г. претендирани, както следва - първата като полза, а втората като
обезщетение за ползата, от която е била лишена от отдаване под наем на
премествам обект с площ от 150 кв.м. за
периода от 01.02.2016г. – 31.07.2018г. , по твърдението, че е собственик
върху ½ ид. част от този обект, представляващ
павилион за обслужваща търговска дейност, разположен в имот с идентификатор
10135.2575.805, представляващ лична собственост на ответника В.Г.С., придобита чрез
покупко-продажба, обективина в нот.
акт № 46/95г.на ВН, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 31, ал.2 от ЗС вр. чл. 86 от ЗЗД;
и въззивницата е била осъдена да заплати на ответника
сумата от 4 610 лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и немотивирано, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на
предявените искове. Сочи се, че по отношение на временните преместваеми
обекти правилото на чл. 92 от ЗС не се прилага. Поради това действително е било
нужно да се изследва наличието на твърдените от ответника факти, изключващи
съсобствеността на бившите съпрузи върху преместваемите
обекти. При това изследване обаче съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй
като не е изложил мотиви защо кредитира показанията на свидетелите на
ответника, а не тези, разпитани по инициатива на ищцата. Поддържа се, че по
делото не са ангажирани писмени доказателства за доказване дарението на парични
средства в размер на общо 45 000 лв., извършено от св. Св. Свещникова (майка на ответника) в полза на нейния син
(ответника), както и доказателства за произхода на тези парични средства. В
тази връзка е отправено искане да бъде задължен ответника да представи писмени
доказателства за извършеното дарение на паричните средства, както и на
доказателства за произхода им. Алтернативно се претендира издаването на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП-Варна, за установяване какви са били
доходите на майката на ответника за периода от 01.01.00г.
до 01.01.2007г. Не е било преценено от съда и
направеното от ответника в писмо до ищцата
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт относно придобиването
на движимите вещи в режим на СИО, както и наличието на доказателства за
наличието на принос на ищцата при придобиването на преместваемите
обекти чрез дарените ѝ от нейната майка парични средства, за които са
представени доказателства за техния произход.
Насрещната
страна В.С. чрез надлежно упълномощен от него процесуален представител – адв. Ф. Д. ***, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че ищцата не
е провела успешно обратно доказване на оборимата
презумпция на чл. 92 от ЗС. Като преместваем обект и
движима вещ, която е трайно прикрепена към земята, процесният
павилион не представлява самостоятелен обект и не може да бъде придобит от
лица, различни от собственика на поземления обект, върху който е поставен. Преместваемият обект с оглед трайното му прикрепване към
земята на ответника, представлява присъединено към същата подобрение по см. чл.
72 от ЗС и ППВС № 6/74г., което подобрение е станало собственост по силата на приращението на собственика на терена /чл. 92 от ЗС/,
евентуално – присъединена към главната вещ част или принадлежност по см. на чл.
97 или чл. 98 от ЗС. Оспорена е тезата на въззивницата,
че за преместваемите обекти нормата на чл. 92 от ЗС
не намира приложение, тъй като от презумпцията на посочената норма са изключени
единствено придобитите по време на брака самостоятелни обекти, построени върху
личен имот на единия от съпрузите /така ППВС № 5/72г./. От ТР № 44/18.05.1971г.
на ВС се извежда извода, че постройки, които не могат да са самостоятелни
обекти на собственост, не стават общо имущество на двамата съпрузи, макар и да
са построени и придобити по време на брака - те стават собственост на
собственика на земята, респ. на сградата, която са предназначени да обслужват,
на осн. чл. 92 от ЗС. В тази хипотеза
съпругът-несобственик може да си търси правата във връзка с изграждането на
такава постройка по общия ред. Оспорва се оплакването на въззивницата
за допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане показанията на
разпитаните по делото свидетели. Неотносими се считат
доказателствата за вложени лични средства на ищцата при изграждането на процесните павилиони, тъй като основанието на предявените
искове е твърдението на факта на съсобственост върху същите при равни дялове,
след прекратена СИО. Отделно от това самите гласни доказателства, ангажирани от
ищцата не установяват въведеното в първото с.з. твърдение за влагане на лични
нейни средства в изграждането на процесния обект.
Счита се, че доказателственото искане на въззивницата за установяване доходите на св. Свещникова в периода от 01.01.00г.
до 01.01.07г., освен, че е несвоевременно заявено с
оглед нормата на чл. 266 от ГПК, но и е неотносимо
към спора. Оспорва се наличието на извънсъдебно признание на неизгоден за
ответника факт в изпратеното от него писмо до ищцата. Счита се, че правото на
собственост подлежи на доказване по безспорен начин от страната, която го
твърди. Въззиваемият се противопоставя на уважаването
на доказателствените искания на въззивницата,
формулирани във въззивната жалба. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящото
инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, насочена е
против обжалваем съдебен акт, същата е редовна,
поради което и се явява допустима.
Настоящият състав на съда
намира, че отправените от въззивницата доказателствени искания са неоснователни. Разпределението
на доказателствената тежест за установяване на
фактите, които всяка от страните твърди, при липсата на оборима
презумпция, е съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. При това положение за
въззивницата не е налице правен интерес да претендира
задължаването на ответника да доказва с определени доказателствени
средства факти, за установяването на които именно той носи доказателствената
тежест – че са му дарени парични суми от неговата майка, както и относно
произхода на тези средства. Освен това, което е и решаващото в случая -
искането за установяване произхода на парични средства, които свидетелката Свещникова твърди, че е дарила на сина си /което по
съществото си е искане за събиране на доказателства, разколебаващи свидетелските
показания на майката на ответника/, е несвоевременно направено от ищцата. Това
е така, защото нито непосредствено след изслушване на свидетелските показания
на 24.01.19г. /л. 135 от делото на ВОС/, нито в последното с.з., процесуалният
представител на ищцата е отправил такова доказателствено
искане.
Отделно от това съдът
намира, че в случая не е налице хипотеза за служебно събиране на доказателства
по инициатива на въззивния съд.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата Н.Я. да бъде задължен ответника да представи
писмени доказателства за извършеното дарение на паричните средства от неговата
майка, както и на доказателства за произхода им; алтернативно – да ѝ бъде
издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП-Варна, за
установяване какви са били доходите на майката на ответника за периода от 01.01.00г. до 01.01.2007г.
Насрочва делото в открито с.з. на 03.07.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните
/въззивницата лично на посочения от нея адрес за
кореспонденция, а въззиваемият - чрез процесуалния му
представител/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: