№ 4
гр. В, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
ВРГ
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 544 /03.09.2024 г. по гр. дело № 20231320101695 по
описа за 2023 г. на Районен съд-В е признато за незаконно уволнението на Д.
С. С., ЕГН **********, с адрес : с. Г, общ. В, *** и е отменена Заповед № РД-
03-42 / 03.07.2023г. на изпълняващ длъжността ДТВТ гр. В.
Възстановена е Д. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. Г, общ. В, *** на
заеманата преди уволнението длъжност „Реквизитор“ в ДТВТ гр. В.
Осъден е ДТВТ, БУЛСТАТ : ***, адрес : гр. В, ***, да заплати на
адвокат ДГДК към Адвокатска колегия гр. В сумата от 933,00 лева за
възнаграждение.
Отхвърлено е искането на ДТВТ, БУЛСТАТ : ***, адрес : гр. В, *** за
присъждане разноски по производството като неоснователно.
Осъден е ДТВТ, БУЛСТАТ : ***, адрес : гр. В, ***, да заплати в полза на
Районен съд - В сумата в общ размер на 160,00 лева за държавна такса върху
1
предявените искове.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ДТВТ „ С БУЛСТАТ ***
,представляван от Директор КНК ,В, *** чрез адвокат- пълномощник ЛС В,
ул.“ 6-ти септември „ №17 .
Поддържа се ,че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални
правила и норми.
Сочи се ,че решението е напълно необосновано и противоречиво , след
като всички изложени мотиви в съдебното решение били за неоснователност
на предявените искове от ищцата Д. С. , а диспозитивът на съдебното решение
бил в пълно противоречие с изложените мотиви от съда и будело недоумение
от какво произтичал диспозитивът на съдебното решение, с който е признато
за незаконно уволнението на ищцата поради съкращаване в щата .
Поддържа се ,че мотивите на съда , че ищцата е следвало да бъде
дисциплинарно уволнена поради доказаното в производството „ системно
закъснение за работа ,представляващо нарушение на трудовата дисциплина ,а
не да се издава заповед за съкращаване в щата „било формирало крайния
неправилен правен извод , че след като според съда ищцата не е била
дисциплинарно уволнена ,а съкратена това съставлявало : „ злоупотреба с
права „ и дискриминация от страна на Работодателя“ .
При постановяване на решението си съдът бил допуснал нарушение
на диспозитивното начало съгласно чл 6, ал.2 от ГПК ,бил излязъл извън
предмета на делото , което било довело и до постановяване на неправилен,
необоснован и постановен в противоречие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдебен акт .
Излагат се следните доводи за противоречие на мотивите на съда с
крайния правен извод на съда :
1. Съдът бил развил подробни доводи за неоснователност на
твърдението на ищцата , че заповедта е издадена при липса на компетентност .
На стр .2 и стр. З от съдебното решение съдът бил посочил решенията на ОбС
- В, с които Общински драматичен театър е самостоятелно юридическо лице и
одобрена щатната бройка .
2. Съдът бил развил подробни доводи за неоснователност на
твърдението на ищцата , че липсва „ реално съкращение „ в щата .
2.1. На стр. 6 от съдебното решение съдът бил изложил подробни
мотиви , че със Заповед № РД -03-36 / 31.05.2023 г., считано от 01.07.2023 г. е
утвърдено ново щатно и поименно разписание , като длъжността на ищцата „
реквизитор „ е премахната .
2.3. Съдът бил развил подробни мотиви на стр. 6 , че е налице „ реално
съкращаване „ в щата при спазване на процедурата .
2.4. Съдът бил развил мотиви в съответствие с утвърдената съдебна
практика , че не само при отпадане на трудовите функции , но и когато част от
тях се разпределят между други длъжности , е налице реално съкращаване в
щата , с което бил уважил възражението на ответника Общински Драматичен
2
театър в отговора на исковата молба с цитирана съдебна практика, подкрепено
с писмени доказателства .
3. Съдът бил изложил подробно мотиви на 6 страници от съдебното
решение, с което се сочело от съда, че е налице реално съкращаване в щата, че
„ длъжността „ реквизитор „ е реално премахната и съкратена , че няма нужда
от подбор , както и че заповедта е взета от компетентен орган и при спазване
на изискванията на КТ - с което изцяло били уважени възраженията на
ответника от отговора на исковата молба .
4. След изложените подробни мотиви за неоснователност на
предявените от ищцата исковете , на стр. 7 от съдебното решение съдът само
бил посочил , „ ищцата твърди , че работодателят е действал в нарушение
на чл . 8, ал 2 от КТ при условията на злоупотреба с права и осъществена
дискриминация „
4.1. В чл 8, ал 2 от КТ било разписано: „ При осъществяване на
трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка
дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация,
раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения,
членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно и материално положение, наличие на психически или физически
увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на
работното време.“
4.2. Съдът бил постановил решението си в нарушение на материалните
норми и при липса на анализ и неправилно прилагане на чл 8, ал.2 от КТ.
4.3. Будело недоумение по какъв начин според съда и по кой признак
работодателят е дискриминирал ищцата . Много ясно в съдебната практика
било посочено какво означава дискриминация ,както и злоупотреба с права.
4.4. Единственото твърдение на ищцата за дискриминация в исковата
молба било, че работното й време не е било от 8, 30 часа, а от 9,00 часа , че тя
не е закъснявала за работа , и след като Работодателят й правел забележки, че
закъснява за работа ,а според ищцата тя не е закъснявала , работодателят е
осъществил дискриминация .
5. Съдът бил приел , че в производството по делото е доказано, че с
представения от ответника и приет от съда Правилник за вътрешния трудов
ред в Общински драматичен театър В със списък с положени подписи на
служителите, запознати с правилника, между които и ищцата, работното
време е посочено на стр. 4 от Правилника : от 8, 30 до 17,00 часа.
6. От изложените факти и мотиви от съда ,че след като работното
време на ищцата е било от 8, 30 часа , а не от 9, 00 часа - както тя твърди,
единствения правилен правен извод бил, че липсва дискриминация от
работодателя .
7.Сочи ,че мотивите на съда , че работодателят е осъществил
дискриминация и злоупотреба с права, защото е трябвало да уволни
дисплиниарно ищцата , били нелогични и извън компетентостта му .
Съдът бил обвързан с произнасяне дали е налице реално съкращаване в
3
щата според посоченото в заповедта основание за уволнение , но било извън
компетентността му да прави изявления, че работодателят е следвало да
наложи по- тежко наказание - да уволни ищцата дисциплинарно , преди да
съкрати длъжността , с оглед на системното й нарушение на трудовата
дисциплина и понеже не го бил направил, според съда била налице „
злоупотреба с права „ .
Преценката дали да се наложи или да не се наложи дисциплинарно
наказание била на Работодателя и ако такова е било наложено и ако съдът е
бил сезиран с твърдения за незаконност на дисциплинарно уволнение, тогава
той следвало да се произнесе .
8. Съдът бил допуснал нарушение при обсъждане и съвкупен анализ
на всички събрани по делото доказателства . Съдът изобщо не бил направил
правилен правен извод с оглед показанията на свидетелите ,че преди автобуса
на ищцата , с който тя пътува всеки ден от Г до В , има и друг автобус , с който
тя може да пристига във В около 8,00 часа сутринта и да бъде на работа преди
началото на работното й време .
При анализ на мотивите в съдебното решение въз основа на събраните
по делото доказателства съдът бил извел ясни доводи за реално съкращаване в
щата , което водело до неоснователност на исковата претенция на ищцата за
отмяна на Заповед № РД -03-42 /03.07.2023 г. на Директора на Общински
Драматичен театър - В .
Поддържа се ,че в производството по делото не се установило каквато
и да било дискриминация от страна на Работодателя по отношение на ищцата .
Установило се , че е невярно твърдението й, че работното й време е било от 09,
00 часа , а наличието на устни забележки за закъсняване не се явявало
дикриминация , а право на Работодателя да изисква спазване на работното
време .
Неправилни , необосновани и постановени в противоречие с
материалните и процесуални правила и норми на закона били мотивите на
съда за „ злоупотреба с права „ от страна на работодателя, поради това, че е
следвало да наложи на ищцата най- тежкото наказание - „дисциплинарно
уволнение , а не да издава заповед за съкращаване в щата , като този
неправилен , нелогичен и противоречащ си мотив водел до издаване на
неправилния съдебен акт.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло
Решение № 544 /03.09.2024г по гр .дело № 20231320101695 по описа за 2023г
на Вски районен съд като неправилно, необосновано, постановено при
съществени нарушения на материалните и процесуални правила и норми и да
се постанови ново , с което изцяло да се отхвърлят като неоснователни
предявените от ищцата Д. С. искове и да се остави в сила Заповед № РД -03-42
/03.07.2023г на Директора на Общински Драматичен театър - В , с която
поради утвърдена промяна на щатното разписание на Общински Драматичен
театър - В от Кмет на Община В , считано от 01.07.2023 г., се
съкращавала длъжността „ реквизитор“ на ищцата и същата се
трансформирала в друга длъжност- “ актьор“.
4
Въззивникът поддържа жалбата в с.з.
Въззиваемата страна оспорва жалбата в отговора на въззивната жалба
и в с.з.чрез своя процесуален представител .
След като Вският окръжен съд прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ от Д. С. С., ЕГН **********, с
адрес : с. Г, общ. В, ***, против ДТВТ, БУЛСТАТ : ***, адрес : гр. В, ***.
Твърди се от ищеца, че с ответната страна ДТВТ" е имала сключен
трудов договор, съгласно който изпълнявала последно длъжността
„реквизитор“. Сочи се, че без наличие на трудово правоотношение, считано до
30.05.2023 г. ищцата е изпълнявала по устно нареждане на работодателя,
макар и неформално, по съвместителство „помощник режисьор“ и „суфльор“.
На 03.07.2023 г., при условията на отказ, на ищцата й било връчено
Предизвестие изх. № РД-15-48/ 03.07.2023 г. на изпълняващия длъжността
Директор на ДТВТ" - В, съгласно което ищцата била предизвестена, че след
изтичане на посочения едномесечен срок за предизвестие ще бъде прекратено
трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение
второ от КТ /съкращаване на щата/. На 03.07.2023 г. на ищцата й била връчена
Заповед № РД-03-42/ 03.07.2023 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 01.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.
2 от КТ. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата е извършено незаконосъобразно поради следното :
1. Не било налице посоченото в чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ
основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата ,не било налице
валидно взето решение за промяна на щатното разписание на
персонала;липсвало реално съкращаване на щата в предприятието на
ответника. Въведени са съображения, установени в съдебната
практика,относно хипотези на наличие на уволнителното основание и
упражняване правото на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение на същото основание. Сочи се, че трудовата функция за
изпълняваната от ищцата длъжност не била премахната, предвид
обстоятелството, че същата се изпълнява от друго лице. Нуждите от тази
длъжност реално не били отпаднали и съкращаването в щата в пълния му
обем било фиктивно. Твърди се за заобикаляне изискванията за подбор,
установен с разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ и нарушение на чл. 8 ал.1 от
КТ.
2. Твърди се за основание за отмяна на незаконното уволнение и
злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от КТ от страна на
работодателя.
Въведени са обстоятелства относно едностранно влошено отношение
на изпълняващия длъжността директор на ДТВТ" спрямо ищцата, който чрез
предоставените му от закона средства като работодател е целял единствено
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.
5
Сочи ,че уволнението било предшествано от:
- устни едностранни заповеди на работодателя, с които принуждавал
ищцата да осъществява функции извън трудовата й характеристика -
практика, прекратена едва след писмена молба на ищцата за документално
уреждане на изпълняваните от нея още две длъжности;
- въвеждане с устна заповед за начало на работния ден - 8.30 ч.,
независимо от действащия Правилник за вътрешния трудов ред на театъра и
стриктно отчитане на закъсненията единствено на ищцата, предвид
обстоятелството, че единственият транспорт на последната от постоянното й
местоживеене с. Г до гр. В пристига в 8.50 ч.;
- подадена от ищцата писмена молба до Кмета на Община В с вх. рег.
№ РД-02-06- 2125/ 15.05.2023 г. и положителен отговор по същата с дадено
разрешение за отработване в обедната почивка, за който отговор ищцата не е
била своевременно уведомена от и.д. директор на Театъра, а едва след
подадено от нея Уведомително писмо № РД-02-06-2125/ 25.05.2023г. до Кмета
на Община В;
- налагане на наказание „забележка" за „закъснения", въпреки че
ищцата е спазвала изискванията за работно време, въведени в Правилника за
вътрешния трудов ред на театъра, което дисциплинарно наказание
впоследствие било отменено от самия работодател като незаконосъобразно;
- почти всекидневно провокирани скандали от изпълняващия
длъжността директор по незначителни поводи;
- неравното третиране на ищцата - по нареждане на работодателя тя
единствена от целия персонал била вписвана в списъците за закъснения,
независимо от обстоятелството, че ежедневно е една от първите, идващи на
работа;
- изявлението на счетоводителя, че заплащаните „пътни" в размер на
около 100,00 лв. месечно на ищцата са товар и ощетяват театъра.
Поддържа се, че посоченото по-горе сочи, че извършеното уволнение е
тенденциозно и е в нарушение на общата императивна норма на чл. 8, ал. 3 от
КТ. Същото било извършено само, за да бъде прекратено трудовото
правоотношение конкретно с ищцата, а не поради отпадане на необходимостта
от осъществяваните от нея трудови функции. Забраната на този
дискриминационен подход била абсолютна, поради което не търпи
оправдание, дори при легитимни подбуди или цели.
3. Налице били съществени пороци на връченото на ищцата
предизвестие за прекратяване № РД-15-48/ 3.07.2023г., с което работодателят
„предизвестява" ищцата, че след изтичане на законния едномесечен срок, ще
прекрати трудовото й правоотношение с дата дори преди датата на самото
издаване на предизвестието, а именно от 01.07.2023 г., както и самата заповед
за прекратяване на трудово правоотношение от 03.07.2023 г., с която се
прекратява трудовото правоотношение със задна дата.
Иска се от Съдът да постанови решение с което да бъде признато за
незаконно извършеното уволнение, да бъде отменена Заповед № РД-03-42/
6
03.07.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение и ищцата да бъде
възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Реквизитор" в
ДТВТ". Иска разноски по производството.
От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва
основателността на исковете. Оспорва въведените, от ищеца, обстоятелства
относно наличие на злоупотреба с право.Твърди ,че по отношение на ищцата
не са осъществявани дискриминационни действия от ответната страна.
Въведени са обстоятелства относно наличие на уволнителното основание в
атакуваната заповед. Сочи се ,че не са налице твърдени нарушения при
издаването на атакуваната заповед. Иска разноски по производството.
От фактическа страна по делото се установява ,че с Решение № 55,
взето с Протокол № 5/10.04.2020 г. Общински съвет - В е дадено съгласие за
създаване на общински културен институт „ОДТВ“ - самостоятелно
юридическо лице. Съгласно т. 7 от същото Решение е одобрено брой щатни
бройки - 17 щатни бройки за ОДТВ“. С Решение № 85 ,взето с Протокол №
5/28.05.2021 г. Общински съвет - В е преименувал „ОДТВ“ на „ДТВТ.
Безспорно по делото е, че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала при ответната страна длъжността
“реквизитор“, съгласно Допълнително споразумение от 21.01.2020 г. №
63/30012020 към Трудов договор № 84/11.11.2014 г. Съгласно чл. 4 на Раздел
Втори - Структура и управление от Правилника за устройството и дейността
на ОДТВ“, гр. В, приет с Решение № 55, взето с Протокол № 5 от 10.04.2020 г.
на Общински съвет В, Структурата на ОДТВ“, гр. В се утвърждава от кмета на
община В, като числения състав се определя с решение на Общински съвет -
В. Съгласно чл. 5, т. 2 от същият Раздел в рамките на утвърдената численост
на персонала, директорът на ОДТВ“, гр. В определя самостоятелно
структурата на институцията. Съгласно длъжностна характеристика на
длъжност ДТВТ ,т. 4.8. от Раздел „Преки задължения“, в рамките на
утвърдената численост на персонала на ДТВТ директорът определя след
съгласуване с ресорния заместник-кмет длъжностите. Съгласно длъжностна
характеристика на длъжност директор, т.6.11. от Раздел 6 – „Отговорности,
свързани с организация на работата, управление на персонала и ресурсите“
директорът отговаря за разпределянето на работата и за създаването на
ефективна и ефикасна организация на работа в театъра за изпълнение на
целите и задачите. Със Заповед № 53 / 23.11.2022 г. на и.д. директор, считано
от 24.11.2022 г. е определена структурата на ДТВТ при численост на
служители 17 броя, като сред длъжностите е определена и длъжността
„реквизитор“, като за длъжността „актьор“ са определени 7 бр. щата. С
Протокол № 4 / 31.05.2023 г. и.д.директор е взел решение за извършване
преобразуване в щатното разписание на ДТВТ, като считано от 01.07.2023 г. се
преобразува длъжността „Реквизитор“ в длъжност „Актьор“, поради
належащата нужда от увеличаване на актьорския състав на театъра. Със
Заповед № РД-03-36 от 31.05.2023 г. на основание Протокол № 4/31.05.2023 г.
на и.д. директор считано от 01.07.2023 г. е определена структурата на ДТВТ и
утвърдено щатно разписание и поименно щатно разписание, като числеността
на служителите е 17 бр. и за длъжност „актьор“ са определени 8 броя
7
численост на персонала.
Със Заповед № РД-03-41/30.06.2023 г. на и. д. директора, считано от
01.07.2023 г. се съкращава длъжността „Реквизитор“ и считано от същата дата
да се назначи актьор на трансформираната нова длъжност „актьор“. На
ищцата е отправено писмено предизвестие № РД - 15-48/03.07.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от КТ - съкращаване в щата поради трансформация в щата, връчено
на ищцата на 03.07.2023 г. при отказ. С атакуваната заповед, считано от
01.07.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, поради утвърдена промяна в
щатното разписание, с което се съкращава длъжността „реквизитор“ и същата
се трансформира в друга длъжност „актьор“. След съкращаване длъжността
„реквизитор“ трудовите функции на същата длъжност са разпределени между
всички актьори, обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна и е
заявено. Съгласно Раздел IV. „Работно време, почивки и тяхното използване“
от Правилник за вътрешния трудов ред в Общински Драматичен театър – В
началния час на дневното работно време е 08.30 часа за административен
персонал и технически персонал. Служителите на ответната страна са
запознати с актуализираните правила за вътрешния трудов ред, за което са
положили подпис в съставен списък за това, като ищцата е запозната на
08.02.2023 г. През време на трудовото правоотношение между страните,
ищцата доброволно е изпълнявала трудовите функции на длъжностите
„суфльор“ и „пом. режисьор“. Ищцата живее в с. Г, община В и пътува до
работното си място с обществен транспорт. С молба вх. № РД-02-06-
2125/15.05.2023 г. до Кмета на Община В ищцата е поискала, предвид влязло в
сила от 03.04.2023 г. ново работно време от 08.30 часа и пътуването до
работното място с обществен транспорт, който пристига в гр. В в 08.50 часа,
да отработва в обедната си почивка закъснението от 20 минути.
По отношение на ищцата е реализирана дисциплинарна отговорност,
като със Заповед № РД-03-27/04.05.2023 г. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за дисциплинарно нарушение : системно закъснение за
работа 8/осем дни/ извършено в периода от 04.04.2023 г. до 13.04.2023 г. С
молба вх. № РД-15-38/17.05.2023г. до и.д. директор на ответната страна
ищцата е поискала отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание, като е
изложила съображения за това свързани с начало на работното време,
пътуване до работното място с обществен транспорт и неизвършване на
посоченото дисциплинарно нарушение. Поискала е сключване на
допълнително споразумение към трудовия договор за изпълняваните
длъжности „суфльор“ и „пом. режисьор“ със съответно полагащо се
допълнително трудово възнаграждение. С отговор РД- 15-38/30.05.2023г. и.д.
Директор на ответната страна с оглед на предявените претенции е отменил
заповедта за изпълнение на допълнителните функции на ищцата „помощник-
режисьор“ и „суфльор“.
Със Заповед № РД-03-№ 33/30.05.2023 г. е прекратено доброволното
изпълняване на длъжността „помощник-режисьор“ и „суфльор“ на ищцата.
Със Заповед РД- 03-№ 34/30.05.2023г. на и.д. директор на ответната
8
страна е отменена Заповед РД-03- 27/04.05.2023 г. за дисциплинарно
наказание „забележка“ на ищцата.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и по същество не се
оспорва нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция-страните
спорят само относно приложимия закон .
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите ЦАС, СНП,
НКЯ и АИП ,съществената част от чийто показания е изложена в мотивите на
районния съд.Показанията на свидетелите следва да се кредитират като
последователни и непротиворечиви и корилиращи с писмените доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка Вският окръжен
съд намира за установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
9
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата
предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент
за в бъдеще, на отделни бройки /длъжности/ от утвърдения общ брой на
служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по
съответния ред. Мотивите на работодателя да извърши съкращаването на този
щат са свързани с управленско решение и същите не подлежат на съдебен
контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са
му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него
структура. В настоящия случай със Заповед № РД-03-36 / 31.05.2023г.,
считано от 01.07.2023 г. работодателят е определил структура на ДТВТ В и е
утвърдил щатно разписание и поименно щатно разписание, като длъжността
„реквизитор“ е премахната. Със Заповед № РД-03-41/30.06.2023г. на
основание на утвърдената промяна на щатното разписание, считано от
01.07.2023 г. се съкращава длъжността „реквизитор“ и от същата дата се
трансформира в нова длъжност „актьор“. В конкретния случай е доказано, че
съкращаването е извършено с утвърждаването на новото щатно разписание
към 01.07.2023г., обективиращо волята на работодателя за съкращаване на
щатната бройка за длъжността "реквизитор“ и трансформирането й в щатна
бройка за длъжността „актьор“. Към момента на прекратяване на трудовия
договор е налице взето решение за съкращаване на щата на длъжността,
заемана от ищцата. Към момента на прекратяването на трудовия договор -
считано от 01.07.2023г., щатът е бил реално съкратен. За законосъобразността
на акта за уволнение /независимо кога е изготвен/ е необходимо моментът на
уволнението и на фактическото премахване на трудовата функция да съвпадат
или уволнението да следва съкращаването на длъжността.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице
не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. В случая безспорно е налице реално
съкращаване на щата ,тъй като трудовите функции на ищцата изцяло се
разпределят между другите длъжности –поради горното са неоснователни
развитите във писмената защита на въззиваемата страна правни доводи.
Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви относно
наличието на реално съкращаване на щата ,които изцяло се споделят от
въззивната инстанция.
Районния съд е приел,че работодателят има задължение за подбор,
когато при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност,
както и когато се възползва от правото на подбор,че задължение за подбор има
10
и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни
длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.Приел е ,че
ищцата е заемала длъжността „реквизитор“,която е единствена за длъжността
„реквизитор“ при работодателя, поради което същият няма задължение да
извърши подбор.Изложените от районния съд доводи в относно незаконност
на уволнението поради липса на уволнително основание и неизвършване на
подбор са неоснователни са в пълно съответствие със закона ,поради което
изцяло се споделят от въззивната инстанция.
При наведени от ищеца доводи за злоупотреба с право от страна на
работодателя, съдът следва да извърши проверка дали е налице такова, и в
този смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в съответствие с
чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай
обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението.
Добросъвестността при упражняване на правата и задълженията,
произтичащи от трудовото правоотношение се предполага до установяване на
противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта на доказване
на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната,
която се позовава на нея. В конкретния случай, ищцата твърди, че
работодателят е действал в нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от КТ при
условията на злоупотреба с право и осъществена дискриминация, като
единствената му цел била да прекрати трудовото правоотношение с ищцата,
тъй като ищцата искала от ответника да спазва трудовите й права - да й
заплаща допълнително трудово възнаграждение за изпълнение на
допълнителни трудови функции като „помощник режисьор“ и „суфльор“,
направила е искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание
поради това, че не са налице основания за налагането му, както и че ще
упражни правото си на жалби и сигнали за допуснати закононарушения от
ръководството на ответната страна на трудовото законодателство.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само
когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства
работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител. От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателства не се установява това обстоятелство.
Районният съд приел,че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението на
въведеното основание е незаконно. Този извод се налагал от установеното
според районния съд: нарушения на трудовата дисциплина от ищцата,
изразяващи се в системно закъснение за работа; реализирана дисциплинарна
отговорност за периода на нарушения 04.04.2023 г. до 13.04.2023 г.; искане от
ищцата на разрешение за отработване на закъсненията за работа през обедната
почивка и получаване на съгласие за това; искане от ищцата до изпълняващия
длъжността директор на ответната страна за отмяна на дисциплинарното
наказание и сключване на допълнително споразумение към трудовия договор
във връзка с изпълняване на длъжностите „суфльор“ и помощник-режисьор“;
прекратяване на изпълняване на двете длъжности; отмяна на заповедта за
налагане на дисциплинарно уволнение.
11
Районния съд приел,че е налице ежедневно закъснение на ищцата за
работа, предвид придвижването й от местоживеенето до работното място с
обществен транспорт, което представлявало нарушение на трудовата
дисциплина. Реализираната дисциплинарна отговорност по отношение на
ищцата през месец май на 2023 г. за дисциплинарни нарушения за периода
04.04.2023 г. до 13.04.2023 г. би било основание на работодателя при
евентуално друго дисциплинарно производство за същите дисциплинарни
нарушения за следващ период след 13.04.2023 г., в случай, че се установят
нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и всички релевантни
обстоятелства за тежестта на наказанието, да бъде наложено на ищцата
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. И след 13.04.2023г.
ищцата е продължила да закъснява за началото на работния ден, но същата
била получила съгласие за отработване на закъсненията си през обедната
почивка.
В исковата молба са наведени доводи относно това,че е налице
злоупотреба с право и за наличието на дискриминация по смисъла на Чл.8 ал.3
КТ .
Въззивната инстанция не намира доказателства за недобросъвестно
поведение на работодателя поради следното :
Ищецът е този, който чрез въвеждане на твърдения за факти, вкл.
такива, обуславящи според него злоупотреба с право от страна на
работодателя, определя предмета на иска. Доводът за наличие на злоупотреба с
права е правен, на изследване и съответно доказване подлежат фактическите
твърдения, от които, според страната, се следва извод за нарушение на чл. 8,
ал. 1 КТ – в този смисъл напр. Решение № 115 от 21.02.2024 г. на ВКС по к. гр.
д. № 4362/2022 г.,решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на ІV г.
о., решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о;
решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о;
решение № 192 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 674/2016 г., III г. о.
Задължение за въззивния съд да изследва наличие на злоупотреба с право
съществува само когато такива факти и твърдения са били наведени от
страната в рамките на преклузивните срокове по ГПК.
В конкретния случай ищцата твърди в исковата молба 7 бр.фактически
твърдения ,говорещи за влошени отношения на изпълняващия длъжността
директор на Драматичен театър „Владимир Трендафилов“ гр.В с ищцата
,изразяващи се в устни едностранни заповеди на работодателя,отчитане
единствено на закъсненията на ищцата,налагане на незаконосъобразни
наказания и пр.Съгласно установената по-горе съдебна практика ищцата
следва да докаже фактическите твърдения, от които, според страната, се
следва извод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ .В конкретния случай това не е
сторено ,като фактическите твърдения на ищцата не са доказани.От разпита на
свидетелите ЦАС, СНП, НКЯ и АИП се установява ,че ищцата е закъснявала
редовно за работа поради това ,че е пътувала от друго населено място и
поради това е закъснявала ,както и това ,че директорът на театъра
многократно е предупреждавал ищцата да не закъснява за работа ,както и че и
е наложил дисциплинарно наказание за горното нарушение.Горният факт
12
обаче по нищо не говори за злоупотреба с право ,тъй като задължение на
директора на театъра е да следи за спазване на работното време от всички
служители и за недопускане на закъснения за работа ,което би се явило
дискриминационно отношение спрямо другите служители.Това задължение
произтича от т.6.17 от длъжностната характеристика на директора на театъра
(л.39 от гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ).
Видно от молба №РД-02-06-2125/15.05.2023 г. на ищцата ,същата
доброволно е изпълнявала длъжностите „суфльор“ и „помощник режисьор “
(л.13 от гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ) и във връзка с направено от
ищцата възражение (л.15 от гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ),със заповед
№РД-03-№33/30.05.2023 г. е прекратено доброволното изпълняване на тези
длъжности (л.17 от гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ).Поради изразени от
ищцата доводи срещу наложеното дисциплинарно наказание (л.15 от
гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ) работодателят е отменил наложеното
наказание (л.18 от гр.д.1695/2023 г. на Районен съд-В ).Горното не
свидетелства за злонамерено отношение на работодателя .
Според въззивната инстанция категорично не могат да бъдат намерени
доказателства ,установяващи желание на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на всяка цена ,както и злоупотреба на работодателя
с предоставената му дисциплинарна власт.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото Д. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. Г, общ.
В, *** следва да бъде осъдена да заплати на ДТВТ гр. В с БУЛСТАТ *** с
адрес гр.В ,*** направените пред Районен съд-В и Окръжен съд-В разноски в
размер на 1830 лв.,включващи 1350 лв.адвокатско възнаграждение пред
Районен съд-В, 400 лв.адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд-В и 80
лв.държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 544 /03.09.2024 г. по гр. дело № 20231320101695
по описа за 2023 г. на Районен съд-В,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. Г, общ.
В, *** срещу ДТВТ гр. В с БУЛСТАТ *** с адрес гр.В ,*** за признаване за
незаконно уволнението със Заповед № РД-03-42 / 03.07.2023 г. на изпълняващ
длъжността ДТВТ гр. В, за отмяна на Заповед № РД-03-42 / 03.07.2023 г. на
изпълняващ длъжността ДТВТ гр. В и за възстановяване на Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес : с. Г, общ. В, *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Реквизитор“ в ДТВТ гр. В.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. Г, общ. В, *** ДА
13
ЗАПЛАТИ на ДТВТ гр. В с БУЛСТАТ *** с адрес гр.В ,*** направените пред
Районен съд-В и Окръжен съд-В разноски в размер на 1830 лв.,включващи
1350 лв.адвокатско възнаграждение пред Районен съд-В, 400 лв.адвокатско
възнаграждение пред Окръжен съд-В и 80 лв.държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на страните на препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14